Изгубули сме...

Изгубули сме естественото си сътояние.
Изгубили сме усещането си за живота и битието.
Сега трябват неимоверни усилия , които наричаме духовен път, за да си го върнем.

Това състояние сме го имали като малки деца. Някои го запазват до малко по-късно.
Човечеството като цяло го е имало някога, когато хората са живяли близа до природата, имали са душевен покой, естествено чувство за прекрасното и естествена радост.

Много сме натоварени.
Трябва да станем все по-прости.
Но не в смисъл простотия, а опростяване – освобождоване на съзнанието от излишния товар. Това става с пречистване.

...малко абсолютизираш нещата. Права си, че хората като цяло са загубили своят естествен човешки облик. Но защо трябва единствено по духовен път да се излиза от това състояние? Според мене най-вече човек трябва да излезне от сивото ежедневие и да погледне с добри очи света около себе си. А сетне всичко си идва от самосебе си.

За да се придобие нещо ново, трябва нещо предишно да се загуби.

Вероятно можем да придобием нови способности в замяна.

Дали е за добро или не?

Навлизането в материята е неизбежен процес,
за да се постигне едно осъзнаване и духовно извисяване
впоследствие.
И както казваш, много е трудно.
Но е хубаво, защото придобиваш прекрасни неща, състояния, способности
и приятели по пътя.
Заслужава си усилията.
А Той и Те ще ни помагат.

Всичко е било много прекрасно, но някакси нещо се е объркало, и сега само трябва да върнем назад лентата. Нещо такова ли си представяш?

Пребиваването ни тук изглежда ИМА СМИСЪЛ. И той не е да пренавием обратно касетата.

Не можеш да върнеш времето, ако това имаш предвид.
Тук усещам нежелание въобще да си спомниш за онова чисто и детско състояние. Дори съпротива.
А колко хора въобще имат спомени за това?

Не става дума за това. Както и да е.
Трудно ще се разберем сега, както не се получи и с онова дали ти стоиш зад "действието ми без мотивация"
Говореше за неща отвъд, а погледна на това "ти" само на банално ниво.

Няма време.
Сори

Спомням си.

Развитието не търпи хленч по пелените, пък били те и емоционални състояния.
Не сме от вчера, не сме и само тук днес - има развитие, има еволюция. Естествено идва и нова сетивност.

Губи само този, който се стреми да притежава. Несъмнено настъпва момент на насищане и всяка следваща стъпка е вид загуба.

Може ли да съжаляваме дървото, прекършено от бурята?
Може ли да не скърбим за убитите надежди и потъпкани пориви?

Аз пък си спомням, но то не е емоционално състояние нито друга сетивност. И не е обикновен спомен, а е нещо, което носиш в сърцето си. Но явно при някои е дълбоко затрупано.
То е усещането за единство с живота, за доброта и особена спокойна радост и благодарност. Но ако някой въобще не е имал такива преживявания в детството си?
Жалко, ако човек го изгуби безвъзвратно и започне да търси друга "сетивност, развитие, еволюция.. "
Или може би не разбираш за какво ти говоря?

"развитието" се .. развива
не всеки по спирала се извива

Нима???

От къде знаеш???

не са ли това просто поредните клишета от сорта:

1. Истината е някъде там далече и се постига с неимоверни усилия и жертви;

2. някъде там, другаде е по-хубаво, хората са по-красиви и живеят по-щастливо;

3. старото време няма начин да не е по-добро....

4. бъдещето е неясно и следователно страшно и ужасно;

( по тоя повод забравих кой беше написал "Страх от бъдещето" - май Фукуяма)

Какво съвпадение.
Скоро получих писмо от моя духовен учител на тая тема.
Това, с което се раждаме е естественото състояние на съзнанието, което постепенно се губи и настъпва промяна към 2 години и половина. След това започваме да гледаме на света през призмата на "мое" и "мен".
Но това състояние го имаме, то не се губи. Трябва само да го почистим отгоре и да започнем да живеем в него.

Малко хора си спомнят това, за което говориш. Но който успее и започне да живее с това съзнание, то има свойството да се разширява и укрепва. То е като една атмосфера, която носиш със себе си и в която живееш.
Не случайно Исус е казал "Станете като децата", защото тяхно е царството небесно.

ne sme zagubili :) samata duma zagubili vodi do dno sledstvie koeto ne e priatno i e izlishno taga che sme zagubili .... nesto koeto ne sme zagubili, а това там е вратката че всички мислят че сме загубили, а всъщност според мен не сме загубили нищо а напротив се обогатяваме постоянно сега просто го изграждаме по този начин който не е бил възможен преди и мога да кажа по съзнателен от кагато и да било .......


бъдете щастливи .......

Колкото толкова ....

Скоро гледала ли си Анимал планет?
Мнооого "...душевен покой, естествено чувство за прекрасното и естествена радост.", особено като се кльопат през пет минути.

Абе това естественото да не излезе, че го е "сътворил" някой изкуствен.