фазата "НЕ"

Ot izvestno vreme nabljudavam che sinut mi (2g) vse po chesto upotrebjava dumichkite "ne" i "njama", inati se i pravi napuk. Ne moga da go nakarma ga jade, ne moga da go nakaram da spi, da sedne na gurneto, da pie ot chashka. Vizdam go kak mu dostavja udovolstvie da mi otkazva. Izdava napred dolnata ustchicha, tropva z krache i otsicha - "NE"- i nikakvi molbi, ugovorki i karanici ne mogat da promenjat mnenieto mu.
Spomnjam si, che kogato otglezdah golemija si sin bjah chela neshto za fazta "NE" (taka ja narichaha psycholozite), no sum zabravila kolko tochno produlzava i kak moze da se preodoljavat tezi pristupi na negacja.
Anton beshe doskoro edno mnogo ljubopitno i otvoreno i dobrodushno dete. Iskashe da opita ot vsichko, da uchi , da e goljam. E sega tva "NE" taka go e zadrustilo.
Dajte suvet ako njakoj e osvedomen po vuprosa.

при нас думите са 3 ,,не,, ,,няма,, и ,,неискам,, използва ги навсякъде и за всичко искарва ме извън нерви ужасно е и е така от месеци може би даже година но ми се струва че започва да отминава този период и дано да е така че яко ме дразни.

И Елица май навлиза в този период, а едва е на 1 1/2 години! Дано поне по-бързо да го преодолее!
Интересното е само това, че при нея не е "НЕ!" , а "НОУ!"

А като се замисля тя май не знае други думи освен "ноу" и "айде!", като "айде" е за реалния му смисъл и също така и за "да!"

"... - Ели, искаш ли сокче?
- Айдеее!"




Елица-28.04.2003

Добре дошла в отбора За ужас на майките малките дечица минават през такъв период. При някой той е по - продължителен, при други не. В момента Вики е на 2,7г и от около 5-6 месеца сме на твърдо не плюс магарешки инат. Понякога почна да отстъпва и се надявам, че до като стане на 3г. ще престане.

сега почват да осъзнават, че някои неща зависят от тях,а и решават а пробват докъде се простира нашата решителност по спорния въпрос.
Аз действах по два начина - или давах задание обратно на желаното ("виж сега - аз слагам една чиния тука, обаче ти в никакъв случай няма да ядеш") или се съгласявам ("няма да ям" - "добре прибирам") и очите се ококорват, почва едно мислене тип "тая какво й стана?!"
Но и в някои случаи съм се налагала със сила за съжаление.

И при нас така стоят нещата, само че сме на НЯМА и АЙДЕ, и също сме на година и 5 месеца.....

[image][/image]

'НЕ' беше една от първите думи които Анна научи, явно защото аз й казвах НЕ за да не пипа и да не прави разни неща (неизбежно, колкото и да се опитвах да не го правя и да й говоря позитивно, но явно на книга е по-лесно отколкото в действителност). Така че фазата НЕ започна, малко след годинката. И досега продължава донякъде, но от няколко месеца определено обича да казва ДА и да се съгласява когато иска. Вече е и по-склонна на 'преговори' и започва да разбира поставянето на условия (е аз ги поставям тя още не е започнала) и да ги приема или отхвърля съответно.
Това което аз правя е да намирам различни начини да й поставя въпроса или да обърна ситуацията така, че в крайна сметка да каже ДА. Разбира се не действа винаги и понякога просто трябва да се направя че не чувам НЕ-то и да действам.
Смешното е че напоследък все повече се включва в наште разговори и казва ДА и НЕ и обикновено на съвсем подходящи места. Особено комично е когато обсъждаме да речем проблем с мъжът ми който тя на този етап надали би разбрала, но дълбокомислено казва 'Даааа', на подходящото място. Което ни напомян често че възрастните имаме склонност (според мен) да подценяваме понякога децата. И гледаме да не я 'изключваме' от разговора дори и да става въпрос за неща които не са й в сферата на разбиране за момента. Важен е жеста, а не смисъла на самите думи.
Извинявай, отплеснах се

ПП А от няколко дни започна да пита ЗАЩО??? Не е ли много рано за това? Все си мислех че трябва да е поне на 3 годинки за да премине във фазата 'ЗАЩО'!!!?????

Анна 07/09/2002

Май не е рано, защото Габи е почти колкото Анна и тя отскоро започна да задава много въпроси, чак ме побърква, напр. "Ко е това?", "Къде тиваш?", "Ко едеш?" и т.н. и въпреки че отговарям, тя продължава да задава въпрос на отговора... Леле, какво ли ни чака...


Габи - 21.10.2002 г.

Тоталното отричане на всичко като че ли премина. Това стана в момента, в който проговори като човек. Сегашния й период е "ИСКАМ/НЕ ИСКАМ" и определено е по-гаден. Диалог от тази сутрин:
"Искам блузата с котето!"
"Тя е мръсна, ела да избереш някоя друга"
"Не искам друга. Искам с котетооо"
"Хайде, ще ти облека потника с котето"
"Не искам потника, искам блузатаааааа"
"Искаш ли тази с жирафа. Виж как се плези. Много е смешен, нали"
"Не искам жирафааааааа" (блузата се мята яростно) "Искам блузата с котето. Искам! Искаааам!" Тук вече сме на ръба на истерията и двете. Трябва 15 минути да я убеждавам, разсейвам и т.н. за да склони на друга. А аз обикновено нямам време, тя пък понякога не е способна изобщо да чуе какво й говоря. И накрая й нахлузвам нещо си на сила и тя изпада в още по-драматичен рев.
...И така е за всичко - дрехи, храна, прибори за ядене, играчки, вкл. и за неща, на които ние не можем да влияем, като кога затварят зоопарка.
Искам едикакъв си цвят (топка, мляко, бисквити!?) и в никакъв случай друг. Искам едикояси книжка (а ние, естествено сме я забравили у гледачката) Вадя една камара други книжки и занимавки, все нейни любими. Не. Иска си тази. Искам да ям голямо парче кашкавал. Тя няма да го изяде цялото, естествено, но парчето обезателно трябва отговаря на нейната представа за голямо, иначе не го близва. Искам да нарисуваш това тук. (и сочи определено място по листа) Най-смешно ми е когато каже искам това грахче и сочи в чинията някакво си там грахче. И ако не може да го вземе как се нерви само.
А през такъв период минават ли всички, или да го пиша в графата страничен ефект от лошо възпитание?

Цвета още не пита. Тя и не ползва "защото" в речника си. Мисля, че не се оправя с точното значение на въпросителните частици, защото понякога аз я питам примерно кога, а тя ми отговаря все едно съм я питала къде, и ей такива работи. Единствения й въпрос, който го задава отдавна е "какво е това? А това? А това? А това?" Естествено, за неща, които знае какво са.

Да и Анна задава въпросите - Кой? Какво? Къде?, но и тя не ползва 'защото' и затова се учудвам, че пита Защо? А като започнем да й обясняваме Защо еди какво си и в повечето случаи губи интерес и това ме навежда на мисълта, че просто си е харесала думичката защо (лесна за произнасяне на английски ) и просто я ползва, а и вижда че предизвиква реакция у нас.

Анна 07/09/2002

И НИЕ, И НИЕ (дано сега не скочи някой да ме обвини, че използвам мн.ч.).

Но, сериозно, и Анна е в някакъв подобен етап. Всъщност изреченията започващи с ИСКАМ и израза ИСКАМ ОЩЕ (който при нея звучи като I want some more + нещото от което иска още), й бяха първите смислени които проговори и то доста првилно. Значи голямо искане пада и при нас.

И както го описваш, много е специфична в изискванията си и трудно можеш да я убедиш, че не е подходящ момента, че не може точно това и така:

- с дрехите - не бях й прибрала още летните рокли като се поразвали времето и изведнъж започна да иска само рокли да облича. Наложи се да ги прибера, защото трудно може при 10-14 градуса да ходи полугола, дори и в Англия, където ходят през зимата с поли и къси чорапи децата, ама аз нали съм си българска майка Обаче й оставих една две, и особено си е харесала една, от свекърва ми, тя е с дълъг ръкав, някаква много шарена, малко ми изглежда като рокля за малко момиченце от викторианската епоха, не бих й я облякла освен ако не е за маскиране. Но тя си я обича ужасно и ако я забележи веднага я иска. Така че вечер или през уикендите й разрешавам да я носи из къщи. Но тъй като бях с нея 2 дни вкъщи че беше болна, реши като отивахме при хомоепата че иска рокля и си избра една с която беше шаферка преди година. Слава богу че още й ставаше, тя всъшност тогава й беше доста дълга, сега е тамън. ТА се беше издокарала супер официално в рокля с тюлове и разни лъскави неща, но много горда от себе си

- за храната - в момента е на етап, в който не обича нещата да се смесват. Ако й дам ориз със зеленчуци, например, отделя всички зеленчуци (до най-малкото парченце) и си изяжда ориза. После си изяжда и зеленчуците, но докато яде ориза не иска да има зеленчук в чинията. Та сега май започвам да готвя нещата отделно, особено за нея. Решила съм да й купя някоя чиния с отделения, та да й слагам отделните храни така че да не се докосват...

-като отидем да пазаруваме в един супермаркет наблизо който има щанд на самообслужване за пресни салати, се е научила че й взимам плодова салата да яде докато пазаруваме. И ако случайно се туткам (щото щанда е близо до входа) веднага ме подсеща

- Вчера гледаше едно детско видео в което ставаше въпрос за къпане. като видя ваната и за малко да влезе в телевизора и веднага й се прииска да я изкъпя.

А това за грахчето 1:1 и при нас, ако иска от нещо което аз ям например и си е нарочила точно определено парче, и й дам друго, настъпва луд протест! 'Не, не, не, мами, искам това' и сочи съответно заветното парченце!!! А и вече е запомнила голяма част от разни рутинно повтарящи се действия (в смисъл не пряко свързани с нея, а просто част от ежедневието) и ако види че не ги правим в определени ред, веднага ни напомня - да си сложим коланите в колата веднага като седнем, да сложим салфетки на масата и подложки за чиниите, да приберем разни неща на съответните им места. Баща й вече започва да се оплаква че две жени вкъщи го юркат да е подреден

Анна 07/09/2002