Дете-гамен

Дъщеря ми е на 2 г. и 3 месеца. От два месеца ходи на детска градина. Там нарича госпожите "баби", а те са доста поддържани и това ги изнервя, гледат ме накриво. Обяснявам аз у дома, че са госпожи, но думата явно я затруднява, с "лели" опитах, но то се инати и вика баби. Но това не е всичко. Още с влизането в групата ги гледа сърдито и те я питат - "Обичаш ли ни?", а тя - "Не, щото тъпи сте и гадни". Аз гледам да се измъкна бързичко да не бера срам, не знам какво ме чака в училище тя все пак е още на 2. И е момиче. Баща й се смее като чува, но нещата не вървят на добре.

Ами тя случайно да чува вас в къщи да говорите така за госпожите?

Децата копират родителите си във всичко: тя долавя Вашето отношение към госпожите дори и безгласно. И го облича с думи.

Освен това, как може да определите детето си като "гамен"?
Не разбирам.

Другите коментари ще си ги запазя за момента.

не мога да определя някой като баба при условие че е модерна и поддържана госпожа
нито пък да казвам че е тъпа тъй като съм разменила 5 думи за двата месеца с тях, освен това ако смятах, че са "тъпи" и "гадни" нямаше да я запиша там нали, или щях да я преместя в друга група
за гадна да не говорим, тази дума не я употребявам като говоря за хора
ще определям детето си както си искам това е единствено мое право и на никой друг
смятам, че е гамен по рождение и не копира никого
имам още едно дете на 6 г., то на мравката път прави и под смъртна заплаха не би обидило някого
то кого копира
м?
така си се раждат и не смятам, че имам аз вина за мнението, което си е изградило малкото за двете госпожи там
за сметка на това прегръща лудо госпожата, която преподава на другото ми дете и й казва, че я обича
избира си хората това е
исках някой със сходен проблем да ми пише, но явно тук веднага започват да ти правят анализ на семейните отношения

Госпожите какво пък толкова се сърдят? Това едва ли е единственото дете, което се обръща по-необичайно към тях.
На "госпожа" децата се научават да говорят по-късно. Не само заради това, че думата е трудна за изговаряне.
Някои деца изкарват целия първи клас, говорейки на "ти" на г-жите.
На 2г. и 3 мес. това не е чак такъв проблем.
Подозирам, че г-жите се сърдят нещо на теб самата. Може би че бързаш да оставиш детето и да изчезнеш.

**
Ако аз съм г-жата и детето ми каже, че съм тъпа и гадна, ще го заведа на едно тайно място и ще му покажа една "магическа" шапка, или ще му направя един фокус, или каквото там се сетя. Ако сме се позабавлявали добре, на другия ден детето едва ли ще е на същото мнение.

**
Дете не може да бъде по рождение гамен. ИЗКЛЮЧЕНО!
Дете на 2г. попива всичко от околния свят и го възпроизвежда. Кога на място, кога не. Затова сме ние, за да ги учим а и да се учим от тях.
Спокойно. Всички родители сме изпадали в конфузни ситуации. Въпросът е да сме твърди и постоянни в изскванията. Децата бързо се учат.
По-бързо от нас.

което може би би помогнало.
Защо за определено време не започнете да си говорите вкъщи на г-жо, г-це и г-не.
Ей така, на игра и с много усмивки.
При всички положения ще бъде забавно, особено ако участват всички, а и няма как да не доведе до резултат.
Дори си представям физиономийките на малките в тази ситуация

Не искам да влизам в спор, но не мога да пропусна това:

за гадна да не говорим, тази дума не я употребявам като говоря за хора, след което веднага продължаваш да определяш детето си като гамен и то гамен по рождение.

Не искам да те съдя, искам да ти обърна внимание на цялостната картина.

Нали знаеш, че една лъжа, като се повтори 100 пъти, почва да става истина?
Щом мислиш, че детето е гамен, то автоматически почва да се държи като такъв.

Знам, че думите ми звучат като обвинение, но в никакъв случай не е това целта ми.


Във въпросната ситуация предлагам да говориш с госпожите, а не да бягаш от тях.

искаш да се заяждаш с някой ли???

цитирам те "...ще определям детето си както си искам това е единствено мое право и на никой друг смятам...."

защо задаваш въпроси тогава? какво така и скочи на Отворена???

днес си се събудила с гъза нагоре

абе и психо-профил на майката направихте
върха сте

да не мислите, че на нея викам "гамен" в ежедневието
обикновено се обръщам с "любов моя"
може и това да е грешка, щото там в градината никой не я нарича така
въпроси задавам за да чуя подобни случаи и как са протекли в бъдещето
притеснявам се в един по-горен етап - примерно първи клас, когато каже на децата - "тъпи и гадни" как ще изяде пердаха
и ти ще се будиш с гъза нагоре, ако от сутринта дъщеря ти повтаря "не искам пипат мене бабите"
баш гамен си е сегакво да си кривя душата
родила съм два варианта на двата полюса
много чувствително и нежно
и грубо и безпардонно
ще видим кой как ще се оправи в живота
а това да си говорим на г-жо в къщище пробвам

Между две и три години моят човек беше доста неуправляем. Един вид влезе в тинейджърски период. Това май е необходимо за самоосъзнаването. Първи такъв период има още като бебе и втори към третата годинка. Тогава Терминатора пробваше до къде се простират някои забрани. Доколко съм решителен, когато налагам някакво наказание, казваше лошите думички, опитваше се да ни удря и така нататък. Аз много се дразнех. Май, не се справих блестящо тогава. Светлината в тунела е че тоя период отминава бързо.

За учителките в ДГ съм се изказвал само в превъзходна степен. Те са най- умни, най- много обичат децата, най- много се радват когато децата научават нещо, него конкретно много го хвалят (независимо дали е така наистина). Освен това се отнасям много сериозно към нещата които въпросните учителки ми казват или поръчват било като домашно, било санитарни материли или други там работи, някакви.

Мисля че твоята принцеса е държи съвсем в нормата. Просто пробва, колко може да е лоша. Учителките ще се справят. Другите деца също ясно ще и покажат как трябва да се държи с тях. Както и тя самата ще покаже на всички как да се държат с нея.

Пускаш тема -> получаваш отговори. Отговорите не са режисирани от теб. Нормално е да прочетеш неща, които не си очаквала.

Тя знае ли точното значение на "гаден" и "тъп"?
Попитай я какво точно иска да каже.
Обяснявай й, че на учителките им става много мъчно, че ги нарича така. Също питай я тя как ще се чувства, ако някой й каже, че е гадна и тъпа. Повтаряй й, че не може така да говори за другите, защото ги обижда и ги боли. Ако нещо не й харесва, да ти разкаже точно какво е. Ако иска да прави впечатление на лоша, да продължава в същия дух, но после да не се чуди, ако никой не я харесва и не иска да си играе с нея и т.н. и т.н. Повтаряй й го непрекъснато. Поне аз така бих направила.
За обръщението "баба" аз не бих се притеснявала. Обърни го на майтап пред учителките. Ако искаш, разкажи за любимата й баба, ако трябва измисли нещо, накарай ги да приемат обръщението като четка. Със сигурност към тях се обръщат по всякакви начини.
Последно, не се изнизвай. Говори с тях, покажи им че имаш положително отношение, както и че поведението на дъщеря ти те притеснява. Ясно, че ти е неудобно. И аз реагирам така, когато съм притеснена. Но съм забелязала, че винаги в такава ситуация един добронамерен разговор много променя отношението на околните. Докато запазването на дистанция може да се тълкува като надменност и негласно одобрение. Нямаш интерес да се конфронтираш с тях, точно обратното.

бтв със сигурност комбинацията "гаден и тъп" я е чула от някъде. Не е задължително от вкъщи, не рипай като ощипана мадона:) Може да е в ДГ, може от някой филм. Пробвала я е и е видяла, че произвежда ефект. На тая възраст те запомнят думите в контекст, а не според значението им в тълковния речник. Мойта, която е на 2г. 1м. и, въпреки че ползва и двете думи, никога не ги е отнасяла към хора, просто защото от никъде не е чула че могат да се употребяват в такъв контекст.

Тези груби думички все от някъде детето ги е чуло и дали се опитва да ги използва на място, разбира ли ги или се пробва? Ако детето разбира смисъла им, може неговата реакция да е въпрос на характер. Както знаем характерът/темпераментът е вроден признак, който може най-лесно в детството да се моделира от родителите, възрастните и околния свят. Дали в позитивна или негативна светлина, е върпос на влияние. Преди всичко трябва да се съгласиш, че децата не се раждат с основни умения на общуване и общо взето ние, родителите, трябва да им покажем как. Децата не модат да знаят какви последствия може да имат думите им върху околните, това се възпитава. Поговорете си с "госпожите", а и вкъщи с таткото върху какво да наблегнете,като си изясните на този етап каква може да е причината...Давам няколко възможни по-долу, без да мога да съм изчерпателна (специалистите знаят повече, да кажат):

"...От два месеца ходи на детска градина ..."

2 месеца са твърде кратък период за адаптирането на детето към новото ежедневие. Може грубите думи на детето да са намерение да подчини и сплаши госпожите да правят каквото й се иска. А в детската градина госпожите въвеждат дисциплина в ежедневието на децата. Капризно дете ли е? Имала ли е досега постоянен ежедневен режим, един вид свикнала ли е на дисциплина? Може грубите думи да са израз просто да предизвика ефект в околните с цел да спечели вниманието им. Характерно е за неуверените, чувствайки се застрашени от околните (нали са непознати) и самите те объркани как да се държат, и затова си мислят, че като се сопнат, ще станат по-силни. Детето опитва ли се да командири вкъщи, слуша ли ви вас, родителите, или се опитва да се налага, приема ли междинни варианти или избира една или друга крайност при ваши предложения, казва ли нещо подобно: "...ще стане, както кажа аз..." ?

благодаря на всички за мненията
в къщи се държи добре но дойде ли някой на гости който е решила че че не е неин тип сърдито се оттегля в другата стая и там мърмори че не не обича и тям подобни
избира си хората
на улицата е доста неуправляема
обикновено се движи в противоположната посока а не в тази в която аз искам да я вкарам
удрям и шамар ако се наложи особено като не дава ръка като пресичаме
засега това е само мой проблем безпокоя се за тези проблеми които зсягат околните
като блъскане силно на дете от пързалката
или скубане на бебетата в детските количи
там се намесвам доста грубо
надявам се да се поосъзнае с годините

Да не би презерватива да се е скъсал???

You can have anything you want
But you better not take it from me

На първо време може да започнеш да въвеждаш правила/граници и за неспазване им може да наказваш по подходящ начин, въздържай се от шамара (ако можеш) и винаги обяснявай защо наказваш.

Паралелно с това е много важно да се осовбодиш от етикета "гамен" (дори да е само в съзнанието ти). Какво значи гамен - това е дете без възпитание, нали? А кой е отговорен за възпитането - родителите, ние. Няма лоши деца - има лошо възпитание. По една или друга причина... Твоето дете просто има много енергия и амбиция и позитивното е да се трансформира в един волеви храктер, а негативното е ако стане инат. Посредством дисциплина един силен характер става волеви вместо инатлив. И без да обобщавам и да го приемаш лично мога да ти кажа, че всеки (почти всеки, някои се имат за безгрешни богове) от нас, родителите, прави грешки и пропуски във възпитанието. Едно време е било трудно с инфото, но сега има толкова източници... Добре е рано или късно да се информираме как да поправим грешките си. Ето една полезна статия за лошото поведение на децата и как може да се преодолява с добро възпитание.

Ето статията

Moiat sin viakshe Gospoja Otrova vmesto Petrova,

Как му викаха - генетичен отпадък :))

do NOT click HERE!

Мило майче,спокойно!Изправена си пред невероятното предизвикателство да отглеждаш малко бунтарче,което брани територията си!Няма да ти е лесно,но все пак не е случаен израза,че лудите глави пишат историята.А на учителките се извинявай по няколко пъти на ден за неудобствата ,които им създава малката палавница.Така морално ще им се отплатиш за грижите,които дъщеричката ти тепърва ще им създава.Нека знаят,че си обезпокоена,загрижена и т.н.,за да имат мотивацията да ти помогнат.Не се настройвай срещу детето,защото то не си е избирало гените само.Ако се огледаш сигурно ще доловиш прилика с някой роднина.Ако атмосферата в семейството ви е позитивна и хармонична просто трябва да се заредиш с търпение и ще видиш,че с растежа си детето ще се промени.Не му прикачай етикети и не го сравнявай с другото.Така или иначе то няма да заприлича на кака си.Най-много да започнат конфликти между двете сестрички още от ранна възраст.И пак повтарям-бъди търпелива ,справедлива и не си изпускай нервите!Ще ти трябват и занапред!

лошата новина е, че от децата-бунтарчета често се получават възрастни такива, въпреки позитивната атмосфера и семейната хармония

За Нина: не знам как са се справяли родителите ми в такива ситуации, трябва да ги питам :)) Но за моето ранно детство все още се разказват легенди в семейството... като се започне от първата ми смислена реплика на 9 месеца: "този идиот ще ни убие!" - предназначена за шофьора на автобуса, с който сме се возили с майка ми :) За нейно нещастие ме е чул :)
Впрочем любимата ми, много примерна по-голяма сестра също с удоволствие ми припомня за тормоза, на който съм я подлагала... и все още мразя да ме стравняват с нея, въпреки, че много се обичаме :)

Споко :) Лелките, колкото и добре да се поддържат, сравнени с възрастта на детето са си баби и няма защо да се обиждат от това. Да си баба не е обидно, това е повод за гордост.
Впрочем ако се обиждат от това, значи вярно са кокошки.

А дъщеря ти засега е прям човек, който не се притеснява да каже мнението си. Гарантирано с времето ще се научи и да се подмазва, и да премълчава, и да лъже, и да лиже задниците на висшестоящите... както и да се страхува :)
Рано й е още, остави я да се чувства човек поне на тази възраст :)


Ти имаш ли?