обратна тяга
3 отговора
166 прегледа
Заключена
обратна тяга
Ден, като ден.
Обичта - продажна, душата - почерняла от тютюн, очите - кървясали от прекомерната липса на фокус(и), и мисълтта за Хитлер. Перфектният коктейл за човечец, който по план трябва след има-няма половин час да потегли за някаква кочина, наблъскана с безмочни изкопаеми, обсъждащи, обаче, теми, като секса, материалните точки, които за тях се свеждат само до евентуалните ерогенни такива на партньорите им, килограми и какви ли не подобни. Да, но на човечеца му е писнало. На кой не би му? Всеки ден, по 7-8 часа. И все същите изражения - кухи, тъпи, лишени от живец и щастието на искрената усмивка. Да, но на човечецът му е писнало. Знае, че отиде ли ще трябва да ги слуша, чувства мазните им погледи, и търпи гореспоменатите простотии. Отказва да им е принадлежен. Така е отдавна. Блокира. Отвратен е, трепери от ненавист по обществото, което го задължава да Е там, по онези, които не могат и никога няма да го разберат, и по самият себе си, заради чувството, че е различен. Отваря едно шишенце с капсулки. Взема две, барабар с чаша вода. Кантариона помага, мисли си. После се затътрузва до най-близкото легло и безжизнено се тръшва на него. Утре ще е същото, мисли си. На другата сутрин го буди будилника. Онзи, който не желае никога повече да чуе и все навива. Скача връз дънките, нахлузва бързо развлачена блуза, сресва пиргите си, нагърбва товара си, а след него звучи глас : "Приятно училище."
Утре ще е същото, помисли си.......
Какво остава?
НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)
Обичта - продажна, душата - почерняла от тютюн, очите - кървясали от прекомерната липса на фокус(и), и мисълтта за Хитлер. Перфектният коктейл за човечец, който по план трябва след има-няма половин час да потегли за някаква кочина, наблъскана с безмочни изкопаеми, обсъждащи, обаче, теми, като секса, материалните точки, които за тях се свеждат само до евентуалните ерогенни такива на партньорите им, килограми и какви ли не подобни. Да, но на човечеца му е писнало. На кой не би му? Всеки ден, по 7-8 часа. И все същите изражения - кухи, тъпи, лишени от живец и щастието на искрената усмивка. Да, но на човечецът му е писнало. Знае, че отиде ли ще трябва да ги слуша, чувства мазните им погледи, и търпи гореспоменатите простотии. Отказва да им е принадлежен. Така е отдавна. Блокира. Отвратен е, трепери от ненавист по обществото, което го задължава да Е там, по онези, които не могат и никога няма да го разберат, и по самият себе си, заради чувството, че е различен. Отваря едно шишенце с капсулки. Взема две, барабар с чаша вода. Кантариона помага, мисли си. После се затътрузва до най-близкото легло и безжизнено се тръшва на него. Утре ще е същото, мисли си. На другата сутрин го буди будилника. Онзи, който не желае никога повече да чуе и все навива. Скача връз дънките, нахлузва бързо развлачена блуза, сресва пиргите си, нагърбва товара си, а след него звучи глас : "Приятно училище."
Утре ще е същото, помисли си.......
Какво остава?
НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)
в отговор на Hanibal_Lektar
#2
Re: обратна тяга
Кхм!!! Тия неща се прескачат. Независимо колко неприятен се пада моментът.
