Аз...

съм без душа!

На 15 02.2004 умрях.

Оттогава имитирам живите. Длъжна съм!

Роботизирах се лесно. Зная какво се очаква от мен - изпълнението е оптимално по реакциите на живите.

Научих се да не мечтая, да не правя планове, да не искам нищо от никого, да пречупвам заложеното в мен според обстоятелствата, да се транспортирам с премерен риск до точки, където физическото ми присъствие е наложително, да печеля, губейки, да губя, несъжалявайки, да жертвам, непреценявайки... и други нечовешки неща...

Не се научих да прощавам - този, който уби душата ми, не е поискал това от мен. Каква ли би била реакцията ми?!

"Нещастна жива" - би казал някой!

Де да бях!


ПС Ха! Някой връхлетя! Търси ножици.
"Помислих, че търсиш мен", казвам.
"Аз винаги търся теб", отвръща той.
По дифолт съм налице.

Извинявай, не по темата, но ти да не си филолог?

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

го знаеш?!

Закачаш ли се?

Гадно ми е!!!!!!

..........
Боли ме зъб навярно,
но не, не може да е зъб.
Боли ме въздухът навярно,
но въздух не боли.
.............

поемам цялата отговорност!
И въздухът боли!

Едно е да загубиш, а друго е да си готов за загуба...

Когато загуба се случи неочаквано е удар, който всякак може да те завърти.

Когато си готов да загубиш, ако трябва, даже всичко - тогава, чак тогава, вече си спечелил битката за себе си и това, в което вярваш и обичаш.

Когато загубиш достатъчно и остане само истински най-нужното, за да приемеш загубата и да продължиш - едва тогава и душата ти ще се завърне.

Единственото и безвъзвратно загубено завинаги е времето и добре е сметка да си даваме, когато го пилеем - сами или спрямо другите...

___________________


Прошката е винаги насочена навътре - само на себе си можеш да простиш или пък да не... Има непростими неща. Хич недей се притеснява от реакцията си към убиеца на душата ти. Даже се зарадвай, че не те преследва да му даваш прошка, сякаш си длъжница.

Но в момента, когато душата ти се възроди (а туй е абсолютно сигурно) - тогава ще си свободна и простила без това да те е натоварило и задължило. И това е най-доброто, което можеш да направиш, дори за този, който не го заслужава. Заради това, което си го заслужава.

Прошка не се получава даром и за нея се не моли - тя се заслужава. Не е твоя грижа да прощаваш някому. Всеки сам ако почувства нужда може да се бори за опрощението си, но за себе си, не спрямо другиго.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

... как хубаво пишеш! Тоя дето е убил душата ти май всъщност ти е направил благодеяние. Не е успял да убие всичко, това което е умряло са били само кокошите тръни на щастието. Нима ще съжаляваш за това? По света ходят толкова много щастливи нещастници. Никой не ги и забелязва. Сега си истинска, взимай молива и пиши.

De Alto Cedro voy para Marcane
Llego a Cueto voy para Myari

Направо да настръхне човек като те слуша. Един живот живеем, може ли толкова некачествен, половинчат и измъчен? Я се взимай в ръце, пращай по дволите и давай напред! Как ли пък да не позволя на някой да ме тормози и да се чувствам нещастна при това близо три години. Такава загуба на време! Крайно време е да настъпи осъзнаване, освен ако не си падаш по мазохизма.

Не, наистина не го знаех и не се закачам никак.
Просто ми направи впечатление точната дата...сякаш на нас това ни е единствената връзка с цифрите, но затова пък здрава - знаеш, предполагам колко години поред на тази дата ще ти е гадно, после дори емоцията да се притъпи, датата ще остане завинаги в съзнанието ти. Просто идиотската способност да правим от датите събития и да се потапяме вътре, да не ги пускаме да изтекат, да ги държим и да държим да са винаги наши, да си ги правим значими, когато вече са се изпразнили от съдържание, да ги развяваме като символи на доброто или лошото, да им придаваме накакъв мистериозен смисъл... ето за това те попитах защото някак го почувствах...той живя от...до...невероятната сила на началото и края и почитането им завинаги, едва ли не...
А иначе пак си си ти, но още не се познаваш такава и ти е трудно да се приемеш...кой казва коя е истинската - влюбената или силната - и двете, според мен. Има чар във всяко състояние, има кръговрат и най-после - има равновесие - нещо е взето, нещо е дадено...
Не се поддавай на магията на датите...
Ако можеш.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

се самосъздава, Лия... Седиш отгоре на ръба и гледаш в пропастта надолу - и колкото повече гледаш, толкова по-надълбоко и по-на-празно виждаш...
Ако тази празнота е липсата ти на душа, сега си никоя, значи вече можеш да бъдеш всякаква... Ако можеш да бъдеш всякаква, значи вече можеш да бъдеш такава, каквато поискаш да бъдеш... И трябва да започнеш да се учиш да прохождаш - стъпка по стъпка. Видиш ли празнотата, значи е дошло времето ти да отместиш поглед от нея и да се вгледаш отначало в най-дребните неща около себе си.
Погали с ръка пръстта около себе си. Подслушай я. Някъде там започват да се пропукват обвивки... Онази Сила Дето През Зелен Фитил Извлича Цветето, влече и моята зелена младост... Това, което никне, отначало е като зелена паяжина и трябва да вложиш цялото си същество в това да го съхраниш - каквото и да е то. Така се отдалечаваш от празнотата. Но вече знаеш, че тази празнота ти е приятел - тя е пространство, което можеш да запълниш... със себе си, Лия, с това, което искаш да бъдеш и с това, което можеш да бъдеш... колкото по-голяма празнота се е отворила, толкова по-голяма можеш да бъдеш и ти самата.
И после ще дойде един момент, в който ще можеш да обединиш светът над пропастта и самата пропаст - а там можеш да летиш...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Човекът бил като лука ... колкото повече го газят, толкова по-голяма глава прави ....

Мхм!...

Добро утро!

"Онова, което не ни убива, ни прави по-силни"

Това, което си написала:

Научих се да не мечтая, да не правя планове, да не искам нищо от никого, да пречупвам заложеното в мен според обстоятелствата, да се транспортирам с премерен риск до точки, където физическото ми присъствие е наложително, да печеля, губейки, да губя, несъжалявайки, да жертвам, непреценявайки... и други нечовешки неща...

... е висша цел, същност и смисъл на всички учения за усъвършенстване на духа. Казват, това са хлъзгавите камъни, по които трябва да стъпиш през неумолимата мътна река на битието, за да достигнеш до сърцето на нещата и до проницателно единство с всичко онова, което си смятала, че не е част от теб.
Така че, ако наистина си се научила, би трябвало и да си простила.
Би трябвало да си щастлива, и... по-жива отвсякога преди.

I'm nobody! Who are you?
Are you nobody, too?

къде се намърдваш в другата графа?


Ти имаш ли?

My life closed twice before its close
It yet remaims to see
If Immortality unveil
A third event to me

So huge, so hopeless to conceive
As these that twice befell -
Parting is all we know of heaven,
And all we need of hell.

Emily Dickinson

Животът ми два пъти свърши -
преди да се свърши.
Остава да видя дали вечността
трети път ще ме скърши -

по същия начин - без смисъл -
и без пощада.
В раздялата ние узнаваме рая
и искаме ада.


PS Не тъжа за мъж, за съжаление! /Не и за жена!!!/
Друг вид раздяла беше!

Разделих се завинаги с вярата си в истинските неща!

"Разделих се завинаги с вярата си в истинските неща!"
Е, това вече е наистина лошо! Преразгледай позицията, не си права...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Не мога, anbra!

Права си, че не е редно да се чувствам така... не е редно да не опитвам да се чувствам иначе... Обстоятелства... Сигурно съм се предала...

Дали?

Или?!

Всичко около мен е нередно...

Аз живея с вината за тази нередност...

Ще си нося кръста!

Но ще направя така, че да не го предам!