Трябваш ми!

Забрави ме ти - вече късно е,
на други сме обречени
и на клада от безумие горим,
грях един делим...
Забрави ме ти - невъзможно е,
но да се разделим...
Тази обич ни ограбва,
до кога ще издържим?

Трябваш ми за да живея
с твоите устни и ръце.
Трябваш ми, за теб копнея
милвай ме, целувай ме...
Трябваш ми, за да обичам
и без теб не мога аз.
Да се будя и заспивам
с твоите ласки, с твоят нежен глас.

Забрави ме ти
всеки спомен скъп за мене заличи,
своите чувства забранени заключи
и прости ми ти.
Забрави ме ти - невъзможно е,
но да се разделим...
Тази обич ни ограбва,
до кога ще издържим?

Плачат пак очите ми, гаснат пак мечтите ми,
тебе пак те няма у дома, така ми липсваш.
В нощите, безлунните, с устни нецелунати,
пак се моля тъжна и сама, да се завърнеш ти.

Навън изгрява ден,но остава тъмно в мен,
за мен единствена ти, ти си слънце в мойте дни.
Навън изгрява ден, но душата плаче в мен, върни се ти, върни,безкрайно знай ми липсваш ти.

Плачат пак очите ми, гаснат пак мечтите ми,
безнадеждна чакам у дома, пред телефона.
В нощите, безлунните, с устни нецелунати,
пак изричам тъжна и сама, че теб обичам аз.

Знай не съм жена за ден,за два
Знай игра на чувства аз не прощавам
Знай за цял живот давам сърцето си
знай ще съжеляваш счупиш ли го ти!

Ако повярвам в теб,
ти щте почувстваш с мен сега
за пръв път истинският вкус на любовта.
Ако повярвам в теб ще те обичам аз така,
че ще забравиш всяка друга на света!

Знай от огън и от лед е сърцето ми,
знай за тебе то от страст гори!
Знай ще бъда твоя аз - само твоя,
знай ако сърцето ти е само мое!

И сърцето в мен всяка нощ и ден ще шепти със страст - обичай ме!

Клада от страст

Ти си сега с друга жена,
но запомни мой ще си ти
щом те обичам аз.
Всички беди ще изтърпя
всички лъжи ще ти простя,
щом те обичам аз!

Някои ден. Някои ден ще си мой!
Клада от страст в мене гори
камък да си ще запламти,
щом те обичам аз!

Бягаш сега, бягай, но знай,
че ще си мой и най-накрай
щом те обичам аз!
Нека е лед твойто сърце,
ще го стопят моите ръце
щом те обичам аз!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Чалга - текстове
Просто ги премести в джекмеджето с песни

---

..и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят..

Колко малко е нужно на една илюзия да възкръсне...и колко малко, за да умре отново...
И колко малко трябва, за да се направи от илюзия (виртуалност) - реалност (директност)...

А защо страхът е толкова голям?

с риск да предизвикам размирици, ще помоля да не се местят в чекмеджето за песни. :) моля.

има чекмедже за чалга. ако на някой му се занимава, нека ги премести там.

благодаря :)

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

Подкрепям тази молба .)

ако на някой му се занимава, де

Аз пък мисля, че мястото на темата си е тук. Много подреден стана този клуб. С тез чехмеджета. Чак скучен. Тази тема може й да не е най-доброто разрешение, но пък и не е и трън насред орхидеи и лалета.


/na MalkoTrol maika mu/

Айде сега напишете 60 мнения трябва ли да се местят някъде или не трябва.
И без това я някой нещо шукнал и решил да напише нещо различно от текст на песен , стихотворение, проза, есе и пр. се рита по кокалчетата, ами сега и да вземем да прибавим в правилата и че си има папка за български произведения, за чужди такива, за чалга, за балет, за театър и пр. И никой да не е посмял да пише нещо друго, някъде другаде.
Нека всеки си пише каквото иска и където иска. Ако не ти е от интерес - отмини го. Ако искаш да кажеш нещо по написаното - кажи го.
Ама престанете да бъдете много интелигентни, много възвишени, много силни и т.н. много...
Защото знаете много по-малко, отколкото си мислите...

орхидеите, кокичетата, розите, нарцисите и лалетата
не виреят в клуб

----
текстовете в темата така и не ги изчетох :о)

молбата ми не беше да се местят. беше просто да не се местят в поста с други текстове, за който държа да остане чист от чалги. това е.

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

От къде на къде ще се местят теми или постинги където и да било??? Тоя клуб да няма някакви нови правила?


Важни са пътищата със сърце...

и защо държиш на това?
толкова ли ти е ценно другото?какво му е ценното?
Държиш на външното...забравяш вътрешното...
Има време...

Само не разбрахме кои ти трябва,конкретна персона или въображаема?

ценно ми е, дотолкова, доколкото не искам да позволявам вътре да се пишат простотии. или неща, които аз смятам за такива. някои може да не са съгласни с мен.

втората част на поста ти не я разбрах съвсем.

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

До ВИНАГИ! А ти? /въпрос до Нея,която,може би,никога
не 4ете тук...

Времето без тебе спря, любима,
призраци душата ми преброждат.
Ден и нощ бълнувам твойто име
как можах да те загубя, боже.

Облаци в зениците ми плуват
все сълзи целуват мойта кожа.
Щастие без теб не съществува,
как можах да те изгубя боже.

Без теб не виждам към бъдеще добро,
без теб защо ми е този живот.
Хвърлям своята любов за следен път
в краката ти, стъпчи я мила
или вземи я.

Без теб не виждам за никаде брод
край без тебе моя живот
хвърлям своята душа
за следен път стъпчи я мила,
или я спаси.

Може би на луд сега прилича,м
търся те в тълпата с глас тревожен.
Никога така не съм обичал,
как можах да те изгубя боже.

Всичко виждам черно в черно аз и мръзна,
някой на звездите крепе е сложил.
Ти си мойто слънце, моя въздух,
как можах да те изгубя, боже.

хехе...представих си лалетата и орхидеите сред тръни:)))
..въпрос на гледна точка:)))

Колко съдби, колко мечти,
животът среща или дели.
Вчера напред - утре назад
в необясним до днес кръговрат.

Спомени тук - спомени там,
един събиран друг разпилян
Виждам за миг свят неоткрит
с една последна клечка кибрит.

Дива луна и надежда една
изгрява бавно и тя - е сякаш знак.
Пътник в нощта открива лодка и бряг
и тръгва някога пак към любовта.

Вчера напред - утре назад,
в необясним до днес кръговрат.
Ден подир ден в този живот
към теб пътувам моя любов.

Срещам те тук - срещам те там,
но днес къде си искам да знам.
Виждам за миг свят неоткрит
с една последна клечка кибрит.

Спомени тук - спомени там,
един събиран друг разпилян.
Виждам за миг свят неоткрит
с една последна клечка кибрит.

Спомени...спомени..спомени...

.

`мърбау`