чепатите моменти

здравейте! не съм писала скоро тук, защото нямаше какво да споделя, но наскоро ми се случи нещо, което мисля, че си струва споделянето

дъщеря ми имаше първия урок по цигулка след 4 месечно прекъсване и разучаваше нова песен, която имаше един по-труден такт, за който учителя й показа един трик със затискане на 2 струни едновременно, като първо се свири на по-ниската и веднага след това на по-високата. каза й, че това е чепатия момент (наложи се да й обясни какво е "чеп", но смятам, че всички тук знаят и няма смисъл до ви го обяснявам, нали?) в песента и трябва да наблегне на него вкъщи като свири и да отдели поне половината време за това. разбира се и на останалата част от мелодията, но тя беше позната и сравнително лесна и не се нуждаеше от специално внимание.

отделяте ли специално внимание на чепатите моменти във вашия живот? бихте ли споделили кои са те и как се справяте с тях? какъв подход използвате?

in vino veritas

много ми хареса това
м
да нямаме нещо общо с теб? една зодия, ли?:))

Чудя се до характер, темперамент, що ли, се обесняват реакциите на различните хора. Мен ме изненадва например как други могат да трупат, трупат и задържат без вякакво изливане, хм. Не пуснеш ли кранчето навън равновесие трудно се намира. Но това си важи за общуването, за тези в бизнеса си е е*... правилата А като ми минават в тях двадесет часа от целия ден много чепато се получава :(

да, интересно е и добре си го обяснила. личи си, че знаеш как да се справиш с чепатите моменти.

благодаря за споделянето!

in vino veritas

хм, това е интересна ситуация: как тогава подхождаш към нея, след като не можеш по средата на бизнес среща да си изпуснеш парата?

in vino veritas

За моментите конкретно няма да обяснявам, не е интересно. Ще споделя подхода на справяне. Става дума за момент, при който не се налага моментално реагиране, а дава време на обмисляне и освен това ти вкарва в главата безумната мисъл, че не можеш да се справиш с него - за нищо на света.

Разигравам следната сценка - аз съм чиновник-бюрократ, седя си на бюрото, очилата ми са се свлекли до върха на носа и заплашват да паднат. Моментът чука на вратата. "Дааа" - провлачено и с досада. Моментът влиза, приближава, чупейки ръце. Поглеждам го пронизващо над очилата /не мога да го видя над тях, но той не знае това/. Мълча и чакам да започне. Като не получава запитване защо е дошъл, той започва неуверено да обяснява. Наполовината на обяснението го прекъсвам и казвам: приближете се, не Ви виждам добре, а и малко недочувам! та за какво става дума?
Той започва отначало и казва двойно повече информация. Аз пак го прекъсвам с изпускане на писалка. Следват няколко такива прекъсвания - съборена чаша с течност и суматоха около събитието, телефонни обаждания и пр. Накрая моментът си изпява всичко, а аз виждам, че той зависи от мене, а не аз от него и си заспивам спокойно.

Звучи смешничко, но ми върши работа немалка.

наистина звучи доста смешно, но щом работи...

може ли един малък въпрос? какво искаш да кажеп с това: "виждам, че той зависи от мене, а не аз от него"?

in vino veritas

интересно ми е и пак връзка с темата, да ти насоча вниманието към това шоу - биг брадър в момента. от психологическа гледна точка, остави шоу-то подбрани са възможно най-точно съответстващи хора на различните типологии, макар да липсват много от тях, но явно има определени критерии. както и да е. целта е наблюдението в съответната за всеки един от тях чепата ситуация, която провокира точно определени реакции и тяхното прояваване към овладяване или отпадане.
снощния пример ми беше интересен. имаме зрял мъж, с няколко неуспешни брака, избухлив и деспотичен, който сам си каза още в началото на участието, че се включва, защото е наясно с всички негативи на характера си и това му участие му дава шанс да се самоконтролира.
интересена ще ми е неговата изобретателност, за да не е от първите отпаднали.
ако не си гледала няколко факта - контактува така да кажа доста откровено с жените. поддържа външния си вид, прави коремни преси, студени душчета.. така оглежда се за себе си. перка е, както му викаме )))
посред нощ, обаче в тоалетната се самозадоволи с една бърза чекийка, изчисти много старателно следите по чинията и по пода, запали цигара като до този момент не пушеше, не можа да си намери място на дивана в хола, въртя се, тръгна да чете, заряза книгата, хукна към хладилника и хапна пак тъй в движение, набързичко (като тук предисловие, същия следобед се прави списък на най-необходимите неща за купуване и максимално се използва лимита за седмицата)
така. за същия участник имаме признание, че му харесва една мома от присъстващите.
днес няма как да пропусне големия брат да не стане на всички известно кви ги е вършил през нощта. имат един час на ден за гледане на себе си, ха! изненада)))
ще ми бъде интересно с кой точно инстинктивен такт ще измести "чепа". инстинктивен, защото ми е трудно да предположа обмислен

Обесниха им, че ще снимат в тоалетната само ако не се използва по предназначение
Те го повтаряли, на мен общо взето ми го разказват

Лу, ми незнам Струва ми се, че той въобще не е перде като кака ти Стойка, например.. не че тя не е чувствителна и ранима, за да е пълно, но горе долу така

С развиване на умения, къде научени, къде вродени...:)

Риалити шоус са адски интересни в частта Анализ на аудиторията.
Не съм много сигурна къде почват; първото, дето аз гледах бе на интро семинара в академията : Адам и Ева са вързани с колкото жица можеш да си представиш. По телефона, оператор получава зрителска команда какво да направи Адам на Ева и вайс верса.
Така ни продаваха идеята да се научим да работим с Премиера или Файнал Кат Про (в модул журналистика и медиология, бля)

Докато се въртеше тук - около две години - не помня да изгледах едно.
Защо, има програми дето следя далеч по-интересни от затворена група с нищо общо помежду си (не моя тип развлечение)
Две, 1984 естествен имунитет

Какво обаче кара хората да лелеят за звезден миг известност

Колко далеч са готови да стигнат, за да си го набавят

Какво стои като главен елемент в тълкуването на аудиторията, че гледа развлечение (за възрастни) ?

малко материал за нова тема




[линк]

почти не гледам телевизия и винаги ми е било интересно защо колегите ми следят с такъв хъс риалити шоутата и на другия ден се събират на групички, където обсъждат на дълго и на широко какво станало, защото, а как можело да стане, какво биха направили те на мястото на участниците и т.н.

и като се питам защо го правят си мисля, че може би изпитват някакво облекчение, че на тях самите не им се налага в реалния живот да реагират на такива чепати ситуации?! или ако им се наложи могат да приложат на практика някои от решенията видени в риалити шоуто?!

хубава нова тема ще стане от този начален материал...

in vino veritas

Голямата сестра (приказка за лека нощ)

in vino veritas

Ооо, темата е далеч по зле от твоята за мацката с риба

Персонално
не виждам как ще бъдеш себе си или не себе си
като знаеш, че си под рампата ?

Че аз зад уебкам се чувствам зле !

Друго е интересно
какво има между Бразди и Брадъра ?
Бразди е много уважавано от 4еНе предаване !

Това, дето ме притеснява е
как няма нищо.
А за такива скокове
онази публика
не е реди. сори.



[линк]

ooo, ти още помниш какъв интерес имаше към моята тема с пловдинчанката и рибата?! а дори не си се изказвала там... на read only mode ли си в съседния клуб?

съгласна съм с това, което казваш за полуестественото поведение пред камера. нещо повече, смятам че всеки има право на лично пространсто, време и преживявания. ако си чела скоро пак там, имах тема за имплантирането на външна памет, която записва целия ти живот цветно и стерео, през твоите очи и уши, и в края му близките ти или който друг пожелaе може да има достъп до него. аз съм против идеята, но ако нямах избор и ми се налагаше да живея с нея, не бих променила почти нищо, защото се ръководя от мисълта да не съжалявам за нещата които съм или които не съм направила...

предаването Бразди не ми е познато. личи ли си колко малко гледам телевизия? за сметка на филми, де

in vino veritas

и аз така)
една малка настинка се изкачва почти до върха на пръстите ми и заплашва изцяло да ме запуши както от вчера направи един хардуерен ми проблем, който отдавна ми се канеше да се случи))
не мога да кажа за аудиторията, мога да споделя за себе си
гледам различни неща все заради нещо си, включително понякога и анимации, особено когато се коментират от някое присъстващо дете, защото ми е забавна абстрактността на детското мислене
или филми от рода на "след утрешния ден" не заради ау у-ууу и оо о-оо при внушителните ефекти, а до асоциации на хора интересуващи се от останали някак на заден план сериозни проблеми и информация около тях (затопляне, парников ефект над планетата и пр..)
а подобни шоу-та и заради конкретен професионален аспект (който не изчистих в онази недовършена ни тема и заедно с много други акценти пропуснах) – доколко чистото теоретичното знание сведено (чрез разиграване на пилотни управленски тренинг модели, оживени чрез дейности, примери, т.н., адекватни откъм осъществяване на двустранна обратна връзка) до практиката (професионална и частна такава ) става по-обогатено, а и по-достъпно и желано за самата мен)
постигане на такова самоуправление (разгледано като процес на личностна реализация и преодоляване на бариери като условие за движение напред и в професионален просперитет), при което механизъм като подобен тренинг би ми помогнал в частта, в която трябва правилно да протече вътрешния ми процес на колебания за приемане или отхвърляне, симпатии-антипатии..
и надделяващото в крайна сметка при решението и преценката за даден човек (т.е. една самопреценка на преценката)
по обективност
(примера на ambro въпросната кака стойка, която съвсем невъзмутимо си обезкосми нежните части по тялото, с пинсетка, един по един, пред камерата и други простотийки..) се редува с други противоположни положителни чувства, в други моменти, което ме самоорганизира в търсене на собственият ми субективизъм за така оформилото се като общо негативно отношение

подобни нещица изникват при всеки ежедневно
на едни носят потвърждение на преценката, на други изумление, възхищение, разочарование и така..
колкото при разиграване на тренинг модели да се достига до определени изводи, винаги съществуват други фактори, които трансформират перспективата за възникването на нови
които тук ми заформят интересни въпросчета -
доколко се ограничава поведението на човек от собствената му представа за социално благополучие (такъв лелеян звезден миг също се вписва в спомената по-горе представа, различна за различните хора, такава и според етапа на жизнената му роля и неговата медико-психо-социо-професио- грами)
поставен в ситуация на избор или обратното кое точно ми дава представа за по- истинската му нагласа
на лице ли е баланс, в който е запазено собственото излъчване
на каква цена е готов да напусне така избраната от него социална роля, т.е. каква е готовността да бъде наказан, но да получи желана позиция
как се преживява самата ситуация от него - като успех или неуспех
самото преживяване на ситуация като успех или неуспех е разлчно за различните хора
с увереност или с преувеличаване или омаловажаване на разни детайли
за излизане от такава на неуспех, какъвто беше примера с онзи мъж, защо самоконтрола не се вписва в собствената му аз- концепция
доколко в неговата ситуация може да се има доверие на тактика, при която самата групичка може да му повлияе благотворно чрез последващи ситуации, в които той да постигне поредица мънички успехи
и т.н.

т.е. в оценката не да сортираш човека, както казваше едно другарче в определена графа, чекмедже, шкафче само по идентификация на устойчиви и променливи психологични или някакви си други, твои величини (основани на собствени базови представи и допускания,обхващащи психологична, биографично-географска, социо-културна, социо-педагогична и пр.. гл. точки), а и от такава съпътстваща самопреценка върху цялостно отражение от собствените вариации по приемането- отхвърлянето, за да се постигне като цяло релация – увереност в себе си – успех навън.
с което може да се стигне много далеч, както и обратното да се върне много назад (примери в шоу-то мнооо)
на нивото на маймуната)))
не че не са добри в усвояване и научаване, но с тях все пак имаме една важна разлика, която някой много сладко беше казал е в това, че ние можем активно да мислим за това, което учим през живота си. можем да мислим за това как мислим. можем да мислим, за това какво мислим за собственото си мислене. можем да мислим за това какво мислим, че мислим за това, което мислим и тогава можем да решим да вземем нещо за главоболието, което получихме от това мислене. но може да се мисли за това и без да се получи главоболие

Още е рано да се произнеса
Но
след доста четене
ме притеснява едно

усещането за стейджд ивент

Какво щеше да стане с ББ, ако днес се събудехме и блондина не се бе изпразнил пред погледа на тълпата (мисли рейтинг на предаване) ?


Приятно оздравяване
Тази година грип се лекува със спане



[линк]

По темата на съседния клуб, нямам какво да кажа.. ако ме разбираш

Бразди е предаване за земята. Излъчва се в неделя по обяд, когато и Господ седнал да почине.
Обхваща теми, дето интересуват хората които се занимават със земеделие.
От иновации, през добри локални примери до прогнозата за времето.
Не се говори за политика.
Рационално и подредено, като мъж.

Героят от тоалетната на ББ има вид на сухар, дето ще остави скрупулите на публиката си. Тя така и така на първо място не знае какво да очаква.

ББ като алтернатива на токшоу
ББ като Мерзост и грозота с бг каст
ББ като тест за естетическа зрялост
ББ като нещото, дето баба ви няма да гледа
ББ като шоуто, дето дядо ви няма да изгледа
ББ като времето, което няма да прекарате в една стая с родителите си
ББ като представа за социалната възглавница : няма шеф, свекърва или ревниво гадже. Скачай в ритъма на хормона си
ББ като табуто, за което пресата няма да отдели сантиметър
ББ като какво е грешно в безразборното копиране на чужди идеи
ББ като пионер. Следва : експедиция на остров, пластични операции в реално време, избор на жених сред дузина левенти.. тн

Разделят ли риалити шоутата бг публика и на какво ?



[линк]

не е непоправимо
с достатъчно желание и за бг общи форуми, освен проф другаде ориентирани такива
и здраве, по препоръки
и (не) отложими

поанта с контекст общата тема
с ББ преди известен период, когато много дискутирахме в германия, приложих на практика и реализирах избор на ситуация, както и такъв наложен за правене/ не секс на открито, включ. публика, включ. съзнато/не поемане на рискови фактори, включ. преодоляване на псих. соц. и т.н. предразсъдъци в конфликт с аз-концепции, общ. мнение, представа за благоприличие, благополучие и т.н. (връзка не моя релация ))
стана повече от чудесно:-))
и макар това да е един от примерите, водещ до някЪкви изводи не ми дава достатъчно отговори за онова - съществуващо (у кого, как, къде и защо) ниво на абсолютна искреност, което ме интересува
което като фактор носи сто и едно процентови симпатии и приемане на съзнателни/ не рискови ходове у другите, а в същото време действа като отчайващо негативен такъв и няма (тук не става и въпрос за решаващо) въздействие върху общата цялостната т. нар. положителна, откъм приемане))
то е някак осъдено непрекъснато да се защитава, та на това му търся непрекъснато защо-та-та