Великия Гетсби

Не зная дали си спомняте този забалежителен роман. Тук прилагам цитат от руския превод на книгата:

ГЛАВА I
В юношеские годы, когда человек особенно восприимчив, я как то получил от отца совет, надолго запавший мне в память.
— Если тебе вдруг захочется осудить кого то, — сказал он, — вспомни, что не все люди на свете обладают теми преимуществами, которыми обладаешь ты.
К этому он ничего не добавил, но мы с ним всегда прекрасно понимали друг друга без лишних слов, и мне было ясно, что думал он гораздо больше, чем сказал. Вот откуда взялась у меня привычка к сдержанности в суждениях — привычка, которая часто служила мне ключом к самым сложным натурам и еще чаще делала меня жертвой матерых надоед.

С това предлагам да приключим споровете по темите за модератор и останалите подобни.

Ама немаш ли английския текст, та и аз да разбера кой пасаж си цитиръл?








•а тва ме уби напрао:" споровете по темите за модератор "•
•кой е дискутирал или спорял тема за модератор тук? Или имаш предвид шегичката на откачилия Маг и ехото Прост Селянин? Ми Маг всеки ден напуща клуба, и докато чака да го молят да остане - истрелва тема за модератор и долу Гетсби....погледни в архивите преди да взимаш така експонирано становище. Или искаш и теб така сериозно да вземем като Маг или КМЕТА НА НЕТА?:)•

Верно ли, че не разбра нищо? Ще ти направя свободен превод.
ГЛАВА I
В юношеские годы, когда человек особенно восприимчив, я как то получил от отца совет, надолго запавший мне в память.
— Если тебе вдруг захочется осудить кого то, — сказал он, — вспомни, что не все люди на свете обладают теми преимуществами, которыми обладаешь ты.
К этому он ничего не добавил, но мы с ним всегда прекрасно понимали друг друга без лишних слов, и мне было ясно, что думал он гораздо больше, чем сказал. Вот откуда взялась у меня привычка к сдержанности в суждениях — привычка, которая часто служила мне ключом к самым сложным натурам и еще чаще делала меня жертвой матерых надоед.

В юношеските години, когато човек е особено възприемчив, аз получих съвет от баща си, който задълго запазих в паметта си.
- Ако ти се прииска да осъдиш някого, - каза той, - спомни си, че не всички хора на света имат тези преимущества, които имаш ти.
Към това той не добави нищо друго, но ние с него винаги сме се разбирали прекрасно без излишни думи, и на мен ми стана ясно, че мисли повече, отколкото казва. Ето откъде се появи навика в мен да бъда сдържан когато съдя - навик, който често ми служеше като ключ към най-сложните характери и още повече ме правеше жертва на матерых надоед(майчина, не знам кво е надоед).

Без да съм го срещал.
С което е доказано - че виртуала си го бива.
Аз си се кефим с откачалката - и й се кефя.

А теа дето го познават от години и виртуално и реално - баси шекспирската трагедия напрайха. Та приятелства се развалиха, та и разводи мое да следват.....

Баси кефа

П.П.: шегичка беше - съжалявам че си сигубила времето с превода. Не съм мноо голем в руския - ама стигна да разбера от къде е цитата - и да го прочета в оригинал:)

матерых надоед= в случая "големи досадници"

Не мо'еш да мъмриш, брат! Все едно хан Аспарух да мъмри!

надоедать- дотяга, досажда, омръзва

почти същото, на което ме учеше чичо ми (Бог да го прости) в ранна детска възраст:"Има два вида хора. Едните превъзхождаш ти, а другите превъзхождат теб. Прощавай на тези, които превъзхождаш, помагай им, и се учи от тези, които те превъзхождат".

Едва след години разбрах колко е бил прав


ALL RIGHTS reVERsed