Не е за четене! - off
86 отговора
4171 прегледа
Не е за четене! - off
Краят на тишината наближава. Може би. Още не е започнал, но поне предчувствието е налице. Нещо като дървената портичка в далечината, която прискърцва от вятъра - колкото и да е отдалечен звукът, вече я има надеждата, че ще стигнеш до някъде. Особено, ако до момента ти се е струвало, че си единственият признак на живот в тая Вселена.
Въпросът не е дали ще срещнеш други хора по пътя си - с тях се разминаваш постоянно. Въпросът е дали ще срещнеш друг човек, чийто звук - вибрация - цвят - светлина да резонира с тебе. И да те извади от тишината.
Вие можете ли сами да сте си стимул?
Аз - не. (Проклятието на Луната в Риби в 7-ми.)
Можете ли да се сърдите на себе си и със седмици да не си говорите?
Аз - да. (Въздухо-Плутонова комбинация.)
Можете ли да прощавате и да забравяте великодушно?
Аз - не. (Юпитер в Скорпион, а и Скорпион на куспидата на 3-ти.)
Можете ли въпреки това да вярвате в бъдещето?
Аз - да. (Меркурий се разхожда между световете като у дома си, но винаги се връща на Олимп.)
Транзитният Юпитер ми нахлува във 2-ри тези дни.
Във всеки случай, докато ми се моташе из 1-ия, очакванията ми не се сбъднаха. Не наддадох на живо тегло. Макар че проядох сладко. Не настъпи рязко подобрение в самочувствието ми. Само нахалството ми нарастна. Не спечелих от никакъв вид хазарт. Не, че опитвах старателно, де. Нито се влюбих, нито в мен се влюбиха. Или, ако се е случило, просто не съм обърнала внимание. Не развих по-широки възгледи за живота. По-скоро спря да ми пука за каквито и да е възгледи. Не се нахвърлих върху сергиите на "Славейков" с палмнал поглед. Започнах обаче по-често да наминавам през крайпътните барове. Не усетих личностна промяна към по-добро. Напротив - пуснах се по пързалката на общо основание.
За сметка на всичко това, обаче, съм преизпълнена с планове за бъдещето. Да стана по-добра и да надебелея. Да си вдигна самочувствието с някой джак-пот или поне с някое влюбване. В мен, разбира се. Възгледите ми за живота да станат толкова широки, че да спре да ми пука за каквото и да е. Да вкарам някоя и друга книжка в главата си, по възможност - в трезво състояние. И да мина от пързалки на катерушки. Там поне може и нагоре да се драпа. И съм сигурна, че всичко това ще се случи.
Има само едно условие: краят на тишината да е факт... е, поне започнах да се ослушвам за звука, който ще ме извади от нея...
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Въпросът не е дали ще срещнеш други хора по пътя си - с тях се разминаваш постоянно. Въпросът е дали ще срещнеш друг човек, чийто звук - вибрация - цвят - светлина да резонира с тебе. И да те извади от тишината.
Вие можете ли сами да сте си стимул?
Аз - не. (Проклятието на Луната в Риби в 7-ми.)
Можете ли да се сърдите на себе си и със седмици да не си говорите?
Аз - да. (Въздухо-Плутонова комбинация.)
Можете ли да прощавате и да забравяте великодушно?
Аз - не. (Юпитер в Скорпион, а и Скорпион на куспидата на 3-ти.)
Можете ли въпреки това да вярвате в бъдещето?
Аз - да. (Меркурий се разхожда между световете като у дома си, но винаги се връща на Олимп.)
Транзитният Юпитер ми нахлува във 2-ри тези дни.
Във всеки случай, докато ми се моташе из 1-ия, очакванията ми не се сбъднаха. Не наддадох на живо тегло. Макар че проядох сладко. Не настъпи рязко подобрение в самочувствието ми. Само нахалството ми нарастна. Не спечелих от никакъв вид хазарт. Не, че опитвах старателно, де. Нито се влюбих, нито в мен се влюбиха. Или, ако се е случило, просто не съм обърнала внимание. Не развих по-широки възгледи за живота. По-скоро спря да ми пука за каквито и да е възгледи. Не се нахвърлих върху сергиите на "Славейков" с палмнал поглед. Започнах обаче по-често да наминавам през крайпътните барове. Не усетих личностна промяна към по-добро. Напротив - пуснах се по пързалката на общо основание.
За сметка на всичко това, обаче, съм преизпълнена с планове за бъдещето. Да стана по-добра и да надебелея. Да си вдигна самочувствието с някой джак-пот или поне с някое влюбване. В мен, разбира се. Възгледите ми за живота да станат толкова широки, че да спре да ми пука за каквото и да е. Да вкарам някоя и друга книжка в главата си, по възможност - в трезво състояние. И да мина от пързалки на катерушки. Там поне може и нагоре да се драпа. И съм сигурна, че всичко това ще се случи.
Има само едно условие: краят на тишината да е факт... е, поне започнах да се ослушвам за звука, който ще ме извади от нея...
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Re: Не е за четене! - off
За четене си е. Защото е едно излизане от капана на архетипи. Болката е преодолян факт, като непреодолима. Там нещата за юпитер хрупитер са дискредитирани. Тоест има си хищници и тревопасни. Колкото до тишината тя е само в гроба. Иначе толкова гласове врещят разни врели-некипели. Права си!
в отговор на Ул Oви Xeй
#3
Re: Не е за четене! - off
Да знаеш случайно каква е магията за преминаване от тревопасно в хищник или обратното?
Аз още не мога да взема решение какво съм, ама знам, че искам да съм другото...
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Аз още не мога да взема решение какво съм, ама знам, че искам да съм другото...
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Re: Желая Ти достатъчно
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна.
Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен.
Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна. - Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.
- Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.
"Силата на духа е за предпочитане пред красотата
на сълзите" /Еврипид/
Поздрав
Ясен
Красотата ще спаси света...
Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен.
Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна. - Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.
- Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.
"Силата на духа е за предпочитане пред красотата
на сълзите" /Еврипид/
Поздрав
Ясен
Красотата ще спаси света...
Re: Не е за четене! - off
Краят на тишината наближава. Може би. Още не е започнал, но поне предчувствието е налице. Нещо като дървената портичка в далечината, която прискърцва от вятъра - колкото и да е отдалечен звукът, вече я има надеждата, че ще стигнеш до някъде.
Това ми прилича на ретроградния транзитен уран,нещо като временно затишие пред буря
Това ми прилича на ретроградния транзитен уран,нещо като временно затишие пред буря
в отговор на Kpaдeц нa cъpцa
#8
Re: Е това беше едно от най-хубавите неща
[Радвам се]
Ясен
Красотата ще спаси света...
Ясен
Красотата ще спаси света...
Джеми,
Дано да не прозвучи неуместно контрастиращо с настроението, в което си била, когато си писала този великолепен (както обикновено) текст. Но звукът, който лично мен най-безотказно ме вади от тишината, е мяукането на котката ми. За нея животът тече по други закони и ритми - и като цяло на нея изобщо не й пука за плутоновите депресии, в които (подобно на теб и редовно) изпадам. Тя иска храна и гушкане - и ако аз случайно не се досетя навреме да направя необходимото, тя ....всъщност познаваш я и знаеш какво прави малката гадина...
Иначе на повечето въпроси, които си задаваш, отговори няма - или поне няма такива, които да е сигурно, че ще ти вършат работа и следващия път, когато се сдухаш. В такива случай аз просто кротвам и чакам да ми мине. Понякога се отдавам на деструктивни стратегии за справяне, от които обикновено става по-голяма каша, но и ми минава по-бързо, защото енергията ми се насочва към оправяне на стореното (в рамките на възможното).
На мене транзитът на Юпитер в 1-ви ми се отрази почти като по учебник - включително и наследството от 5-6 кила (уф-ф-ф-ф
)... Вече се чудя дали изобщо има надежда някога да си вляза в старите дънки - но поне се утешавам, че се сдобих с по-ведра визия (като съм по-слаба изглеждам по-проклета) и по-пищни цици (пак е нещо). Всъщност за това сигурно си струва да напиша отделна тема (за Юпитер в 1-ви де).
Мдам... май пропуснах да спомена, че си страшно готина и че те обичам. Не че не знаеш де, ама трябва да се напомня от време на време...
За нея животът тече по други закони и ритми - и като цяло на нея изобщо не й пука за плутоновите депресии, в които (подобно на теб и редовно) изпадам. Тя иска храна и гушкане - и ако аз случайно не се досетя навреме да направя необходимото, тя ....всъщност познаваш я и знаеш какво прави малката гадина...
Иначе на повечето въпроси, които си задаваш, отговори няма - или поне няма такива, които да е сигурно, че ще ти вършат работа и следващия път, когато се сдухаш. В такива случай аз просто кротвам и чакам да ми мине. Понякога се отдавам на деструктивни стратегии за справяне, от които обикновено става по-голяма каша, но и ми минава по-бързо, защото енергията ми се насочва към оправяне на стореното (в рамките на възможното).
На мене транзитът на Юпитер в 1-ви ми се отрази почти като по учебник - включително и наследството от 5-6 кила (уф-ф-ф-ф
)... Вече се чудя дали изобщо има надежда някога да си вляза в старите дънки - но поне се утешавам, че се сдобих с по-ведра визия (като съм по-слаба изглеждам по-проклета) и по-пищни цици (пак е нещо). Всъщност за това сигурно си струва да напиша отделна тема (за Юпитер в 1-ви де).
Мдам... май пропуснах да спомена, че си страшно готина и че те обичам.
Не че не знаеш де, ама трябва да се напомня от време на време...Re: Желая Ти достатъчно
Сърцето е само един мускул. Колкото да раздвижва кръвта в тялото. Поне така ми се иска да мисля в момента. Може би защото ми липсва усещането за "сърце", знам ли и аз..
От десетина дена насам размишлявам върху "достатъчно". Сега ми трябва дозичката щастие, за да запазя духа си жив. След това всичко ще започне да се нарежда... знам го.
Моля те, пожелай ми щастие. Ще се сбъдне.
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
От десетина дена насам размишлявам върху "достатъчно". Сега ми трябва дозичката щастие, за да запазя духа си жив. След това всичко ще започне да се нарежда... знам го.
Моля те, пожелай ми щастие. Ще се сбъдне.
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Слънчо,
да не забравяме все пак, че живеем в свят на парадоксите.
Първият парадокс е, че не съм в депресия... все още... Поне, когато стигна до нея, си знам, че е финална права - и след нея отново ще грейне слънцето. Но, като гледам как Плутонът пак ме нагазва опозиционно, споко - няма да ми се размине!
Вторият парадокс е, че мяукането на моята Котка този път ме кара само повече да оглушавам. За храната някак се погаждаме. Ама гушкането сега е най-невъзможното нещо на света. Тежи ми...
Третият парадокс е тъкмо тази тишина, от която искам да се измъкна. Имам чувството, че съм заседнала в нея. Ни напред, ни назад. Ни нагоре, ни надолу. А всеки ден се случват толкова много неща! Толкова много хора и емоции има. Нови. И, по силата на Близнашко-Меркуриевата логика, би трябвало да съм в свои води. Ама не са "свои". Да не говорим, че не са и "води"... де да бяха!...
Или може би всички нас някак дълго ни нямаше? И стана тихо, тихо..?
Само "... котешки дири в моите сънища..."
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Първият парадокс е, че не съм в депресия... все още...
Поне, когато стигна до нея, си знам, че е финална права - и след нея отново ще грейне слънцето. Но, като гледам как Плутонът пак ме нагазва опозиционно, споко - няма да ми се размине!
Вторият парадокс е, че мяукането на моята Котка този път ме кара само повече да оглушавам.
За храната някак се погаждаме. Ама гушкането сега е най-невъзможното нещо на света. Тежи ми...
Третият парадокс е тъкмо тази тишина, от която искам да се измъкна. Имам чувството, че съм заседнала в нея. Ни напред, ни назад. Ни нагоре, ни надолу. А всеки ден се случват толкова много неща! Толкова много хора и емоции има. Нови. И, по силата на Близнашко-Меркуриевата логика, би трябвало да съм в свои води. Ама не са "свои". Да не говорим, че не са и "води"... де да бяха!...
Или може би всички нас някак дълго ни нямаше? И стана тихо, тихо..?
Само "... котешки дири в моите сънища..."
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Re: Не е за четене! - off
Използвам тази изпълзяла от архива тема, за да се ожаля
Мислех да пиша в Медицина, ама рискувам да срещна желязно недоумение - все пак там всички са били някога на моя хал и са оживели...
Брой дни до писмения изпит: 26
Брой въпроси общо: 9793 + 1800
Брой решени въпроси: 3153
Свалени килограми от 01.01.2005: 6,5
Шоколад: забранен.
Алкохол: виж "шоколад".
Мляко с какао: виж "алкохол" и "шоколад"
Ампули течен аналгин: 28
Налични джойнтове: 0
Затрити приятелки: 2 или 3
Намерени: 2 или 3, но не същите
Поведение на муха без глава:
1) Влизаш в супермаркета, виждаш хората, полазва те усещане за клаустрофобия. Излизаш, без да си напазарувала.
2) Вървиш по улицата и четеш учебник по неврология. Блъскаш светофара.
3) Обаждаш се на приятелка да й честитиш рождения ден и една минута мислиш за какво си се обадила.
4) Сънуваш стая, пълна с букви, които те удрят по главата и не можеш да излезеш.
Силни дисциплини: 2 или 3
Слаби дисциплини: останалите 25
Непознати синдроми: около 164
Учебници в леглото: 7
Учебници на пода: 9
Дрехи за пране: 3 перални
Неприбрано чисто пране: 2 перални
Полупразни чаши: 4
Боклук: неизнесен
Празни кутии от 2,5 л сладолед: 2
Сметка за телефон: 130 евро
Паника: 8 по десетобалната система
Нощни дежурства от 01.01.2005: 17
Бели коси: 15
Отвесни бръчки по челото: 1
Хоризонтални бръчки по челото: 4
Способност да говориш в цели изречения: дефектна
Единствено желание: сън и някой да те гушка
... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова
Мислех да пиша в Медицина, ама рискувам да срещна желязно недоумение - все пак там всички са били някога на моя хал и са оживели...
Брой дни до писмения изпит: 26
Брой въпроси общо: 9793 + 1800
Брой решени въпроси: 3153
Свалени килограми от 01.01.2005: 6,5
Шоколад: забранен.
Алкохол: виж "шоколад".
Мляко с какао: виж "алкохол" и "шоколад"
Ампули течен аналгин: 28
Налични джойнтове: 0
Затрити приятелки: 2 или 3
Намерени: 2 или 3, но не същите
Поведение на муха без глава:
1) Влизаш в супермаркета, виждаш хората, полазва те усещане за клаустрофобия. Излизаш, без да си напазарувала.
2) Вървиш по улицата и четеш учебник по неврология. Блъскаш светофара.
3) Обаждаш се на приятелка да й честитиш рождения ден и една минута мислиш за какво си се обадила.
4) Сънуваш стая, пълна с букви, които те удрят по главата и не можеш да излезеш.
Силни дисциплини: 2 или 3
Слаби дисциплини: останалите 25
Непознати синдроми: около 164
Учебници в леглото: 7
Учебници на пода: 9
Дрехи за пране: 3 перални
Неприбрано чисто пране: 2 перални
Полупразни чаши: 4
Боклук: неизнесен
Празни кутии от 2,5 л сладолед: 2
Сметка за телефон: 130 евро
Паника: 8 по десетобалната система
Нощни дежурства от 01.01.2005: 17
Бели коси: 15
Отвесни бръчки по челото: 1
Хоризонтални бръчки по челото: 4
Способност да говориш в цели изречения: дефектна
Единствено желание: сън и някой да те гушка
... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова
в отговор на Koтkaтa Mapтa
#17
Re: Не е за четене! - off
Може ли аз? (за гушкането)
Изглежда "гушкане" е мойта лунна парола.
Ти си нашата котка-герой - сериозно говоря.
Изглежда "гушкане" е мойта лунна парола.
Ти си нашата котка-герой - сериозно говоря.
в отговор на Koтkaтa Mapтa
#18
Re: Не е за четене! - off
Argentum nitricum D15
Strophantus gratus D12
или
комбинацията от двете я познават в хомеопатичните аптеки при теб като "Homoeopathisches Arzneimittel bei Lampenfieber" (на Similasan)
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!
Strophantus gratus D12
или
комбинацията от двете я познават в хомеопатичните аптеки при теб като "Homoeopathisches Arzneimittel bei Lampenfieber" (на Similasan)
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!
Re: Не е за четене! - off
Не си падам по Св. Валентин - мисля, че е измислен и кичозен повод хората да дават пари и да се разхождат по улиците, гушнали розови зайчета. По-добре, както казва една моя прагматична приятелка, да си напишем на челата "резервЕ"...
Виж, по можеш да ме съблазниш с бутилка гроздова или поне каберне.
Евалла на радио "НЕТ" ([линк]), че днес бойкотират всеобщото изглупяване и цял ден ме радват с откровено анти-поведение.
Наздраве!
... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова
Виж, по можеш да ме съблазниш с бутилка гроздова или поне каберне.
Евалла на радио "НЕТ" ([линк]), че днес бойкотират всеобщото изглупяване и цял ден ме радват с откровено анти-поведение.
Наздраве!
... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова
в отговор на Koтkaтa Mapтa
#20
Re: Не е за четене! - off
И аз така...До гуша ми дойде от тази плюшена червена пошлост под формата на сърца и зайци...Защо всички така отчаяно опошляват любовта? Ясно е, че никой не може без нея, но това не е повод да я превръщат в кичозен клоун...Пък и на всичкото отгоре като наближат някакви празници от този род, когато населението масово истеризира, на мен по правило ми става адски сдухано...Което не пречи пак да си се напия с червено вино...и да си пусна болезнените вопли на Елис Режина и Мария Бетания...Така че наздраве!
А междудругото тук попадам за първи път и съм изненадана много приятно от различната атмосфера (хм...някак топло е, има свещи и разговорите ми допадат:)
А междудругото тук попадам за първи път и съм изненадана много приятно от различната атмосфера (хм...някак топло е, има свещи и разговорите ми допадат:)