Искам съвет

Здравейте дами!

Проблема ми е толкова банален и често срещан,че чак ми е неудобно да ви пиша,но сама не мога да се справя.
Накратко - влюбена съм в друг мъж,а съм семейна с 2 деца.
Вече година успявам да го държа настрани,но вече ми става все по-трудно и май скоро ще се предам.
Не зная как да постъпя. Мисля,че не е редно да лъжа съпруга си,но в същото време съм луда по другия,който на всичко отгоре ми е колега.
Кой е верния път? Някой знае ли?

И моля спестете ми простотиите и без това не ми е лесно.

Найстина е често срещан
Ти си знаеш най-добре положението и никой неможе да реши вместо теб тук хората могат да ти дадат мнение,но съвет....Ако си готова да рискуваш всичко давай....Но въпроса е дали си готова и дали от два стола няма да се окажеш на земята?

Може да си разочарован,ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!

Бе и в двата случая си долу на земята.Един път,че ще ти е кофти,ако лъжеш мъжа си,в случая,че се "хванеш" с колегата,а в другия,че не си се хванала и си изпуснала "изпепеляващите" страсти.
Мен,ако питаш...на къде без НА ЧОВЕКА УДОВОЛСТВИЕТО???Карай през просото и в двата случая ще си патиш,ама в единия ще се насладиш на прекрасните,макар че може и за кратко,моменти,които може да са доста лъжовни,но...ти си знаеш:)))
Съвет:Когато вършиш нещо си задавай въпроса:"Ще бъда ли щастлива,дори и за малко?"

най-добрия начин да се преборим с изкушението е да му се отдадем .така че дерзай ..

Извинявай ако въпроса ми ти се стори недискретен,но за сексуални тръпки ли говориш или за чувства,спрямо другия мъж?

:"Ще бъда ли щастлива,дори и за малко?"

Точно този въпрос си задавам и се чудя дали мога да бъда щастлива,като знам,че щастието ми наранява семейството ми.

Толкова просто и лесно звучи това.
Наистина ли това е най-добрия начин?

има си следния принцип ' там където си вадя хляба да не си събувам бикините '...което включва и да не се влюбвам ...

прецени сама кое е важното за теб и най-вече какво искаш .... увлечението сега, семейството си за бъдеще или ..... няма универсален отговор.... ти решаваш....

така и така лъжеш съпруга си


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .

Не са сексуални тръпки. С пръст не сме се докосвали,не сме се целували - нищо. Споменах вече,че го държа настрана точно защото имам чувства към него и то толкова силни,че ме е страх да се доближа до него и после така да стане,че да не мога да се отдалеча.Май наистина го обичам. Като обсебена съм - все за него мисля.
Веднъж си говорехме само и той ми каза същото и за себе си.
Сега се чудя дали да направя това,което искам или това,което трябва.
Не искам никой да страда заради мен,но неискам и аз да страдам,а без него си е живо мъчение особено като се виждаме всеки ден...май много искам.

Така е,но ако можех сега да мисля нормално и да взимам трезви решения,нямаше да мрънкам във форума.

А така ми се иска някой да ми даде съвет,та даже и решение вместо мен да вземе. Май трябва да изляза в отпуск.

винаги съм смятала чувството за дълг за лош съветник. тялото и сърцето са си твои и не се подаряват при сключване на брак. затова сме хора - за да имаме неконтролируеми емоции. не би ли могла да бъдеш с този човек без да се разбира?

тогава не вземай никакво решение. гледай да се дистанцираш от колегата и си върши работата..... на него може да не му оказва влияние вашата връзка в работата, но ти най-вероятно се разсейваш повече отколкото трябва .... мъжете разграничават работа и лични отношение - т.е. лесно 'изключват' ..., но жените се го можем това .

може да се окаже че е само увлечение след време.... и да си навредиш много , не само на себе си, но и на семейството си .

ако можеш си вземи отпуск....

решения се вземат когато човек мисли реално и трезво...


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .

Това с отпуска е добра идея може би ти триябва малко време без двамата да останеш малко на спокойствие и на саме със себе си.....

Може да си разочарован,ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!

На твое място не бих си рискувала семейството, все пак имаш и две деца. Емоциите могат да се контролират, когато човек иска. Ако семейството ти е добро, по-добре на го подлагай на сътресения.
Успех!

Не съм сигурна дали можем да бъдем заедно без да се разбере. Пзнаваме се малко повече от година и въпреки,че не сме имали физически контакт(заради мен)чувствата ни са много силни. Дори когато не сме в офиса,аз като че ли го чувствам - знам дали е добре или не,дали му е тъжно или весело. Случвало се е да го питам за точно определено време как се е чувствал и отговора му е съвпадал с моето усещане. Като в приказките. Звучи идиотско и инфантилно,но Бог ми е свидетел,че се случва сега и с мен.
Страх ме е от силата на тези чувства и от това,че са споделени. Ако се впусна във връзка с него не знам до къде може да стигне.
А за развод май не съм готова,а и децата....
Той също има семейство и деца.

Мисля утре да говоря с него и да му кажа......какво да му кажа,като ние дори и връзка нямаме - просто се обичаме,а той чака аз да взема решение дали да сме заедно или не. Каза ми ,че не иска да ме притиска и когато реша нещо да съм сигурна,че точно това искам.

А може и да му писне да чака

Проблема ти не е в това какво искаш да направиш - това е ясно. Искаш и ще го направиш. Факта, че си залитнала, означава че нещо в семейството (и по-точно - мъжа) ти куца. А в момента просто те гризе съвестта от това, което смяташ да направиш.

И аз бях така, в абсолютно същата ситуация. Но направих крачката, предадох се. Разбира се, много внимавам да не се разбере, защото това е моето бягство, а и не желая да нараня никой.

Разбира се, минах през всички етапи, като се започне от хвърчане в облаците, невиждащ поглед и апатия към всичко друго и се стигне до пълна депресия от
несигурността - обича ли ме наистина, или ме използва само за забавление?
Но вече това мина. Или поне се надявам да е минало - опитвам се максимално да потуша тези крайни чувства, защото наистина пречат на всичко.

И не съжалявам. Напротив - почти щастлива съм.
Едно от неудобствата на цялата ситуация е, че виждам човека всеки ден, а не мога да го докосна и по какъвто и да е начин да му покажа любовта си.

Разбира се, решението си е твое. Ти знаеш каква е точната ситуация и по какъв начин ще рефлектира върху всички.

Колегата иска да те изчука. (90% от случаите)
Може и да се е зарибил. (Пак нямаш гаранция за "светло бъдеще")

Преди около 3 тодини беше нправено изследване по данни от последните 15 години в Районните съдилища и сред около 5000 интервюирани в София, Пловдив и Варна, участващи в бракоразводни дела.

Данните за жените, предизмикали развода, бяха, че в прибл. 30% от случаите, причината е колега. На по-висок пост. За по-ниските постове не говорим.

А после - второ бракоразводно дело. В 27 от 30-те горепосочени процента.

Имаше и друга рубрика това изследване. Че жените, преминали през центрофугата на втория развод, са в нефертилна възраст, с още едно дете и... загубили работата си.

Така че,... мисли, макар и да ти е трудно в това ти състояние.

Пожелавам ти трезв размисъл!

Бъдете високи!

Класика, а? И с тая година време - съвсем стават сложни нещата. Собствен опит, само дето ми е било по-широко около врата (в смисъл - имам си сериозна връзка, но нямам деца). Това не опростява ситуацията никак де.

Истината е една - верен път няма. Пътят е този, който ти решиш да поемеш - с всичките (евентуални) последствия обаче. При мен нещата завършиха зле - ще си спестя подробности, но с въпросния колега в момента се подминаваме като пътни знаци по коридорите, но 'трагедията' в моя случай е по-скоро заради това, че той си има своя интерпретация за последвалите събития, която се различава от РЕАЛНОСТТА и нищо не може да го убеди в противното. Това, което мога да те посъветвам - ако се стига до 4Б (бърз, безплатен, безопасен и без обвързване - за секс говоря) да не пропуснеш (или да не допуснеш) момента, в който ще се превърне във 4П (паралелен, продължителен, повратен и пагубен - за който в крайна сметка си плащаш с нещо). Говоря за секс, но в тоя тип връзки чувствата следват същата крива А наистина важно е да си ИНФОРМИРАНА относно ВСИЧКО, което би могло да касае евентуалните ви отношения - най-вече дългогодишни приятели/ приятелки (вкл. семейни), за които знаеш, че имат влияние върху живота му. Спирам с подробностите, оказа се, че доста хора ме познават в клубовете, ако смяташ, че бих могла да ти бъда полезна с нещо, пиши ми на e-mail-а, който ей-сега ще добавя в профила си.


When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

Проблемът е, че не всеки е способен да постъпи кавалерски в описаните ситуации. Ако при теб/нея нещата приключат по-бързо, или обратното, рискът някой да се почувства лично засегнат става огромен. Тогава започват ядовете, бъркам ли?

Ford Rider