Ей Фукло,
7 отговора
290 прегледа
Re: Ей Фукло,
Ами както виждаш и аз не мога да се логна, но не ми пука от това. Нито ми пука за юзърите - вие нали и без това си пишете. Хайде пишете си и не се обаждайте много-много, щото ние нямаме време да се занимаваме с вас. Не съм отговаряла от месеци и нямам никакво намерение да започвам да отговарям.
Горкото оффлайнарче
Не стига, че беше изритан като мръсно куче и сега не смее да се покаже с истинския си ник (Не, че някой ще го сбърка, де, все пак си е все същата развалена плоча), или по-точно един от многото "истински", ами и сън не го лови заради тая фукла - месеци (Или вече станаха години?) наред гасне по нея в злобно безсилие. Еййй, животът е хубав и справедлив - всеки си получава заслуженото
в отговор на aнтиинфopмиpaщ
#5
Анализ на горния екземпляр
Понякога човек се чуди как и защо природата създава такива отвратителни неща като този екземпляр. Когато човек гледа Animal Planet и вижда подобни неща, неволно прави паралел и евентуално си мисли, че колкото е по-примитивен вида, толкова е по-голяма вероятността при него да се срещат първични грубости.
Да вземем горния екземпляр - нищожество отвсякъде. Няма собствен оригинален ник, а е използвал ника на известен участник и му е сложил една представка "анти". За сметка на това обаче сочи друг като виновник за същото, който не смеел да се показва със собствен ник, а не вижда себе си. След това, нямайки с какво друго да воюва (да, той воюва за собственото си оцеляване, защото иначе е нищожество) използва всякакви средства, за да уязви противника си евентуално - обижда го, преиначава му ника, за да звучи той грозно, говори клевети и неверни неща за него и на всичкото отгоре измества основни въпроси с други, които нямат никакво отношение по темата, нито изобщо са положителни в каквото и да е отношение, пак със същата цел - самозащита. Той знае, че ако не заблуждава околните относно същността на нещата, истината ще си пробие път и тогава място за него няма да има. За него това е въпрос на оцеляване. И най-примитивния и грозен вид в природата е оцелял точно, защото е прилагал най-различни методи за защита на оцеляването си, независимо какви са били тези методи. Философите веднага ще се разделят на две групи - едните ще кажат, че това е правилно, а другите, че не е. И от абсолютна гледна точка вторите ще са прави, а не първите.
Ето например, екзеплярът казва, че участникът е бил изритан като мръсно куче. Но каква е истината? Помиярите се оказаха много, за да могат лесно и елементарно да бъдат унищожени и на тяхно място обстановката да се облагороди. Защото шефовете на помиярника се оказаха същите мизерници, въртейки мръсния си бизнес за стотинки, за сметка на унищожаването на всичко положително, което можеше да бъде на същото място. Екземплярът казва, че участникът бил злобен и безсилен, а каква е истината - участникът е бил добронамерен през цялото време, когато без причина срещу него е тръгнал някакъв ненормалник - пак такъв екземпляр, какъвто никога не сме искали природата да създава. Участникът е опитал всички културни и цивилизовани начини, за да се справи с неприятното явление, но вместо логично очакваната подкрепа, е получил насреща не една, а много неадекватни реакции. Тогава са предприети редица мерки от страна на участника, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени безсилие, а точно обратното - след тези мерки разбиранията на стотици участници коренно се изменят - ясно е, че това не е по силите на всеки и разбира се 100%-ов резултат при количествена пропорция един срещу няколко десетки хиляди участници не е възможен незабавно. Екземплярът, намирайки се в своята си защитна позиция, подчиненен изцяло на егоистичния си интерес да оцелее, твърди, че животът бил справедлив и всеки си получавал заслуженото. Забравил е да каже обаче кое според него е справедливо и кое - заслужено, на базата на какви правила и закони.
Да вземем горния екземпляр - нищожество отвсякъде. Няма собствен оригинален ник, а е използвал ника на известен участник и му е сложил една представка "анти". За сметка на това обаче сочи друг като виновник за същото, който не смеел да се показва със собствен ник, а не вижда себе си. След това, нямайки с какво друго да воюва (да, той воюва за собственото си оцеляване, защото иначе е нищожество) използва всякакви средства, за да уязви противника си евентуално - обижда го, преиначава му ника, за да звучи той грозно, говори клевети и неверни неща за него и на всичкото отгоре измества основни въпроси с други, които нямат никакво отношение по темата, нито изобщо са положителни в каквото и да е отношение, пак със същата цел - самозащита. Той знае, че ако не заблуждава околните относно същността на нещата, истината ще си пробие път и тогава място за него няма да има. За него това е въпрос на оцеляване. И най-примитивния и грозен вид в природата е оцелял точно, защото е прилагал най-различни методи за защита на оцеляването си, независимо какви са били тези методи. Философите веднага ще се разделят на две групи - едните ще кажат, че това е правилно, а другите, че не е. И от абсолютна гледна точка вторите ще са прави, а не първите.
Ето например, екзеплярът казва, че участникът е бил изритан като мръсно куче. Но каква е истината? Помиярите се оказаха много, за да могат лесно и елементарно да бъдат унищожени и на тяхно място обстановката да се облагороди. Защото шефовете на помиярника се оказаха същите мизерници, въртейки мръсния си бизнес за стотинки, за сметка на унищожаването на всичко положително, което можеше да бъде на същото място. Екземплярът казва, че участникът бил злобен и безсилен, а каква е истината - участникът е бил добронамерен през цялото време, когато без причина срещу него е тръгнал някакъв ненормалник - пак такъв екземпляр, какъвто никога не сме искали природата да създава. Участникът е опитал всички културни и цивилизовани начини, за да се справи с неприятното явление, но вместо логично очакваната подкрепа, е получил насреща не една, а много неадекватни реакции. Тогава са предприети редица мерки от страна на участника, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени безсилие, а точно обратното - след тези мерки разбиранията на стотици участници коренно се изменят - ясно е, че това не е по силите на всеки и разбира се 100%-ов резултат при количествена пропорция един срещу няколко десетки хиляди участници не е възможен незабавно. Екземплярът, намирайки се в своята си защитна позиция, подчиненен изцяло на егоистичния си интерес да оцелее, твърди, че животът бил справедлив и всеки си получавал заслуженото. Забравил е да каже обаче кое според него е справедливо и кое - заслужено, на базата на какви правила и закони.
в отговор на Adrian Smith
#8
Анализ и на този простак
Просто не бива да му отговаряте с оглед на нещата, които има вероятност да напише за вас. Справка - съседните теми.