:-D
10 отговора
234 прегледа
:-D
Ръцете ми са слаби
и криви като саби,
вратът - и той не чини:
дори не е вратле,
а шия на петле.
Но по какви причини?
С крака като на паяк,
с уши като на заяк,
самичка, без дружина,
ту в тая, ту в оная
градинка се мотая.
Но по каква причина?
А другите са кротки,
с отмерени походки
и бузки-месечини.
Какво ли не ми дава
и аз да съм такава?
Не зная, ми се чини.
Защо поне не трая,
а искам да узная
все някаква причина?
Това поне го зная:
причината е тая,
че аз съм Флорентина...
* * *
"Флорентина"
Връх на сладоледа!
Когато дойде бояджия
и мебелите събере
натясно в тясното антре,
да знаеш как ми е добре
от веселата бъркотия!
Тогава кухненската фурна
се запознава с гардероба -
една безспорно по-културна
и парфюмирана особа.
- О, здрасти, ти ли си кристалът? -
наднича чайник с дълга шия,
направена от тенекия. -
Какво пък толкова те хвалят:
гореща капка да ти сипна,
на сол ще станеш и то ситна!
А нощно шкафче като бебе
върху хладилника препуска,
по цял ден скача и се друска
и пита го: - Защо за тебе
говорят, че си бил студен?
Не си, щом тъй си мил със мен!
Пред мраморната Тоалетка
в поклон се клати Шкафът Холен:
- Целувам Ви ръка, мадам.
Но тоалетката-кокетка
му вика: - Стар си, хайде холан,
подпирай си дивана там.
А пък гърнето, уф, гърнето,
нали не е съвсем прието
на видно място да стърчи,
сега вместо под канапето,
отгоре седнало напето
и с похлупака си дрънчи:
- Какво от туй, че съм гърне -
и аз съм мебел, или не?!
А електрическата скара,
навикнала все да се кара,
навикнала все да цвърти,
поставена върху китара,
сега прозвънва, тира-тара,
и с туй покъщнината кара
в задружен танц да се върти.
И както дружно, тара-тира,
танцуват къщните неща,
задърпват ги и се разбира,
че в боядисаната къща
отново всичко ще се връща
върху предишните места.
Заемайки си пак местата,
до късно през нощта нещата
си спомнят тази лудория,
заспивайки след туй с мечтата
за следващия бояджия...
* * *
Добре че сте оставили бележка
с какво и как да се наям.
И не че е задача тежка,
зер и без вашата бележка
хладилникът къде е, знам.
Добре е туй, че върху нея,
върху бележката ви де,
аз пиша песничка и нея
на вас, родителите, пея
какво е сам да се яде.
Човек самин да дъвче мръвка,
дори и мръвка от фазан,
е все едно да дъвче дъвка
и то във нейната калъфка
от найлон или целофан.
Засяда пустият му залък,
не го прокарва и боза.
За да накваси тоя залък,
човек, особено по-малък,
отронва някоя сълза.
А друго е, когато тракат
лъжиците в семеен кръг,
на тенджерата похлупакът,
и се облизва котаракът,
а мама му се кара: "Млък!"
И къщата от смях се къса,
зер таткото е духовит.
Тюх, има още, но се скъса
бележката ви, че е къса.
Е, край. Приятен апетит...
* * *
Не ще узнае в пълен смисъл
какво се казва аромат,
ако човек не е мирисал
дюкян на село, а не в град.
Пред входа му, покрай коприва
и край магарешки бодил
уханието си разлива
лехичка с розов карамфил.
Така и вътре над варела
с оливия или оцет
се носи мирис на канела,
примесен с дъх на пчелен мед.
Сушени сливи, телевизор,
галоши, шипков мармалад,
бутилка ром - бълбукащ извор
на чуждоземен аромат.
И мишка като Мики Маус
едва ли може се съвзе,
ако попадне в тоя хаос,
какво по-първо да гризе.
Без ред е всичко, но изглежда,
че важното на тоя свят
не е светът да се подрежда,
ами да има аромат...
* * *
Е това, последното...
И.Ш.
и криви като саби,
вратът - и той не чини:
дори не е вратле,
а шия на петле.
Но по какви причини?
С крака като на паяк,
с уши като на заяк,
самичка, без дружина,
ту в тая, ту в оная
градинка се мотая.
Но по каква причина?
А другите са кротки,
с отмерени походки
и бузки-месечини.
Какво ли не ми дава
и аз да съм такава?
Не зная, ми се чини.
Защо поне не трая,
а искам да узная
все някаква причина?
Това поне го зная:
причината е тая,
че аз съм Флорентина...
* * *
"Флорентина"
Връх на сладоледа!
Когато дойде бояджия
и мебелите събере
натясно в тясното антре,
да знаеш как ми е добре
от веселата бъркотия!
Тогава кухненската фурна
се запознава с гардероба -
една безспорно по-културна
и парфюмирана особа.
- О, здрасти, ти ли си кристалът? -
наднича чайник с дълга шия,
направена от тенекия. -
Какво пък толкова те хвалят:
гореща капка да ти сипна,
на сол ще станеш и то ситна!
А нощно шкафче като бебе
върху хладилника препуска,
по цял ден скача и се друска
и пита го: - Защо за тебе
говорят, че си бил студен?
Не си, щом тъй си мил със мен!
Пред мраморната Тоалетка
в поклон се клати Шкафът Холен:
- Целувам Ви ръка, мадам.
Но тоалетката-кокетка
му вика: - Стар си, хайде холан,
подпирай си дивана там.
А пък гърнето, уф, гърнето,
нали не е съвсем прието
на видно място да стърчи,
сега вместо под канапето,
отгоре седнало напето
и с похлупака си дрънчи:
- Какво от туй, че съм гърне -
и аз съм мебел, или не?!
А електрическата скара,
навикнала все да се кара,
навикнала все да цвърти,
поставена върху китара,
сега прозвънва, тира-тара,
и с туй покъщнината кара
в задружен танц да се върти.
И както дружно, тара-тира,
танцуват къщните неща,
задърпват ги и се разбира,
че в боядисаната къща
отново всичко ще се връща
върху предишните места.
Заемайки си пак местата,
до късно през нощта нещата
си спомнят тази лудория,
заспивайки след туй с мечтата
за следващия бояджия...
* * *
Добре че сте оставили бележка
с какво и как да се наям.
И не че е задача тежка,
зер и без вашата бележка
хладилникът къде е, знам.
Добре е туй, че върху нея,
върху бележката ви де,
аз пиша песничка и нея
на вас, родителите, пея
какво е сам да се яде.
Човек самин да дъвче мръвка,
дори и мръвка от фазан,
е все едно да дъвче дъвка
и то във нейната калъфка
от найлон или целофан.
Засяда пустият му залък,
не го прокарва и боза.
За да накваси тоя залък,
човек, особено по-малък,
отронва някоя сълза.
А друго е, когато тракат
лъжиците в семеен кръг,
на тенджерата похлупакът,
и се облизва котаракът,
а мама му се кара: "Млък!"
И къщата от смях се къса,
зер таткото е духовит.
Тюх, има още, но се скъса
бележката ви, че е къса.
Е, край. Приятен апетит...
* * *
Не ще узнае в пълен смисъл
какво се казва аромат,
ако човек не е мирисал
дюкян на село, а не в град.
Пред входа му, покрай коприва
и край магарешки бодил
уханието си разлива
лехичка с розов карамфил.
Така и вътре над варела
с оливия или оцет
се носи мирис на канела,
примесен с дъх на пчелен мед.
Сушени сливи, телевизор,
галоши, шипков мармалад,
бутилка ром - бълбукащ извор
на чуждоземен аромат.
И мишка като Мики Маус
едва ли може се съвзе,
ако попадне в тоя хаос,
какво по-първо да гризе.
Без ред е всичко, но изглежда,
че важното на тоя свят
не е светът да се подрежда,
ами да има аромат...
* * *
Е това, последното...
И.Ш.
