Момичета, дайте ми съвет

Тази 2004 г. ми донесе много промени в живота. Най хубавата е,че след доста време успях да забременея. Другата промяна с която се блъсквам в момента е, че съпругът ми започна нова работа, която го принуждава да бъде в София. Ние сме от Варна. Много бих искала да отида и аз и ако се беше случило преди няколко месеца, въобще нямаше да се замисля. Но сега, с малко човече в корема доста се притеснявам.Ако не отида сега после няма въобще да се реша, когато бебо се появи. От друга страна тук имам доста приятели в това число и свекърва, познавам вече лекари и когато имам проблем зная към кой да се обърна. А там си нямам никого. Професията на мъжа ми е такава, че все пътува. Може би за една седмица ще го виждам един ден. Та значи не мога да разчитам и на него.
Дайте ми съвет какво да предприема.
P.S. В София ще бъдем на квартира

Никой не може да ти даде съвет как да постъпиш, изборът би трябвало да е изцяло твой.
Аз бих искала да съм със съпруга си, независимо къде.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

Здравей
аз също съм от Варна, но вече от доста време съм в София. Може би от носталгични чувства към Варна (периодично решавам, че ще се върна) бих те посъветвала да си стоиш там. И то заради това, че в тези месеци докато си бременна и после с бебчето е добре до теб да има близки хора, на които можеш да разчиташ. А и ти казваш, че дори и да дойдеш тук с мъжа ти ще се виждате пак доста рядко. Освен това към притесненията ти по бременността ще се прибавят и тези по преместването. Ако в София имаш близки приятели или роднини ще ти бъде малко по-лесно. Но каквото и да ти казваме, решението трябва да си го вземеш сама

не мога да ти кажа, какво Ти да направиш, но ако Аз бях на твое място, щях да остана във Варна
Поздрави!

това ти самата знаеш най-добре :)
за себе си мога да кажа, че ако не съм до съпруга си не бих била щастлива. и може да звучи крайно, но за мен не може да има щастлив брак от разстояние. но аз съм такава, влюбена до уши, всеотдайна. не се привързвам към къщи и места, само към мъжа на живота си и оставям всичко, за да бъда с него.

Аз пък никога не бих останала надалеч от съпруга си.Аз не мога 3 дни да живея без него...силно казано де,ама...наистина не си го представям това.Тук ще си намериш приятели,можеш да бъдеш сигурна!!!каквото и да решиш,успех!
П.С.Той какво мисли по въпроса?

az sashto bih si ostanala tai kato veche znam kakav stres e edno mestene po vreme na bremennost tai kato mi se naloji a beshe v sashtia grad a neznam kakvo shteshe da mi e ako triabvashe da se mestim v drug grad no pak v sashtoto vreme shtiah da sam razdvoena i da si mislia postoianno za sapruga si .Neznam mislia che nikoi ne moje da ti dade savet,ti triabva sama da reshish

Здравей
Моя съвет категорично е да последваш мажа си. Нали си чувала за поговорката за разстоянията...... Недей да си мислиш че няма да се справиш. И аз не съм от София /е вярно живея тук от доста време но все пак.../ живеем на квартира, но си останах тук при мажа си и родех в София, въпреки че всички ми казваха да си отида в Благоевград и да родя там близо до родителите. Пак и не бива да лишаваш таткото от всички хубави мигови около бебо - ще видиш как ще се промени изведнъж - ТАТКОТО Помощ за бебето ще ти е необходима в началото за около 1 месец даже и по - малко - така че бабите ще дойдат за по две седмици и ти поле ще си поемеш щафетата
Стискам палци да вземеш правилното решение.

Първо-честито забременяване. Аз също забременях след няколко години опити и предполагам как се чувстваш. Не пишеш в кой месец си. Моят съвет е (ако си в началото на бременността) най-напред да отиде съпруга ти, да намери квартира и долу-горе да се устрои. Тъкмо през това време и бебчето ще се закрепи. Значи м/у 4-тия и 6-тия месец ще е най-удачно да отидеш. Тъкмо ще можеш да си намериш нова среда там. Ако си ангажирана в работата и искаш да я запазиш, докато излезеш по майчинство, отиди, като излезеш в първия болничен. Но преди това се поинтересувай за лекари там.
Все пак ти рано или късно ще отидеш в София и по- добре го направи преди да се е родило бебенцето, защото после ще ти е по-трудно. Тъкмо ще наредиш и жилището си преди да с е родило бебчето. Пренасяла съм багаж и бебе на 3 мес. от 1 град в друг (на 160 км отдалечени) и те уверявам, че е доста трудно. Честно ти казвам-тогва с носталгия си мислех за бременността си, защото освен корема друго не мъкнеш. А иначе - дрешки, кошара, принадлежности за хранене, количка и колко много още неща... Хубаво е, че се разбираш със свекърва си, но все пак мъжът ти е баща на бебето и няма да е много добре да го лишаваш от възможността да изживее бащинството си.
Ами дано съм ти помогнала. Лека бременност!

Я бързо бягай от свекървата! Това в кръга на шегата - решението трябва да го вземете двамата със съпруга ти - бих могла само да ти кажа аз как щях да постъпя на твое място - щях да тръгна с него. Разстоянията бавно и сигурно убиват близостта между хората, а и ще имаш нужда от него преди и след като се появи бебчето. Приятели ще си намериш със сигурност, важното е да не губиш най-близкия човек. Стискам ти палци да вземеш правилното решение. И лека бременност!

Решението взе да придобива форма. Ще отида при таткото. Може би ще намеря приятели сред вас софиянки. Може би ще пусна по късно тема "Препоръчайте ми лекар".
Искам съпругът ми да преживява с мен радостите и болките свързани с бебо.Не знам дали е правилното решение. София е голям град. Варна също, но не може да се сравни с там. Мъжът ми ме убеждава,че много ще ми хареса. Сигурно ще е така.
Благодаря ви момичета! Целувки!!!

Със сигурност ще си намериш приятели сред нас "софиянките" - сигурно повечето сме родом от някъде другъде, но.... нали вече живеем тук. И аз смятам, че ще ти хареса в София. Не се притеснявай за лекари, болници и т.н. тук има от всичко. Най-важното е, че ще си до таткото и той ще може да съпреживее всички хубави моменти от бременноста с теб. Ние ще помагаме с информация...


Габи - 21.10.2002 г.

Браво!Според мен взе правилното решение!Аз също не съм от София, и майка ми ме убеждаваше до скоро да раждам в родния ми град,защото имаме много познати в род.отделение(сестра ми е лекат там),обацхе аз без мъжа ми не отивам,а той работи,не може да зареже работа за 2-3 седмици и да стои при мен...а бебето не може да го изпишат и да го метнем на колата...
Спокойно,тук ще намериш много приятели!Разчитай на нас!

Много е гадно като трябва да се вземе подобно решение.
Лично аз бих си останала във Варна, защото в момента се нуждаеш от внимание и любящи хора наоколо. Това естествено е въз основа на това, че шанса да се виждате със съпруга ти пак е почти нулев. Като се роди бебето пак ще имаш нужда от много подкрепа първите 1-2 месеца. След като минеш през всички тези промени и си стъпиш здраво на краката е добър момент да взимаш решения за такива промени.
Аз без съпругът ми не мърдам никъде по принцип. Но в твоя случай стоейки сама в къщи с всичките отговорности по цели денонощия ... на мен ми звучи като широко отворена врата за депресии, които и без другото в тези периоди хлопат на вратата.
Това си е моето виждане. Много трудно решение. Но според мен бебето е преди всичко, а то ще има нужда от едни ръце повече наоколо първите месеци и спокойна майка.

Реших да не чета другите мнения за да се изкажа по-добре, но сгреших.
Щом си взела решението - смело напред и каквото сабя покаже!!! Изобщо не се колебай и без "Ако ..." Успех!!!

Здрасти и аз да си кажа мнението ами според мен идвай аз съм от софия и не ми се е налагало да се местя /освен за една година в италия/ но това е друга работа но имам много приятелки от други градове дошли с малки бебета и дечица преживяли същите мисли и проблеми сега им е много готино и са дори доволни че са дошли.Е и това е много относително защото зависи какъв човек си в какви условия ще живееш и в каква среда ще попаднеш но май си струва да опиташ ако нещо не потръгне винаги мовеш да се върнеш но ако не опиташ никога няма да разбереш какво изпускаш успех.