Кое е по-подтискащо

Здравейте !

Като ви чета относно перспективите в БГ ми настръхват косите.

След четири месеца завършвам хуманитарна специалност в чужбина. Възможността да остана тук е неквалифицирана работа, което ще ми действа ужасно подтискащо. Едно е човек да го прави, знаейки, че е временно, а съвсем друго да знае, че това е единствената му преспектива, че развитието му спира. От друга страна интелектуална работа в БГ с ниско заплащане - колко време ще издържа психически? Ще трябва да живея и с майка ми. Не искам така да мине младостта ми.

Може и да имам късмет с работата, кой знае. Просто в момента ужасно много се страхувам, непрекъснато мисля как да продължа, взимам едно решение, след час го променям.

Иначе нямам стаж, единственото ми предимство е перфектен немски.

С образование в чужбина т.е. с перфектен някакъв език, шансовете за работа са добри. Пък може и без майка ти да живееш.

По-добре първи на село, отколкото в града.

Решението е твое
Никакви съвети как е в България не би трябвало да повлияят на това КАКВО ИСКАШ
Опцията да живееш на тия години с майка си я забрави
Ако човек вземе чуждо и скъпо образование и трябва да връща пари - България не е мястото да стане бързо или безболезнено

Доктори зад Граница
Хуманитарни служби към ООН

Разбира се, трябва нагласа
И пак
Реши какво искаш

Единственото ти предимство не е само перфектен немски, подценяваш се !

Може би не се изразих правилно. Завършвам журналистика, не медицина. По тази специалност е напълно невъзможно да си намеря работа тук. А за ООН изискванията са свръхвисоки.
Относно майка ми съвсем реално ще си живея с нея и то в стая, която е преходна към нейната, точно затова съм толкова отчаяна.
Просто не знам кое е по-малкото зло, дали да остана тук и да работя каквото и да е, поне ще съм независима или да се върна в БГ, да работя за малко пари и да съм зависима.

И аз си мечтая за извън цивилизацията, но никога няма да се осмеля, знам си го.

Дано да си права, че имам шансове за хубава работа! Притеснявам се, че може да се наложи да чакам с месеци докато намеря работа, която да си струва, а дотогава трябва да съм зависима от майка ми.

Време е мисля,да започнеш да се отнасяш към образованието си като към инвестиция.Това е нещо,в което си влагала време,нерви и не на последно място-пари.Инвестициите имат смисъл само тогава,когато се връщат.А статистиката казва,че в момента разликата в заплащането между неквалифицирания труд извън БГ и квалифицирания у нас е от порядъка на 20 пъти и не е в полза на БГ-то.Сама си направи сметката-за колко години ще си върнеш вложените пари у нас при разлика от 20 пъти??
Това мисля,трябва да е водещия ти мотив в избора.

Здрасти, колега :)
Поздрави от един друг хуманитар в чужбина

Та да ти кажа - аз вече съм избрала. България. Без никакво колебание.

По-потискащото е да живееш на ниво "оправям се", да работиш нещо скучно и неквалифицирано без изгледи за по-добро, и да те гледат все едно не си си на мястото. Цял живот. Егати живота.

В България, ако се впрегнеш да работиш толкова здраво, колкото би работила в Германия за изхранването си, също ще бъдеш добре.
И не е нужно да придиряш кой знае колко - след като нямаш опит, тръгваш от по-ниско платените работи, и трупаш CV.
И ще видиш как всяка следваща стъпка ще е нагоре и постепенно CV-то ще стане като слънце :)

Освен това с журналистика имаш определени среди и типове работа, към които да се насочиш и образованието да ти бъде от полза, така че да не почнеш съвсем от нулата.

На това отгоре образованието не е единственото нещо у човека, има и лични качества, които ще ти помогнат да се продадеш. Ако си инициативна, ако се учиш бързо, ако си енергична личност, точна и на теб може да се разчита, ако се посветиш на работата - каквато и да е тя - вместо да мрънкаш, че не е "идеалната" - тогава няма начин да не бъдеш оценена. Такива хора не са много и се търсят под дърво и камък.

Поне така си мисля в момента, де

Аз се връщам след по-малко от месец и започвам да търся. Запазвам си правото при сблъсък с реалността радикално да си променя мнението

---

П.П. Сетих се нещо. Има една фирма, която наема доста студенти-филолози. Занимава се с това да следи новините по света чрез Интернет и да ги класифицира в бази данни. Имат голямо текучество, защото работата е гърч. Но пък с достатъчно часове се изкарва добре. А с журналистика и перфектен език си идеален кандидат за там. Тъкмо и няма да си при майка ти през цялото време ;)
Пусто как не им помня името обаче... Офисът им е съвсем в центъра, на ул. Иван Вазов... Някой ако се сеща, да каже. Аз ако междувременно се сетя, ще напиша.
Работата се състои в това да следиш електронните издания на вестниците от определен регион. Важните новини събираш и пишеш "абстракт" (?). Прикачаш му съответен код, който да указва от каква област е новината, и го пращаш в базата. Има норма колко новини на ден си длъжна да пишеш. Ако направиш повече, се плащат допълнително. Колкото си по-ефективна, толкова повече пари ще изкарваш.

No power in the 'verse can stop me!

Няма да се аргументирам, ще ти разкажа една история, която познавам в детайли, защото пряко ме засяга.
Имам по-малък полубрат (от втори брак на баща ми). Роден е 1974 г. На 24 г. завърши Европейския универститет в Страсбург, специалност право на Европейския съюз от първите 20 във випуска. Поради успеха си последната година от обучението си проведе във Великобритания, т.е. дълбоко изучи и тяхната правна специфика (знаето, че там правната система е твърде различна от континенталната). Перфектно владее френски и английски. От стажовете си има прекрасни препоръки от държавни и частни структури. Като блестящ студент имаше възможности да остане Европа. Той се отказа - искал бил да се върне, да работи във и за България. какво ли не му приказвахме - той не. Окей. Върна се, изкара си казармата и тръгна да търси работа. И какво - с блестящата си диплома от престижен университет, със актуалната си за нас (поради присъединяването към ЕС) специалност, с препоръките си - навсякъде откази. Банки, големи фирми - нищо. Нищо Защото няма той и родителите му връзки и познанства. Един ХР направо му каза - момче, намери си някой да ти удари едно рамо, много те харесвам, но не аз решавам. Тогава брат ми имаше все пак някакви изисквания - не искаше да започне работа за 180 лв на месец. След половин година обикаляне, разбра, че така не става и прие за 170 лв да започне в Комисията по защита на конкуренцията. Вече безкрайно съжаляваше, че не е останал там. Е, за няколко години постигна големи (за БГ успехи). на 26 години стана най-младият директор в Комисията. Чете на студенти конкурентно право на ЕС и САЩ. Изкара специализация в САЩ в чикагската комисия по конкуренцията. без да се хваля твърдя, че е най-добрият специалист у нас по въпросите на конкурентното право. От 1 година е в Европа - кара нова специализация. Кара я обаче и с идеията, че там има повече възможности да си намери работа. Защото вече няма илюзии, че бъдещето му не е тук. Независимо, че формално погледната вече се е издигнал по ношенските критерии - той е неудовлетворен, защото се съизмерва с това, което са постигнали вече негови състуденти с много по-ниски качества от него - постигнали на Запад. И мисля, че няма да направи втори път грешката да се върне.

Това е. Изводите си прави сама.

Ежели бога нет, кто же управляет жизнью человеческой и всем вообще распорядком на земле?

Според мен е добре да започнеш работа дори и да не е точно и абсолютно по специалността ти, по този начин добиваш опит и представа какво всъщност значи НАИСТИНА да работиш, да контактуваш с хора на това ниво, защото това което си си представял и това което е на практика са 2 различни неща. Пък и е добре да станеш самостоятелна. А с времето съм сигурна, че ще си намериш и желаната работа- нищо не става "тук и сега" и наготово. На мен едно време ми се смяха, че веднага след училище започнах да работя, а "не си гледах живота" след като имало кой да ме издържа, само че на мен такъв вариант никога не ми е бил в сметките...

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

Така като чета, ми се струва, че на теб по-скоро проблемът ти е в ужасяващия страх, който те е обзел - знаеш кое е по-добро за теб, но се парализираш от неизвестното, нямаш кураж да го направиш.

Сестра ми също завърши в Страсбург - две висши. Сега е там и другата седмица ще ходи на интервю във Франкфурт в една международна компания за работно място в офиса им в България. Мениджър, служебна кола, служебен телефон...На мен не ми побира главата как след като осем години се е блъскала там, ще се върне тук. Още повече, че не става въпрос за работа в София, а по-малък град, където заплатата едва ли би я удовлетворявала. Но след това я викат на друго интервю в Париж - надявам се там да има късмет....

Въпрос на личен избор е това дали тук или в Европата.Не всеки става за това да не се завърне-не само квалификацията е причината.Нещата са по навътре.
"По вкусов и цвет товариши нет" .
И не са само парите получени за положения труд.И една Българска
"Камъкът тежи на мястото си".
Така че дай си време за размисъл със срок за решението и прецени сама.Раз и толкоз.

Което не става с кубатура става с обороти

Сестра ми замина, защото животът в семейството ни беше станал непоносим. Тя ми обясни как, когато пристигнала там, се чувствала толкова спокойна, все едно камък й бил паднал от сърцето - а не познаваше никого в този град, в тази държава, просто отива там със събран багаж, без да има представа какво я очаква. Тук е нямало кой да се грижи за нея и да я разлигави, за да й липсва животът в България. Имаше период, в който три години не беше стъпвала тук. Така че....

И брат ми бе в Канада - 4-5 години ама се върна с разбито семейство-развод.И разклатено - и то доста здравословно сътояние.
Дай да не изтъкваме примери в (+) или (-).За това писах, че не е за всеки.

Което не става с кубатура става с обороти

Именно, написа това, защото изходи от примера в твоето семейство.

Написах това за да има и друго мнение по въпроса.

Което не става с кубатура става с обороти

Изпращай си CV-то още от сега. Така един приятел грък владеещ отлично български език, много искаше да работи в България. Беше ми оставил CV-то си и аз го изпращах на разни гръцки фирми. Обадиха му се в Гърция яви се там на интревю и след 1 седмица вече беше в България на работа.

Лорета , благодаря ти за подкрепата !

Обичам да работя и да давам максимално от себе си и не от работа ме е страх, а от безперспективност, от липса на развитие, от безпаричие и от това да съм зависима.

Човек свиква на друг стандарт и с друга атмосфера, на мен лично тук ми е много по-спокойно. Преди два месеца си бях в БГ, беше ми ужасно тягостно от цялата атмосфера, мръсотия, безнадеждност, която чувствах във всичко. От друга страна и аз мисля точно като теб, че "по-потискащото е да живееш на ниво "оправям се", да работиш нещо скучно и неквалифицирано без изгледи за по-добро, и да те гледат все едно не си си на мястото. Цял живот. Егати живота." Така, че ще действам.

Ако се сетиш за името на тази агенция, пиши ми, ще се обадя за повече инфо. Ще се справя без проблем с тази работа.


Желая ти успехи !

Радвам се за такива способни българи като брат ти , които ни представят по света.

При мен положението обаче е по-друго. Не мога да започна квалифицирана работа тук, поне за момента, а журналистическа работа е изключено по принцип. Ако се хвана за някаква хамалска работа, това ми съсипва шансовете за бъдеще, в това е проблема.

Виж, аз не ламтя за пари. Искам единствено да имам работа, която да ми харесва и която да ми позволява да съм независима.
А каква инвестиция според теб би било да работя тук някаква хамалска работа само за пари без никаква перспектива за развитие и за по-добро бъдеще? Освен това тези пари за БГ са доста, но за тук не са чак толкова много. И най-важното, след пет години ще съм без стаж и с минимални шансове за хубава работа.