Красивото

Какво е красиво според вас? Дали това, което ласкае сетивата ни или това, което събужда катарзисни надсетивни емоции и мисли?
Дали е красив символът, който е изтъкан предимно от значения и смисли, или обектът на описание?
Красотата субективна ли е или е резултат на някаква обществена конвенция? От една страна имаме de gustibus et coloribus non disputande (на вкус и на цвет товарищей нет), от друга обаче очевидно има изкуство, което съществува точно защото е възприемаемо не само от един човек.
Възвишено и красиво: според Кант възвишено е това, което надвишава мащабите на сетивата, а красивото е това, което което ни харесва без да предизвиква нашите желания, удоволствие, свободно от всякакъв интерес.
Но това е е една терминология на класическата естетика. Актуална ли е тя и днес? Красивото е обект на античното и класическото изкуство, за постмодерното, а всъщност още за модерното изкуство красивото и възвишеното са нерелевантни.
За “Парфюмът” на Зюскинд: обектът Грьонуй или обектът Париж не са нито красиви, нито възвишени. Това е обаче само първото ниво. Освен обектът Грьонуй, освен обектите изобщо, в едно произведение имаме символи, метафори, смисли (в зависимост от метода те могат да бъдат наречени по различен начин) – те имат ли отношение към красивото? Защото аз не мога да приема едно произведение толкова натуралистично, че да видя в него само описваните обекти.
За мен конкурсите за красота не са красиви, нито пък възвишени. За мен картините с изтичащите през чекмеджета хора на Дали са красивото. Дори “Герника” на Пикасо е ужасяващо красива.

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Най-сетне се поставя по-пълноценен въпрос, дано има успех темата.

И аз ще започна от Кант: "Красиво е онова, което се харесва всеобщо, без интерес" - количествения атрибут на красивото. За мен грешката на Кант е в леко догматичната, еднозначната гледна точка върху подобна непротяжна постановка като понятието за красиво.

Красивото е онова, което е възможно като експонент чрез всеобщовалидното и неутилитарно легитимиране. Проблемът е, че такова от-писване на красивото е единствено неговото битие-извън-себе-си, значи организацията на конвенционално-феноменалното у него. Обаче красивото е и в същността, надиманентно означеното съзнание. Като такова то е и интелигибилно - говорим за sinae qua non на сетивно носителното. Изкуството е избирането на нетъждествените потоци на същността - така то е конвенция, само че субстанциална такава.

Всички уточнени фигури на почерка (l'ecriture) са проводници на монадата на красивото - те трябва да изумляват, да прекъсват и измъчват възприемащото начало - за да може то да търси нетъждественото. Заявяването на един културен продукт е в наместването на собствения му инвентар - но заявяването е в изпълването, в създаването на консистенция-в, способна да събере цялата тегоба в една-единствена поза. Образът е отвъд предзададеността - няма априорни обекти, нито пък априорни форми на организация на естетическото. Историята на изкуството (в смисъла на достигане на продукти) е социология - но тази социология е вътрешна, а не външна.

Too many silence
in a century of screams.

Красотата е тъждествена..
В един конкурс за красота наистина няма красота,защото по правило Такава не е заложена в него смислово.Само Изразно ....Или идейно-Словосъчетанията са не за да ги разбираме,а за да ги Подразбираме.....
Красивото не е правдиво..Правдивото не е красиво....Но какво тогава е красотата? И какво се крие зад нея, ако тя не е така възвишена ?
.........
" Измамно гледаме през матови прозорци....
красивите разлистени съцветия...
Нима и слънцето след утринта ще ги разтвори
и ще превърне в чудни многоцветия....."

Ако нямаше красота как щяхме да разберем,че има несъвършенство...?!ако нямаше красота,как щяхме да знаем ,че има нещо по-възвишено от нея...
Прелестта ......
Тя дори звучи нежно.....

Главният предикат на красотата е нетъждествеността - поне за красотата сама по себе си - като естетическо. Именно защото търси измъкване от наложеното, тя фиксира чужда единичност - и я намира във фалсификацията на това наложено - за Теодор Адорно единствено изкуството като сюблимация на красивото може да "пречупи наложеното с помощта на разума господство върху природата и обществото". Фаталната единственост на хода е осъзната при влиянието на естетическото.

Too many silence
in a century of screams.

Нетъждественността на красотата изключва ли общовалидността й?

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

По-скоро я очертава - красотата е общовалидна в отрицанието на навика. Всяко естетическо е статизирано - и като такова трябва да се легитимира като всеобщо. Но то е и консистенция и като такава приема атрибутите на употребата си. В такъв случай е нетъждествена, значи пре-чупваща.

Too many silence
in a century of screams.

Красивото е логичното. Виждаме красиво там, където има синхрон, хармония и логика. И тъй като светът е нелогичен, а е подчинен на моментни чувства и амбиции, импулсивност и грубо преследване на собствени цели, красивото се откроява като нещо различно и забележително. Но всъщност, то е нормалното, адекватно и логично нещо, което съществува естествено.

с помощта на логика и разум не може да се говори за красивото.
"само човек с хаос в душата може да роди танцуваща звезда". Ницше.

...след като логиката е априорната подредба на нещата, а разумът като чист артефакт не съществува, а като метод е необходимото събиране на логиката.

Too many silence
in a century of screams.

За мен красотата е въпрос на субективно естетско чувство. Един математик може и да види красота във математическите формули и логиката, но един градинар ще я търси другаде. а един художник едва ли ще види нещо красиво в каквато и да е подредба.

И всичко това е ненакърнима логика - просто тя притежава различни модуси, т.е. по различен начин се постулира. Логиката не е в подредбата като атрибут, а в подредеността като изначална вътрешна диалектика на феномена.

Too many silence
in a century of screams.

е, аз пък не разглеждам чувствата като модус на логиката. Впрочем не съм съгласен и с това, че подредеността е изначална диалектика на феномена. Подредеността е необходимост на мисълта, и не задължително на феномена. Феномена е подреден дотолкова, доколкото бива осмислен. Но е възможно да притежава своя си неосмислена същност отвъд съзнанието.

Това, че съзнанието произвежда идея за подреденост, само дава стъпалото за провиждането на тази категория - защото без подреденост няма нито протяжност, нито консистенция, а така самият свят като съвкупност от феномени не съществува като предмет на познание. Осмислянето на феномена е входът към неговият смисъл.

Too many silence
in a century of screams.

Съзнанието произвежда идея за подреденост по необходимост. Тези двете са неотделими едно от друго. Дори в хаотичните шарки на мозайката, съзнанието ще привижда клиширани вече фигурки. Тези фигурки феномени ли са?

Да, щом са били приети и разбрани от съзнанието като такива - и щом подобна колизия се е случила, значи те представят еднолични и самодостатъчни форми на битие. Съзнанието дава необходимия модел на оформяне, но не и съдържанието на същността като такава.

Too many silence
in a century of screams.

Моят любим автор Ницше има предвид творчество и щастие, когато казва: "Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда". Аз не споменах думата разум. Имах предвид логиката на природата. При човека обаче не отричам напълно връзката разум-красиво.

проводници на монадата на красивото - те трябва да изумляват, да прекъсват и измъчват възприемащото начало - за да може то да търси нетъждественото

Красотата изумява, прекъсва и измъчва, но е обект на интерес, любопитство, естетически забавления и наслада. Технологията на естетическото познаване (и в двата смисъл на думата “познаване”) превръща непознатото и нетъждественото в източник на незнаен, непредсказуем, калейдоскопичен и в крайна сметка екстатичен образ-действие. Красивото обаче няма нищо общо с никой конкретен образ, обект, то е свойство на антиобекта. Тук-и-сега красиво е странното, необичайното, смешното и в крайна сметка даже грозното, защото само те будят разума от обичайното му сънливо състояние.
От една страна излиза, че красиво е всъщност не-красивото.
От друга – красивото е новото, неизвестното.
Също така: красиво е вечното, известното.
Значи: всичко е красиво. Дори и конкурсите за красота.

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

По-скоро възможно красивото като осъществимост на идното е всяко - защото красотата е дофеноменален модел на разбиране при субекта. Но само естетическият гарант, който присъства като изработена селективност чрез авторефлексивното у субекта, разчленява това красиво като функционалност - в такъв смисъл естетическото намерение е напълно утилитаристичен начин на организация.

Too many silence
in a century of screams.

Има красота,само че не мисля ,че тя е толкова трудно разбираема ,колкото сложнотията от думи...красотата просто я има -съществува , и това е достатъчно..Ако не можете да я откриете с очите и душата си,то тогава думите могат да ви помогнат...
всъщност ,това би подвело разговора в една друга посока- а именно към красотата на изказа,на словото...
Вие го правите добре,но как мислите,ако изказът е по - простичък,нима не могат да се кажат също толкова много неща..Нима не е по-красиво..не тежи,не се натрапва...
Ще ви дам един пример- Бях си купил" една "книга на " един "автор...Купих я с голяма любов, и с много желание да я прочета веднага....само че от сложнотии ми се отщя ,защото именно заради тях не можах да "жидя " красотата на книгата .....
Как мислите ..В какво се крие Красотата на словото ?
( нали пак е по темата - КРАСОТАТА )?

Красотата е в пълноценната фраза, която да удря, а не да плава.

Too many silence
in a century of screams.