Аз...Ти...

Газта в запалката ми свършва , но ще намеря пътя.

Не знаеш и няма как да знаеш , аз не говоря , аз мълча , мисля , че ме разбираш , когато се виждаме, аз мълча , мисля , че се разбирам , мисля ..
Мисля постоянно..мисля за теб..
Мисля за себе си , защото съм егоист , винаги съм била такава...
А ти ми даде толкова много , безкрайна обич , нежност , внимание ...
Аз бях сама , ти ми подаде ръка , помилва ме по челото , скри ме , пазеше ме ..
Обичаше ме , с обич чиста , истинска ..
Аз ти върнах любовта ..опитах , опитвам ... обичам те ..не знам как , не знам защо , може би някога , преди хиляди слънца аз съм знаела...може би тогава е било друго ..може би....
Може би не трябва , може би трябва , не знам , не съм наясно със себе си ..
Боря се , опитвам се да съм силна ...голямате грешка човешка - Той винаги се бори против себе си...
Дните , часовете , месеците с теб ми дадоха много , аз не мога и не искам да го оставя това ..искам и ще го пазя винаги , ще пазя усмивката ти и погледа ти , ще пазя топлината , ще пазя мига ...
Няма да ги оставя , не сега ...
Сега съм сама , винаги съм била сама , но сега съм по-сама от всякога...
Единственото , което искам е малко щастие , всеки може би иска това , да бъде малко щастлив , намирам щастие , намирам и болка ..
Болката е повече , тя ме убива , всеки ден по малко..боли ме , тъжна съм ..
Не без теб , не защото те няма , а защото ме няма мен ..защото се изгубих в хилядите сълзи , защото загубих всичко , което имах ...
Не ме разбираш , може би , и аз не се разбирам ..
Мисля...това май най го умея...
Но нищо не измислям ...
Боря се срещу нещо - самата себе си ..лъжа се ..а мразя лъжците ..
Лицемернича , а мразя лицемерието ..
Но теб не съм те лъгала , лъгала съм себе си , само себе си , разбери ме.
Не съм си играла с тебе , не съм те изпитвала , не съм казала една дума , която не съм мислела ..
Сега съм много объркана , трябва да ме разбереш...
Пуша , пия , пиша и мисля - това правя ...Не живея - съществувам ..
Не знам до кога , не искам да мисля за това ..
Изморена съм , изтощена , изтощена от живота...
Всичко изчезва , споменът за миналото се разлива в съзнанието , нищо не виждам , не правя планове , не съм такава ..не мисля напред , аз съм за мига , но мига е без теб ..и не знам какво да правя сега ..не знам къде да отида , не знам дали пътят е пътят към сърцето ти ...
Ако е той , аз ще го измина , ще мина хилядите секунди , ще мина безкрая и ще дойда при теб - Искаш ли го ? Готова ли си ?
Говорехме , знаеш , всеки знае , трудно е ...
Мразя да се крия , да се муша по дупките - не съм такава ..
Самосъжалявам се ..
Помогни ми , не ме оставяй , не крий сълзите си в усмивка ...недей игра пред мен ..аз знам , виждам всичко , виждам какво става...
Не можеш да ме излъжеш , не можеш да излъжеш себе си .
Не мога да те излъжа , не мога да излъжа себе си .
Ще намеря пътя..
Някога...рано или късно...
Усмихни ми се , ние сме приятели.
Ние сме едно цяло , разделено на две ..
Утре ще те видя , Утре ще те обичам , която и да си ти тогава , която и да съм аз тогава........

...субективна обективизация на реалността ?...

живот.........

Мисля,убедена съм,4е ако Тя адресира това съдържание до мен,
зная какво ще направя!
Страхотно....Благодаря,4е ме накара да се усмихна..и..замисля..

Наздраве.
Тя ще прочете ли това?
Ще й го изпратиш ли?

Винаги съм се чудила кое е по-добре - да изпращаме ли тези накъсани и объркани мисли и думи, или да ги унищожим и все едно не са били?
Ако ги изпратим, дали няма да досаждаме? Или да се усетят притиснати?
Да се унижим?
Ако не ги изпратим... не сме ли пропуснали шанса да променим нещо?...

No power in the 'verse can stop me!

Мдам... съвсем по датски - "Това е въпросът? "...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

...газта в запалката ми свърши....прося огънче от едно момченце ,приседнало в съседство до моя компютър,добре, че децата пушат ли пушат:))

...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

В една от любимите ми книги,главният герой на едно място казваше:
"Да нараниш някой и да го доведеш до от4аяние е лесно.И сега дори, след претарпения неуспех,въпреки вси4ко мисля,4е е по-добре да се опитаме
да оби4аме 4овека,дори и той да не желае това"

При вси4ки положения, унижението е много 4есто само
в нашето въображение-като извинение пред самите нас,
за да НЕ направим нещо..
Да се изпрати..така трябва...заради възможността
да се променят нещата или..за да покажем себе си
и дълбо4ината на 4увството си на Нея!