културните различия

здравейте! Въпросът ми е главно към момичетата със смесени бракове: срещате ли културни различия с мъжете си по въпросите за гледане на детето и как ги преодолявате? Откакто се роди синът ни мъжът ми от нежен и любвеобвилен се превърна в раздразнителен, а да не говорим че все не можем да се разберем за някои неща около гледането - колко да е топло, как да е облечен малкият и т.н., тои смята, че аз съм свръх- тревожна и загрижена, а аз - че той гледа по-лекомислено и отгоре-отгоре... Всъщност забелязах, че в неговата страна (Франция) децата се гледат по-различно, може би от това идват недоразуменията, а може и да сме просто изморени и всичко да се преувеличава. Каквото и да е нужен ми е съвет... Благодаря ви!!!

българите сме доста тричави и отдаваме прекалено голямо внимание на глупости, като поживееш по-дълго с него ще се отървеш от някои наследства. Тва течения, кръстчето загащено, крачетата с пет чифта терлици, да не сядало на плочките щот ша "иСтине"...всичко е бошлафАз като пристигнах в Канада първите дни се втрещих, посред есен бебетата в количките боси босенички, ни търлъци, ни чорапки! Да се чудиш що не са се тръшнали от "племония". С мъжът ми като идем в България той си умира от смях! Малкото заспи в някой ресторант, ние я помъкнем на ръце да си ходим, по пътя трима сервитьори загрижени се спускат да и дръпнат блузката, тва посред август! Да не говорим, че като я видят да пие нещо с лед им става лошо! И о! ужас! Ядем неразтопен сладолед и даже не го държим в устата! С други думи, един ден ще се озовеш от другата страна на оградата и ще ти е смешно, че някога си била толкоз загрижена за тия дреболии. Слушай мъжо ти и не се шашкай толкоз! Радвай се, че иска да учавства толкова активно в бебеотглеждането, щото ако беше обратното знаеш ли как щеше да ривеш! Мдааа, така хем по-малко ще се изнервяте, на него му е по-трудно да се приспособи към татковската роля, все пак не той е бил бременен 9 месеца!

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Извинявай V22, че се намесвам в темата ти :-) не съм женена за чужденец, но живея навън и като прочетох me се сетих, как беше изненадан нашия лекар тук ( US),че детето не кашля като го водихме на преглед. Тук, сняг вали нявън, а децата по къси ръкави( за разлика от майките и бабите, които са дебело облечени!), с голи кръстове, крака и т.н. А как кашлят...идея си нямаш...аз досега не съм видяла едно, което да не му тече носа или да не кашля. И по реакцията на доктора съдя, че май моето е единственото в града.

щото повечето ходят на детска градина. Твойто като го дадеш или като тръгне на училище и то ще кашля, отвори коя да е тема за ясли и ще се сетиш!

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Ами не знам, като гледам по познатите ми наоколо, половината не са на градини, а с гледачка..и пак кашлят. Така както са луди на тема ваксини за грип...
А пък и има ли значение каква е причината да кашлят, след като това не е нормално, а тук се приема за такова?!
Сигурно аз нещо не разбирам, но определено тоя модел за гледане на деца не ми допада. Едно е да си каляваш детето друго да го държиш в перманентно болестно състояние в някаква степен.
Нищо лично, всеки си преценява как да си гледа детето и какво да го прави.

За кашлянето и болестите - точно така е. Ние наскоро бяхме на гости на другите баба и дядо във Франция и всички бяха много учудени как моето бебе на 4 месеца и половина все още не се е разболявало (да чукна на дърво)... На тая възраст там явно вече имат опит в ползването на лекарства...Защо да се мъчат да ги предпазват като фармацевточната индустрия е насреща...??!! Също ми направи впечатление, че възрастните са по-важни от децата....те децата там някак си се гледат и с грижи и без... това поне са ми наблюденията...

И аз да се включа... Говорили сме си с теб по този въпрос, но моите успехи са с непостоянен характер... Мисля, че всичко е въпрос на създаване на навици. Ако си решила, че ще следваш своята логика, просто трябва да си твърда. Караниците не помагат, разговорите - също. Каквато и логика да включваш, все едно си говориш с радио.

Ако правиш малки компромиси (което не е лошо, все пак те са отгледани така и са оцелели ), му ги показвай, така и той ще започне да се съобразява с твоето мнение.

Оставяш ли му детето за повече от час-два? Ние имахме проблем с "плаче - ще го взема - не, остави го да плаче". Е, като поседи с него по-дълго, ги намирам в една задушевна обстановка: таткото се разхожда и полюлява бебока, само още не съм го чувала да му пее. Не че пак не чувам изречения от рода на "разглезихте го вие тука....."

Успех! И сподели как върви... И аз ще се радвам да чуя повече съвети в тази насока.

Ние сякаш специално за гледането на бебето нямаме кой знае какви различия и спорове, но го отдавам на факта, че моят мъж по принцип няма наблюдения как се гледа бебе нито в неговата държава, нито пък където и да било по света и ми има (почти) пълно доверие. Към това се прибавя, че няколко месеца в началото само аз се грижех за малката, тъй като живеехме много далеч от работата му и той явно е решил, че щом съм я отгледала до тук без произшествия и болести значи мога и не ми се бърка в това отношение. Мен друго ме притеснява, че за всяко нещо което прави с нея (например обличане) пита мен какво точно му трябва и недай се боже да се наложи да вляза в болница или нещо подобно незнам как ще се справят в началото.
Не че не ми се случва да ми прави някои забележки от рода на: "Научи я да я взимаш през ноща в нашето легло като реве, ще те видя после как ще я отучваш" в такива случаи обаче просто отговарям, че нямам нищо против той да виси 2 часа до креватчето й и да я успокоява в 3 часа през ноща- аз искам да спя, защото съня ми е нужен и тогава млъква.
Ти не се отчайвай, хората се променят като се появи бебето и имат нужда от време за да влязат в крачка или да свикнат със ситуацията, и при вас всичко ще се оправи

О, ние сме от една държава и пак почти всички караници ни се въртяха около отглеждането на Габи. Казвам "въртяха", защото с времето и порастването на детето нещата се поуспокояват. Просто в началото, като първо дете, всичко беше шаш-паника - не така, иначе ще е по-добре, ти не внимаваш, защо сега пак повърна, защо еди какво си .... Таткото дори беше по-притеснен от мен. Но с времето всичко минава, та си мисля, че и при вас така ще стане. А може и да сте поизморени вече...


Габи - 21.10.2002 г.

Защо ли аз нямам такова впечатление? Чак всяко да кашля, и даже доктора да се чуди, ми изобщо не ми се е случвало с децата. Малката е на градина от 6 месечна, е има някои с хрема от време на време,но всички да кашлят няма, определено.

Да..... И у нас така..... :"Ето, пак "СИ го ударила" (има синина на челото)=>"Утре го гледаш ти!" И след 2 дни нещата си влизат в нормата Е, понякога се стига до "Ами да - падна, ама защото ТИ си го обула с еди-какво-си...." Свиква се Пък и се научих така да извъртам ситуацията, та да няма друг избор осен тоя дето на мен ми допада, ама да си мисли, че сам се е сетил и после ми се хвали и аз го поощрявам Голям смях пада - по-голям е от мен с 12 години, а понякога ми се струва, че е точно обратното - тая Y-хромозома е голяма работа
Поздрави и успех на всички с двата Х-а

На мен американския модел на гледане също не ми допада, но поради съвсем различни причини. Навличането и пиенето на топли течности за да не ти истине гърлото изобщо не ми се струва здравословно. Засега моят модел действа безотказно, не ща да дърпам дявола за опашката, ма малката не е виждала доктор от 2,5 години и откак се е родила не е пила антибиотик. О, и не кашляИмаше период на сополи и кашлици, около 6 месеца като тръгна на градина, но се нормализира постепенно.
А ти всеки път ли тичаш при доктора като почне да кашля детето?

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Привет-мривет, и аз да се изкажа
Аз се опитвам да намеря златната среда... Още преди раждането се бяхме споразумели по някои основни принципи, след което останаха само фини настройки.
Мисля, че майчинският ти инстинкт ще ти подскаже най-добре какво да направиш за детето. Аз от четири месеца - време колкото и при теб - непрекъснато се опитвам да слушам детето си и да отгатвам неговите нужди.
Моите културни различия са по-скоро "генерационни" - с майка ми и със свекърва ми - ама хълцало - значи му било студено /Хана хълцаше още преди да се роди/, или да му мия очичките срещу лоши погледи /това даже няма да коментирам/ - това са баналности, на които свикваш да не обръщаш внимание.
Доколкото съм говорила с познати, начинът на гледане на деца във Франция и Германия е сходен, така че мисля че имам представа. Аз обаче намерих за себе си в тукашната система на здравеопазване елементи, които много повече ми пасват, отколкото в българската /например ваксините, по-голямото участие на таткото в отглеждането и т.н./.
А колкото до свръхтревожна и загрижена - дали в Занзибар, България или Франция - всички майки са завършили едно и също училище, мисля, че това е най-нормалното нещо на света. Аз само мога да се гордея с това.
Бъдете здрави и много, много се обичайте

не ми се е случвало да ми се чуди доктор....

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Любопитно ми е. Ако ти се пише, де.

Като каза това, днеска разбрах, че на една от съседките ми и трите и ходят на градина( сега като се сетя тях не съм ги виждала да кашлят, за разлика от тези по площадките :-) та тя ми сподели за изискванията в градината за болни деца и отбеляза, че много стриктно спазват изискването да не се водят болни деца. Може около вас да няма, но наистина тук много ме шокира това, така или иначе аз не мисля, че градината е проблема.

Определено не съм паникьорка, но и истината за мен не е черна или бяла. По света има твърде много сиво. Между това да се грижиш за детето си в нормални граници, да го навличаш или оставиш да се гледа само има доста голяма разлика. Поне така е в моите представи.

П.С: между другото пиенето на топли течности е сигурен начин да ти настине гърлото, особено ако излизаш навън.

Здравей Тандоори,

не знам в кой щат си и при какъв лекар ходиш, но аз съм с впечатлението че американските детски лекари никога не отминават безразлично факта, че детето кашля. Била съм на гости с месеци в Чикаго, който се смята за студен и ветровит град. Всичките ми български приятелки имат деца между 1 и 4 г. и ако някоя чуе лекаря да смята за нормално, че детето и кашля, ВЕДНАГА ЩЕ ГО СМЕНИ! В Калифорния например където съм аз, децата са на пиедестал! В Бг например бях свидетел на това колко много е загрижен към детето си собствения му родител, тук съм свидетел на това как освен родителя, цялото общество е загрижено за детето.

Пожелавам ти да се климатизираш по-бързо

примерно, че си тъпчат децата с боклуци, не визирам само кола и бъргъри, блъскат ги с риталин когато не слушатразрешават им да се държат с родителите си като с говеда, прекалено са задоволени, тез които имат възможност разбира се, винаги търсят вината в другите, тяхното дете е винаги ангелче (тва се отнася и до някои български родители, но тук като че е масово), дават им прекалено много свобода, в смисъл прословутото право на "прайваси", така не знаеш кво има под леглото на детето ти....ей такиви работи. И после синковеца иде и ми вика "ама що аз така, па сички останали може". Пък на мен ми вълняса устата да обяснявам

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

аз споделих за българските предразсъдъци, които съм шкартирала от ежедневието си. Едва ли съм оставила децата си сами да се гледат, но не ги навличам, давам им да ядат колкото искат сладолед и да пият колкото студено искат, ма не купувам кола в къщи, но не съм и цербер, ако идат на парти ще изпият една чаша, не им слагам конци против уруки, не мисля, че ще им падне пишката ако не опитат бисквитката, дето ненамсикоеси дете яло пред тях....такива работи, напълно ненужни в живота ми. Човек като се сблъска с няколко култури му се налага да избере туй онуй от всяка. Аз съм избрала това, което съм сметнала за най-доброто от това, което съм видяла и така сега си имам моя рецептаНе може да се каже, че американците възпитават децата си изцяло погрешно, а българите са избрали правата партийна линия или обратно. Но в ситуацията на смесен брак ти се налага малко по-бързо да се ориентираш откъде какво ще вземеш, като понякога трябва да се правят компромиси. Ма те и в несмесен трябва да се правятДа не говорим, че аз имах повече различия с първата ми българска свекърва отколкото с втория ми "смесен" съпруг

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata