Кон с капаци

Здравейте,
За първи път влизам и пиша в клубовете, но съм пред нервен срив. Искам съвет и ще ви бъда благодарна, ако ми помогнете да се овладея поне.
Ситуацията е следната:
Преди 4 месеца съпругът ми имаше рожден ден. Както винаги се очертаваше традиционния купон. Беше готино - телефоните звъняха и идваха приятели. Беше бурна нощ. На сутринта станах преди него и кой ме би през пръстите да видя какви са поздравите в мобилния му телефон. И ето ти изненада. Някаква мацка му изпратила стихотворение - любовно. Изпълнено с страст и желание. Другото интересно е, че в телефона му е записана като Jo. Не го приех като нещо супер зна4ително. Така продължих и чистенето след купона и спокойното си ежедневие.
Да ама преди две седмици съпруга ми си забреви телефона вкъщи. Нямах си друга работа и отново проеверих съобщенията в телефона му. И сега се разтрпервам като се сетя. Имаше 7 – 5 от които от Jo, изпращани през 5-6. Немога точно да цитирам но имаше неща от сорта на: “ако доида ще има ли едно спокойно кътче –да те открадна”, “знам че мислиш за мен”, “и днес ли няма да се видим мон амур” и разни от сорта. Чудех се какво да правя. Искаше ми се да му извия врата. Ама какво да му кажа, че му ровя по телефона ли? И докато се ядосвам и злобея, хоп и телефома му звъни. Познайте кой е? - Jo. Звъни упорито и на третия път вдигнах. Когато ме чу мацката, след секунди малчание каза че търси него с трперещ глас. Кзах и че си е забражил тел. Тя каза “добре” и затвори. Бях побесняла. На ICQ-то попитах моичкия коя е тази дето звъни. Отговорът беше “Бивша колешка дето иска да се видиме ама аз все немога.” След случката изтри всички съобщения. Другото е, че има и дом тел който е записан пак “закодирано”. Това ме накара да проверя всичките му e-mail-и. Открих и др мацка, с която си е чатил и обява за неангажираща връзка в Elmaz.com. Това са неща от преди 2 години, а аз сега ги откривам.
Незнам какво да правя. Никога не се прибира след работа и досега съм му вярвала, че пият бира с колеги. Сега невярвам. МОЛЯ ВИ ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ.

Имах един клиент преди няколко години. Та той започна да получава SMS - и от някаква жена от любовен характер. Лично той ми е казвал, че не познава такава жена. Всичко стигна до жена му. Бяха почти стигнали до развод на стари години. Накрая той започна издирване по всичките му правила. Имаше възможност да го направи. Оказа се, че това е било човек (също мъж), с който са си имали преди години неприятни взаимоотношения. Всичко се оказало някакво отмъщение на лична основа. Не зная как завърши всичко, но в крайна сметка човека си разби нервите и тези на жена си.

Сега като мъж ще ти кажа, че никой съпруг не запазва подобни компрометиращи неща в телефона си. Това може да се случи само ако те наистина са без значение за него. И не е нужно да ти казва всичко.

Подобно може да се случи и в сайтовете за запознанства. Помисли си само колко лесно можеш ти да го направиш за някоя друга жена.

С всичко това не искам да "оневиня" твоят съпруг. Това което си написала може да бъде обяснено и по друг начин. Не прави трагедия. Просто си трай, наблюдавай и ако видиш, че подозренията ти са наистина основателни, тогава решавай какво да правиш.

Между другото почти всеки човек поне веднъж изневерява. Навярно и ти. Прояви търпение и всичко само ще си дойде на мястото. Само не избухвай. Така ще влошиш положението.

Хайде, погледни ведро на нещата и се усмихни! Обичаш ли да ходиш под дъжда? Я виж каква страхотна шума е в парка - само за ритане!

Скапана клавиатура - пропуска букви.
ХА! Ама тя и слага букви...! УЖАС!

съвет трудно се дава ..
не знам какво да ти кажа , разбирам колко те боли ...
според мен говори му кажи , че знаеш всичко ..
доколкото знам 90 % от обявите по сайтовете са на семейни мъже .. но не си затваряй очите , може и момичето да не знам че е семеен , има го и това ...
вероятно лъже всички///
не вярвам той да се промени ....

ама с това тук:
"...никой съпруг не запазва подобни компрометиращи неща в телефона си. Това може да се случи само ако те наистина са без значение за него."
вече не мога да се съглася. И аз мислех като теб, но сега съм на мнение, че всичко не... но поне важните неща, тези, които са от значение, трябва да се казват.

(запазват си ги и много влюбените мъже... поне докато не намерят начин да ги прехвърлят на по-сигурен носител ... или ако са вече във следващата фаза - смс-ите надвишават размера на паметта :)))


Ти имаш ли?

... и в други теми не съм забелязал да сме на различнои мнение. Просто си се допълваме.

Съгласен съм, че по-важните неща трябва да се споделят. Друг е въпросът как се оценяват нещата на важни и по-важни. Ако човек е искрен би споделял всичко, макар в даден момент да не се сеща за нещо, то в следващ изплува и т.н.

Историята която разказах е истинска, но много малко вероятна. Рядко се срещат такива неща. Но когато става дума за подозрениа човек трябва да се опита да даде максимален шанс да не е прав. Иначе могат да се направят много непоправими гафове. Според мене най-вероятно жената да е права, ама докато се борави с вероятности не може нищо да направи. Единственото реално нещо за нея виждам в това да започне по-егоцентриско да гледа на брака си и да започва да се подготвя за лош вариант. Но това ще я съсипе, ако предварително не е такава натура.
====
Преди години приятели ми бяха казвали:
"... и на калъп да те хване, пак не си признавай!..."

Винаги могат нещата да бъдат извъртяни. Въпрос е на търпило на другата страна колко ще ти позволи.

Скапана клавиатура - пропуска букви.
ХА! Ама тя и слага букви...! УЖАС!

"Не бързай" наистина е най-добрата политика в случая. Каква беше там народната мъдрост... "пет пъти мери, един път режи..."

Проблемът е в това, че докато мериш и премеряш извъртанията и увъртанията, любовта си изчезва. Остава някаква кална утайка, в която можеш да се примириш да пълзиш само ако си забравил как се лети.
И колкото по-късно отлетиш, толкова по-жестоко ще отрежеш всичко, което е било преди...

Та за това - един съвет към мъжете: Не увъртайте и не извъртайте.


Ти имаш ли?

много съжалявам,че изживяваш всичко това - този стрес,нерви...
Всъщност може да се окаже,че няма нищо тревожно.
Аз бих те посъветвала да говориш открито с него.разбира се ,той може да не ти отговори на 100 % открито,но пък и ти да живееш в този ад - просто трябва да предприемеш нещо.Съветвам те ,обаче да не му крещиш,да не му се караш - попитай го кротко.Ако трябва преди това отиди на черква,помоли се,поплачи си и когато си психически готова проведи разговора.Не се отчайвай преди да си разбрала срещу какво заставаш.
желая ти късмет

moje i da si pusnesh edin profil v elmaz ili da se opitash da chatish s nego na icq kato se predstavish za niakava izmislena jena. taka shte razberesh kakvi gi varshi. moje i sreshta da mu opredelish za da vidish dali shte otide i kakavo shte ti kaje .
a moje i sluchaino da se poiavish na sreshtata :)))
ps. az taka napravih s maj v koito se samniavah i mnogo nehsta se iziasniha.

chovek prestava da se krie kogato veche ne go e grija za partniora mu.

... в никакъв случай не смятам съветът ти за добър. Унизително е и това винаги се усеща.

Скапана клавиатура - пропуска букви.
ХА! Ама тя и слага букви...! УЖАС!

естествено , че той ще отиде на среща, нали затова е в сайта ( ако не иска връзка , той ще го упомене в профила си )
а е кофти тя да го пробва по този начин , той й е съпруг , а не някакъв случаен човек, с когото се е запознала онлайн...
работата е ясна , но колкото повече разплита , толкова повече ще й става гадно ..и...не знам...

Дори твърде много, но все пак съветът ти е приложим въобще към хората, а не само към мъжете. Всичко опира до самопознанието и осъзнаването, какво иска и към какво се стреми всеки от нас.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Всеки човек изневерява поне веднъж!!!

НА тебе изневерявали ли са ти??? Навярно не! Затова може би не знаеш колко боли!

Аз съм прясно разведен... Заради изневяра - и все още ме боли за всичко - за годините през които съм вярвал, за изгубените надежди, за детето което ще расте с разделени родители.

Хм, кофти работа. не познавам мъжа ти и следователно не бих могла да кажа нищо за ситуацията, но понеже и на мен ми тежи такъв"грях" на душата, ще ти кажа какво стана при мен. бяхме се събрали пакслед едногодишна раздяла. нещата не вървяха по мед и масло, другата жена още я усещах сякаш ми диша във врата, въпреки уверенията, че историята е приключила. и тогава почнах да му чета съобщенията. аз, която в джобовете на панталоните му не смеех да бръкна, че са си негови. е, тръпки ме побиха и мен. няма да ти казвам какви любовни излияния четях, но това беше последното което ми трябваше в момент когато трябваше да съм спокойно и трезва и се опитвах да възстановя нещо почти разрушено. и така от първоначалното добро намерение не остана нищо. напрежението беше непоносимо. толкова гадно не съм се държала и когато за пръв път разбрах, че вече не съм the one and only. е, опита за събиране се провали, в голяма степен заради моите избухвания, за които той не намираше обяснение. освен това, че явно съм проклета по природа. месеци по-късно си признах как съм чела СМС-ите му. той беше изумен. попита ме "Ти затова ли се държеше така отвратително? Боже, а аз какво ли не си мислих". е да, призна си че е имало нещо останало тогава, но нещата наистина са били на изживяване, в крайна сметка беше избрал мен след възможността да е с другата. но ... моя страх да си кажа какво чета сутрин докато спи, съсипа доста. още едно зрънце доверие се отрони.

не знам какво трябва да направиш. бих ти казала, че най-добре е да си поговорите открито, защото в семейните отношения нещат трябва да са ясни. но пък всеки е различен, вие може да сте съвсем друг тип хора. може това да е унищожениетона вашето семейство, а може да е спасението му. не знам. сама трябва да прецениш. желая ти да избереш правлия път.

Много благодаря за отношението и проявеното разбиране. Мога да кажа че завидно трезво гледате на нещтата. Май ще оставя времето да покаже какво да правя. Но със игурност знам че ЩЕ МУ ИЗЛЕЗЕ ПРЕЗ НОСА. От сега нататък ще гледам на отношенията ни като на отношението ми към лична банкова сметка - бездънна и винаги пълна.

Много благодаря за отношението и проявеното разбиране. Мога да кажа че завидно трезво гледате на нещата. Май ще оставя времето да покаже какво да правя. Но със игурност знам че ЩЕ МУ ИЗЛЕЗЕ ПРЕЗ НОСА. От сега нататък ще гледам на отношенията ни като на отношението ми към лична банкова сметка - бездънна и винаги пълна.

... ще му излезне през носа. По-важно е ти да намериш своя вътрешен комфорт, пък кой каквото прави... нали знаеш? Сега не се ядосвай и си щади нервите! Мъже има много, но нервите са ти само едни.

Късмет!

Скапана клавиатура - пропуска букви.
ХА! Ама тя и слага букви...! УЖАС!

женска болест - да шпионирате съпрузите си. СМС-и, повиквания, е-поща...

На мен и през ум не ми е минало да докосвам GSM-апаратчето на жена си. Защо ли? Сигурно защото не ми пука - дали пък човек не може си има щастие и извън брачния партньор? И покрай него може наистина да ме прецени колко струвам.

Не, пука ми, разбира се! Но пък си знам, че личният живот на човека е нещо много деликатно и си е лично негово. Всички се раждаме сами и сами си отиваме от света - колкото и години да прекараме заедно, колкото и деца да си родим... Не съм нито господ, нито демиурга, за да се ровя в нейния живот. И моят си е достатъчно сложен.

Ако се усъмня в нещо из личните неща на жена си - може да си направя неправилен извод. Лесно е да сгреша. Дори да си внуша нещо, да се навия - а отдолу да стои само някаква глупост, недоразумение и прочее.

Затова и вие - жените вършите много глупости в живота си (обикновено мъжете плащат за тях) - предпоставките, корена на т.н. "женска логика" са дълбоко сбъркани още в зародиша си. Лесно се поддавате на афекти и множество чувства, които нямат нищо общо с любовта - но в женската душа те съпътстват любовта (бог знае защо и как и по какъв странен начин)...
Прощавай, че съм груб, Мърморанке (много си ми симпатична, иначе), ама не знам що за зор имаш да си развалиш семейството.


Love should be everything or not at all...

мирише на бира ,леко е замъглил погледа и като влезе праи: Шшшшт... да не събуим децата!


Аз мога!А ти?

за едно си прав, болест е. по онова време май съм била най-близо до усещането за някаква зависимост, пристрастеност. искаш да спреш и не можеш. все тая, това е минало. във всеки случай, това едно от нещата от които най-много се срамувам, че съм ги направила. и не само заради последиците. просто беше непочтено, а аз си мислех, че не съм такъв човек. та така.

а семейството ми - ами нямам зор да си го развалям. напротив, искам да си го запазя, да си го възстановя, така ако може като оная птичка от пепелта ... ама да видим, нали казват там за пътя към ада .. знаеш