Една минута

"Една минута. И всичко се обръща наоколо. Една минута. И всичко се променя.
За една минута можеш да извършиш убийство и заради тази минута животът ти да предприеме неочакван и рязък завой. За една минута можеш да спасиш някое дете изпод гумите на някоя кола. Но дали животът ти ще се промени ако направиш второто вместо първото?
За една минута можеш да умреш. За една минута могат да те върнат пак към живот.
Колко ли минути изтекоха откакто лежа на този диван и колко ли неща са можели да се случат или да не се случат за тези минути?
Ако сега поема дъх дали ще мога да го сторя в следващата минута? Дали ще живея?"
Мрак стана от изтърбушения диван. Усмихна се. Всички вече му казваха Мрак. Повечето дори бяха забравили истиското му име. На кого ли му пукаше какъв етикет са ти избрали мама и тати като зацивриш за пръв път на тоя гаден свят?
Отиде до близкото огледало и се втренчи в образа насреща,
- Ах, гадино! Днес си по-зловещ от всякога! Време е за малко гадости! - и той се ухили многозначително.
След това нахлузи мръсните тежки кубинки и изхвърча от апартамента.
А в другата стая спеше тя. Казваше се Светла. Май. И нейното име бяха забравили, но по друга причина. Тя беше нещо като придатък на Мрак. Беше негова сянка. Ходеше непрекъснато след него и все мълчеше. Учеше се да предугажда всяко негово желание и бързаше да го изпълни още преди той да отвореше уста, за да го изрече.
Мрак се забавляваше с това. Често казваше, че тя му излиза по-евтино от куче-пазач, а върши по-добра работа. Казваше й "моята малка кучка".
Никой не знаеше откъде се появи тя, нито защо беше тук и сега. И никой не се интересуваше. Важното е, че тя се грижеше за Мрак и всички знаеха, че могат да й се доверят за това. Наричаха я Ян. Защо? Един Господ знаеше.
Ян бързо отвори очи и усети, че Мрак го няма. Скочи гъвкаво от леглото, навлече дежурните си черни дрехи и хукна да го търси.
Настигна го след около десетина минути.
- Хахаха. Мислех, че този път съм те заблудил, Ян. Остаряваш, момиче. Не ме чу когато излязох.
Ян не реагира, но когато Мрак й обърна гръб тя само се усмихна. Но това не беше от ония смутени усмивки, които издаваха слаб характер, безпомощност или ограниченост. Не. Това беше усмивката на хищник, който си играеше с жертвата си.
Мрак обаче не видя.
Насочиха се към близката бирария където се събираше тайфата. "Тайфата" беше събирателно наименование на всички изгубени души, които боготворяха Мрак и го бяха превърнали в свой собствен бог-унищожител. А той обичаше да затвърждава тази представа за себе си като демоснтрираше изключителна жестокост, бруталност и нечовесност.
Знаеше се, че Мрак бе убил по особено жесток начин над тридесет души. А за колко не се знаеше... само Ян знаеше.
Влязоха в бирарията. В помещението се носеше оживена глъчка, смях и музика. Беше полутъмно макар, че беше едва 3 следобед.
Изведнъж всичко утихна. Повечето от посетителите на заведението бързо станаха на крака и преклониха почтително глави, а малката част, която не беше от обкръжението на Мрак и беше попаднала тук по незнайните пътища на Сатаната започна тихичко да се изнизва към вратата. Всички бяха чували за Мрак.
Той седна тежко на един от близките столове и махна разсеясно с ръка. Всички отново се заприказваха, но нямаше очи, които да не наблюдават скришом Мрак. Беше известен с избухливия си характер и често беше наказвал някои от хората си само, защото не му харесваха дрехите, смеха или прическата например.
Мрак накара Ян да седне на земята и започна да я чеше разсеяно зад ушите. Като истинско куче. А тя не протестираше. Сякаш беше истинско куче.
Той се обърна настрани и погледа му попадна на едно от огледалата. "Една минута. За една минута всичко може да се провали, да се промени. За една минута мога да загина. За една минута могат да ме спасят."
Той се замисли, но скоро тръсна глава и се разсмя.
- Кучко, знаеш ли, че само за една минута мога да те убия? Ей така! Например... да те потроша от бой и едно от ребрата ти да пробие белия дроб. Знаеш ли какво е да не можеш да дишаш от кръвта нахлуваща в дробовете ти? Не? Може би скоро ще разбереш.
Тялото на Ян инстинктивно се сви и потрепера, но тя нищо не каза. Мнозина смятаха, че е няма и дори един от приближените на Мрак беше се опитал да провери дали тя има език. Приключи се с това, че Ян отхапа четири от петте му пръста на дясната ръка.
- Нее... Ще трябва да почакаш още малко, Ян. Не се тревожи. Когато реша, че не си ми нужна повече ще ти причина колкото се може повече болка.
Зениците на Ян се разшириха, но отново не издаде звук.
Мрак се умори да стои в смотаното заведение и бързо излезе навън. Ян подтичваше след него.
Видяли, че Мрак напуска бирарията, тайфата го последва. Знаеха, че е време за някое кърваво шоу. Напоследък Мрак изпращаше някой от подчинените си да намери някой заблуден нещастник и после устройваше зрелищно убийство за забавление на тълпата. Днес това щеше да се повтори.
Той изпрати един от верните си копои да търси плячка. Цялата тайфа се настани в една тясна мръсна уличка и зачакаха. Мрак седеше на един стар варел, а Ян беше в краката му.
Скоро бръснатият копой довлачи младо момче на неповече от 20 години. То гледаше уплашено наоколо и не смееше дори да изпищи. Знаеше какво щеше да му се случи.
Копоят го бутна да падне по очи на земята и всички започнаха да се смеят.
Очите на момчето попаднаха на равнището на лицето на Ян. Изведнъж момчето се втренчи в нея. Започна да трепери. Опита се да каже нещо, но думите някак се изпаряваха от устните му като дим.
- Изправи го, Зиги. Нека да видим тази торба с лайна. - каза Мрак.
Копоят хвана момчето за яката и го вдигна като перце.
Мрак се усмихна. Време беше за представление.
Извади любимият си нож и замахна.
- Една минута... - прошепна момчето.
Ръката на Мрак замря. Зениците му се разшириха и той замръзна.
- Какво?! - извика той яростно. - Повтори, торба с лайна!
- Една минута - каза по-смело момчето.
Мрак не каза нищо. Обърна се рязко и се замисли. Облаци се събраха по лицето му и наоколо настана мъртва тишина.
Като, че ли цяла вечност мина, а беше само една минута.
Ян все още стоеше на земята.
- Пусни го, Зиги. Нека си върви.
Тълпата изохка. Никога до този момент Мрак не беше проявявал милост към никого. Какво ли се беше случило?
Зиги стоеше като вкаменен. Стори му се, че Мрак каза да пусне тоя боклук. Не можеше да е вярно.
- Пусни го, Зиги. Чу ли какво ти казах? Подчинявай се.
Зиги отчаяно отпусна ръце и момчето тупна меко на земята. Осъзна необичайната ситуация и побягна веднага.
Никой не се опита да го спре. Всички стояха като вкаменени с вперени очи в Мрак.
А той яросто заблъска наоколо и завика:
- Какво сте ме зяпнали, бе копелета недни? Махайте се от очите ми!
И Мрак размаха ножа си.
Всички изчезнаха мигновено. Не чакаха втора покана.
Мрак тръгна из улиците ядосан и разтревожен. Как ли можеше това момче да знае какво го тормози?
Прибра се в апартамента и така ядно затръшна вратата, че пантите глухо простенаха. Ян едва успя да се вмъкне покрай връхлитащата я врата.
Мрак се насочи към банята.
Пусна водата и започна да се съблича. Първо ризата.
На гърба му имаше огромна татуировка, която изобразяваше бял гълъб с разперени криле, а на гърдите имаше татуиран кръг с някакъв странен знак в средата.
Забеляза едно от огледала и се втренчи с неразбиране в него. Как можеше той да знае?
Нещо се мярна в огледалото само за секунда, но това беше достатъчно за Мрак да усети опастността. Обърна се рязко и видя Ян пред себе си.
Отдъхна си. Беше вярната му кучка.
Усмихна се злобно и понечи да посегне да я почеше зад ухото.
Но имаше нещо странно в очите на Ян този път. Нещо...
Той замръзна.
Тя се усмихна.
- Една минута - каза Ян.
След това тялото и се наведе напред, ръката замахна и извитият нож навлезе в плътта на Мрак.
Той усети само студената стомана и болката. След това усети кръвта, която бликна и обагри гърдте му. Знакът се къпеше в кръв.
Ян продължаваше да се усмихва. Тя изрита Мрак и той падна на колене.
"Една минута. Само една минута и аз съм мъртъв. Но нали можеше и да ме спасят за една минута? Ще ме спасят. Една минута. Ще ме спасят..."
Тялото му потрепера и той издъхна.
Ян го срита за последно. След това влезе в банята. Погледна се в огледалото и се усмихна.
- Днес изглеждаме доста злобничко, нали?
Засмя се. Една минута.
След това излезе от апартамента с гордо вдигната глава. Тя вече не беше Ян. Защото Мрак го нямаше.

Life in every breath,in every cup of tea,in every life we take...

Лелейй

Доста кръвожадно. А са де ? Каква става с Ян после ?

Не знам дали е важно какво става с нея. Ти какво мислиш, че става?
И въобще... тя според теб нещо подобно на Мрак ли е или е нещо различно?

Life in every breath,in every cup of tea,in every life we take...

''Една минута''-нещо изклю4ително добро!ДОБРЕ НАПИСАНО-МНОГО!на мен трудно може нещо да ми стане интересно!ами....Ян,дали е като него,или не-това трябва автора да го каже,не мислиш ли,а не тои да зададе този въпрос!но...все пак,мисля,4е те много се разли4ават!интересен е факта,4е тя,сяка6 е обратното на него-когато той е ло6,безкомпромисен,безстра6ен-тя е мъл4алива,страхливи4ка,всеотдайна-добре към него,но когато той,се раз4увства,тя става ло6ата,куравосърде4ната!
интересно е о6те,4е той,колкото и да е безразли4ен към нея,на 1 поглед,той все пак я оби4а,по някакъв на4ин,докато тя не издава нито звук,4овек,не може да я прецени по ни6то друго,освен по постъпките й( грижите й за Марк),а в нея може да се крие НЕ6ТО МНОГО ПО-ЗЛО И ПОДЛО,ОТ ТОВА НА ''СТОПАНИНА'' й.може би и в това се крие отговора на въпроса за мъл4анието й-тя мъл4и,НО СЕ У4И ОТ СВОЯ ЗЪЛ У4ИТЕЛ!

CHEERS, ТАКИВА САПУНКИ ЯВНО СЕ ХАРЕСВАТ НА ОБщАТА ПУБЛИКА, ОСОБЕНО АКО Е ИЗРАСНАЛА С ТЯХ. ЗАщО НЕ. +++

МИ ДА,БАБА МИ МЕ ГЛЕДА6Е И 1ВРЕМЕ ГИ ГЛЕДАХ!СЕГА СА МИ ДОСАДНИ,НО ТОВА,КОЕТО Е НАПИСАЛА НАТА6А НА МЕН МИ ХАРЕСВА!!!И КВА Е ТАЯ МАНИЯ ДА СИ НАЛАГА6 МНЕНИЕТО-ОСТАВИ ХОРАТА ДА ЖИВЕЯТ!!!СВЕТА НЕ СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ТЕБ!

не си налагам мнението. само го казвам.

Кааак ли не?!?
Всеки, който пише с грамадни букви това, което има да казва, се опитва да се наложи! Тъй като тук интонация няма, може нагледно да си представим, че врещи в приблизително 3 октави. В най-лошия случай - с ултразвук, който само кучетата ще чуят. Като видя нещо такова, просто го подминавам без да го чета. Развила съм си избирателна пропускливост за такива писаници, защото са или сектантски, или тип "Съобщение" на входа, гласящо "УТРЕ, 25.08, ЩЕ ПОЛИВАМЕ ГРАДИНКИТЕ ПРЕД БЛОКА. НЕ СЕ КРИЙТЕ. ЕЛАТЕ, НЯМА НИЩО СРАМНО. МОЛЯ ВИ!!!" или "ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО!", след време става "НЕ ПУШЕТЕ", после "ПУШЕНЕТО Е... нежелателно" и накрая съвсем изчезва, ако имаш нерви да го игнорираш до последно.

не, глупости, просто образът ми на СНАЙПЕРИСТ-НАЦИОНАЛИСТ го изискваше. пуста инерция, забравила да се изключи.

но усещам как мнението ти е косвено отправено към един друг участник, който е гледал сапунки с баба си.

ОБА4Е ВЗРИВЯВА6 ВСИ4КИ НЕСЪГЛАСНИ С ТЕБ:''АЗ СЪМ СНАЙПЕРИСТ-НАЦИОНАЛИСТ. ИСКАШ ЛИ ДА ТЕ ВЗРИВЯ. ''

ХМММ,АМИ ИМА НЕ6ТО ТАКОВА.САМО ДЕТО,АЗ ННЕ ГО ПРАВЯ С ТАЗИ ЦЕЛПИ6А С ГОЛЕМИ БУКВИ:
1.6ОТ ТАКА НЕ СЕ НАЛАГА ДА СЛАГАМ В НА4АЛОТО НА ВС.ИЗРЕ4ЕНИЕ,ГЛАВНА БУКВА
2.6ОТ ТАКА ПО ЛЕСНО СЕ 4ЕТЕ

ХАХА-МН.СМЕ6НО!ПИ6А С ГОЛЕМИ БУКВИ:
1.6ОТ ТАКА НЕ СЕ НАЛАГА ДА СЛАГАМ В НА4АЛОТО НА ВС.ИЗРЕ4ЕНИЕ,ГЛАВНА БУКВА
2.6ОТ ТАКА ПО ЛЕСНО СЕ 4ЕТЕ


СНАЙПЕРИСТА,МН.ТИ Е ЛЮТИВО ЕЗИ4ЕТО-6ТЕ СЕ ОЖЕНИ6 ЛИ ЗА МЕН?

абсолютно ти си една БОМБАСТИК ПЕРСОНА, личи ти от начина, по който потребяваш главните букви. с теб можем да спретнем добър ЛИКВИДАЦИОНЕН ЕКИП, в полза на бог, род и родина. например ако аз съм ЛЕВСКИ ти ще си НЕ БАБА ТОНКА, а нейната млада дъщеря, специалист по ПЛАСТИЧНИЯ ЕКСПЛОЗИВ, цапната в устата, и залепяща чуждите с ИЗОЛИРБАНД.




снайперистът-националистът: клетка на обществото

направо ме разби(взриви),с отговора си!!!!ок,6те те поканя на бомбасти4на ве4еря с десерт-бомби4ки,маскирани като толумби4ки.в 1 от тях 6те съм скрила оковите(халките)!зада4ата ти е да познае6 в коя,ако не познае6-6те гръмне целия ресторант!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

харесва ми, че си се разработила, извинявай за трактористкия израз, и започваш да даваш гениални мнения!!!

харесва ми порстранственото планиране на мероприятието. високият заряд и мотивация!!!

нека събитието премине в историята като БЕЗИМЕННАТА ВЕЧЕРЯ (ЗАВЕРА). точният и характер ще бъде установен на място.

една минута и можеш да изядеш тулумбичките, една минута и можеш да дръпнеш спусъка, една минута и можеш да целунеш () вермахта, една минута и можеш да прекъснеш телчицата, една минута и можеш да спънеш огнедишащия кон, една минута и можеш да се заядеш със сервитьорката, ЕДНА МИНУТА и може ВСИчКО ДА ХВРЪКНЕ ВЪВ ВЪЗДУХА (защо ми трябваше тъпата сервитьорка, а не си гледах взривоопасното сладкишче. та тя ДОРИ НЕ БЕшЕ СЛАДКА.)

1.ВО-хаха,сега,пък ти в каква съпунка се вписа!
2.РО-АЗ НЕ ГЛЕДАМ СЪПУНКИ!!!
3.ТО-КАТО ОПОЗНАЕ6 ХОРАТА, МНЕНИЕТО ТИ ЗА ТЯХ СЕ ПРОМЕНЯ!НЕ ИЗПОЛЗВАЙ СИЛИНИ ИЗРАЗИ,С КОИТО ДА ГИ ОПРЕДЕЛЯ6,ПРЕДИ ДА СИ ГИ ОПОЗНАЛ,ЗА6ТОТО,МОЖЕ ДА ГИ ОБИДИ6!(НЯКОИ СМЕ МНОГО 4УВСТВИТЕЛНИ)!!!
4.ТО-МНОГО МИ Е ПРИЯТНО,4Е ВЕ4Е ГОВОРИМ НА 1 ЕЗИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ЛЕЛЕ,МИЛАТА ТЕМА НА НАТА6А,ОБЪРНАХМЕ Я НА ДИАЛОГ МЕЖДУ НАС
поздрави от:АВТОМАТКА ЗАРЯДКОВА КУРШУМ де СНАЙПЕРИСТ

1. да, наистина, напълно съзнателно си избрах сапунката и се пуснах по нея като на водна пързалка. в момента всичко ми е в пяна, внезапни обръщания, лупинги във въздуха, които за съжаление остават недооценени поради скритият им характер. имам чувството, че скоро ще цамбурна върху нечия водна тиква или шапка. вълнението рязко се покачва с всеки изминал миг (не знам как да отчитам времето, може би от завой до завой - времето на сапунката е друго, защото тя е затворена в собствена инерционна система, и тук айнщайн ще се съгласи).

2. как да не гледаш, това според теб какво е? искаш да кажеш, участвам, а не само гледам.

3. всеки който се почувства обиден, да се почувства класически взривен или както е по-модерно, изпарен, или както е най-модерно, изритан от матрицата. феновете на самата "Матрица" са особено добре дошли.

за наташа не се бой, тя не говори нашия език, може да говори руски или някакъв още по-странен. всъщност, тя не живее в нашето измерение. получи се едно прелитане по двупосочна магистрала, само момент преди мостът да хвръкне във въздуха. терористът и шофьорът живеят в различни светове.

последен куршум в цевта - противникът пак е забравил да брои. идва момент, когато най-малката разлика е доминираща. като последен войник в траншеите на шахматната дъска. тогава денят е щастлив, а партията печеливша. и всички форумни французи пак се чувстват курви.

в настроение съм да обявя НОВ ДИЗАЙН. така като гледам полето е изчистено и никое динозавърче не надига носле. природен катаклизъм и ново забързване на еволюцията; сега взривът е информационен, а светът отново е непредвидим.

машинен залп в небето, защото не е останал противник, по който да стреляме. това е смисълът на фойерверките.

аз се отклоних в леко фантастична посока, та уважаема АВТОМАТКОВА, какъв да бъде Вашият Висок Ранг. Генералисимус Аетерна - за всички времена. прицелване два пръста над челото, два пръста земна гравитация. мерси!
небалансираният куршум, се пръска в съзнанието на зрителя (страничен участник в шоуто). демонстративно! вие разстрелвате на психологическо ниво.

снайперист-психокинетик

Наводнихте темата с глупости и комплексарщина пак...

тази тема беше мъртва преди НЯМАМ ПРЯКОР да я повдигне от нищото. искам да кажа, нямаше тема допреди 2 дена. това е като да вдъхнеш нов живот на динозаврите в колата си.

Именно. Да си я бахте оставили мъртва.