Илюзии

Реве ми се...и ми се стори, че в клуб Любов най-добре може да си пореве човек...Особено ако е от любов...Или си мисли, че е от любов. Абе важното е, че може да се пореве. И дори има надежда някой да подаде кърпичка...
Обаче напоследък трудно успявам да формулирам от какво точно ми се реве. Т.е. коя е точната причина. Струва ми се, че има комбинация от няколко фактора. Обединени от простото нещо, че не мога да имам човека, който искам да имам. Няма да изпадам в разсъждения какво означава "да имам човека". В клуб Любов е ясно, нали? :)
Реших да се откажа от трохите...защото започнаха да ми присядат и защото започнах да ги приемам като подаяние. Реших да се откажа от трохите, но стана ясно, че заедно с тях трябва да се откажа от всичко. От присъствието...от илюзиите...трябва да вляза в реалността...а боли...Понякога е лесно да преминеш от страната на илюзиите в реалното. Друг път границата е като стъкло - порязва те на безброй места или направо те разрява на безброй парченца, които после дълго се мъчиш да събереш. Разбира се, това е едно от успокоенията ми - че все пак ще се съберат парченцата... Винаги досега..с всеки друг...знаех, че е само порязване и просто чаках да мине...Сега не съм сигурна...сега не знам какво е и ме е страх...Кажете ми и че това е като другите..че е временно..че времето лекува всичко...че няма една любов в живота и един човек...
Но аз макар и преминала в реалното, продължавам да давам част от мисълта и енергията си, за да поддържам страната на илюзиите. И не мога да направя това, което ще я разруши. Защото ще разруша всичко...Дори и ако има нещо истинско, а не съградено от моята мисъл...Как да разбера какво е?
Реве ми се...и си рева...имам си безброй кърпички...след това няколко дена съм на ниво...И дори успявам да съградя поредната илюзия - че вече няма да ми се реве...Но както казах, това е само илюзия...

Сега не си сигурна, защото още си в самата ситуация....ще разбереш след като мине известно време.
А и дотогава ще се изяснят нещата, дали е взаимно или не.
Ти сигурна ли си, че познаваш този човек, за когото страдаш в момента.
И че ти дава само трохи.....
Всъщност не съм много наясно защо плачеш, но реших да помогна ако мога.

Знам, че звучи много тъжно, но понякога парченцата не се събират или остава белег от порязването за цял живот, още повече, ако любовта, за която плачеш е била всичко за теб.
Но това времето ще покаже, сега си поплачи истински, без да спираш сълзите.
По-добре изживей мъката си веднъж и не поглеждай назад, не отключвай вратата, зад която ще я скриеш. И не търси тази любов повече, каквото и да ти струва.
Лесно е да се напише и да се каже на друг...
Ако можеш да убедя себе си... И да продължа да живея...

Знам как ще ти прозвучи в първият мом....но съм го преживяла...всичкото...в повечето варианти, и знам,че това е единственото спасение и възможно най- доброто оцеляване за една жена...

Да започнеш да обичаш себе си...И да живееш...

Именно известното време ме притеснява...че не е никак известно...колко.
Хм...отваряш направо философски въпрос питайки дали познавам човека..знам ли...три години иполовина достатъчно ли са? Не са 7 и половина и дори са съвсем нищо в сравнене с 13 и половина..Поредното успокоение...
Дали съм сигурна, че ми дава само трохи?
още един философски въпрос...как се определя дали са трохи или не? Как се постига съгласие какво е? И май това е част от проблема...за другия това не са трохи, а най-важното и чистото, което може да даде...поне така казва...А лошото е, че у мен малко по малко се промъкна неверието...Не вярвам...И..да му се не видеше, пожелавам си в този момент да имам и останалото, макар и не толкова чисто. М? Как ли би изглеждала една такава сделка с дявола. Нека имам всичко, макар и не толкова възвишено..вместо т. нар. най-чисто...
И какво означава взаимно за теб? Ако обичаш някого, какво би искала от него? Как би разбрала, че си обичана? Не обичана , а...българският е много богат на думи: влюбване, любов, обич...Искам любов, не искам обич, как ти звучи?

мръсна работа...

Отдавна не съм плакала...идва ми малко тежко...отдавна не съм плакала истински... заради любов. Затова умирам от страх.
Оказа се, че по-лесно се живее, когато приспиш емоциите, желанията и чувствата в себе си. Да се радваме на малките неща, а? :)( Дали е щастие да се радваш на малките неща и да не искаш големите? Май едновременно да можеш да оцениш и едните и другите е доста трудно. И кое е илюзия всъщност? Да се радваш на малките неща, тайно мечтаейки за големите, но ей така, колкото да подсладиш още малко малките...или да поискаш толкова силно големите, че да не можеш повече да се примиряваш с малките и да вярваш, че можеш да имаш голямото, пък дори и с цената на болката - сега. С някой друг...
Всъщност...колко пъти в живота си сте вярвали, че това е Човека...? Ама наистина...?

Един път и го загубих, сега боли, много боли и тази болка, всъщност несправянето с нея вече три месеца и половина ме озлобява понякога към мъжа, който беше, е и остава единствената ми любов, онази истинската.
Две години бях най-щастливата жена на света, всяка минута с него и досега, дори и разделени, е най-щастливия ми миг.
Преди него не се примирявах и не търсех други любови, не търсех малките неща, докато дойде голямото.
Сега стоя и плача ден и нощ и събирам парченцата, след него, моля за срещи, моля за обич, превърнах се в просяк... Моля се да спре да ме боли, за да оцелея някак...
Не зная коя ще съм след месец или два и каква ще бъда без него, но трябва да намеря сили да оцелея ... без да приспивам емоциите, без да търся заместител... без да загубя чувствата си към него, защото тогава наистина ще загубя себе си...

А знаеш ли какво намерих ,може и в този клуб да е,не помня ......

"Никой не знае какво иска, някои умеят да я играят тая роля обаче. Толкова добре, че сами си вярват. Ако ти самият не беше от тях, неродената да си я намерил отдавна. Хората, които умеят да бъдат щастливи, не намират никого наготово. Създават си го наум. Любовта е самовнушение. Както си си внушил, че си онова, което описваш, внуши си го и за още някой. Само за принципите си прав. Иначе и аз незнайния юнак знаеш ли откога го търся - но никой не е и чувал за него. Ще си намериш майстора, неродената ще забременее и както става в приказките... нещата свършват твърде елементарно. А почват сложно, много сложно и много време се губи. Проблемът е, че дори и да не си го признаваме, все очакваме да се влюбим завинаги. Само смъртта е завинаги., а някои даже разправят, че и тя не била. Имало едно време принц и принцеса, много се обичали те и си били лика-прилика, но принцът - един такъв като теб - решил, че преди да се оженят, трябва на всяка цена да се увери, че е Тя - като обиколи земята и потърси някоя, която да я превъзхожда. Поел на път нашият и след 10 години се върнал и казал: това е то, вече съм сигурен, обиколих земята и за 10 години не си намерих по-адекватна половинка от теб. Аз намерих обаче - казала тъжно принцесата. Знаеш ли кое е най-страшното - може да я намериш тая мома и понеже много си чакал, да се уплашиш и да се разминеш с нея. Защото разминеш ли се, ще си остане за теб неродената. Не се ли разминеш - прозата ще те връхлети. На човек му трябва просто семейство. А любовта няма нищо общо с това. "
знам,прекалено е отрезвяващо....(като се има предвид,че и аз съм в същата ситуация като теб.....).Живей за мига(ако можеш.....аз НЕ МОГА,затова страдам....)

Много си е вярна тази приказка, и аз я обичам...
А един приятел казва: Живей за мига...Омъжи се за мига... Раждай му на мига...
И така вече три пъти...

Озлобяването е начин да заглушиш болката. И сигурно е добър начин да забравиш, че обичаш...Не го мога. И не го искам...Започна ли да чувствам злоба и поддам ли й се...значи съм приключила с любовта, но и с любовта към себе си...
Да моля мога, когато вярвам, че мога да направя нещо...когато вярвам, че нещата са поправими, когато вярвам, че не бива заради нещо дребно да се руши нещо голямо. А ако вярата ми е разколебана? Ако не вярвам, че мога да направя нещо? Защо ми е да моля...

А кои са чистите?

Знаеш ли...мисля и подозирам отдавна, че всичко се дължи на страха...Да направиш първата крачка, да се предадеш...да покажеш, че си зависим и че си готов да спреш най-първичните си пориви и желания, в името на другия. В името на това да му покажеш, че искаш само него...И да направиш това без да си сигурен, че ще имаш ответната крачка. Това е най-големия страх.
Преди време започнах да подозирам...че трябва да се случи вълшебство - така че двамата едновременно да решат да опитат и да рискуват - за да се срещнат по пътя. Защото малко и полека ми се наби в главата, че три години и половина се разминаваме...Аз набера смелост и сили, за да направя крачката - другия не е готов или е току що разочарован от мен. Другия реши да направи крачката - аз вече съм успяла да намеря заместител и ми е трудно да повярвам...и ми е трудно да спра...И всеки път всеки от двамата остава с мисълта, че е отхвърлен..че е направил опит, че е проверил - и проверката се е оказала неуспешна. Остава с мисълта, че не може да вярва докрай. Въпреки, че едновременно с това вярва, дяволски вярва, че това е Човека и че някой ден....
А на мен ми трябва малко...съвсем малко...искам само да го чуя, искам само да видя, че се иска от мен...без да ми се обещава нищо в замяна. Просто искам да знам, че се иска...Предполагам, че от другата страна мислят, че аз трябва да съм го разбрала и ако обичам трябва да съм го видяла и почувствала...и че не е нужно да ми се казва. Ако обичам...ще го поискам сама и ще го направя сама...
Да, обаче...

Преололей го този страх. Или въпреки него си кажи нещата.
Няма кой знае какво лошо да ти се случи, освен да те отхвърлят.
С мен това се случи. После илюзиите си отиват сами, и да ги викаш вече не идват.

Вече не става въпрос за казване...казала съм си всичко...като се замисля може би не съвсем всичко..но не вярвам ,че казването ще промени нещо.
Отдавна сме минали на фаза действия и искането на действия. Отдавна думите имат малко значение, защото усещанията..действията..преживяванията...заедно са нещо много повече от думите. Струва ми се, че аз съм малко по-склонна да имам нужда от думи и да вярвам. Може би защото другия е по-лаконичен. Аз пък се водя за сладкодумна :( И може би...поради това от мен не се искат думи...

Май не е страх...май е някаква тъпа невъзможност да бъдеш сам по-дълго време...И още по-тъпата възможност винаги да се появи някой подходящ...
Не мога да се спра...просто не мога...Имам нужда от любов...от докосване...нежност...страст...
Колко време може човек да потиска това в името...на една мъгла...

С трохи не се живее. По-добре пълен глад. Според мен. Погладувай известно време, току виж пак ти дошъл апетита. Горе главата.

Ти сама знаеш какво е "още по-тъпата възможност винаги да се появи някой подходящ... " и след известно време да разбереш че пак не е Той...
Срещнала ви е Съдбата веднъж с Твоя човек. Тя не е търговец да ни сваля непрекъснато от рафта стока за един сезон. Добре, вие и двамата не сте запазили щастието си, не сте се преборили за него. Дайте си шанс един на друг сами, вместо да се задоволявате със заместители. Те ни се пращат само за да оценим истинското. А правенето на първата стъпка ще те постави в по-силната позиция занапред - на човека, който е спасил това щастие.
Всички сме като деца, независимо от годините, нали? Хайде тогава седнете някъде двамата на кафенце и му предложи една игра - да не говорите, а всеки да си напише думичките на листче. После разменете листчетата и се посмейте на страховете си. И после да не забравите да ме почерпите!
Истина ви казвам!

Аз признах чувствата си,а отсреща-нищо.......това боли даже повече и от отказ,повярвай.А сега,когато му казах,че може би има и някой друг,освен него,той пък е засегнат..(май това го казах само за да предизвикам поне някаква реакция,знам ли). Ако от самото начало нещата не вървят,едва ли ще се оправят и по-късно....а защо ли все се надяваме.....

Така е. Трябва да целунем много...жабчета, докато открием Принца/Принцесата... Най-интересното е, че за разлика от приказките, в Живота, обикновено ги срещаме в истинския им външен вид. Просто трябва да не спираме да се надяваме, че ще го/я срещнем. Насочи надеждата си в тази посока.
Когато жабчето не дава признаци, че може да е омагьосания Принц, продължавай нататък. Ще го срещнеш.

Ах!

А от какъв вид е въпросната ваша връзка
Оставам с впечатление, че си "другата" жена
Просто не звучи реално това, което ти се
дава от отсрещната страна, за теб да са
"трохи", а за него - всичко и прочее
Дано се изразих ясно
А ако не върви, погледни напред -
трудно е и боли, но любовта наистина не
се среща само един път в живота
Успех