Shopaholic

Хора, това психо диагноза ли е? Започвам вече да се плаша от себе си.
Постнах тук, защото очаквам да има сродни души и поне малко да се успокоя.
Направо вече се ужасявам.
Имам чувството, че развивам някаква мания да купувам. След това всичко много бързо ми омръзва.
Чакам с нетърпение единствения си по-свободен ден. Докато дойде моментът за шопинг тур изпитвам нещо като възбуда, трескавост, не знам как да го обясня.
Не е да нямам други занимания та това да ми е единственото развлечение. Обратното. Имам много хобита, занимания, приятелки. Обаче защо се получава така - не знам.
За някого това може да са лигавщини, но аз вече го приемам като някакъв доста сериозен проблем.
Как е при вас?

Какво съвпадение!
ПРеди малко чух анонс на Огледала. Ще коментират точно тази тема.
Не съм чула темата от тях, заклевам се!

Хе-хеее!

Аз също обичам да си купувам нови дрешки, но напоследък съм си определила лимит. От една страна стигнах до извода, че времето, изкарано по магазините, мога да оползотворя примерно в залата за танци.
И от друга страна установих, че колкото повече купуваш, толкова повече ти се искат нови и нови неща. А тази мисъл е доста подтискаща. Тоест, влизаш в един омагьосан кръг, от който не можеш лесно да излезеш

Не знам дали е диагноза, но напоследък и при мен е така и ще се наложи да взема мерки. Между впрочем една от причините е, че някъде в началото на годината започнах да получавам редовно едно модно списание, казва се In Style, което има май към поне 150-200 страници. Освен, че ми даде доста идеи и ме държи в течение за тенденциите в модата, направо усещам как наистина ми повлия точно по начина, на който залагат подобни издания - накара ме да искам доста от нещата, които виждам. В резултат ходя по магазините поне два пъти седмично и в момента в гардероба си имам дрехи, на които от седмици етикетите им все още си висят, просто защото не мога да насмогна да ги облека.... Да не говорим за някои, които съм си купила за ваканция преди 8 месеца и още не съм успяла да нося.... Има и го моментът с трескавостта. Замислям се и аз като Естрела просто да си наложа лимит - не само на парите, които пръскам, но и на времето, което прекарвам в пазаруване. Хайде по-късно ще си доразвия мисълта, защото забелязах, че е време да тръгвам за работа.

Честит петък!

Ох, момичета, който каже някакво ефективно лекарство, ще му бъда много благодарна.
Наистина ми действа успокоително да разбера, че и други са като мен, но не знам какво да правя.
Това с лимита си го бях наложила и аз, но никак не подейства, или пък лимитът е бил нисък.

Представям си отстрани колко смешно изглежда. Вероятно някой ще погледне с насмешка на въпроса, но аз вече го приемам съвсем сериозно.
Горките наркомани, сега им съчувствам. Не им е лесно да се откажат.

Наистина че колкото повече купуваш, все повече ти се иска. Също и списанията - много ми влияят. А също и витрините. Абе знам ли го какво е точно.

И както казвате - гардеробът е пълен с нови почти неносени дрехи, чанти и обувки, но все не са ми достатъчни. Аз необличани дрехи с етикетите нямам. Това и не виждам как може да ми се случи. Купя ли си нещо ново, веднага трябва да се облече:)) Бански посред зима да е, пак ще му намеря повод и обличам веднага.

Честит петък!
Това е много готин ден!
Обикновено тогава правя туровете:)))

честит петък

...и твойта майка също!

най-доброто лекарство е безпаричието. казвам ти го като държавен служител

...и твойта майка също!

Ау! Недей! Това лекарство е много горчиво! Не го искааааааааааам!

Ох!Олекна ми!
Това ,че има и други като мен едва ли ще ми помогне да се спра да купувам дрехи и обувки,но поне успокоява.

Понякога нещата така се променят....и никой не те пита искаш ли, или не...

...и твойта майка също!

Виж, мисля си че не е до парите. Аз не съм богата.
Не знам какво е.
Ето, днес в "Огледала" нали това обсъждаха.
Отново не успях да разбера верния отговор.

Ами Ок, щом така мислиш...
Искаш ли да ти дам моята заплата и се опитай с нея да си направиш един шопинг на хубави дрехи и обувки, при това не маркови...

...и твойта майка също!

Ох, по-добре не ми давай и твоята заплата. Нали уж ще се лекуваме вече.

Аз съм решила да направя следното:
1. Идва петък. Отивам на шопинг тур, но САМО ГЛЕДАМ! Понеже се познавам отлично, ще дам парите си на приятелката ми да ми ги пази. Ще отида нарочно на тура, за да се поддам на изкушението, но да му устоя.

2. Ако си харесам нещо, ще си заставя да мисля на кое друго мое нещо много прилича и дори е съвсем същото, така че няма смисъл да го купувам. Ще проявя повече въображение.

3. Вкъщи или на друго място, когато за почне да ме човърка защо не си купих Нещото, ще трябва да започна да си мисля нещо, но какво - не съм измислила още.

Помагайте с още мерки. Трябва шопингът да се обвърже с някаква неприятна асоциация според мен. Но каква?


Сега, идва ми на ум, че една продавачка направила отстъпка на моята приятелка за едни панталони. Мога да се разсърдя на този магазин съвсем спокойно, защото съм им редовен клиент и досега не са ми правили никакви отстъпки, а на нея, дето се чуди по 2 дена дали да си купи нещо, веднага и направили отстъпка. Не е заради самите пари, а заради принципа и отношението. Ето, добре че се сетих. Макар че пък как да не ходя там, като са ми любими.
Да, ето това също може да свърши работа.
Боже, като лудите станахме вече:))

Не, не е до парите. Е, ясно е че ако хич ги нямаш, нищо не можеш да купуваш. Но ако взимаш малко, пак можеш да ги пръскаш по парцалки. Аз дори съм забелязала, че хората с по-малки заплати имат тенденция да се изхвърлят повече за покупки и аз направо се изумявам - ето неотдавна една приятелка, държавна служителка каза, че ще си сменя мобилния, искала да си купи един от последните модели, аз знам колко взима и й казах - добре де, ще си дадеш цялата заплата за подобна глупост. И знаете ли какво ми отговори - Да, остатъка от месеца ще съм без пари, ама ще си го купя
Така че и държавен служител да си.......
Аз ей това не го разбирам.......

с мойта заплатка ще можеш да си купиш само 1 блузка от бенетон...

А иначе можеш да ми даваш твоите пари на мен...само че няма да ти ги пазя а ще ги харча...така е най-сигурно, че ти ще се излекуваш от шопинг-манията

...и твойта майка също!

Промоциите, отстъпките и другите маркетингови трикове са за привличане на колебаещи се клиенти.
Явно в магазина са сигурни в твоето намерение за покупка и не мислят да прилагат техники и методи за да те насърчат.
ПП По принцип има и схеми за лоялност.

Това за телефоните и аз съм го забелязала. Някои хора като започнат да вадят едни "последни" модели... Смайват ме.
Е, отчасти ги разбирам, защото всеки човек си има мания за нещо.
Аз телефона си просто искам да го виждам и чувам възможно най-малко, защото все за работа ме търсят. От няколко месеца насам нормалното му състояние е да е изключен. Дори звъненето ме дразни. Сериозно говоря.
Да не казвам колко прост и стар модел е, но колкото да си падам по високотехнологични ДРУГИ неща, специално за телефон пък нямам никакво намерение да давам грешни парици.

Точно това ме обижда. Аз съм редовен и ЛОЯЛЕН клиент. Пазарувам си от точно определени места, а виж к'ва дискриминация ми правят.
Дано не ми мине ядосаното скоро!
Ааа, ще ме видят те пак, ама само да минавам покрай магазина им!

И така може.