Второ Родопско конче

Бях тръгнал уж по задачи относно 8-ми декември из Родопите, ама бързо ги уредих и юруш на баира - без раница, без ядене, без карта. Само с един телефон, като ми стане скука да звъня на някои, дето се правят, че работят... Нали за оцеляване се пише последно време и много "съвети" се дават?

И стана тя каквато стана. Намерих ново Родопско конче! Отново на римския път между х. Сини връх и х. Свобода. Естествено на картата там не е дадено нищо. Това конче е по-конче от даденото на картата Хамбар гидик. Името на откритието е Капан гидик, съвсем близо до Сини връх (1537 метра). Невероятно нещо е този римски път и всичкото, дето стърчи около него...

По-точно е да се нарече "конче", щото има вид на Старопланинското, само от едната страна е конче. Обаче Старопланинското да има да взема (Стоян също), щото това е с идея повече, отделно, че освен Родопско е и Римско!

Четири кончета бяха преминати за тази година в период от седем месеца!
Ако има други казвайте докато не е свършила годината.

Забележка: Чувал съм да наричат Рилското конче камънаците и въжетата по Павлев връх, ама след като миналата година посетих съответните чукари ми стана напълно ясно, че там няма и капка от конче.

Това второ родопско конче да не е едно такова каменисто , дето го пресича една пътека от хижа Сини връх през поляните тук, минава близко зад връх Сини връх югоизточно (а не по стандартната пътека, излизаща малко след Инкая) и слиза в махала Бор или е някое друго?

А бе Андоне сега на всяка поляна ли ще и викаме конче???

There is only one true Yuri

Вижте тук:
[линк]

Изпушената цигара съкращава живота с 2ч,изпитата бутилка ракия с 3ч.Работният ден съкращава с 8ч

Христо, мераба!

След като се върнах и погледнах картата нещата ми се разясниха напълно. "Кончето" се намира на седловината между Маравулника (1417 м) и Сини връх (1537 м). Бих казал, че започва веднага от Маравулника, дължината му да е към 300-400 метра. Най-ниската точка между споменатите два върха е много по-близо до Маравулника отколкото до Сини връх, това се подразбира и от височината им. Съвсем правилно си го означил със стрелка на картата, но от снимката не мога да разбера дали става дума за едно и също място. На Маравулника "триангулачния знак" е едно квадратче с размери 10/10 и височина 2-3 см. Качиш ли се там няма как да не видиш "кончето". Друго обаче е интересно, щото пишеш за посока югоизток от Сини връх. Освен пътя Врата - Три могили друго там югоизточно не знам да минава. "Кончето" е североизточно от Сини връх и югозападно от Маравулника. Не знам как се излиза в Бор, точно стената на "кончето", която "гледа" към Бор е истинската му и по нея няма слизане, придружено с оживяване. Ин кая предполагам викаш на Момин камък, но той правилно преведен трябва да е Къс кая. Не знам какво е "ин" и не съм питал местните как викат на Момин камък. На картата има и Синя скала, ама бали я къде е...

Цецо, "кончето" си е леко неприятен камънак и чукар и не може дума да става за полянка.

Наско, пак си копирал идеята. Някой път ще трябва да измисля нещо по-любопитно и интересно, ама с много повече драки и шипки. Така поне ще знам със сигурност кой ми споменава роднините до девето коляно. Нещо сте го сгафили маршрута както чета...

Х. Сини връх е точно на билото. Хваща се по черния път към Марциганица като в първите си няколко метра той поема съвсем леко надолу. След 6-7 минути се стига до една полянка, на самото било. От там то започва да върви нормално стръмно нагоре. В ляво тръгва една пътека с много шума по нея. Не я знам къде отива, някой, ако знае да казва. Вие да не сте хванали по нея? В дясно от гореспомената полянка има черен път. Той е за Марциганица и "кончето". И двата варианта подсичат Тръна от двете му страни. Аз ги зарязох, щото исках да кача Тръна (1309 м), който ми беше от ясен по ясен, че ще е по нормално стръмния ръб пред мен. Цепнах му един азимут без компас и право на него, където има гледки из Добростан и Преспа. Понеже нямах компас и не исках да рискувам с излизане на черния път за Марциганица предпочетох да се върна по същия азимутен ръб до същата полянка. От нея си хванах към "кончето". След има-няма 20-25 минути излезнах на Дългата поляна, на която има през разстояние отделни маркирани камъни, вградени в земята. А Тръна е точно над Дългата поляна и ми стана ясно, че е трябвало да се спусна от него директно към поляната, ама отгоре нямах толкова изяснена картинка както отдолу. От Дългата поляна пътят преминава в пътека и влиза с изкачваване в широколистната гора. Маркировката е през дърво, като за вървене със затворени очи е слагана. Повървях 10 минути по нея, ама пак усетих, че тя за кой ли път започва да подсича билото. Намириса ми, че горе ще има нещо интересно и пак му цепнах един азимут през разредената гора до билото, което се оказа на 5 минути от маркираната пътека. От там само по билото през разредената гора до вр. Маравулника (1417 м). След това през "кончето" (Капан гидик), което свършва на 8-10 минути от Маравулника. Започва постепенно изкачване на Сини връх по една "пътека", дето е от тия "пътеки", които малко хора ги виждаме, но е идеална за вървене, щото дърветата са рядкост. Всичко това става по самото било и гората е азимутно рядка. Маркировката върви някъде доста отдолу, няма кой да върви по нея. Качване на Сини връх, където има циментова пирамида. Самият връх като масив е много голям (гледа се идеално от Беланташ), но точно до пирамидата заравненото е 3 на 3 и в обрасло с ниска растителност. Има и много камъни. От там пак по билото през допустимо гъстата гора. Почти през цялото време по това било от югоизточна му страна няма слизане, докато от северозапад си е полегато. Цепнах си аз пак азимута и взех, че излезнах точно на бариерата при разклона за Момин камък/Родопското конче (Хамбар гидик)/Свобода. Сега като гледам картата излиза, че съм спестил поне 1 час заобикаляне по маркираната пътека при положение, че цел ми е Момин камък. Скоро г-н Марвин писа, че щом нещата опрели до азимут значи работата била в батака. Е, някой път наистина са в батака (особено около едноименния град), но някой път се откриват "кончета" и се спестяват минути. И аз между другото си слезнах към Тополово, така че отново да не видиш нещо.

Бате Веско, информацията ми за пътеката Новаково - Сини връх е, че е обрасла. Няма кой да я минава при положение, че 10-те км по асфалта ги взех за 1:40 часа, без да си давам зор, при идеалната за един полар температура от 4-5 градуса. Ти си ми казвал, че маркираните пътеки са най-преки, но все се намират единични случаи като този, дето минах аз, където това правилно не важи. Виж, че римските пътища винаги са най-преки спор няма! Хората са били с два пъти повече акъл от сегашните хижари и БТС-ари и са знаели къде да вървят.

Здрасти Андоне,
Сега се дооринтирах- наистина кончето не може да е югоизточно, а североизточно на Сини връх. И аз стигнах до него от Дългата поляна, но после по една "пътечка" в сипея едвам не се пребихме с натоварените байкове докато слезем в махала Бор.
Момин камък си е Къзкая, но по билната пътека към него, 100метра спускане от разклонението от черния път за Три могили нали има една постройка- пише Инкая (това мисля , че е Син камък) , а самата маркирана пътека от х.Сини връх за Марциганица трябва да излиза на черния път някъде около самата Инкая (не съм минавал по маркираната пътека).
След дългата поляна долу ниско вдясно се вижда много красива самотностърчаща куполообразна скала- може и това да е, защото в района друго наблизо няма.
Наката май наистина твърде рано е забил наляво и въобще как е стигнал до пътя не ми е много ясно.

Хахахаха!!Как стигнал!?Със много бутане и носене стигнал до пътя :-)).100 метра след като се отделихме от червената маркировка имах надежда че това е пътеката.След това пътеката направи ляв завой и тръгна да подсича върха от другата страна.Тогава разбрах че не сме там където трябва.Само че пътеката беше хубава и продължиихме.След още около 100 метра разбрахме че пътеката няма да е бива и направихме съвещание.Бяхме на 500 метра от хижата.Трябваше само да върнем половината от тях и да си отцепим по пътя.Само че с четери гласа За (нашите и на колелетата) и нито един против продължихме по пътеката.По-нататък пак имаше такива съвещания,но решенията бяха както еднолични,така и само за пътеката.

По това което сте писали или по това което аз съм разбрал,но маркираната пътека минава точно до Кончето и след това излиза на пътя за Три могили точно до едни големи скали с дупки в тях ОКОЛО Източна посока.Разтоянието отразклона за Беланташ и и до бариерата разделено на половина..На мен ми е по интересно Римския път от Тополово за нагоре къде пресича пътя за Три могили

Изпушената цигара съкращава живота с 2ч,изпитата бутилка ракия с 3ч.Работният ден съкращава с 8ч

Наско, то излиза, че вие сте объркали пътя още на полянката, която е на 500-600 метра от х. Сини връх. То се вижда, че правилният път там подсича връх Тръна от дясно. С пистолет да ме кара някой няма да тръгна по пътеката, по която сте хванали вие, с онази шума по нея. Ти и на Хамбар гидик така ходи два пъти, докато понаучиш района... Май и сега за Капан гидик ще ти трябва втори опит...

За пътеката от Тополово аз между другото не съм сигурен, че е част от римски път. Някой, ако наистина има някакви доказателства да ги дава, но засега мнението ми е, че тя не е част от Римски път, въпреки че напомня за такъв с камънаците си...

Излиза на около 2 км след Врата, в посока Три могили, до една "спирка". Там е разклон, на ляво за Три могили, надясно за Чотрова чешма (около 1 км) и Беланташ.

На мен друго ми е интересно. Като тръгнеш от Чотрова чешма нагоре по черния път след известно време отново стигаш разклон със "спирка". Надясно за полянката под Беланташ, където се оставят колите. А, наляво пътят тръгва, даже малко след това на два остри завоя има мантинела, и отново стига разклон, в дясно за Чотрова махала (част от с. Сини връх), а наляво къде отива? Мислех, че се съединява с пътя Врата - Три могили, ама от онзи ден вече не мисля така. Не знам дали можете да разберете обяснението ми, на мен ми е пред очите цялата картинка, ама...

Прочетох написаното по темата и останах с впечатление, че ако напиша нещо за Инкая няма да е излишно.
Инкая е връх-скала и се намира северозападно от Сини връх и източно от Тополовският проход.Висок е 1230 м.н.в.По-точно се намира в близост до пресечната точка на маркираната пътека от хижа "Сини връх" за хижа "Марциганица" и шосето мах.Врата - с.Три могили.Намира се в непосредствена близост до шосето над него.Върхът представлява купчина от безразборно нахвърляни скали в различни форми.Цялата местност наоколо носи същото име.Даже ловната хижа в близост до върха под шосето носеше това име.Най-лесно до върха се отива по споменатото шосе с автотранспорт или с колело.За пешеходци е много удобно от мнократно споменатата Капангидик / билна порта/ да се тръгне надясно и надолу по маркировката и за 40 мин. сме под Инкая.Не може да се пропусне и да не се види.
Южно от споменатата ловна хижа на юг на шосето излиза пътеката за Момин камък на запад и още по на юг по шосето нагоре започва пътека за връх Сини връх и Капангидик.От Капангидик има пътека и за махала Кокез.
Произход на името.Има различни версии.Една от тях е че името представлява смесица от латинска и турска думи:"под камък" или "каменна пещера".Според други името идва от турската дума "ин" - леговище, бърлога и "кая" - камък и от там - "каменна бърлога".
Инкая е достъпен за изкачване от любители катерачи.Наистина в една карта Родопи - Асеновград върха фигурира под името Синя скала.

Андоне, Инкая значи Синя скала и така е преведена на новата карта. Там където си излязъл на бариерата е ловната хижа Инкая. Тя се намира посредата между Къская (на юг) и Инкая (на северозапад). Ако си тръгнал по пътя към Врата, през цялото време насреща ти е Инкая. Няма как да не си я забелязал, много е внушителна. Точно при нея (и под нея) тръгва маркираната пътека за х.Сини връх. Това лято минах по въпросната пътека - в някои участъци е толкова обрасла и неутъпкана, че ако не е маркировката въобще не се разбира че вървиш по пътека. Не препоръчвам на никой да минава по нея, а само по твоя път - по билото през Сини връх. Що се отнася до въпросния разклон на пътя, аз мисля че леко бъркаш - не съм минавал точно оттам, но според мен десният път води за махала Чуката под Бяланташ, а левият е за Чотрова махала.

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!

Бай Георги, благодаря. Надморска височина да имаш на Беланташ? 1260 метра пише на старите парцаливи карти на Родопите, които са в 6 части. Даже там е даден като Белия камък, да им ... таковам онаковата. Все си мисля, че не е точно толкова, ама нямам доказателства. Долу на Чотрова чешма тази година са написали 1225 метра. А денивелацията между Чотрова чешма и Беланташ със сигурност не е 35 метра, поне 100 си е според мен. А височина на Момин камък (Къс кая)? Интересно дали тя или Беланташ е по-високо.

Бате Веско, след като излезнах при бариерата поех към Врата и гледах там едни камънаци, които ту бяха срещу мен, ту в ляво от мен, ту в дясно, според завоите на пътя. Внушителни са, ама не толкова колкото Момин камък (Къс кая). Мисля, че си съвсем прав за Чуката и Чотрова махала. Като ги погледна от Беланташ (от птичи поглед) ги знам всичките, ама като съм слизал долу в тях и не съм намирал никого... Значи Чотрова махала са се уредили с мантинелите покрай пътя. Излиза, че вие тази година сте минали по маркираната пътека и сте подсекли Капан гидик за голямо съжаление. Преди Дългата поляна пътеката и маркировката са идеални, ама явно към Ин кая нещата са по-зле. Между другото точно като идваш от ловната хижа и прескочиш бариерата, точно срещу нея и нагоре тръгва немаркирана пътека, по която като повървиш след известно време трябва да усетиш кога си стъпил на билото и да завиеш по него в дясно към Капан гидик. Ето това е идеалният вариант за маршрута Свобода - Сини връх.

Между другото на турски "син цвят" е "маави", така че онези пак са превеждали по тяхната система...

Всичко вече е ясно!

Не е баш така!!Малко над Тополово козаря ни каза за Римския път който върви по реката.Като излезнахме над селото го водяхме,дори иотскочихме стотина метра по реката за да видим римския мост.По думите на козаря (който изглежда добре познаваше района)този път минавал под Сини връх и отивал ди Три могили и всъшност това бил Тополовсикя проход,а не този от Врата към Три могили.Това си е широк път,а не онази пътека където тръгва от разклона за Беланташ и Три могили.

Изпушената цигара съкращава живота с 2ч,изпитата бутилка ракия с 3ч.Работният ден съкращава с 8ч

Във MTB-форума в темата за карането по Кончето did е пуснал снимки от там а Наката ги е дообяснил.

Относно височината на Беленташ и Момин камък.За Беленташ намерих в две карти 1260 м.И двете са издадени от "Картография".
В една книжка от 100 стр. "Белинташ разкрива хилядолетни тайни" Никола Боев пише че височината е 1225.
Мисля, че е верна височината 1260 м.
За Момин камък.За този връх-скала официална информация не можах да намеря по карти и пътеводители.Притежавам една маршрутна скица на туристически поход от 1979 г. ръчно изчертана.На нея пише - Момин камък 1487 м.Скицата е съставена от известен асеновградски турист от близкото минало Никола Янев.Същия е съавтор на книжката от М.Т.Б. "Добростан".Аз мисля, че тази височина е достоверна.Имам и една друга височина за поляната под Момин камък - 1300 м. , но източника на информацията е неизвестен.Надявам се по-нататък да намеря актуална и достоверна информация./Между другото се сетих че споменатия Никола Янев бе инициатор и изпълнител на стоманената стълба на Беланташ през 1983 г. по която се качваме понастоящем/

Яаа, виж ти! Не съм чел тоя форум от мнооого време, а тука за моите разходки се разказвало. Сега разбрах откъде Наката е гепил идеята да ме замъкне в ония трънаци.