С тъга

Догаряща свещица
живот изпепелен
до мен тялото застива
тръгваш ли? !………..
Не !Не в този ден!
Поглед спирам на очите ,
онези огнени звезди ,
които тъй прекрасни бяха ,
но угасват тези дни.
Държа ръцете ти ....
и по тях ли хлад витае?….
Ръцете ,силните ,мъжките ръце
дето през годините ужасни
държах здраво крехката ми плът..
ръце които ме притискаха
до сетен дъх……..сега безпомощно отпуснати лежат

Боже не ми го взимай !
Искам още да го има !
Свещице моя не догаряй!
Без светлинка на този свят сама не ме оставяй.!

Тази твоя тъга и толкова голяма и така добре изказана , че ми се напълниха очите.
Пишеш хубаво Изи.

Нямам думи!