Опустошен

Мислех си коя е най-подходящата дума за моето състояние. Опустошен...като че ли това е най-подходящо. Ако за момент си представим, че цветето може да чувства ккато нас, вероятно то би се чувствало точно като мен, когато го изтръгват с корена от земята. По разни филми все чувам "умря живота в мен" и съм си мислел "тия па кво мелодраматични глупости пишат". Ха, и тва ако не е ирония.

Реших да прекратя всякакви контакти с едно...лъскаво момиче(изкушавам се да кажа "луксозно", имаше такава тема тук наскоро, за някакъв, дето се влюбил в луксозно момиче). Не е имало ден последните 3 години да не мисля за нея, за съжаление общото ни бъдеще е повече от съмнително.

Тази нощ я сънувах и когато се събудих се оказа, че съм плакал насън. Ебаси, голям човек, а пък се държа като лигла...Надявам се това да е края, да не я видя никога повече, да не чуя за нея никога повече, да не мисля за нея, да не страдам за нея, да не я сънувам, да не търся чертите и във всяка друга, да не се стряскам, когато познат женски глас ме повика в някое заведение, да не плача за нея, да не копнея за нея, да не мечтая какво би станало, да се усмихвам пак, да бъда щастлив отново...

Надявам се...


п.п. Кънчоооо, къде си приятелю


there are no happy endings

[линк]

Защо решаваш да прекратиш контакт с нея, защото общото бъдеще е съмнително ли?

Много интересен подход....че то къде има несъмнително бъдеще?

А тя какво мисли по въпроса?

Все пак в една връзка има двама...а тук сервираш само своята гледна точка.

Тя си има гадже, а ние сме само нещо като добри познати, макар че тя знае, че не съм безразличен към нея, без да сме говорили за това, но дори и не подозира за какви силни чувства става дума.

Просто си се дал на отчаянието, всеки е бил в подобна или близка ситуация.

Много е трудно да се направи, но защо не й го обясниш?

Дори и някой да усеща такова нещо или да подозира, докато не се каже на глас, няма да има реакция....някой трябва да почне комуникация по въпроса.

Така, без да опиташ дори, и вече се отказваш?

Е, ми няма да стане....то няма как да стане просто.

И три години тя си е с гаджето, но това витае така из въздуха?
Дори да го е забелязала, тя сиигурно е решила, че това не е важно за теб и не те интересува, щом никога не си направил крачка в тая посока.

Поне една крачка, поне един опит имаш ли?

Естествено, че ако не попитеш няма да ти се отговори. Не съм и мислел тя да е телепат(ка:-).

Ама в момента нещата са такива, че само ще ме погледне съжалително и ще ми откаже, любезно и учтиво. А аз не искам да прекарам следващите 2 месеца в сближаване, щото това не е проблем. Но ще е проблем ако след това, когато момента "узрее" и го кажа и тя ме отблъсне, защото вече ТОГАВА ще е страшно трудно да я забравя.

Ако дамата, по която страдаш обича мъжа, с когото е от три години, защо искаш да се намърдаш там? Третият, обикновено, е излишен, там където двама се обичат истински!
Огледай се наоколо и потърси момиче, което също търси любовта и сърцето й е СВОБОДНО! Иначе излишно губиш времето си!
Как искаш да те забележи, ако го обича и ако той за нея е Светът!?!

Ах!

Какво им е на нещата? Защо си толкова сигурен, че тя непременно ще откаже?

Все пак има значение....

Тя има ли чувства към теб? Ако има , защо стои при друг?

Задаването на въпроси съм сигурна, че помага, поне на мен. Някои въпроси трябва да се задават всеки ден и всеки ден да им се отговаря.

Сега виждам у теб страх от отказ. Знам...представи си, знам колко е трудно.

Но трябва да излезеш от ситуацията и от тоя страх.
Ако тя има чувства към теб, сигурна съм, че ще се поведе разговор и ще имаш реален шанс да обърнеш нещата.

Сега сам си издаваш присъда, от страх, че ще бъдеш отблъснат.

Страх от болка, да. В последните седмици, макар да не си длъжен да го знаеш, и мен ме тресе това, та веднага го разпознах.

Мне, няма такива любовни чувства към мен, сигурен съм. Но определено има добри чувства към мен.

За съжаление тя не е човек, който ще остави да я водят чувства, а по-скоро пресметливостта. На другите може да се стори надменна(и моето впечатление беше такова), но като я опознах виждам съвсем друг човек. Но пресметливостта мисля, че е водеща.

Стои при друг мисля от навик, те са зедно още от училище и не мисля, че тя е влюбена в него, но е някак привързана като че ли, а и е свикнала с него.

Пък кажи и при теб кво е станало, може да се окажем "brothers in arms"... опа "brother and sister in love" тоест ;-)

Не, не мисля, че е
По-скоро е като удобна ръкавица, с която си свикнал

Щом е така, Роксана е права, опитай да поговориш с нея в прав текст!
Поне ще си наясно с нещата и НЯМА ДА ГУБИШ СОБСТВЕНОТО СИ ВРЕМЕ!
А ако тя е водена от пресметливостта и не иска да се раздели с "удобната ръкавица"(ама, че понятие за връзка от три години), а ти не си в състояние да се превърнеш за нея в нова "по-удобна ръкавица", просто смени посоката на чувствата си. Насочи ги някъде където ще ги приемат, към някое момиче, което има сърце в гърдите си, а не...калкулатор... Извини откровенността ми!

Ах!

Не го заблуждавайте момчето,че като говори с нея нещо ще стане !Някакво чудо!Тя го познава от сума време,и е глупаво да се мисли че не е забелязала как я гледа.Тези работи се усещат мамка му.Щом до сега не му е дала някакъв знак че го харесва,не му е споделяла че с онзи нещата са й зациклили и т.н. женски хитринки и нишани-какво очаквате? Пич, имай малко гордост и чувство за достойнство!Меркантилните жени са 8 от 10 !Никога и не разбрах как скачат от един креват в друг за един ден!Как изведнъж се "влюбват" в някой с повече възможности!Как винаги правят компромис с външния му вид!Как се приучават и започват да свикват....Боже, още колко неща се сещам! Да страдаш и да не страдаш, приеми че времето е най-добрия лечител!Излизай,контактувай с хора,не се затваряй, и ще видиш че сам няма да се усетиш кога пак нещо ново и силно е стегнало сърцето ти и е издуло гащите ти!Можеш да ми вярваш, защото аз самия съм минал през тази центрофуга за моите тридесет и....години,няколко пъти!А тия,лъскавите,дори бяха част от професията ми,така че-не се съмнявай нито за миг!Горе главите-и двете!

Приятел бягай надалеч. Знам че ти се струва трудно, но според мен нямаш избор. Преди 2.5 години и аз имах АНАЛОГИЧЕН случай - тя с приятел от много време, ние уж близки,аз хлътнал, а тя уж не беше безразлична...и аз клъвнах...после не искам да си спомням...никога не съм се чувствал толкова унижен,толкова глупаво и жалко.Шест месеца не бях на себе си,всичко се срина около мен, а естеството на нещата беше такова че я виждах всеки ден.После аз напуснах,но въпреки това случката ми държа влага още една година.Не съм я виждал вече година и половина и се надявам да не я видя никога повече,защото това само ще отвори раната...но една миниатюрна част от мен все още я обича по някакъв си свой начин.За съжаление няма рецепта за това как да я забравиш...но се стреми към това със всичко...разбира се искрено се надявам твоя случай да не е като моя защото знам какво е...

Размислих и ...май че си прав. Един разговор може и нищо да не промени, но си мисля, че окончателният отказ(колкото и да е болезнен удар по самочувствието) е освобождаващ от напразните илюзии, в чиито плен е Макс. А ако си дочел постинга ми до края, си забелязал, че и аз му предлагам да насочи чувствата си другаде и да не си губи времето напразно.

Ах!

Тази, лъскавата мацка, май я взехме на прицел и - хайде картечен огън!!!!!
Всеки вижда в нея НЯКОЯ ОПРЕДЕЛЕНА своя позната, която "има много, ама много още да плаща" ,
но вероятно съвсем не е едно към едно с нея.

Защото наистина е много по-лесно някой да намаже нараненото си его с балсама "тази е меркантилна кучка". И да се успокоява, че "това, което той има в повече от мен са само парите".
Ами нали ако беше така - момичето, на което е приписана безскрупулност нямаше да се посвени да се търкаля с добрия си познат, а пък вечер да се прибира при "портфейла"?

Аз тази мацка все повече я уважавам, щом за толкова време не си е развъртяла дотам опашката, че да му даде лъжливи надежди .
Виджда се, че и Макс има за какво да си я харесва и обича, но това далеч не е САМО лъскавото в нея...

...А, Макс, ако е казано, че тя си иска онзи - ще я преболедуваш, приятелче. Къде ще ходиш.

Явно не намира сигурност в теб....Финансова и всякаква друга...

А да не си "развъртява опашката" може да се дължи на страх да не загуби нейния си, от лудата му ревност, и т.н., не толкова от изпепеляваща любов към него

Мда, определено си прав
Има разни уточнявания де, тоест в момента, когато бяхме близки аз си имах работа с друга подобна представителка на нежния пол, тъй че не е имало по онова време "гледай как я гледа". После близо година не се виждахме въобще.
Със сигурност ще е много глупаво да подходя съвсем директно, но може да опитам атака по фланговете;-). Въпроса е дали си струва да рискувам да започна играта...тоест Играта. Щото като си на полето боли много повече ако загубиш.

Ма както е казал Майкъл Джордан "When I step onto the court I'm ready to play. And if you want to compete against me, you'd better be ready too"

Леле, ама вие да не сте работили заедно??? Е тва е ебаси супер мега хипер турбо шит! Да е пред очите ти всеки ден, а на всичкото отгоре да трябва да се съсредоточиш и да бачкаш...

Ами не знам дали е като твоя, то тук всеки пречупва подобни преживявания през собствената си призма, ама някак е добре да чуеш повече гледни точки, щото всеки има различен начин на мислене, пък някои неща не можем да повярваме, че е възможно човек да си ги мисли. А като ги чуеш тук някак ги приемаш като вариант. Принципно говоря.

Почти съм сигурен че искаш да опиташ.Надеждата умира последна,нали така?Поне като си решил да се хвърляш в боя,се хвърляй смело,джентълменски и без никакви задръжки.Не трябва да се срамуваш от това че имаш чувства или че обичаш!Затова си мъж-да умееш смело да го казваш и показваш!Ако не стане, излизаш достойно-казваш ОК и точка по въпроса!Поне ще си сигурен че тя знае.В крайна сметка,ние мъжете предлагаме, а жените отказват!Няма да правим проблем от това.Животът продължава!