Той, Роботът
13 отговора
625 прегледа
Той, Роботът
Да, ще си кажа мнението за "Аз, роботът". Аматьорско, безпристрастно и голословно. В смисъл - така ще се изкажа, не че филмът е такъв.
Първо да направя уговорката, че нямам намерение да сравнявам написното от Азимов с филма. Смятам, че на лента написаното живее свой живот и може да е по-различно. Това все пак е виждането на режисьора, а той няма как да знае как всеки читател си представя това или онова, за да може да му угоди. Освен това може да прави каквото си иска с предоставените му милиони, а това се знае предварително и никой не трябва да мрънка, че е очаквал нещо друго или че пръстена на Фродо не трябва да се носи на този, а на онзи пръст.
В началото се подразних. Ама ОЩЕ В САМОТО НАЧАЛО. Скоро четох някъде, че хората, които рецензират сценарии за Холивуд, имат двуметрови купчини пред себе си. Затова като видят сценарий, който започва със събуждане на изпотения главен герой, веднага го захвърлят.
Не и тук, обаче.
Уил Смит отваря очи след кошмар, но не изглежда като нормално събуждащ се човек. Както беше написал Пратчет някъде, нормалното събуждане протича през фазите "Какво става, къде съм, какъв е този полицейски шлем под мишницата ми?!" А Биг Уили се събужда светкавично и гледа с досада часовника, става и си прави физзарядката.
Казах си, това е само началото, не може да е толкова зле.
В следващите 30 секунди се насладих на нагла реклама на JVC, CONVERS и AUDI. Някой беше писал, че и американците са хора и също требе да ядат, следователно - трябва да се рекламира, за да има от какво да се печели. Което са глупости, защото това не е телевизионна продукция, която се излъчва в неделя по обяд. Това е филм, който ще си върне парите след 2 седмици по кината. А рекламката е набутана, за да може да се печели допълнително. Ей така, отгоре. Някои хора може да не се дразнят, но на мен не ми е приятно да гледам как някъде в бъдещето някой страшно се кефи на кецове КОНЕВЕРС, чийто модел - ах, какво съвпадение! - е произведен няколко месеца преди филмът да се появи по кината.
Всичко това остави в мен кофти привкус и се настроих за боза. Ама истинска, без майтап. Бях чел на немалко места, че филмът е СМИСЛЕН. Не следвал писанията на Азимов, но бил качествен и имал какво да каже.
Сега, след като съм го гледал, смятам, че това е вярно. Заслужава си.
И така - гадните минуси: (освен рекламите)
- Уил Смит пак е ченге, пак тича като луд, после седи набит/обруган и зачервява очите си заради нечия смърт ("Лоши момчета", "Денят на независимостта"). Полицай е и си има шеф, който му мрънка. Ще се учудя, ако някога изиграе роля на безработен, който не може да бяга с 200 км/ч.
- Шефът на Уили рипка изненадващо амплитудно от състоянията "Аз съм лошият шеф, слушай какво ти казвам!" до "Наздраве, партнър, не се кори за миналото! Наздраве!". На всичкото отгоре като пие бира, държи бутилката с два пръста за гърлото, а другите ги разперва като жена.
- Ролята на "Хубавата мадама, която в началото не харесва главния герой, но после след сума терзания решава, че е пич и започва да го гледа със симпатии" е изиграна смотано от (забравих й името, хубава е.. Фамилията започва с 'М'). Надявах се поне душ-кабината да е по-прозрачна, но уви. През целия филм гледаше тъжно, влажно и неразбиращо. Асистентката на Големия Учен, която по принцип трудно приема нещата, които не са обяснени научно. Плачливите й настроения ми бяха в повече. Виж, още едно къпане щеше да е дюшеш.
- Финалът е учебно клише - счупени прозорци (разбитото минало?), изгрев на хоризонта (надежди за бъдещето?), вятър в косите. Бъдете честни - признайте, че можеше и без това.
- Омръзна ми да гледам "Тринити ефект" във всеки филм. Сега пък един робот скочи, разкрачи се като жаба и точно в този момент времето забави ход и се видяха да профучават няколко куршума.
- Цялото зло отнове е съсредоточено на едно място (Центърът, Компютърът-майка, Ядрото. В случая - главният компютър ВИКИ). Щеше да е простимо, ако не се разправиха с него, посредством "инжектиране" на "Подходящия за случая Софт/Хард"
- Лошият отново е в корпорация, която гордо се е извисила нагоре в облаците. Това е такова голямо клише, щото дори аз съм писал две-три писания с подобни неща.
По време на гледането се дразнех на още сума неща, за които ще се сетя след като напиша това.
Плюсове също има, но няма да ги изброявам, защото бяха отделни фрагменти и ще излязат много на брой. Като започнем с факта, че при изхвърчането си на улицата, Уили тича държейки пищова скришом, а не размахвайки го с "Полиция, спри! Полиция!", минем през холо-лентата, с която се заграждат местопрестъпленията, и стигнем до начина, по който Сани (Съни?) нарисува картината - като медицинска техника за кардиограми. Както казах - фрагменти и доста на брой. Но приятни.
Струва ми се, че с този сценарий можеше да се получи много по-хубав филм. По-хубав за гледане и по-въздействащ. И по-малко дразнещ.
Но и сега не е лош. Аз лично още докато гледах, се замислях няколко пъти над сериозни и почти философски въпроси. Което никак, ама НИКАК не е малко.
Доспа ми се, бях намислил по-свестни неща. Трябва да го гледам още един път, мисля си.
Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.
Първо да направя уговорката, че нямам намерение да сравнявам написното от Азимов с филма. Смятам, че на лента написаното живее свой живот и може да е по-различно. Това все пак е виждането на режисьора, а той няма как да знае как всеки читател си представя това или онова, за да може да му угоди. Освен това може да прави каквото си иска с предоставените му милиони, а това се знае предварително и никой не трябва да мрънка, че е очаквал нещо друго или че пръстена на Фродо не трябва да се носи на този, а на онзи пръст.
В началото се подразних. Ама ОЩЕ В САМОТО НАЧАЛО. Скоро четох някъде, че хората, които рецензират сценарии за Холивуд, имат двуметрови купчини пред себе си. Затова като видят сценарий, който започва със събуждане на изпотения главен герой, веднага го захвърлят.
Не и тук, обаче.
Уил Смит отваря очи след кошмар, но не изглежда като нормално събуждащ се човек. Както беше написал Пратчет някъде, нормалното събуждане протича през фазите "Какво става, къде съм, какъв е този полицейски шлем под мишницата ми?!" А Биг Уили се събужда светкавично и гледа с досада часовника, става и си прави физзарядката.
Казах си, това е само началото, не може да е толкова зле.
В следващите 30 секунди се насладих на нагла реклама на JVC, CONVERS и AUDI. Някой беше писал, че и американците са хора и също требе да ядат, следователно - трябва да се рекламира, за да има от какво да се печели. Което са глупости, защото това не е телевизионна продукция, която се излъчва в неделя по обяд. Това е филм, който ще си върне парите след 2 седмици по кината. А рекламката е набутана, за да може да се печели допълнително. Ей така, отгоре. Някои хора може да не се дразнят, но на мен не ми е приятно да гледам как някъде в бъдещето някой страшно се кефи на кецове КОНЕВЕРС, чийто модел - ах, какво съвпадение! - е произведен няколко месеца преди филмът да се появи по кината.
Всичко това остави в мен кофти привкус и се настроих за боза. Ама истинска, без майтап. Бях чел на немалко места, че филмът е СМИСЛЕН. Не следвал писанията на Азимов, но бил качествен и имал какво да каже.
Сега, след като съм го гледал, смятам, че това е вярно. Заслужава си.
И така - гадните минуси: (освен рекламите)
- Уил Смит пак е ченге, пак тича като луд, после седи набит/обруган и зачервява очите си заради нечия смърт ("Лоши момчета", "Денят на независимостта"). Полицай е и си има шеф, който му мрънка. Ще се учудя, ако някога изиграе роля на безработен, който не може да бяга с 200 км/ч.
- Шефът на Уили рипка изненадващо амплитудно от състоянията "Аз съм лошият шеф, слушай какво ти казвам!" до "Наздраве, партнър, не се кори за миналото! Наздраве!". На всичкото отгоре като пие бира, държи бутилката с два пръста за гърлото, а другите ги разперва като жена.
- Ролята на "Хубавата мадама, която в началото не харесва главния герой, но после след сума терзания решава, че е пич и започва да го гледа със симпатии" е изиграна смотано от (забравих й името, хубава е.. Фамилията започва с 'М'). Надявах се поне душ-кабината да е по-прозрачна, но уви. През целия филм гледаше тъжно, влажно и неразбиращо. Асистентката на Големия Учен, която по принцип трудно приема нещата, които не са обяснени научно. Плачливите й настроения ми бяха в повече. Виж, още едно къпане щеше да е дюшеш.
- Финалът е учебно клише - счупени прозорци (разбитото минало?), изгрев на хоризонта (надежди за бъдещето?), вятър в косите. Бъдете честни - признайте, че можеше и без това.
- Омръзна ми да гледам "Тринити ефект" във всеки филм. Сега пък един робот скочи, разкрачи се като жаба и точно в този момент времето забави ход и се видяха да профучават няколко куршума.
- Цялото зло отнове е съсредоточено на едно място (Центърът, Компютърът-майка, Ядрото. В случая - главният компютър ВИКИ). Щеше да е простимо, ако не се разправиха с него, посредством "инжектиране" на "Подходящия за случая Софт/Хард"
- Лошият отново е в корпорация, която гордо се е извисила нагоре в облаците. Това е такова голямо клише, щото дори аз съм писал две-три писания с подобни неща.
По време на гледането се дразнех на още сума неща, за които ще се сетя след като напиша това.
Плюсове също има, но няма да ги изброявам, защото бяха отделни фрагменти и ще излязат много на брой. Като започнем с факта, че при изхвърчането си на улицата, Уили тича държейки пищова скришом, а не размахвайки го с "Полиция, спри! Полиция!", минем през холо-лентата, с която се заграждат местопрестъпленията, и стигнем до начина, по който Сани (Съни?) нарисува картината - като медицинска техника за кардиограми. Както казах - фрагменти и доста на брой. Но приятни.
Струва ми се, че с този сценарий можеше да се получи много по-хубав филм. По-хубав за гледане и по-въздействащ. И по-малко дразнещ.
Но и сега не е лош. Аз лично още докато гледах, се замислях няколко пъти над сериозни и почти философски въпроси. Което никак, ама НИКАК не е малко.
Доспа ми се, бях намислил по-свестни неща. Трябва да го гледам още един път, мисля си.
Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.
Re: Той, Роботът
Аз от филма разбрах че в бъдещето 3 бири (по 330 мл) струват 85 $. Баси бъдещето 
Re: Той, Роботът
Аз горе-долу го възприех. И на мен д-р Келвин не ми се върза с тази физиономия. Интересно дали ще има продължение?... Ако филмират прилично Фондацията и Империята може да се получи страхотен филм. Ама напоследък наблягат все повече на ефектите и все по-малко на смисъла. Пък какво пречи да наблегнат и на двете...
Гледам да помагам, мога само и да гледам.
Гледам да помагам, мога само и да гледам.
Re: Той, Роботът
единствената връзка между филма и Азимов са трите закона, според мен,
а мнението ти наистина е интересно
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
а мнението ти наистина е интересно
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
Re: Той, Роботът
Нещото общо...
Просто сценаристът ги е изплагиатствал от Азимов. Откраднал му е и заглавието на един сборник разкази и името на една героиня.
Щото заглавието "Аз, роботът" създава впечатлението, че филмът е по Азимов. А той не е.
Също както и Салиери бил написал веднъж в плакатите, че представяната опера била от Глук - просто за да събере повече публика.


Si deus pro nobis, quis contra nos?
Просто сценаристът ги е изплагиатствал от Азимов. Откраднал му е и заглавието на един сборник разкази и името на една героиня.
Щото заглавието "Аз, роботът" създава впечатлението, че филмът е по Азимов. А той не е.
Също както и Салиери бил написал веднъж в плакатите, че представяната опера била от Глук - просто за да събере повече публика.
Si deus pro nobis, quis contra nos?
Той, "критикът"
Ааами, аз не съм искал да кажа, че филмът е кофти. Напротив - докато го гледах, ми хрумваха немалко идеи за това и онова и в общи линии мога да кажа, че е "идеен". Недостатъци могат да се намерят на всички филми. Мен по-скоро ме е яд, че тук-там са слагали разни кадри-бози, които развалят общото впечатление.
Мисля, че общото межди филма и Азимов не са само трите заповеди. Има за какво да се захване човек. Но то със сигурност не е Биг Уили с новите кецове
Иначе Смит не е кофти, така и не ми омръзна да го гледам в "Лоши момчета" (1 част)
Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.
Мисля, че общото межди филма и Азимов не са само трите заповеди. Има за какво да се захване човек. Но то със сигурност не е Биг Уили с новите кецове
Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.
Re: Той, Роботът
интересно
и аз се сетих за това със Салиери
много се издразних на тоя филм, очаквах да е по Азимов и като го гледах напрово полудях
можеха да сложат друго заглавие, тогава нямаше да го приемем толкова критично.
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
много се издразних на тоя филм, очаквах да е по Азимов и като го гледах напрово полудях
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
Re: Той, Роботът
Напротив, щяхте. Ако филмът беше същият, но с друго заглавие и друго име на героинята, сега всички щяхте да вдигате вой защо сценаристът е крал мотамо от Азимов, а не е обявил, че прави филм по неговите разкази, плагиатство и прочие. Искаш ли да критикуваш, винаги има за какво.
НЕБЕТО ВИЖДА!
НЕБЕТО ВИЖДА!
Re: Той, Роботът
просто споделям мнение
аз например намирам Матрицата за съвърщен филм, но съм чела много отрицателни мнения и приемам гледните точки на другите, макар да не ги споделям
като казвам Матрицата имам предвид трилогията, а не само 1 част, която болшинството признава за велика
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
аз например намирам Матрицата за съвърщен филм, но съм чела много отрицателни мнения и приемам гледните точки на другите, макар да не ги споделям
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
Re: Той, Роботът
Обаче проблемът с очакванията си е предимно твой. Не можеш да искаш всеки филм да ти оправдава очакванията, особено ако не си уведомила за тях сценариста и режисьора
Ако се беше поинтересувала малко, щеше да видиш, че хората са си написали в сайта на филма кое точно е по Азимов и кое не е, а и самият трейлър дава доста ясна представа. Така че не можеше да обвиняваш никого за излъганите си очаквания, преди филма да излезе имаше доста надеждна информация за това какво да се очаква от него.
Ако се беше поинтересувала малко, щеше да видиш, че хората са си написали в сайта на филма кое точно е по Азимов и кое не е, а и самият трейлър дава доста ясна представа. Така че не можеше да обвиняваш никого за излъганите си очаквания, преди филма да излезе имаше доста надеждна информация за това какво да се очаква от него.
Re: Той, Роботът
права си
за този филм специално не съм се интересувала много преди да го гледам, а и след това... очаквах да е по Азимов и се оказа, че почти не е
разбира се има неща които ми харесаха, но в крайна сметка всички имаме различен вкус, затова беше и примера ми с Матрицата
колко глупости прочетох за тройката и колко още съвсем обосновани от определена гледна точка критики, но за мен нещата си стоят по друг начин... киното е изкуство, а всеки разбира изкуството по свой начин
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
за този филм специално не съм се интересувала много преди да го гледам, а и след това... очаквах да е по Азимов и се оказа, че почти не е
разбира се има неща които ми харесаха, но в крайна сметка всички имаме различен вкус, затова беше и примера ми с Матрицата
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
Re: Той, Роботът
Общо взето доста добра оценка си направил.
За мен най-хубава страна на филма беше, че имаше поне някакъв смисъл. Вярно, изтъркан и банален, използван в много други филми преди това, но все пак зрънце смисъл имаше.
Аз бях толкова зарадвана от това, че изобщо не се издразних на хипертъпите и много на брой клишета, които се нижеха едно след друго. И като го каза това за началото на филма със събуждането, замислих се, че не съм и предполагала, че някой може да направи в днешно време филм, изтъкан от край до край от клишета, и пак да става за нещо.
Така че и за това получават поздравления.
Иначе за началото със събуждане не е точно така. Виж например The Others с Никол Кидман колко субаво начало има (барабар с надписите) и много точно пасва на самия филм...
Колкото до Азимов - неАзимов, изобщо не ми се коментира. Който е очаквал да види екранизация по книгата, има проблеми със средствата за масова информация.
За мен най-хубава страна на филма беше, че имаше поне някакъв смисъл. Вярно, изтъркан и банален, използван в много други филми преди това, но все пак зрънце смисъл имаше.
Аз бях толкова зарадвана от това, че изобщо не се издразних на хипертъпите и много на брой клишета, които се нижеха едно след друго. И като го каза това за началото на филма със събуждането, замислих се, че не съм и предполагала, че някой може да направи в днешно време филм, изтъкан от край до край от клишета, и пак да става за нещо.
Така че и за това получават поздравления.
Иначе за началото със събуждане не е точно така. Виж например The Others с Никол Кидман колко субаво начало има (барабар с надписите) и много точно пасва на самия филм...
Колкото до Азимов - неАзимов, изобщо не ми се коментира. Който е очаквал да види екранизация по книгата, има проблеми със средствата за масова информация.
Той-Идиотът
май така трябва да е истинското наименование на филма...
Защото най-умните във филма пак бяха няккави негра-ченгета дето трепеха роботи по цели стотици
Абе фабриката за бълване на лайна - наречена Хоривуд оправда за пореден път гадната си слава, как може да вземе една блестяща идея и да я превърне в дрисня- предназначена за средностатистическия реднек и шимпанзе- почитател на Буш
Защото най-умните във филма пак бяха няккави негра-ченгета дето трепеха роботи по цели стотици
Абе фабриката за бълване на лайна - наречена Хоривуд оправда за пореден път гадната си слава, как може да вземе една блестяща идея и да я превърне в дрисня- предназначена за средностатистическия реднек и шимпанзе- почитател на Буш