СЛЪНЦЕ!

Слънцето.......взе че залезе!
Седнал замислено на малкото си прозорче, в малкото си апартаментче , нейде между 2-рият и 162-рият етаж.
Премисляйки (премлясвайки) факта, че ......"то" вече не е фактор в полезрението ми, ми мина мисълта,
Че ......"то" може и да не се появи повече! ( колко драматично?!?!)
А сега ????


Това ме накара да потъна в тъжни мисли!

Днес рано сутринта.... Върху мекия ми матрак се разстилаха неговите топли и нежни лъчи
...усещах как слънчевите му пръсти разрошваха косите ми, (чува се почесване по голо теме),
.......дъхът му бягаше по съненото ми гръбче,
......устните оставяха следи и насам ...и натам
И светът бе така хубав....че

О миг спри!!.......

Такова начало......няма дори и в приказките!

Моето слънце. Което туко що бе.......

Странно е,
Как усещането за празнота те изпълва с всяка една секунда от залеза,
Как ти се иска да изтичаш да дръпнеш щората и да кажеш стига!
Да хванеш с ръце нощта и да разтвориш синевата ....със твоето слънце!

Моето!....

Колко неща не успях да изрека
....неуспях да свърша.
.....неуспях да измечтая??
Колко неща, пропуснах да видя
......да срешна ..... Да сторя??
Колко много!

За моето слънце!

А е толкова просто!
...отваряш ръце и здраво прегръщаш твоето слънце!
..тихо, за да не те чуят завистниците, на хубавото му ушенце казваш:

-ОБИЧАМ ТЕ!

...С ОНОВА ЧУВСТВО , КОЕТО НИКОГА НЕ ТЕ Е НАПУСКАЛО
...С ЖЕЛАНИЕТО ДА Е ВИНАГИ “ЛЯТО” :

- ТИ СИ СВЕТЪТ КОЙТО МЕ БУДИ СУТРИН,
- КОЙТО ДОРИ И НАЙ ТЪМНАТА НОЩ, ПРАВИ ДЕН!
- СВЕТЪТ КОЙТО МЕ КАРА ДА СЕ СМЕЯ И ПЛАЧА!
- СВЕТЪТ КОЙТО МЕ КАРА ДА ПОБЕЖДАВАМ И ПРОЩАВАМ!
- СВЕТЪТ..........НА МОИТЕ СВЕТОВЕ!


- ТИ СИ ЛЕДЪТ В УИСКИТО МИ ВЕЧЕР!
- КАФЕТО В ЧАШАТА МИ СУТРИН!....J
- ЕДИНСТВЕНАТА ЗВЕЗДА НОЩЕМ!
- ВЪзДУХА ДЕНЕМ!

.....БЕЗ ТЕБ...ВСИЧКО Е БЕЗСМИСЛЕНО!
.....БЕЗ ТЕБ.......



ПРОСТО НЯМА СВЯТ!

Колко позната история -
утрото плава през този канал
на едно претоварено корабче
до малкия принц със дългия шал.

Времето грее под шапките -
грешно по смисъл, до смърт кръговратно.
Какви лица - от яките прехапани,
до малкото божество на водата.

После - завръщане в себе си :
времето в бързия ден ще утихне,
мъжете - над нерешените ребуси
от кратки мечти и делнични вихри.

Само очите на малкия
сенките в този канал ще догонят,
ще метнат своето синьо начало,
незнаещо нито Стикс, ни Хараона.

Остро, като във просъница,
дъжд от сапфири водата ще палне...
А после ще се откопчи и слънцето
от двата си бряга - диво, безжалостно.

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

what i want is what i've not got
and what i need is all around me
.. to talk about the weather
и други поучителни истории.

no connection with this number
(p.s. това е телефонният секретар на времето. в момента никакво го няма слънцето, но ако оставите домашен адрес и име на получателя, ще ви пратим бутилираните резерви от склада. разклатете преди употреба. лоши, лоши треперливи чадъри))

ади да се усмихна :)

Oh...sto i za men niakoi ne napishe nesto takova be...Samo ne sta da sam led v uiskito stoto....mnogo hladno mi zvuchi kato sravnenie za men,ama moje da sam kibritcheto za cigarkite(ili dinamita) ili sapuna s koito se kape(stoto za chistota stava vapros vse pak), ili puk moje da sam kato ... vazglavnicata nostem...(stoto az moita ia obojavam).Ei takiva nesta...Niama koi da mu se nevidi....niama

Мммда, направо да съжали човек, че е снич, а не слънце, но .. каквото се случи

>O< <<<<<<<<

....и все още в мисъл по мислите, които все не успяваме да премислим
....и все още не усетил, че няма време във това време на безвремие
....и все още не разбрал че в края на краищата .....все пак понякога има и край.....


Ми?

ЩО НЕ ВЗЕМЕМ ДА ИЗПУШИМ по ЕДНА ЦИГАРА ...И КОЙ ОТ КЪДЕ Е!?!?!?!

писна ми да мисля!:)

...бе хубаво туй дет го мислиш!

ади да се забавляваме:)


И ....взех че забаравих защо бях тръгнал.....
а???.....за къде и какво?.......това пък защо ли ми е?!?!?

А пък настана време за равносметка.....ВРЕМЕ Е ДА СЕ ВРЪЩАМ, там дет не ми е мястото!!
.....и да му пратиш много здраве.....на СЛЪНЦЕТО!
МНОГО!:)

потрай!


.....все някоя сутрин ще разбереш...че винаги е било край тебе!!
....но все не е оставало време....или пък не е искало......или ти не си искала?!?!?

ПОТРАЙ!

....квото е писано......все ще писне!!:)

а тогава ?....който е на гарата......той ще хване влака!:)

Slusham i izpalniavam... ma edva li ste nastapi momenta,za koito govorish

Да се забавляваме. Ма стаята ти е доволно пълна с играчки. На моите и боята им се олющи..
:)
Оки. Докато не намеря друго настроение, ще се навъртам около english summer rain* (за да не личи на другото колко е скучно)
just like the **** in summer
as it runs into the ~~~
:)

светът го има и ние сме в него , за хубаво или лошо... хубавите неща все още се случват,май.. някъде някой някого е обичал ... или обича....

"I really think that we could make it good...."

..Имаше една песен на времето..,,Аз търся тебе ти търсиш друг,той търси друга тя пък търси друг,,..:)А слънцето ще става все по безпомощно,и няма да топли така..все пак идва зима:)

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

сезоните се сменят, но днешното ноемврийско слънце е толкова щедро!

хех, ¤MИHAЛO¤
ти буташ (от)миналото напред към настоящето

готино е,
благодаря

:)Но за съжаление много кратко грее.:(..но дано иаме повече такива прекрасни дни:)

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

:)само напред..към БЪДЕЩЕТО/дали не е време след 3 години да си сменя ника..почесвам се и започвам да си го мисля/:)Но може би има свикнали с този ми ник:)..знам ли:)

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

хората лесно свикват
нали знаеш, "всяко чудо за три дни"

лафа беше за жена с минало и мъж с бъдеще,
но, ако си решила да го смениш, направи го!

и не си слагай старя ник в скобите като вид потребител, много е скучно...
щом си усетила промяна в себе си, тук нямаш ограничения да не я покажеш и чрез начина по който се самоопределяш, идентифиицраш и биваш възприемана от другите

кръстnick ли ти трябва

kure zimata kakvo slynce chakash???

Нямах достатъчно време да кажа повече.
Колко е странно всичко! И някак много далечно. Две години!?
Понякога е по-лесно просто да си нарисуваш слънце. Така ще си го гледаш всеки ден и няма да се страхуваш, че ще залезе преди да залезе. Или че изобщо ще залязва. Нали е непостоянно.. Появява се , изчезва, пак се появява, тъкмо помислиш, че е време за плаж и хоп - то се скрило! И освен това образува бръчки. Много бръчки. Безумно много бръчки! Дали защото му се мръщиш понякога, или му се усмихваш (Апропо - от усмивки не се бръчнее) или защото прекалено дълго си се ИЗлагал на палещите лъчи - кой знае... Важното е, че слънцето е нарисувано и няма да ти причинява всички онези неприятности. А и като не ти е кеф, винаги можеш да го затриеш някъде, до следващия път, когато ще ти е кеф. Така е.
Нарисувай си слънце. Е, не е същото, но върши работа, ако работата е за гледане. Вярно, не ти е топло, не ти е светло, не ти е слънчев деня, но пък очите ти могат да се пълнят със Слънце Па макар и нарисувано.
Пък не се знае, може и да се окаже, че не е нарисувано, а отразено... И тогава е достатъчно само да отвориш прозореца и..... да се оставиш да те грее, докато те изгори. За да се усещаш жив, поне. Болката не е за пренебрегване, повярвай. Ха, личен опит!
Нарисувай си слънце!


"I really think that we could make it good...."