татковците

Ами с нашият татко не сме разведени , но и така и не се оженихме . Той е трайно безработен и почти без доходи . Отдавна не живеем заедно . Аз работя с ненормирано работно време така , че налага той да гледа детето когато съм на работа . Дотук добре ,НО той я глези страшно много купува и глупости само и само да и се хареса . Днес му се обадих да я вземе от градината да я заведе ако иска на люлките и после да ме изчакат в къщи . Прибирам се и малката щастлива на вратата тати и купил Барби с дрехи , ходели на сладкарница и изобщо детето много щастливо . Още не съм се приоблякла и таткото изтърсва да ми дадеш 30 лв. , че ги взех назаем да и купя ............. Е пречерня ми защото това е коронен номер всеки път олеквам с по 5-10-15 лв.Ами , че аз работя за толкова Скарахме се пред детето пак му дадох парите пък сега ми е тъпо и гадно .

Защо вместо да се караш на таткото, просто не му кажеш, че нямаш 30 лв. и го оставиш да се оправи сам? Гарантирам ти, че следващия път ще се замисли какво може да си позволи. Скандалите пред детето са излишни. Ако се чувстваш виновна за това, че той помага в гледането, не виждам защо. Той е баща, нали?

Той не си тръгва докато не му дам , незнам почва да се оплаква понякога се разплаква колко му е трудно без нас и малката ме моли мамо дай му парички и така като в капан . Казваш , говориш , обясняваш и все едно говориш на телевизора . Голямо изнудване пада.

детето и кръжите около него. Така и ще бъде.

Даваш парите за детето, не за таткото. И той те е усетил такава - затова и го прави. Едва ли е толкова глупав, че да те "разтоварва" така - нали по този начин разтоварва и двете ви, не само теб. В крайна сметка едно дете е достатъчна - даже прекалено достатъчна - причина една жена и един мъж да се обичат и да останат заедно, каквото и да ги споходи.

Пък набедената "щедрост" на твоето момче ми напомня много примери в живота ми, които съм виждал (аз съм далеч по-прагматичен, но е заради зодията). И ми напомня най-вече за исконното: Ръката, която дава, тя никога не обеднява.

В крайна сметка, детето е богчето у вас - човекът не е пропил парите ти, не ги е проиграл - дарил е щастие на малката-голям принцеса (де да можех и аз сега да се върна към това време!). После щастието ще се върне многократно върху вас - особено, ако останете заедно.


Love should be everything or not at all...

Да сигурно много я обичаме , НО не в това е проблема . А на мъж на 30 + години би трябвало да му е станало ясно , че не съм бездънна яма работя по цели нощи за да живеем що годе добре . Да искам да прекарва с детето повече време нямам нищо пропив да дойде да живее при нас ако си намери работа , но отново но неможе да се намери работа по специалноста а друго неще да работи. И така преди седмица беше поредното малоумие развалили 10 лв. на стотинки и ги хвърляли в езерцето на едно кафе на малката и харесвало как падатИпарите отново бяха взети назаем от магазина от който пазаря Говорихме обеща повече да не взема пари и да е по отговорен и днес олекнах с 30 лв. Ей богу все едно имам второ дете

много съм щастлив. Мисля, че е ти - макар не винаги да го усещаш.

Щом си има специалност - твоят мъж/приятел има шансове. Всъщност не знам: аз имам две специалности - университетски - но не съм работил нито ден от живота си по нито една от двете. Ако го притискаш и му пресираш самочувствието - бъди сигурна, че работа няма да си намери. Нали като ходи на интервюта - питащият отсреща ги усеща тези неща със съсипаното самочувствие и отсява... А сега то зависи в най-голяма степен от теб - помогни му да се изправи и той ще ти бъде благодарен завинаги.

Но ако наистина го смяташ за "малоумен" - тогава не се хаби за нищо. Не че ако престанеш да даваш тези пари ще забогатееш, де... Пак ще ти е същото, но с няколко дози щастие и радост по-малко в живота ти.


Love should be everything or not at all...

Може да ти излезе по-ефтино да наемаш жена да взема детето и да го разхожда.

"с чужда пита помен прави".

Купуването на боклуци за детето (защото за мен куклите Барби са боклук) не е проява на обич и родителска грижа. Това е отбиване на номера.

А иначе радост в стил Барби на едно момиченце можеш да създадеш и без да и купуваш ултра скъпа конфекция.
Много е просто... малко кашонче (може и кутия от обувки), отпадъчни парченца плат, цветни хартии за апликиране, отпадъчни парченца тапети, празни кутии от кибрит и цигари. Сядате един следобед и измисляте моделите мебели от празните кутийки, които после ще се облепят в хартия с текстура на дърво и ще се тапицират с парченца вълнен плат... лепят се тапети по стените на кутията, изрязват се прозорци, ушиват се завески... от празни кутийки крем за лице с помощта на лак за нокти стават много шикозни холни масички, джакузи за банята и какво ли още не.
Това е по силите и на 7-8 годишно дете (поне аз на толкова се забавлявах да правя подобни подаръци... къщички за кукли Барби на приятелките си...), но е достатъчно забавно и за един татко, решил да отдели няколко следобеда за дъщеря си. Заедно ще решават как да аранжират къщата, а таткото ще прави по-трудните и пипкави неща, които не са за неумелите детски ръце.

Повярвай ми, това не се забравя. Както аз не съм забравила яхтите от дървесна кора, които изрязвахме с баща ми, слагахме платна, боядисвахме... и подскачахме от кеф, ако успеем да конструираме поредния модел правилно и не се окапачи във ваната с вода :))))
А купените играчки, колкото и желани да са били на времето... не ги помня.


Ти имаш ли?

Мила Анка! Вместо да се ядосваш, дай си сметка какво точно те дразни в ситуацията и я преподреди... ето така например:
Сега: Не те дразни толкова това, че той е безработен и безотговорен... дразни те това, че всъщност в тази ситуация ти винаги се оказваш не на мястото на източника на радост... а е той. Той я прави щастлива, защото е малка, и не може да разбере откъде и как идват тия работи, парите например... Ти винаги си изморената и изнервена мама, а той има времето и (твоите) пари, за да е велик и да е добрия татко. Дето вика народа, с чужда пита помен прави... А ти се дразниш, и вместо на него, си го изкарваш тоя яд на нея... затова ти е толкова криво...
Един пример за преподреждане: тя е щастлива!? - ами че всъщност няма по-голямо щастие за теб, нали!? зарадвай се на нейното щастие и не се притеснявай да й кажеш - мама изкара паричките, за да ти купи тате кукла и да те заведе на сладкарница... браво на тате! Браво и на мама, която е изкарала толкова парички за куклата на детето! Дай си после сметка, че дъщеря ти всъщност е щастлива и защото разполага с невероятен в нейните очи човек - човек, който не се колебае да хвърли в езерото всички стотинки... в известен смисъл, няма нищо лошо в това той по някакъв приказен начин да изпълнява детските й мечти... Моите деца вярваха в дядо Коледа и всяка вечер без изключение им разказвах измислени приказки до седмата им година... това нито ги разглези, нито ги откъсна от реалността ... но им беше хубаво и на тях, и на мен... Така че се зарадвай, защото наистина го можеш, на щастието и мечтите на едно малко дете... колкото и да е труден животът... А като се зарадваш така - с много широка усмивка следващия път ще му кажеш - ами нямам пари, бе човек - то да имам, що да не ти дам, ама нямам!!! И не се карай с него пред нея, особено за пари...
Та съветът ми е - дай си зелен светофар да се зарадваш на това, което имаш, и да защитиш това, което правиш. Имаш срещу себе си човек с въображение, който може да направи едно дете щастливо - ми чудесно! направо подарък от съдбата! Ама той е напълно безотговорен и се държи като кретен! (щото в света на възрастните той се държи точно така) - ами той си е такъв, какво да направиш, няма да го промениш... но пък ще поставиш пред него ясни граници... когато спреш да се дразниш, ще разбереш сама начина да поставиш тия граници.
Успех!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Стефане както винаги се изказваш неподготвен. Или нарочно пишеш така че да дразниш, или наистина не схващаш половината от това, което четеш.
Само няколко въпроса ще ти задам за щедрите татковци от този вид /с чужда пита помен прави/. Ами ако тези 30 лв. са пресметнати за да изкарат с тях майката и малката принцеса за следващите няколко дни? Ами таткото що не започне да продава вестници нощно време, за да изкара пари и той да купува играчки на детето. Защо той решава кога да се купи кукла за детето без да може да си позволи и без да обърне внимание дали и майката може точно в този момент. Впрочем кукла Барби е добър коледен подарък за едно момиченце, а просто ей така могат да се купуват книжки, плюшени играчки и ред други неща, които шще я зарадват, а и не са чак разоряващи. Любовта на бащата няма нищо общо с изнудването, за което майката се оплаква. Защото таткото купува хубавия подарък, а после майката, която хем не може да си позволи за прояви подобна любов към детето, щото трябва да го храни и облича, е двойно лоша. Хем тя не прави хубави подаръци, хем оставя добрия татко без пари. Впрочем да се искат така пари пред детето си е още един вид изнудване. Така както е изказан проблемът от майката, навява на ей такива изводи. А ти вземи , че основи едни нов клуб "Стефан ви съветва мъдро" или "Със Стефан напред към благополучие и пълно щастие" - теоретичен курс. Някой път не ти се вързвам, някой път не те и чета, ама някой път като те прочета и не мога да не се ядосам. Просто по всичко личи, че ние тук сме непълноценни всички до един. И докато ти благородно ни отстъпваш твоето знание и опит за това как се поддържа здраво семейство, основна клетка на обществото, добре.....ама като почнеш да сипеш искри знание за това кой как трябва да си обича децата, идва в повече

TERROR INCOGNITA

Пробвах и да не му давам пари , но той винаги взема на заем от места на който знае , че ще трябва да ги върна за да не се чувствам неудобно - от магазина в който пазаря и ме познават , от съседи , от мой приятели всеки път е различно . Да няколко пъти не му давах той си тръгваше , а на мен така или иначе ми се налага да връщам заема . Карахме се , че ако искам второ дете ще си родя и , че е време да порасне , а той ми се хили насреща опитвайки се да ме прегърне ми казва какво толкова съм направил е издивях . Не се дразня от това , че е купил играчката ,а от това изнудване за пари . Имаш нямаш давай . И всеки път разговори и обещания и при следващата среща старата песен на нов глас. Започвам да се замислям не е ли по- добре да си взема детегладачка и той да вижда детето само в мое присъствие

Значи ситуацията я разгледай така: ти имаш едно основно слабо място - НЕУДОБНО ти е пред хората (или пред детето дори), и той го използва най-чистосърдечно. А защо ти е неудобно!? Криеш, че сте разделени? Притесняваш се, че не сте формално женени? Неудобно ти е от "грешката", която си допуснала, като си се свързала с безотговорен човек? От какво ти е неудобно? Не крадеш, изкарваш си честно парите, гледаш си детето, бориш се за някакъв що годе нормален живот. От това ли ти е неудобно? Това е повод за гордост, замисли се! Въпреки че си попаднала в кофти ситуация, продължаваш както можеш и с всичките си налични сили...
Като не става с него (очевидно си е такъв и от дума не разбира), преглътни това, което наричаш неудобство (не боли!) и предупреди въпросните, които му дават пари - на който дават, от него да си ги вземат обратно... ти нямаш нищо общо с тая ситуация... не ти си човекът, който да се чувства неудобно. А и магазини дал господ - ако трябва, просто не пазарувай от кварталните магазини. Ако се наложи, съвсем честно сподели положението с приятелите си или съседите... не си нито първата, нито последната, която се е разделила с бащата на детето си...
Успех ти желая - за да се пребориш, трябва да пожертваш нещо от себе си - това нещо е въпросното неудобство, което трябва да изхвърлиш от живота си - то не ти е нужно!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Не съм изобщо срешу Стефан, но това беше точно което и аз мисля и изживявам като майка.

Точно така е....и съм категорична, че повечето разведени жени минават през тоя круг на ада.
Ето затова толкова се възмущавам срещу бащинското лекомислие и безотговорност. Нямам нормални думи у себе си да обясня колко е противен човек, който е създал дете. но се държи като малоумник...не, като бай ганьо в подобна ситуация.

Нито въпроса е за куклата барби, нито е за парите. Най-грозното е, че подобно отношение е грозно и отвратително манипулиране на детето освен всичко друго. Това дете ще израсне в заблуда за живота....ще придобие изкривена ценностна система и ще свикне да бъде манипулирано с играчки и материалности.

Освен моментната ситуация трябва да се видят и далечните перспективи. От момиченцето на подобен баща е почти сигурно, че ще израсне лекомислено, повърхностно същество....или наранено, изплашено момиченце, което и в следпубертетска възраст ще си търси онова отношение на подаръци и кукли барби, на което е свикнало.

Неодобно ми е не , че не живеем заедно или , че не сме семейство това беше моя избор . Така или иначе се налага да връщам тези пари щото той като ги взема обикновено казва , че аз ще ги върна и хората си ги търсят .И той много добре знае , че ако дойдат и ми кажат примерно : Ванеса и баща и дойдоха и ми поискаха 10 лв. щото си забравила да им оставиш пък трябвало да плащат нещо си и парите не им стигали та ,ако можеш ми ги върни . И аз вадя и давам щото ми е неудобно от хората . Нямам нерви и време да предугаждам всеки ход по едно време си мислих да напиша обява " Не му давайте пари назаем , щото аз няма да ги връщам " Преди месец беше взел пари от съседката на баба ми тогава беше голяма олелия и уж беше за последно и след по- малко от седмица старата песен на нов глас . Казвам му нямам пари примерно съм с 20 лв. до заплата и той за момента млъква на другият ден отново си иска , а до заплатата ми има 3-4 дни . Питам го добре де защо отговора е- Ама аз какво съм направил само на детето съм купил + цигари, кафе и кола примерно .

от своята позиция си права. Но ние, мъжете, по женските въпроси сме адски непрактични. Просто таткото така разбира щастието на детето. Мисля, че този човек играе va bank - сигурно е адски отчаян, за да прави това. Такава е мъжката ми позиция.

Аз вече си го казах, че съм доста прагматичен в тези неща. И въпреки това - на времето, през 1995 - когато оперираха голямата ми дъщеря (тогава единствена) дадох луди пари за едно Барби, което поръчахме в чужбина и детето си го беше харесало по каталог. Просто държах да й доставя тази радост, ако ще и половината си живот да дам. (Може и да съм го дал вече, но никога не бих съжалявал.)

Та така откъм мъжката манастирия. Зная, че ще ме разбереш така.


Love should be everything or not at all...

и неродените знаят какво мислиш за мен.

В твоя ред на мисли - защо авторката на темата е дала тези 30 лв. Аз ако не искам да дам пари на някого - и Господ не може да ми ги измъкне от джоба.

Моето впечатление е, че майките се държат с дъщерите си като с жени. Но те са още деца и не са жени. А жените се отнасят жестоко към жените в някои отношения. Не можем да лишаваме децата си от нещата, които харесват и обичат - не и когато можем да ги приближаваме до тях.

Та и тази майка - щом е дала парите - значи е можела да си го позволи. Другото е празна реторика - на теб днес май ти е ден за "дар слово"...

P.S. Логиката ти е повече и от женска. Таткото има специалност и трябва да си работи по нея, защото са похарчени толкова пари, за да я придобие. Никъде по света няма такава практика: специалистите да си пропиляват квалификацията - просто БГ е сбъркано островче.


Love should be everything or not at all...

в повечето случаи на 180 градуса...

Може някой ден да останеш на този човек - сега си го изритала и презряла. Но сте свързани - хем си го знаеш, хем не искаш да си го признаеш...

Казвам ти го от личен опит. Ако не му пукаше - нямаше въобще да кръжи около теб и детето - разбирам, че ти си го натирила. Но и ти някой ден може да тръгнеш надолу - в такива ситуации обикновено трудно се спира. Ще ти е нужен той - дори и безпаричен ще е безценен с присъствието си: бащата на детето ти. И тогава поне ще имаш ли доблестта да му се извиниш за лекомисленото си презрение?


Love should be everything or not at all...

a ako mu pukashe, niamashe da iznudva horata po tozi na4in. Zashtoto ako moia bivsh myj mi kaje, 4e triabva da mu plashtam zaemite(bili te i za podaryk na deteto), to tova bi bilo poslednata ni sreshta. Kato vzema zaemi da si pravi smetkata kak shte gi vryshta. Az moiata sym si ia napravila.

Виж какво нямам намерение да се оправдавам или извинявам на който и да е : 1. Не съм го презряла , ако си чел по-горе внимателно пише , че съм съгласна да живее заедно ,ако той реши , че е време да порасне. Но само защото е баща на детето ми не мога да го нося цял живот на гърба си . 2. Пак там някъде пише , че е трайно безработен не е работил и 3 месеца през живота си ,а е на 30+. Баламите да работят той примерно си търси работа като министър и на по-малко не е съгласен . Шефа се беше съгласил да започне работа в офиса след ходатайстване от моя страна , но още на 2 седмица на някой хора им омръзна да работят щото работата е за маймуните , а се оказа , че за толкова кратко време е сътворил толково малоумия , че цял месец оставах следработа да ги оправям . 3.Не работи , не иска да работи , но пари харчи като че ли растат по дърветата. Взема заеми който после аз трябва да връщам . Работя на две места , сама си гледам детето и плащам сметките и колкото и да обичам този човек не мога и не искам повече да го нося на гърба си .И не мисля , че аз съм тази която трябва да се извинява или греша някъде ?

дала си му самочувствие само - това, което го е поставило на вълшебното летящо килимче.

Нека ти кажа острани: раждаш му дете - при това без брак. И понеже той е лентяй - какво друго да си помисли, освен: Аз съм един Олимпийски бог... (Хем съм търтей, хем ме обича една хубава жена, пък и момиченце ми ражда - животът е прекрасна приказка!!!)

P.S. И вината за това имам само аз.


Love should be everything or not at all...