Здравейте

За първи път влизам в тези клубове и разбира се веднага се насочих към вашия.
Не зная дали можете да ми помогнете, но искам да обменим опит.
Имам син на 13 години. В момента е в седми клас. Умно дете е, винаги е бил такъв и го знае. Тази година усетих, че нещо не е наред, в смисъл...винаги сме имали проблеми с дисциплината - доста буен е, но сега просто прекалява. Отговаря, не слуша, тънкообиден е - за най-малкото нещо се сърди. Страхувам се, че това поведение ще повлияе и на успеха му /винаги е бил отличник/, а тази година е най-важната за него - нали ще кандидатства лятото.
Чудя се...дали това държание е нормално /пубертет и т. н./ или има нещо друго...
Лошото е, че вече не издържам. Улавям се, че започвам да му крещя за най малкото...положението вкъщи се изостря...

6-та в училище не е гаранция за 6-ца в живота Никога не изпускай нервите си пред хлапето. Бъди щастлива, че е нолмално чудовище - спомни си ква си била ти на неговата възраст. Чакат те трудни моменти, но има правилен път - т.нар. лабиринт - ти си успех!!!

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

бе сладурче!
Те "тенджърите" /щото са тенджери под налягане/ са си така...
Еле па мъж...Ела виж моя тенджър...добре, че е самостоятелен /още от 5 клас/ и разсъдлив...иначе да съм си теглил 100 патрона..
Ще му мине. А на теб...колкото и да не става...опитай се да се държиш като приятел. Не като родител. От нашите уста се чува само "недей", "не прави", "само да посмееш"...и други тквизи простотии..на които юнака отговаря с естествения /според Павлов/ истинкт за себедоказване...и отбрана на всичко, дето му е срещу природата.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Лесно е да се каже.
Въпросът е...какво да направя, как да се държа и как да издържа.

Да, бях ужасна и направих много грешки, за които плащах дълго.
Как да направя така, че да го предпазя от тях?
Той е мое копие

с приятелите си дето все пак те траят?


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Оох, питай ме как се държа със съпруга си...
Ужасно. Никога не съм доволна...напоследък...Не е критическа , на 34 съм. Просто...те не оценяват...
А напоследък всичко е...повече от ужасно.
Но това няма нищо общо...

оценяваме на принципа на добрия стомах:
Когато не мрънкаме, значи всичко е наред !
ПП: НЕ е никак добре да правиш от детето свое копие. Нито да го предпазваш.

Здравей Лора!
Както се случва често в живота...случайно попадам тук и ето че незнайно защо съвсем случайно се разисква до болка позната тема.Разликата между нас двете е, че аз имам дъщеря /също на 13 години/.Общото е останалото - положението в което се намираме и въпросите,които си задаваме.Не веднъж съм казвала, че ако има училище за родители ще съм първата там. Не зная дали не си си задавала и въпроса "Не искам ли прекалено много от детето си?" Или пък "Ако отношението на моите родители към мен е същото как бих постъпила аз? Дали няма да е по подобаващ начин?" И още....колко много още има.....Трябва взаимно да се учим - децата да бъдат деца, да израстват и да стават освен всичко останало и родители /а дали да бъдат като нас е отделен въпрос /а ние - да бъдем Родители.

Нормално е! Щерката от миналата година е така, но вече се забелязват проблясъци на разум. Тресе ги здраво хормона. Никак не е лесно на пуберите. От нас се иска много такт и търпение, разбиране, дълги разговори, дебати. Дистанция от това, че си родител, слизаш на тяхното ниво и разговаряш свободно като приятел, усетят ле дистанция(родителски контрол) автоматично му се противопоставят. Трудно и сложно е, но всеки сам намира пътя. Желая ти успех и много търпение за да се справите със ситуацията.

Велик е само онзи, който не ни напомня на никой друг.

ти казаха каквото трябваше.

Така си е. Още повече, в момента той е в кризата на 13-ата година. Кризата не е баш "криза". Това е труден преход във възприемането от детето на неизбежната физиологически промяна на начина, по-който то приема обкръжаващия го свят и себе си в него. Но така се нарича. Това става в VІІ кл.(с редки изключения), независимо от това дали детето ти е тръгнало на училище година по-рано или година по-късно.

Следващата такава криза ще е в Х клас. Може и да започне и в ІХ кл., но 10-ият пак ще е тежък - кризата на 17-ата година.

Казвам го само да информация, но, както казват прародителите на Remmius от Древния Рим:

"Предупреденият е въоръжен".

Желая ти успех!

Бъдете високи!

Здравей Лора, след многото мнения и съвети нека и аз допринеса за "наръчника за живот с тинейджъри" - явно, че и на мен много ще ми трябва и то съвсем скоро.

Винаги съм си мислила, че проблемите родител-тийнежър (уф, че трудно се пише) идват най-вече от големите очаквания на родителите, както и от факта, че децата се дразнят дори само от наличието на каквито и да е очаквания към тях. Желанието им да бъдат "различни" (също като Еди-Кой-Си от Х клас) ги кара да преминават линията на безопасните неща. Срещнах една бивша колежка, която като я попитах как са децата и щеше да се разплаче заради дъщеря си, която е на 18-19 години. Така и не ми каза какво толкова ужасно е станало, само смотолеви, че е тръгнала по лошия път(аз си помислих, че и за наркотици става въпрос). И си мисля, че колкото и големи приятели да сме с децата си винаги идва момент на отдръпване на детето от родителите, опълчване срещу модела им на поведение, който вече не е куул и пр. Но като започне да им се "понамества" личността, ако е имало приятелски отношения те се възстановяват.

Та, притеснявам се по-скоро за теб, в смисъл, че може би е по-добре малко по-леко да гледаш на нещата, за да не наливаш и без друго масло в огъня. Покажи му на тийна, че и ти си имаш твой живот и интереси, че си личност, която не е длъжна да ходи по нечии задници, пък били те и най-близките й такива...

Онзи ден даваха един филм по темата - Баща-мечта (малко по-детски, но гледната точка си беше ценна)

гледай нещо такова, сподели си проблемите с някой (може и родител на най-добър приятел на твоя Тийн - поискай най-демонстративно да се сприятелиш с някой близък до неговата "глутница")

--I'm sick and tired of always being sick and tired--*

Странно е, че каза това за "Баща-мечта" , аз също го гледах и се замислих...
Чудя се...макар че винаги съм била (опитвала съм се да бъда) по-скоро приятелка, отколкото досадна майка, аз не успях да постигна този резултат.
Май на кино е доста по-лесно

Ако чуеш някъде за такова училище - свиркай

Лесно е да се каже - "предупреденият е въоръжен".
Ами ако съм объркала оръжието?

оръжието на следващия, по-висш, етап.

Само глупак би разчитал на едно "всемогъщо" оръжие.

Но не бива да забравяте и друго, Милейди: "Не блясъкът на оръжието води битката, а сърцето на героя."



Libertas inaestimabilis res est.

Звучи много красиво. И много лесно.
Но думите са си просто думи, а реалният живот е нещо друго.

А нима реалният живот не е именно стремежа ни към идеалите на красотата, благородството, справедливостта и любовта? Какво друго можем да покажем на децата си, което да ги направи поне частица от нас? Съмнението и болката, неуспехът и унинието са нищожна цена, ако успеем да ги научим, че всъщност героите не са тези, които никога не падат, а тези, които винаги стават и продължават напред. Единственото условие е ние самите да бъдем такива. А това вече не е никак лесно.*

Желая Ви успех, Милейди.
___________
* Imperare sibi maximum imperium est.
Да владееш себе си е най-върховната власт.

Libertas inaestimabilis res est.

Благодаря