ХАЙДЕ ЗАЕДНО...

...да напишем една приказка!Ето аз я започвам,а вие продължете.

ИМАЛО едно време...

"И всичко от съдбата предрешено
остава си за нас непроменено."

.. още когато любимият дядо на прабаба ми..

... бил малко момче ...

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

... и крадял ябълки от съседката със забрадката и голямото мърляво куче на име Пънчо ...

Bad command or file name. Bad, bad command! Sit! Stay! Staaaay...

...не не, по-отдавна ще да е било..

.... в чиято козина живяла най красивата бълха на света и от близо и далеч идвали.....

... бълхи на поклонение...

но след безсънни дълги нощи станах силен и голям
и вече знам, че мога да се справя сам

... разни естети, учени, поклонници и всякаква паплач, жадна за богатство (от оня тип дето мисли, че богатството е красота и красотата е богатство, с което да си купиш 5 ниви, 8 коня, 20 прасета, още толкова крави и 50 роби да ти веят с паунови пера, докато си похапваш белено грозде без семки)

Естетите седяли в прави редички на 10 метра от Пънчо и съзерцавали сиянието на бълхата. Издавали в хор възхитени възгласи "ААААаааа" и "Оооо" при всеки лек подскок на Блъхчо (За кратко. Все се намирал някой да ги прекъсне с нетърпеливо "Шшшшшшшт!". След което всичко потъвало в леко виновна, но още по-благоговейна тишина.). А ако Пънчо тръгнел да се мести, всъчки дружно си хващали столчетата и възпитано и тихо ги поставяли пак в стройна редичка, на 10 метра от размазалия се с отегчение и досада в шарената сянка Пънчо.

Учените си били разпрострели в цветна творческа бъркотия колбичките, алхимичните съдове, прахове и отвари в цветни стъклени шишенца из целия двор, и подскачайки несръчно между тях, се носели напред назад около Пънчо, мърморейки си формули и заклинания, спирайки от време на време с недоумение в погледа и тихи псувни: "Живак? Не! Живовляк! Пфу! Мам?%*&&^@?! Къде си зарязах очилата!?". Редували се да взимат на бързи прибежки проби от козината на Пънчо, съпровождани от гневни викове "Уууууу!" и понякога болезнено точни замервания с домати и яйца (любезно предоставени от съседката със забрадката) от страна на стойните редички естети.

Поклонниците си прекарвали времето натъпкани като сардинки в тесния хамбар в стойка "пирон" (какъв ти "лотус"! то нямало място да се почешеш по носа, камо ли да седнеш!). Единствените знаци, че там някъде има хора, били тихото жужене "Ооммммм" откъм хамбара, странно изкривените дъски на стените му (като на зле пристегната бъчва) и изхвърчащите от време на време като тапи смъртно пребледнели, едва дишащи индивиди, които, ако оцелеели от кислородния шок и блясъка на слънцето в почти вече слепите си очи, влачейки се изтощени, тръгвали да проповядват избавление от ужасите на света чрез клизми и медитация. (Историците имат съмнения, че поклонниците, застанали по-далеч от вратата, отдавна били измрели. Това като да паркираш на единственото стратегическото място, от което не можеш да се измъкнеш, преди всички други коли да се разкарат от паркинга)

А за онази, последната паплач - ами те се гъчкали покатерени на оградата, гледали очаровани изпод нея, или крояли планове да похитят Пънчо и бълхата.

А Пънчо живеел търпеливо в постоянен тормоз. С досада оставял учените да го скубят, естетите да го зяпат.
До онзи заветен момент, който преобърнал хода на историята!

----------------------------------------------
И се раздал жален писък! Ухапаният учен погледнал бавно към впилия зъби в крака му Пънчо и се просълзил.
Ако погледнете на 10 метра от там ще видите само изцъклени очи, зяпнали усти и притихнали естети.
Ако погледнете наоколо, ще видите любознателни учени, които вече правят пресмятания за влиянието на диаметъра на захапката на Пънчо върху бъдещото глобално затопляне.
Ако погледнете към хамбара, няма да видите нищо особено.
Ако погледнете към оградата, ще видите същите онези очакващи нещо физиономии.
Погледнете обаче към клоните на ябълката! Плодовете изпаднаха от джобовете на прапрапрадядо ми. А той гледа с ужас към приближаващата с див устрем на 100 побеснели дракона съседка, която този път освен забрадката, си е взела и тигана, и го размахва фучейки. "Аааа! Ще те хвана този пъъът! Пааак ли тии! Ще ми крадеш ябълките, аа!!! Ще ти дам да разбереш! Хулигаааан!"

Bad command or file name. Bad, bad command! Sit! Stay! Staaaay...

...обаче прадядо ми не бил впечатлен от екшъна долу, добре си се бил настанил там на дървото и можел да изкара така колкото си поиска, само се изхилил и лакомо продължил да ръфа сочната ябълка, а муцунката му ....

... си била съвсем нормална. Големите му (но чисти!) крака ...

...сега не били съвсем чисти, щото докато се опитвал да подсвирне на съседката, та да я нахъса още повече, се сгърчил и напънал толкова силно, че се чуло нещо като оригване и от тумбачето му изригнал цветен гейзер който..

"Eeeeeeee!!!" - извика публиката, леко възмУтена...

Яко.
А дали обаче не е било Чшшшшшш, м? Тази бълха била преселница от едно голямо рунтаво немито непрано обрасло чистокръвно сиво куче с лоши обноски на име Нубси Ду (това за историята)

...даа имало и чшшшш , но то се чувало от под голяямото и много харесвано от кучАка Пънчо дървото, което сега тъкмо бил дошъл да припикае и така да се отърве от оная паплач, дето никога не го оставяла да се изпикае или да се почеше дори на спокойствие, без да побеснее после от всичките лигавщини и галимации, които обаче все пак бил принуден да търпи понякога, щото нали бил звездата на шоуто…

,а прапрапрадядо ми, който тогава бил на 46 и бил със 3абавено (да не ка3ваме спряло) умствено ра3витие, само се оригнал повторно с ума3аната си муцуна, и3хилил се дебилно, и3вадил огромния си полов Член, ра3вит в неуморен дебилен труд Чре3 арабската техника "джельк" и 3апоЧнал лениво да мастурбира. Съседката, по това време 20-годишна девица, не понесла гледката и припаднала в корените на ябълковото дърво, а уЧените си събрали партакешите, 3астреляли ПЪнЧо и се омели от там, 3а да не се появят никога повеЧе у наше село. Настанал мир и идилия и оттам насетне под ябълковото дърво 3апоЧнали да се срещат влюбените двойки и светът си дошъл на мястото. Веднъж там се отбил и един младеж с китара и 3апял - "нека има светлина, нека има деца...". В последствие имало и от двете.

тц- тц- тц -тц...

Какво е мащуубира, кажиии чичоо?- изпищя любопитно едно миловидно момиченце

Никой няма право да застрелва Пънчо.
Взимам си го и се махаме с него от тази приказка.
(Развалихте ми продължението. Всички битки с бесни псета. Търсенето на онова голямо рунтаво немито непрано обрасло чистокръвно сиво куче с лоши обноски на име Нубси Ду. Няма да ви разказвам за единствения истински приятел на Пънчо - също и единствения, който някога е успявал да го пребори. Че и да му отнесе едното ухо. Няма да описвам ужаса на бълхата от това огромно нещо света и страшния факт, че като няма кой да й се възхищава, тя се превръща в една проста бълха, притихнала и вкопчила се в козината на едно огромно мърляво куче. Вече никой няма да гледа Пънчо с интерес. Той избяга в единствено и само своята приказка. Маха ви с опашка за "чау бау")

Bad command or file name. Bad, bad command! Sit! Stay! Staaaay...