Как отговаряте

когато ви кажат: "Честито (за някаква нова дреха). Колко струва?"


Класическото "Да не възнамеряваш да ми я осребриш", което ми напира отвътре очевидно не е особено възпитано.
Та дайте някакъв стандартен отговор, че вече ми писна.

след като ти я носиш, вече е безценна и сегашната и цена е с пъти по-висока от тази на която си я закупила.

Хе-хе-хеееееееееее! Супер! Много гот!

Ще започна така: "Както казва един мой виртуален познат..." Все пак трябва да се уважи авторското ти право.

В такива случаи се усмихвам широко и казвам кокетно: "Аааа, тайна! Не казвам!"
Случвало ми се е и за дреха, която съм взела евтино да ми кажат "Сигурно струва много скъпо". Аз само се усмихвам загадъчно и не издавам цената!

ами аз пък си казвам колко струва
на мен също ми се случва да попитам същото.. разбира се само близки хора

Аз пък обичам да отговарям така: "Нямам навика да коментирам тези неща", при което питащият млъква и сигурно се чувства неудобно, че ми е задал такъв въпрос. Същото отговарям и когато ме попитат: "Каква заплата получаваш?"

Да, в комбинация с любезна усмивка това би бил и моя отговор. Не че си спомням някой да ми е задавал този въпрос от поне пет години....

На мен пък непрекъснато ми задават тоя въпрос.
Боже, с такива хора ли се обкръжих!

А, в България и мен са ме питали. На други места просто не е прието, особено в частта "честито" , когато става дума просто за вещи. Затова съм и поотвикнала и когато преди няколко месеца споменах пред моя позната, че друга наша обща приятелка (и двете са българки) си е купила къща и първият й въпрос беше "За колко пари?", просто си глътнах езика. После си припомних стратегията и всичко си дойде на мястото.

Това наистина е така.
Случи ми се лятото в България да ме питат за цени и заплати хора,които не са нито сред няй близките ми приятели,нито са ми роднини.
Но пък ми се е случвало да харесам нечия дреха и просто да проявя интерес и с гордост ми се казва"Струва 120 лева!"(примерно),като в случая аз лично не съм поставила въпрос за цената.

че в България цената е определящ фактор. По този начин някой хора получават възможнот да парадират с парите, които дават за необходими неща. Нима не сте чували израза "не купувам ........ ако струва под ........ лева".
Освен това знаенето на цената може да омаловажи или увеличи приемането на конкретен продукт, може да се позлорадства на тема "този/тази как се е п...... същото го има в магазина до нас за 3 пъти по-ниска цена" или "тези са големи "баровци" след като са купили същото нещо но на много по-висока цена".
За край (или май трябваше да е за начало) ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪЛГАРИЯ!!!

Всичките разсъждения са напълно верни.
Да добавя още.
"Ама как може Х. да не иска да даде 50ст. (за нещо си). Толкоз ли сега няма пари? Ми да си спре GSM или да не си кара колата тогава."
Eй това като го чуя и припадам направо.

О, "честито" е класика!
Като не ми кажат, направо аз започвам да се чудя защо.

Privet, ne sum te zasichal skoro

...и твойта майка също!

Да, и аз често отговарям, че не обичам да говоря за пари и наистина съм забелязала, че питащият в такива случаи се чувства много неловко и се чуди после как да замаже недискретния въпрос....

Вярно е, че в други страни хората нямат навика да задават този въпрос защото го считат за недискретен и за лош вкус. Но у нас е така - първият въпрос като се похвали някой с къща или кола, или дори много по-малки придобивки, е за цената...

А пък тези, които се фукат с цената са ми най-смешни. Виждала съм неедна грозна дреха за 120 че и за повече лева. Все едно цената прави дрехата.

А ти не се ли чувсваш неловко след
като отговаряш просташки на
любезно проявения интерес? Всеки
се радва, когато околните, а да не говорим
за близките приятели, забележат, че е с нещо
ново. А как би могъл да изразиш това, ако не
му честитиш?

Да му честитиш е едно, да го питаш за цената, друго..... Не съм длъжна да казвам колко пари съм дала за едно или друго.
Самият въпрос за мен е просташки и на просташки въпрос - просташки отговор

Ми то простаци с просраци
се събират.