Щурче

Свири, свири щурче,
ах подлудявай ме, не спирай,
макар да казват всички, че
щурците свирейки умират.

От де дочувам твоя глас?
Не си ли слухова измама?
Сред този моторетен бяс,
щурчета май отдавна няма.

От де дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи,
сънуваш като мен треви
и искаш да ми кажеш нещо.

Или пък в своята душа,
незнайно как съм те пренесъл
и днеска ако не греша
от там пак чувам твойта песен.

Където и да си щурче,
свири ми, аз ще те долавям.
Чрез тебе в мене ще тече,
животът ми недозабравен.

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират

- и аз
- и аз
- и на мен,
но защо ?

Ами като не са измислили нищо за пеене и свирене...реших, че това може и да мине за такова...ама май не, а

А така става ли :






Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умира

Става.
Само продължавай да пееш.

Ще продължавам да пея
Погълна уличният мрак
последни стъпки, нечий смях.
Зтръшна вятърът врати.
От години все така
аз съм след концерт сама
и разговарям с празните места.
Нали са като мен добри -
крият всякакви съдби.

Аз съм част от вечността,
с мен си тръгват у дома,
с мен се радват и живеят.
Мен ми стига и това -
с мен да вярват, че в света
с песента ще оцелеят.

Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.

Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи,
да звучи, да звучи.

От де дочувам твоя вик?
Дали в бетоните горещи,
сънуваш като мен треви
и искаш да ми кажеш нещо.

Ела до мен щурче и ще те хапна на закуска ,но си толкова малко и невидимо ,че едва ли ще те забележа.

Невидима

Виждате ли ме?
Разхождам се сред вас
съвсем обикновена, като всички.
Заставам ту във профил, ту в анфас,
ту еднаква, а понякога различна.
Виждате ли ме?
Сега ви се усмихвам.
След миг в дъжда сълзите си прикривам.
Ту спокойна спирам се, притихвам,
ту закачливо със очите ви намигам.
Виждате ли ме?
Пристъпвам тихо, боса,
без да смущавам ваш'то ежедневие.
След миг със птича песен омагьосвам
и пак след миг потъвам във забвение.
Не ме ли виждате?
Докосвам ви с въздишка,
със нежност ви обгръщам и ви галя.
Не се извръщайте от моята усмивка.
Не ме жалете, аз не искам да ме жалят.
Не, не виждате.
Мен сякаш, че ме няма.
Не ви коря, не съм ви интересна,
дори усмивката ми често е измама...
Невидима съм и това май... ми харесва.

"Същественото е невидимо за очите,
то се вижда със сърцето"