аз не съм...

аз не съм каквото правя
аз не съм каквото чувствам
аз не съм каквото мисля

какво съм аз тогава?!

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

кой ти ги каза тези неща?

ако всичко това си го почувствала, може би ще знаеш какво си

..и еднодопълнение: ти не си тялото си..

айде...
и тялото си не съм...
нищо не остана от мене:))

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Хайде, ти ми кажи какво си! Все пак, теб на първо място би трябвало да те засяга и вълнува. Някак си ми е нехармончино, АЗ да ти казвам какво има примерно под твоя сутиен... Не от морално-етични причини, а защото се предполага, че ти по-добре знаеш това от мен. Но ако се окаже, че не знаеш, за щастие тук не сме клуб Йога или Православие, и нали за това сме другарчета за да си помагаме в беда.

ъъъъъ...аз...таковата...съм в беда...няма ли някой да ми помогне?




Mens agitat molem

ми аз мисля, че и постъпките ми, и това което мисля и чувствам, и тялото ми- всичко си е част от мене си. ТИ казваш, че не трябва да се инициализирам с гореизброените... и аз питам - кое е другото, което пропускам?

И защо от всичко по мен точно за това дето е под сутиена ми реши да предложиш приятелска помощ? Аз мога много точно да ти кажа какво има под сутиена ми- дъбова плоскост.

Прегръдки

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Първо, никъде не ти казвам "не трябва". Идентифицирай се с какво искаш, ако ти харесва. Второ, думата "инициализирам" аз не съм я използвал. Забележи коя друга използвах в предходното изречение. И трето, подходи прагматично и ИЗСЛЕДВАЙ къде ти е Центъра.

Когато ти обръщам внимание, че е възможно и да не се идентифицираш с разни неща имам предвид, че тези неща може би не се Центъра ти. Не казвам, че тези неща са лоши, че трябва да ги махнеш или че трябва да живееш без тях, а просто ВИЖ къде е този твой Център, твоя АЗ. И упражнението с трите касети е просто начин да видиш, ако всичко в теб свързано с тези три касети (т.е. физическо, емоционално и ментално) е изложено на показ, ще остане ли НЕЩО ДРУГО ТВОЕ...

Погледни нещата и от друга гледна точка. Понякога тялото ти е неподвижно (примерно легнала си). За момент нямаш чувства. Даже и колкото и да е рядко, сигурно си имала момент, че и мисли нямаш за няколко мига. Но ако си забелязала, въпреки всичко, има някакво ПРИСЪСТВИЕ в теб отвъд тези три твои аспекта... Обърни му внимание и се опитай да го РАЗГРАНИЧИШ от въпросните три части без ни най-малко да го противопоставяш на тях. Трудността идва от това, че вниманието ти се попива на 99% от тези 3 части и за "другото нещо" почти не остава внимание. И за това различни подходи за временно разграничаване. После, всичко си е пак заедно, но процентното разпределение на вниманието ти се променя невъзвратимо. Обаче гледай ТИ дали има и нещо друго отвъд тези три касети. Аз може и да се майтапя и само да гледам как да те разсъблека.



П.П. И не лъжи за дъбовата плоскост, защото не е така. Ако искаш експертиза, ще я имаш.

Как я искаш точно помощта?

не знам как да обърна внимание на нещо, без да го мисля.... още повече да се опитвам да правя разграничения и т.н.... Ама ще опитам, честно...

Не лъжа за дъбовата плоскост! Нямам нужда от експертиза, мога да докажа думите си, ако щеш и със снимка! Щеш ли? Така и така за биг брадър се говореше...:)))

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Ако не знаеш как да разграничиш мислите от "другото", повикай на помощ Неволята. Ако и Тя не свърши работа, питай пак Миро.

Щом предлагаш да споделиш снимка, не мога да ти откажа . Но нали знаеш какво е казал българския народ – око да види, ръка да пипне.

Извиянвам се че се намесвам - коя си накрая ?

Краят още не е дошъл, знам ли коя ще съм там....

Не мога да отговоря на въпроса ти в момента, съжалявам:)

Защо се извиняваш?

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Остатъци ти от възпитание ... Не са много.

Ти ме навеждаш на мисълта за избора... Имам ли аз някакъв избор . Или мисля чувствам, правя това, което се е натрупвало в мен под една или друга форма - възпитание, норми, информация. И почвам да се питам тук аз ли решавам или морала на баба ми? Много ли луд ще изглеждам, ако реша нещо съвсем неадекватно и противно на целия водовъртеж на обществото или на механичните очаквания на околните.

И аз чувствам, че всичко ми е привнесено, натрапено по някакъв начин. Че не ми е оставен избор ДА БЪДА, а само да имитирам. Чувствам се несвободна... или по-скоро част от мен е такава. Ти искаш да говорим за другата част. Не ни стига, че я има, а искаме да я дефинираме, да я вкараме и нея в някакви норми, за да я разберем и опитомим, за да я сведем до плоското си разбиране за всичко. Неуловимите неща са неуловими. На мен ми стига да усещам нещото.. Макар, че понякога се страхувам да не попадна в графата на живеещите в собствените си илюзии. Не знам доколко моите илюзии са всеобщи...Не знам доколко се разграничавам или сливам с останалото (с Цялото, както казва Миро). Ако това те кара да се чувстваш по-добре, ще ти кажа, че те разбирам, но знам че няма да си удовлетворена от това, но не се тревожи много по въпроса, така или иначе не ни е писано да се надскочим...

Не знам какво друго да кажа. Понякога се чудя защо хората имат толкова сходни усещания и мисли и в същото време са така раздалечени и самотни.. Кое ги разделя, кое ги събира...Можем ли да живеем без прости отговори на сложни въпроси...
И моят отговор е прост, прост.., направо си е един плах опит за отговор. То ти ако можеше да си отговориш, щях и аз да мога, ама не можем и не се е раждал още човек дето да е бил наясно.

Всичко е любов (или пък липса на любов), аз други отговори засега нямам.

Ако нямаш къде да отидеш, ела на себе си!

--така или иначе не ни е писано да се надскочим... - не обобщавай, ако е вярно само за теб!

--То ти ако можеше да си отговориш, щях и аз да мога, ама не можем и не се е раждал още човек дето да е бил наясно. - а това е такава глупост....че нямам думи

Напротив, някои хора са наясно, но на теб не ти е писано ...

А за то пък..:
--Всичко е любов (или пък липса на любов), ...хе-хе-хе

Елате на себе си!!

ела на себе си!... или иди на психиатър

Добро начало са трите ти констатации.
В клуб "Кастанеда" бихме ти казали, че ти си една загадка.

Приеми това и не задавай въпроса накрая. Той те отнася във философиите.

Аз бих ти казал - търси!
Не се примирявай, както казват другите: "приеми, че си загадка" и си карай... или "примири се, че няма да разбереш"..

Има хора, които с упорито търсене са разбрали цялата истина и ЖИВЕЯТ В НЕЯ!

извинявай, ама не мога да се сдържа да не се включа в хоровото изпълнение на анонимните по-горе

Сега сериозно.
Първо- избор винаги има. Един път трябва да я осъзнаеш тази възможност и втори път- да посмееш да избереш... Така виждам нещата аз Щото на хората им е по-лесно да заемат поза щраус, отколкто да поемат отговорността да изберат пътя си.
В този ред на мисли - не ми е оставен избор ДА БЪДА, а само да имитирам- на мен ми звучи доста.... патетично:) Не че аз самата не се опитвам често да се измъквам със същата декларация, но тъй като тази сутрин пообикалях доста из Западния парк и в момента съм с пет звездички в графата "добра и мъдра", та ще си позволя и аз като чичото и многоточието да ти дам малко акъл
Вади сега тефтера и записвай:
Неуловими неща няма.
Всички живеем в собствените си илюзии. Всъщност какво означава "моите илиюзии са всеобщи"?
Благодаря за разбирането:)

Понякога се чудя защо хората имат толкова сходни усещания и мисли и в същото време са така раздалечени и самотни..
Снощи най- неочаквано получих страхотен отговор на този въпрос:)) От една приятелка- режисьорка, която ми разказа за новия си проект. Без да чете мъдри книги, да медитира, без някога да е чувала за Ошо или за други разни "имена", тя е достигнала до такова готино определение на нещата, че просто.... супер кеф ми стана:) Обаче сега няма да разказвам Живот и здраве, след няколко месеца ще каня на премиера:))

И стига сте се измъквали с това "всичко е любов". Банално звучи вече!

...Ветровете духат от хората с ниско налягане към хората с високо налягане...

Привет Марги, кефиш ме . Как започна плахо преди време "ами съгласна съм с всичко и няма какво да добавя", после "цитат на Ошо", после теми, в които питаше другите за маските, но едвам едвам споменаваше за теб, а сега говориш директно в 1 л. ед. число. Не те е страх да изразиш това, което е в теб. Което пък е признак, че не се отъждествяваш с него...

Не е нужно да формулираме фиксиран отговор, а да направим необходимото за това, той да се роди от самосебе си... И ти знаеш добре какво е необходимо (не ми казвай, че не си сигурна ).

Как сега да не те прегърна