Силата на привличането
24 отговора
1116 прегледа
Силата на привличането
Прочетох нещо интересно в друг клуб - тук.
_______________________________________
Силата на привличането
Привличането е удивителен феномен, чуден пример за сложното взаимодействие между ума и тялото. Влизате отегчено в някаква стая и изведнъж срещата човек, който предизвиква вълнение у вас, и само за няколко минути чувствате прилив на енергия, пулсът ви се ускорява, дланите ви започват да се потят и усещате сексуална възбуда. Това се причинява от съвместното действие на биохимични реакции, в които участват хипоталамусът, симпатиковият дял на нервната система, хипофизата и надбъбречните жлези и предизвикват отделянето на ЕПИНЕФРИН – вещество, което ни кара да се чувстваме “възбуда”.
Много се говори по въпроса за влюбването. Някой ви привлича, защото притежава качества и характеристики, които ви липсват, или виждате в него нещо, от което страдате и вие. Макар че всичко това отчасти е истина, трябва да запомним, че като биологичен вид сме програмирани да се влюбваме, за да се размножаваме. Затова сексуалната възбуда е толкова приятно усещане – предназначението и е да осигури създаването на потомство.
Тъй като влюбването е мощно биологично изживяване, често загубваме връзка с онази част от мозъка, свързана с разума, интелекта и способността ни да разсъждаваме, и се отдаваме на приятните си изживявания и емоции. За съжаление насладата, която изпитваме от романтичните преживявания и чувството на “възбуда” под въздействието на ЕПИНЕФРИНА, може да ни накара да объркаме тези чувства с любов и да се впуснем във връзка, не по-различна от тази на две разгонени котки. От друга страна, много трайни връзки са започнали със силно сексуално и физическо привличане между партньорите. Определено такива двойки в началото са били под въздействието на силна страст, преди да преминат към създаване на трайна връзка.
Сексуалната химия и силното привличане са нещо необходимо, за да гори дълго огъня между нас и партньора ни. Катрин Джонсън, автор на “Щастливи в любовта”, изучава тайните на трайните щастливи връзки, пише: “Ако поразровите малко, ще откриете, че под спокойната повърхност на щастливите бракове често се крие силна сексуална връзка и привличане между партньорите. Без съмнение много, може би повечето от щастливите бракове, са започнали със силно сексуално привличане, независимо че с годините то може да е отслабнало.
Докато някои от нас имат късмета да изпитат силно привличане към някого, да се влюбят и да изградят сполучлива връзка, други трябва да се по внимателни с хората, към които изпитват сексуално привличане. Трябва да разберем дали хормоните ни работят в синхрон със сърцето и ума ни.
За да изберем подходящ партньор, едно от най важните решение които човек взима в живота си би било добре да си зададем въпроси:
- Зряло или детинско привличане изпитвам към този човек?
- От егото или духа идва това привличане?
- Как действам и постъпвам – под влиянието на хормоните или на сърцето, инстинкта и мъдростта, или всички взети заедно?
Ако постъпваме като зрели хора, ще търсим партньор да ни бъде любовник, човек, който ни помага, приятел, който е готов да следва с нас духовния път. Ако постъпваме като деца, ще искаме някой, който да ни спасява, да ни кара да се чувстваме важни, да ни дава сигурност, уют или сексуално удоволствие. Именно това детинско състояние ни кара да се отдаваме на фантазии за Пепеляшка и Принца и да си мечтаем, че ще бъдем влюбени завинаги.
Според Пол Пърсал, автор на “Сексуално лечение”, биохимичната реакция, резултат от постоянно увлечение, състояние на “влюбеност” или търсене на сексуална наслада без истинска междуличностна връзка, води до отделянето на големи количества епинефрин, което води до състояние на хронична възбуда, неспокойствие и напрежение. Това от своя страна може да доведе до повишена раздразнителност, умора и срив на имунната система, които могат да предизвикат хронично безпокойство и депресия. Това мъчително преживяване се поражда от липса на любов. Когато хората се пристрастят към усещането на постоянна възбуда под влиянието на епинефрина и търсят единствено тръпката, биха се задоволили с всякакъв партньор. Пърсал пише: “Страстен секс, последван от хладни чувства на съжаление и самота, може рано или късно да приучи имунната ни система да действа толкова несвързано, колкото и самите ние при взимането на решения, отнасящи се до интимния ни живот”.
От друга страна, когато се свързваме с някого с внимание и любов и изпитваме сексуално привличане към този човек, телата ни произвеждат хормона окситоцин, който събужда чувства на силна близост, доверие и чувственост. Между другото, окситоцинът е хормонът който се отделя и когато майката кърми детето си. Според Пърсал “ той е нервно-химическо вещество на интимната връзка което допринася и за баланса на имунната система”. За една развиваща се балансирана връзка, в която има любов, са необходими близо ЧЕТИРИ ГОДИНИ, за да спрат телата ни да произвеждат епинефрин и да започнат да отделят окситоцин, което означава, че много хора никога не изживяват истинска близост.
Когато съчетаем познанията си по биохимични процеси, които протичат в нас, с духовните си познания, че разберем, че това което е добро за духовното ни пътуване, е добро и за връзките ни, и за имунната система. Няма разделение между трите. Сякаш собственото тяло ни моли да обичаме, да използваме интелекта си и да бъдем мъдри в избора си.
Нашите мисли, чувства, клетки, хормони, жлези, съзнание, нежност, състрадание, сексуалност и почтеност са като различни парченца в калейдоскоп, който непрестанно си взаимодейства, създавайки композицията на това, което сме и което чувстваме. Колкото по-свързани са тези частици в едно неделимо цяло, толкова повече можем да вярваме на привличането, което изпитваме.
Въпреки че много автори на книги за интимните взаимоотношения смятат, че страстта в една нова връзка неизбежно преминава в по улегнало съжителство и приятелство, което измества сексуалното привличане, има специалисти, които не са съгласни. Ако си изберем партньор, към който изпитваме силно привличане и продължим да следваме духовния път, като се отнасяме с доброта и вярност един към друг, сексуалното привличане може да се запази все така силно. Именно това силно привличане помага на хората да виждат най-добрите си черти. Обожанието, което изпитваме към партньора, е нещото, което ни помага да го оценим и обичаме с всичките му предимства и недостатъци и което подържа живота на романтичните чувства. Повечето щастливи двойки, които Джонсън е интервюирала, все още били влюбени и изпитвали силно сексуално привличане един към друг. Освен това между тях безпогрешно се усещала истинска близост, благосклонност и взаимно обожание."
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
_______________________________________
Силата на привличането
Привличането е удивителен феномен, чуден пример за сложното взаимодействие между ума и тялото. Влизате отегчено в някаква стая и изведнъж срещата човек, който предизвиква вълнение у вас, и само за няколко минути чувствате прилив на енергия, пулсът ви се ускорява, дланите ви започват да се потят и усещате сексуална възбуда. Това се причинява от съвместното действие на биохимични реакции, в които участват хипоталамусът, симпатиковият дял на нервната система, хипофизата и надбъбречните жлези и предизвикват отделянето на ЕПИНЕФРИН – вещество, което ни кара да се чувстваме “възбуда”.
Много се говори по въпроса за влюбването. Някой ви привлича, защото притежава качества и характеристики, които ви липсват, или виждате в него нещо, от което страдате и вие. Макар че всичко това отчасти е истина, трябва да запомним, че като биологичен вид сме програмирани да се влюбваме, за да се размножаваме. Затова сексуалната възбуда е толкова приятно усещане – предназначението и е да осигури създаването на потомство.
Тъй като влюбването е мощно биологично изживяване, често загубваме връзка с онази част от мозъка, свързана с разума, интелекта и способността ни да разсъждаваме, и се отдаваме на приятните си изживявания и емоции. За съжаление насладата, която изпитваме от романтичните преживявания и чувството на “възбуда” под въздействието на ЕПИНЕФРИНА, може да ни накара да объркаме тези чувства с любов и да се впуснем във връзка, не по-различна от тази на две разгонени котки. От друга страна, много трайни връзки са започнали със силно сексуално и физическо привличане между партньорите. Определено такива двойки в началото са били под въздействието на силна страст, преди да преминат към създаване на трайна връзка.
Сексуалната химия и силното привличане са нещо необходимо, за да гори дълго огъня между нас и партньора ни. Катрин Джонсън, автор на “Щастливи в любовта”, изучава тайните на трайните щастливи връзки, пише: “Ако поразровите малко, ще откриете, че под спокойната повърхност на щастливите бракове често се крие силна сексуална връзка и привличане между партньорите. Без съмнение много, може би повечето от щастливите бракове, са започнали със силно сексуално привличане, независимо че с годините то може да е отслабнало.
Докато някои от нас имат късмета да изпитат силно привличане към някого, да се влюбят и да изградят сполучлива връзка, други трябва да се по внимателни с хората, към които изпитват сексуално привличане. Трябва да разберем дали хормоните ни работят в синхрон със сърцето и ума ни.
За да изберем подходящ партньор, едно от най важните решение които човек взима в живота си би било добре да си зададем въпроси:
- Зряло или детинско привличане изпитвам към този човек?
- От егото или духа идва това привличане?
- Как действам и постъпвам – под влиянието на хормоните или на сърцето, инстинкта и мъдростта, или всички взети заедно?
Ако постъпваме като зрели хора, ще търсим партньор да ни бъде любовник, човек, който ни помага, приятел, който е готов да следва с нас духовния път. Ако постъпваме като деца, ще искаме някой, който да ни спасява, да ни кара да се чувстваме важни, да ни дава сигурност, уют или сексуално удоволствие. Именно това детинско състояние ни кара да се отдаваме на фантазии за Пепеляшка и Принца и да си мечтаем, че ще бъдем влюбени завинаги.
Според Пол Пърсал, автор на “Сексуално лечение”, биохимичната реакция, резултат от постоянно увлечение, състояние на “влюбеност” или търсене на сексуална наслада без истинска междуличностна връзка, води до отделянето на големи количества епинефрин, което води до състояние на хронична възбуда, неспокойствие и напрежение. Това от своя страна може да доведе до повишена раздразнителност, умора и срив на имунната система, които могат да предизвикат хронично безпокойство и депресия. Това мъчително преживяване се поражда от липса на любов. Когато хората се пристрастят към усещането на постоянна възбуда под влиянието на епинефрина и търсят единствено тръпката, биха се задоволили с всякакъв партньор. Пърсал пише: “Страстен секс, последван от хладни чувства на съжаление и самота, може рано или късно да приучи имунната ни система да действа толкова несвързано, колкото и самите ние при взимането на решения, отнасящи се до интимния ни живот”.
От друга страна, когато се свързваме с някого с внимание и любов и изпитваме сексуално привличане към този човек, телата ни произвеждат хормона окситоцин, който събужда чувства на силна близост, доверие и чувственост. Между другото, окситоцинът е хормонът който се отделя и когато майката кърми детето си. Според Пърсал “ той е нервно-химическо вещество на интимната връзка което допринася и за баланса на имунната система”. За една развиваща се балансирана връзка, в която има любов, са необходими близо ЧЕТИРИ ГОДИНИ, за да спрат телата ни да произвеждат епинефрин и да започнат да отделят окситоцин, което означава, че много хора никога не изживяват истинска близост.
Когато съчетаем познанията си по биохимични процеси, които протичат в нас, с духовните си познания, че разберем, че това което е добро за духовното ни пътуване, е добро и за връзките ни, и за имунната система. Няма разделение между трите. Сякаш собственото тяло ни моли да обичаме, да използваме интелекта си и да бъдем мъдри в избора си.
Нашите мисли, чувства, клетки, хормони, жлези, съзнание, нежност, състрадание, сексуалност и почтеност са като различни парченца в калейдоскоп, който непрестанно си взаимодейства, създавайки композицията на това, което сме и което чувстваме. Колкото по-свързани са тези частици в едно неделимо цяло, толкова повече можем да вярваме на привличането, което изпитваме.
Въпреки че много автори на книги за интимните взаимоотношения смятат, че страстта в една нова връзка неизбежно преминава в по улегнало съжителство и приятелство, което измества сексуалното привличане, има специалисти, които не са съгласни. Ако си изберем партньор, към който изпитваме силно привличане и продължим да следваме духовния път, като се отнасяме с доброта и вярност един към друг, сексуалното привличане може да се запази все така силно. Именно това силно привличане помага на хората да виждат най-добрите си черти. Обожанието, което изпитваме към партньора, е нещото, което ни помага да го оценим и обичаме с всичките му предимства и недостатъци и което подържа живота на романтичните чувства. Повечето щастливи двойки, които Джонсън е интервюирала, все още били влюбени и изпитвали силно сексуално привличане един към друг. Освен това между тях безпогрешно се усещала истинска близост, благосклонност и взаимно обожание."
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Re: Силата на привличането
Hm, наскоро една девойка ме ... /косвено принуди ?/ да си направя изследване за любовта из разните книжки, кoито се въргалят у нас и в работата. Ето някой неща:
Субективно усещане за влюбване по К.Поуп:
“Мисълта ми постоянно е заета с нея/ него. Усещам дълбоко желание просто да бъда до нея/него, до човека когото обичам, без значение какво правим и дали въобще правим нещо. Когато я/го няма усещам огромна вътрешна празнота, сякаш част от моя организъм го няма, но в духовен план. Ежечасно си мисля за нея/него в асоциация с неща, които се случва около мен, неща, които не се случват и неща, които може би ще се случат. Отсъствието й/му предизвиква чувство на истинско отчаяние, а също и мъчително очакване на мига, когато отново сме заедно. Когато този момент настъпи се появява усещане за еуфоричен екстаз и/или успокоение и удовлетвореност. Мисълта, че ние никога няма отново да се видим и това усещане може да изчезне завинаги ме докарва до състояние на безсилие /да променя нещата/, паника / част от мен се откъсва завинаги/, гняв /не искам това да става/, регрес /до детски емоции/ и опити да върна нещата на всяка цена, понякога независимо от цената и без да се замислям за последиците.”
***
“Tриъгълна” теория на любовта на Робърт Стърнберг.
В схематичен триъгълник Стърнберг съчетава три съставни компонента на любовта, които според него в общи линии изчерпват нейната същност:
1. Обвързаност,
2. Интимност,
3. Страст.
Обвързаността представлява когнитивния елемент на любовта и се отнася до решението /съзнателно или несъзнателно/, което взимаме относно обекта на харесване или любов.
Интимността се определя като емоционалния аспект на любовта и съдържа в себе си близост, споделяне, подкрепа.
Третият компонент е страстта. Тя се отнася до физическата привлекателност и сексуалното привличане.
Според тази теория различните позитивни връзки, които реализираме с хората около себе си, се дължат на различните вариации, в които могат да бъдат съчетавани горните три компонента:
1. безразличие – отсъстват и трите компонента
2. харесване - налице е само интимност, както и приятелство
3. заслепение – отсъства всичко друго освен страстта. Присъща е на силните и внезапни любовни увлечения.
4. празна любов – дължи се единствено на ангажимента към другия. Понякога е доста тягостна.
5. романтична любов – присъства страст и интимност, но отсъства обвързаността.
6. несмислена любов – има страст и обвързаност, но й липсва чувството на интимност.
7. приятна любов – изградена е само от обвързаност и интимност.
8. съвършена любов – завършено чувство, съдържащо и трите компонента в балансирано състояние.
***
Предпоставките на любовта са няколко. На първо място е “близост”. Емпиричен факт е, че с увеличаване на разстоянието между влюбените, вероятността за брак /постоянна връзка/ намалява. На второ място е “подобието”. Сходството на образователния, икономическия, социалния статус улеснява взаимното разбиране и приемане и добра гаранция за щастлив семеен живот . Свое място има и “взаимодопълването”. Тя улеснява междуличностното взаимодействие и напомня за древногръцкия мит, разказан от Платон в диалога “Пир” за андрогините – хора, които се раждали слепени по двама, но били разделени от Зевс и оттогава всеки е бил обречен да търси своята половина чрез любовта за да се слее с нея. Последния фактор е физическата атрактивност.
За окончателния избор на близък човек все пак играе роля и един вид хладнокръвна сметка, рационална преценка за съвместимост. Пресмятайки както собствените си приходи и разходи във връзката,така и тези на партньора си, индивидът, воден от нормата за справедливост или личен интерес, търси равностойност или облага. Твърде често поради
· динамиката у личността или
· поради нейната липса или
· поради постепенността в нейното саморазкриване
съществува опасност от разногласие във възгледите и ценностите, особенно при по-бързо зародили се връзки. Бързото “нахлуване’ в интимния свят на другия превръща партньорите в потенциална заплаха един за друг, доколкото има възможност от сериозни интервенции, , но няма съгласуваност. Дори при незначителни различия във вижданията това може да доведе до едностранно психично насилие, макар и извършвано с най-добри намерения, но със сериозни разходи за потърпевшия, което да “взриви”връзката и да я унищожи. Или пък отпорът на партньорът да бъде толкова остър, че да постави под въпрос възнагражденията и разходите на първия. Така силната привързаност преминава в силна неприязън и даже омраза. А причината е в големия залог /възможността за голямо възнаграждение, но при високи разходи /, който е осуетен, в неоправдания риск, в напразно направените инвестиции. И тъй като причината за този неуспех е пределно точно обективиран в другия, то той лесно се превръща от обект на адмирации в обект на омраза. Множество близки приятелства и интимни връзки се разпадат именно поради причини от такъв характер. Подобен е механизмът на ревността в любовта. Ние не можем да приемем по ниско съотношение защото се считаме в правото си да искаме цялото възнаграждение, на което другия е способен, тъй като ние сме изразходвали цялото свое за него или поне равностойна част. Играем va banque и се разоряваме. Тук именно с пълна сила важи определението ‘омраза от любов”.
Толкоз за сега, после пак
. Ако има интерес, де
I'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!
Субективно усещане за влюбване по К.Поуп:
“Мисълта ми постоянно е заета с нея/ него. Усещам дълбоко желание просто да бъда до нея/него, до човека когото обичам, без значение какво правим и дали въобще правим нещо. Когато я/го няма усещам огромна вътрешна празнота, сякаш част от моя организъм го няма, но в духовен план. Ежечасно си мисля за нея/него в асоциация с неща, които се случва около мен, неща, които не се случват и неща, които може би ще се случат. Отсъствието й/му предизвиква чувство на истинско отчаяние, а също и мъчително очакване на мига, когато отново сме заедно. Когато този момент настъпи се появява усещане за еуфоричен екстаз и/или успокоение и удовлетвореност. Мисълта, че ние никога няма отново да се видим и това усещане може да изчезне завинаги ме докарва до състояние на безсилие /да променя нещата/, паника / част от мен се откъсва завинаги/, гняв /не искам това да става/, регрес /до детски емоции/ и опити да върна нещата на всяка цена, понякога независимо от цената и без да се замислям за последиците.”
***
“Tриъгълна” теория на любовта на Робърт Стърнберг.
В схематичен триъгълник Стърнберг съчетава три съставни компонента на любовта, които според него в общи линии изчерпват нейната същност:
1. Обвързаност,
2. Интимност,
3. Страст.
Обвързаността представлява когнитивния елемент на любовта и се отнася до решението /съзнателно или несъзнателно/, което взимаме относно обекта на харесване или любов.
Интимността се определя като емоционалния аспект на любовта и съдържа в себе си близост, споделяне, подкрепа.
Третият компонент е страстта. Тя се отнася до физическата привлекателност и сексуалното привличане.
Според тази теория различните позитивни връзки, които реализираме с хората около себе си, се дължат на различните вариации, в които могат да бъдат съчетавани горните три компонента:
1. безразличие – отсъстват и трите компонента
2. харесване - налице е само интимност, както и приятелство
3. заслепение – отсъства всичко друго освен страстта. Присъща е на силните и внезапни любовни увлечения.
4. празна любов – дължи се единствено на ангажимента към другия. Понякога е доста тягостна.
5. романтична любов – присъства страст и интимност, но отсъства обвързаността.
6. несмислена любов – има страст и обвързаност, но й липсва чувството на интимност.
7. приятна любов – изградена е само от обвързаност и интимност.
8. съвършена любов – завършено чувство, съдържащо и трите компонента в балансирано състояние.
***
Предпоставките на любовта са няколко. На първо място е “близост”. Емпиричен факт е, че с увеличаване на разстоянието между влюбените, вероятността за брак /постоянна връзка/ намалява. На второ място е “подобието”. Сходството на образователния, икономическия, социалния статус улеснява взаимното разбиране и приемане и добра гаранция за щастлив семеен живот . Свое място има и “взаимодопълването”. Тя улеснява междуличностното взаимодействие и напомня за древногръцкия мит, разказан от Платон в диалога “Пир” за андрогините – хора, които се раждали слепени по двама, но били разделени от Зевс и оттогава всеки е бил обречен да търси своята половина чрез любовта за да се слее с нея. Последния фактор е физическата атрактивност.
За окончателния избор на близък човек все пак играе роля и един вид хладнокръвна сметка, рационална преценка за съвместимост. Пресмятайки както собствените си приходи и разходи във връзката,така и тези на партньора си, индивидът, воден от нормата за справедливост или личен интерес, търси равностойност или облага. Твърде често поради
· динамиката у личността или
· поради нейната липса или
· поради постепенността в нейното саморазкриване
съществува опасност от разногласие във възгледите и ценностите, особенно при по-бързо зародили се връзки. Бързото “нахлуване’ в интимния свят на другия превръща партньорите в потенциална заплаха един за друг, доколкото има възможност от сериозни интервенции, , но няма съгласуваност. Дори при незначителни различия във вижданията това може да доведе до едностранно психично насилие, макар и извършвано с най-добри намерения, но със сериозни разходи за потърпевшия, което да “взриви”връзката и да я унищожи. Или пък отпорът на партньорът да бъде толкова остър, че да постави под въпрос възнагражденията и разходите на първия. Така силната привързаност преминава в силна неприязън и даже омраза. А причината е в големия залог /възможността за голямо възнаграждение, но при високи разходи /, който е осуетен, в неоправдания риск, в напразно направените инвестиции. И тъй като причината за този неуспех е пределно точно обективиран в другия, то той лесно се превръща от обект на адмирации в обект на омраза. Множество близки приятелства и интимни връзки се разпадат именно поради причини от такъв характер. Подобен е механизмът на ревността в любовта. Ние не можем да приемем по ниско съотношение защото се считаме в правото си да искаме цялото възнаграждение, на което другия е способен, тъй като ние сме изразходвали цялото свое за него или поне равностойна част. Играем va banque и се разоряваме. Тук именно с пълна сила важи определението ‘омраза от любов”.
Толкоз за сега, после пак
. Ако има интерес, деI'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!
Re: Силата на привличането
Това последното звучи много добре и дано да е вярно. Искам да обожавам и да ме обожават. Не искам да свършва никога. Някъде там съществува някой който е създаден за мен. Две половинки от едно цяло. Много романтиШно. Наздраве.
Апропо солидна обосновка може да се намери на всичко което ни е изгодно. Като например колко ангела могат да се поберат на върха на една игла. Само дето става все по изтънчено, защото човешкия кръгозор се разширява.
А как ми се иска да беше вярно, това че е възможно да задържим истинската любов имам предвид. Не можем да бъдем истински вярващи, не можем да бъдем истински циници. Райн, измисли още нещо- в едната или другата посока. И май е по-добре в посока цинизъм.
Апропо солидна обосновка може да се намери на всичко което ни е изгодно. Като например колко ангела могат да се поберат на върха на една игла. Само дето става все по изтънчено, защото човешкия кръгозор се разширява.
А как ми се иска да беше вярно, това че е възможно да задържим истинската любов имам предвид. Не можем да бъдем истински вярващи, не можем да бъдем истински циници. Райн, измисли още нещо- в едната или другата посока. И май е по-добре в посока цинизъм.
За истинската Любов -
Наздраве!
Обаче не ми се сгъват пръстите да напиша нещо цинично за любовта.
Никоя любов няма нужда от задържане, но всяка любов има нужда от пазене и обгрижване.
Да (опитаме да) задържим можем само нещата, които (искаме да) притежаваме. А любовта не е притежание, както Тихон посочи, според "триъгълната теория" на Робърт Стърнберг. Та затова и не можем да я третираме, като недвижима собственост.
Истинската любов, сякаш, е непрекъсната адаптация на двамата партньори един към друг базирана на подобното им (склонност и скорост) и съпосочно (близост и съвместимост) развитие. Хубавото е, че обикновено човек има време за адаптиране, щото любовта е чувство инертно. Лошото е, че не всякога адаптирането е възможно и често късно туй се осъзнава.
Склонни сме да търсим истинската любов във всяка любов, която ни се случва - има си ги обясненията за това... Но всъщност критерий дали една любов е истинска остава времето. Ако годините минават, а страстта се засилва, ако обожаваш партньора си и максимално му се кефиш, че го има, дори и след всичките възможни промени и проблеми житейски - едва тогава можем да заключим - любовта е истинска. Дотогава - просто можем да предусещаме, да проверяваме, да вярваме и да се надяваме. И избирайки партньор за обич - да го избираме със сърце и разум, но и тяло. И да си дадем взаимно шанса да изградим истинска Любов - не тая от моделите на другите, а личната - за всяка двойка. Истинската Любов не е просто дар, щото много умни сме или пък слушкали - тя е резултат. Във времето...
Разбира се - съвсем прав(а) си - солидна обосновка може да се намери за всичко - въпрос на време и мотив... Специално за любовта - в крайна сметка, след като преминем достатъчно по пътя си и натрупаме житейски опит - остава да решим - да вярваме или пък не... Аз предпочитам да вярвам! Без това да пречи на реализма ми. :)
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Обаче не ми се сгъват пръстите да напиша нещо цинично за любовта.
Никоя любов няма нужда от задържане, но всяка любов има нужда от пазене и обгрижване.
Да (опитаме да) задържим можем само нещата, които (искаме да) притежаваме. А любовта не е притежание, както Тихон посочи, според "триъгълната теория" на Робърт Стърнберг. Та затова и не можем да я третираме, като недвижима собственост.
Истинската любов, сякаш, е непрекъсната адаптация на двамата партньори един към друг базирана на подобното им (склонност и скорост) и съпосочно (близост и съвместимост) развитие. Хубавото е, че обикновено човек има време за адаптиране, щото любовта е чувство инертно. Лошото е, че не всякога адаптирането е възможно и често късно туй се осъзнава.
Склонни сме да търсим истинската любов във всяка любов, която ни се случва - има си ги обясненията за това... Но всъщност критерий дали една любов е истинска остава времето. Ако годините минават, а страстта се засилва, ако обожаваш партньора си и максимално му се кефиш, че го има, дори и след всичките възможни промени и проблеми житейски - едва тогава можем да заключим - любовта е истинска. Дотогава - просто можем да предусещаме, да проверяваме, да вярваме и да се надяваме. И избирайки партньор за обич - да го избираме със сърце и разум, но и тяло. И да си дадем взаимно шанса да изградим истинска Любов - не тая от моделите на другите, а личната - за всяка двойка. Истинската Любов не е просто дар, щото много умни сме или пък слушкали - тя е резултат. Във времето...
Разбира се - съвсем прав(а) си - солидна обосновка може да се намери за всичко - въпрос на време и мотив... Специално за любовта - в крайна сметка, след като преминем достатъчно по пътя си и натрупаме житейски опит - остава да решим - да вярваме или пък не... Аз предпочитам да вярвам! Без това да пречи на реализма ми. :)
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Re: нещо истински цинично, казваш...
Ами антидот ако съм алергичен към едното или другото, няма ли да ми измислиш? Би трябвало да е нещо доста силно, като противотрова срещу кралска кобра, например. Или по добре: предварителен тест за алергичност- драсват ти кожицата и ако от някое от двете се подуеш, не е за теб! :)
Впрочем още един въпрос- колко време действат тия таблетки/чувства и дали имат странични ефекти- пристрастяване, вредно взаимодействие с други- например егоизмин, мразин, цинизмин, страхоцил или са безвредни като да помиришеш роза през пролетта?
Какъв е приема- има ли значение дали ще се приема преди или след развода? Колко време преди или след- щото искам вече да съм излекуван. Ако се нагълтам с целия флакон какво ще стане- ще се утрепя или ще стана най-влюбения човек на света?
Или по добре: предварителен тест за алергичност- драсват ти кожицата и ако от някое от двете се подуеш, не е за теб! :)
Впрочем още един въпрос- колко време действат тия таблетки/чувства и дали имат странични ефекти- пристрастяване, вредно взаимодействие с други- например егоизмин, мразин, цинизмин, страхоцил или са безвредни като да помиришеш роза през пролетта?
Какъв е приема- има ли значение дали ще се приема преди или след развода? Колко време преди или след- щото искам вече да съм излекуван. Ако се нагълтам с целия флакон какво ще стане- ще се утрепя или ще стана най-влюбения човек на света?
хех :)
аз няма да ти измисля нищо, химиците вече са се погрижили... някой ми беше пуснал линк за нещо такова наскоро... ще се постарая да ти го потърся :)
Естествено, ще е нелегално (защото още от сега обществеността е против) и както всяка улична дрога ще води до пристрастяване, ще е с кофти примеси и висока цена :)
Демек - за теб няма никаква опасност да пробваш... наглеждай внуците си обаче
Ти имаш ли?
Естествено, ще е нелегално (защото още от сега обществеността е против) и както всяка улична дрога ще води до пристрастяване, ще е с кофти примеси и висока цена :)
Демек - за теб няма никаква опасност да пробваш... наглеждай внуците си обаче
Ти имаш ли?
Re: нещо истински цинично, казваш...
Ами ако човек не може да се влюбва.. ?
т.е може ама много рядко му се е случвало... (1-2 пъти в живота).. ? Какво тогава.. ненормален ли е.. ?
Като чета тук започвам да изграждам (направо го изградих вече) комплекс.
Трябва ли човек да се влюбва толкова често.. ? Трябва ли да сънува.. ?
Защото ако трябва.. значи съм болен.
т.е може ама много рядко му се е случвало... (1-2 пъти в живота).. ? Какво тогава.. ненормален ли е.. ?
Като чета тук започвам да изграждам (направо го изградих вече) комплекс.
Трябва ли човек да се влюбва толкова често.. ? Трябва ли да сънува.. ?
Защото ако трябва.. значи съм болен.
Re: За истинската Любов -
"Дотогава - просто можем да предусещаме, да проверяваме, да вярваме и да се надяваме"
Ей това беше наистина добро. Щото няма измислен начин за придобиване на знания, по-добър от приниципа на пробата и грешката. А жалко че няма. Защото като пробваш се изтрива вярата и надеждата ти. Колко хубаво би било да има общодействащи модели, за да не се налага да пробваш до безкрайност, без ясно обещание че въобще някога ще намериш бисер в калта. На какво да се крепи вярата и надеждата? Съвсем грубо: ако ти се е случило веднъж губиш 50% от вярата си. Втори път- още 30%. Какво остава след третото и четвъртото разочарование? Да ти кажа ли- глупак с блясък в очите и празна душа. "Резултат е"- казваш, резултат да, обаче само за тези които постигнат това химерно нещо което Робърт Стърнберг, Тихон и ти описвате. Колко са те? Страшно много... за известен период от време и докато не се влеят по реда си в тълпата на разочарованите и търсещите. Поне им дай илюзията че любовта е дар- защото са добри, заслужили са го със своето търпение и защото всяко търсене завършва с намиране.
А представи си наистина науката или бог създават двама души един за друг, идеалното съвпадение. Слагат имената им в пликове и ги съхраняват. Когато съответния човек се умори да яде шамари, просто да му дадат в уморените ръце плика. Ето ти върховна справедливост.
Хм, квото и да си фантазираме "Дотогава - просто можем да предусещаме, да проверяваме, да вярваме и да се надяваме" остава единствения възможен вариант.
Ей това беше наистина добро. Щото няма измислен начин за придобиване на знания, по-добър от приниципа на пробата и грешката. А жалко че няма. Защото като пробваш се изтрива вярата и надеждата ти. Колко хубаво би било да има общодействащи модели, за да не се налага да пробваш до безкрайност, без ясно обещание че въобще някога ще намериш бисер в калта. На какво да се крепи вярата и надеждата? Съвсем грубо: ако ти се е случило веднъж губиш 50% от вярата си. Втори път- още 30%. Какво остава след третото и четвъртото разочарование? Да ти кажа ли- глупак с блясък в очите и празна душа. "Резултат е"- казваш, резултат да, обаче само за тези които постигнат това химерно нещо което Робърт Стърнберг, Тихон и ти описвате. Колко са те? Страшно много... за известен период от време и докато не се влеят по реда си в тълпата на разочарованите и търсещите. Поне им дай илюзията че любовта е дар- защото са добри, заслужили са го със своето търпение и защото всяко търсене завършва с намиране.
А представи си наистина науката или бог създават двама души един за друг, идеалното съвпадение. Слагат имената им в пликове и ги съхраняват. Когато съответния човек се умори да яде шамари, просто да му дадат в уморените ръце плика. Ето ти върховна справедливост.
Хм, квото и да си фантазираме "Дотогава - просто можем да предусещаме, да проверяваме, да вярваме и да се надяваме" остава единствения възможен вариант.
проблемът на всички ловци на бисери :)
гмуркат се до изнемога с надеждата, че поне веднъж бисерната мида няма да е празна... и така през целия си живот.
И пътем подритват изтървания в калта пръстен с диамант.
Защо?
Защото са обучени да търсят бисери и живеят с нагласата да търсят бисери. Диамантът за тях няма стойност... не могат да разпознаят в него решението на проблема си.
Ти имаш ли?
И пътем подритват изтървания в калта пръстен с диамант.
Защо?
Защото са обучени да търсят бисери и живеят с нагласата да търсят бисери. Диамантът за тях няма стойност... не могат да разпознаят в него решението на проблема си.
Ти имаш ли?
Редактирано от Hell на
Re: Има интерес, давай още! :))
Понеже съм си мързел / има и свидетели в други клубове/ направо copy & paste от писмата
...
Що се отнася до омразата като самостоятелно чувство в междуличностните взаимоотношения, но за неговото възникване с отговорни сходни фактори с тези на антипатията. Според Фройд, любовта се гради върху задоволяване на потребността от наслаждения, а отказът или препятстването на това задоволяване води до антипатия и омраза. Такива причини като ниско или никакво възнаграждение при много високи принудителни разходи, т.е. силна вреда, натрапена психическа или физическа несъвместимост, несходство във възгледите, фрустрация и т.н. могат да ни озлобя до степен да ненавиждаме ближния си и да му желаем най-лошото. Омразата е нагласа, в която доминира силно негативно оценъчно-емоционално отношение към партньора. Тя е една степен по-силно развито чувство от антипатията. Докато от последната се очаква неприязън и дистанция, в омразата се предполагат и активни враждебни действия при случай. Докато антипатията е пасивна,омразата е по-близо до агресията, до действието. Най-важното изкуство в междуличностните отношения е умението да се поддържа дистанция с другите. Последното не означава да се държим ‘на дистанция” с всички. Но както в бокса далечната дистанция е най-безопасна и непечеливша, близката най-опасна, а средната – според зависи... В МЛО далечната дистанция се подържа с потенцилано опасните партньори – неспособни на големи разходи, неустойчиви във възгледите си или прекалено агресивни, обсебващи в претенциите си. При всяко положение това е дистанцията която трябва да държим с хората които мразим или се страхуваме от техните действия. До близката дистанция може да се допуснат хора на които имаме доверие, с устойчиви и сходни с нашите възгледи и най-важното – хора за които и ние сме готови на големи разходи. И тъй като за пове4ето от нас последния клас/категория може да се окаже празна през по-голяма част от живота ни / с епизодични изключения/, то ни остава изходът да се задоволим със средната дистанция, като си изработим лична жизнена стратегия като готовност за постоянна промяна на близостта в зависимост от случая и динамиката му.
Но:))) На практика дистанцията с хората зависи не само от разума, a главно от тяхното обаяние над нас, което никога не е разсъдъчно и рационално. Зависи също така и от собствената ни потребност от близост – емоционална и физическа. Този факт е разбил не малко връзки и “изпепелил” много влюбени сърца.
Същевременно социалната дистанция се определя и от миналия опит на индивида с хората и не на последно място с опита му в детството. Травмиращите преживявания в миналото с други хора в отговор на нашите най-искрени чувства и намерения, водят често до страх от сближаване, до отчуждение, до упорито поддържане на далечната дистанция в общуването или до неадекватен пренос на погрешни тактики в нови ситуации. Тогава се развиват и несимпатичните черти на характера, които вторично ни отпращат още по-надалеч в социалните взаимоотношения. С други думи – способността за установяване на близки отношения с другите зависи още и от изградената в индивидуалния жизнен път на човека представа за хората или партньора от другия пол, като източник на подкрепа, любов и удоволствие или като причинител на мъки и страдания.
Схема за предсказване задоволството от връзката според “разменната теория” на С. Ръсбълт.
С. Ръсбълт дефинира четири фактора на удовлетвореност:
- Величина на възнаграждението, дефинирано като позитивни атрибути на връзката плюс добрите страни и качества на партньора.
- Величината на разходите, дефинирани като лошите страни на връзката плюс лоши страни и качества на партньора.
- Величина на алтернативните възможности, дефинирани като привлекателност на алтернативните връзки, измерени чрез интересаите на ресондента към срещи с други лица и чрез удоволствието да прекарва времето сам.
- Инвестиции дeфинирани като:
-степента в която партньора е вложил ресурси – време емоции и пр. – във връзката
-цялата стойност на споделените собствености, съвместни дейности, приятели и т.н., свързани с тази връзка а не с друга.
Човек съотнася /съзнателно или несъзнателно/ тези стойности, сумира ги всяка с нейния знак и получава мярката за своята удовлетвореност. И макар че хората рядко си признават наличието на такава тънка сметка, считайки за твърде меркантилна за такова “идеално’ чувство като любовта, когато дойде денят нараздялата, всеки си изважда ‘тефтерчето” в главата и прави баланса.
А раздялата неракдо настъпва неумолима и въпреки отчаяната съпротива, понякога дори и на двете страни....
/тук /”за раздялата”/няма да продължа да пиша, защото ... абе не искам.
Засега...
I'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!
/ направо copy & paste от писмата
...
Що се отнася до омразата като самостоятелно чувство в междуличностните взаимоотношения, но за неговото възникване с отговорни сходни фактори с тези на антипатията. Според Фройд, любовта се гради върху задоволяване на потребността от наслаждения, а отказът или препятстването на това задоволяване води до антипатия и омраза. Такива причини като ниско или никакво възнаграждение при много високи принудителни разходи, т.е. силна вреда, натрапена психическа или физическа несъвместимост, несходство във възгледите, фрустрация и т.н. могат да ни озлобя до степен да ненавиждаме ближния си и да му желаем най-лошото. Омразата е нагласа, в която доминира силно негативно оценъчно-емоционално отношение към партньора. Тя е една степен по-силно развито чувство от антипатията. Докато от последната се очаква неприязън и дистанция, в омразата се предполагат и активни враждебни действия при случай. Докато антипатията е пасивна,омразата е по-близо до агресията, до действието. Най-важното изкуство в междуличностните отношения е умението да се поддържа дистанция с другите. Последното не означава да се държим ‘на дистанция” с всички. Но както в бокса далечната дистанция е най-безопасна и непечеливша, близката най-опасна, а средната – според зависи... В МЛО далечната дистанция се подържа с потенцилано опасните партньори – неспособни на големи разходи, неустойчиви във възгледите си или прекалено агресивни, обсебващи в претенциите си. При всяко положение това е дистанцията която трябва да държим с хората които мразим или се страхуваме от техните действия. До близката дистанция може да се допуснат хора на които имаме доверие, с устойчиви и сходни с нашите възгледи и най-важното – хора за които и ние сме готови на големи разходи. И тъй като за пове4ето от нас последния клас/категория може да се окаже празна през по-голяма част от живота ни / с епизодични изключения/, то ни остава изходът да се задоволим със средната дистанция, като си изработим лична жизнена стратегия като готовност за постоянна промяна на близостта в зависимост от случая и динамиката му.
Но:))) На практика дистанцията с хората зависи не само от разума, a главно от тяхното обаяние над нас, което никога не е разсъдъчно и рационално. Зависи също така и от собствената ни потребност от близост – емоционална и физическа. Този факт е разбил не малко връзки и “изпепелил” много влюбени сърца.
Същевременно социалната дистанция се определя и от миналия опит на индивида с хората и не на последно място с опита му в детството. Травмиращите преживявания в миналото с други хора в отговор на нашите най-искрени чувства и намерения, водят често до страх от сближаване, до отчуждение, до упорито поддържане на далечната дистанция в общуването или до неадекватен пренос на погрешни тактики в нови ситуации. Тогава се развиват и несимпатичните черти на характера, които вторично ни отпращат още по-надалеч в социалните взаимоотношения. С други думи – способността за установяване на близки отношения с другите зависи още и от изградената в индивидуалния жизнен път на човека представа за хората или партньора от другия пол, като източник на подкрепа, любов и удоволствие или като причинител на мъки и страдания.
Схема за предсказване задоволството от връзката според “разменната теория” на С. Ръсбълт.
С. Ръсбълт дефинира четири фактора на удовлетвореност:
- Величина на възнаграждението, дефинирано като позитивни атрибути на връзката плюс добрите страни и качества на партньора.
- Величината на разходите, дефинирани като лошите страни на връзката плюс лоши страни и качества на партньора.
- Величина на алтернативните възможности, дефинирани като привлекателност на алтернативните връзки, измерени чрез интересаите на ресондента към срещи с други лица и чрез удоволствието да прекарва времето сам.
- Инвестиции дeфинирани като:
-степента в която партньора е вложил ресурси – време емоции и пр. – във връзката
-цялата стойност на споделените собствености, съвместни дейности, приятели и т.н., свързани с тази връзка а не с друга.
Човек съотнася /съзнателно или несъзнателно/ тези стойности, сумира ги всяка с нейния знак и получава мярката за своята удовлетвореност. И макар че хората рядко си признават наличието на такава тънка сметка, считайки за твърде меркантилна за такова “идеално’ чувство като любовта, когато дойде денят нараздялата, всеки си изважда ‘тефтерчето” в главата и прави баланса.
А раздялата неракдо настъпва неумолима и въпреки отчаяната съпротива, понякога дори и на двете страни....
/тук /”за раздялата”/няма да продължа да пиша, защото ... абе не искам.
Засега...
I'll still be freak when I have short hair, wife and work from 8:30 to 17:30!
Редактирано от Tihon на
Пристрастяване към епинефрин
записвам си го - с препоръката да се комбинира с окситоцин. Прочее, дай боже всекиму.
Е така ме удари преди дни епинефринът, свръхдоза. Обаче, удържахме фронта. Но си е чудо това, чудо. Да са живи и здрави биохимиците, но според мен трябва да се намесят и биофизиците: е как тъй от поне 10-15 метра и пак се задейства процесът? Единственият начален контакт е погледът; значи - да се анализира светлинното въздействие, кварките и неутроните и т.н.
в отговор на cekcиcтko пpace
#18
Re: нещо истински цинично, казваш...
Споко! Събаряй ги комплексите :)
Нормално е и рядко да се влюбва човек, но може и по-често да бъде. Не смятам, че има определена норма за брой влюбвания. Все пак си мисля, че ако са "доста" много - става дума за обобщаваща любов от сорта на:
Баба (замечтано) към внучката си -
- Ех... Аз имах само една голяма любов в живота си...
- ?!?
- Моряците
:)))
Повечето хора търсят любов - ако имаш шанс да я намериш - може и само един път да се влюбиш и да е докрай. Ама щото и шанс може да нямаш, и сам може да не знае човек, какво търси - случва се и по-често. Правя уговорка, че има разлика между любов и страст, макар и да започват еднакво.
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Нормално е и рядко да се влюбва човек, но може и по-често да бъде. Не смятам, че има определена норма за брой влюбвания. Все пак си мисля, че ако са "доста" много - става дума за обобщаваща любов от сорта на:
Баба (замечтано) към внучката си -
- Ех... Аз имах само една голяма любов в живота си...
- ?!?
- Моряците
:)))
Повечето хора търсят любов - ако имаш шанс да я намериш - може и само един път да се влюбиш и да е докрай. Ама щото и шанс може да нямаш, и сам може да не знае човек, какво търси - случва се и по-често. Правя уговорка, че има разлика между любов и страст, макар и да започват еднакво.
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Re: проблемът на всички ловци на бисери :)
Често се случва човек да живее в голямо разминаване между истинския той и представата за себе си. Дали разминаването ще е в посока надценяване или подценяване не е от толкова голямо значение, колкото факта, че причината за разминаването е винаги вътрешна.
Мисля, че не е възможна успешна връзка (нарочно оставям широката дефиниция на понятието), докато има такова разминаване в кой да е от партньорите, освен в много редкия случай разминаванията да са взаимносъвместими и допълващи се.
Прочее по въпроса за ловците на бисери - някои от тях остави, че гмуркат се безплодно, ами и направо си се давят.
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Мисля, че не е възможна успешна връзка (нарочно оставям широката дефиниция на понятието), докато има такова разминаване в кой да е от партньорите, освен в много редкия случай разминаванията да са взаимносъвместими и допълващи се.
Прочее по въпроса за ловците на бисери - някои от тях остави, че гмуркат се безплодно, ами и направо си се давят.
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Re: За истинската Любов -
Хей Гед,
Замислих се доста над думите ти - дали се раждаме с някакво количество вяра, надежда и любов и след това да ги губим при житейските събития или те са неизчерпаем, а може би възстановим ресурс?
И тъй, както си мисля, ми прави впечатление, че това не са самостоятелни и абстрактни категории. Вярваме - в нещо или някого. Имаме надежди - за нещо и с някого. Обичаме - някого. Загубим ли туй, що допълва или дава смисъла на вярата, надеждата и любовта - светът ни се срива, но вярата, надеждата и любовта си остават - те няма как да изчезнат и съществуват в другото си състояние, в унарната си форма, докато намерим каузата или човека, с който те отново да разцъфнат.
Не е нужно да пробваш до безкрайност... Типовете хора съвсем не са толкова много. Житейските ситуации са си едни и същи в последните няколко хиляди години история човешка. И не на последно място - слава богу хората на тази земя са достатъчни, а съвременните средства за комуникация и транспорт улесняват контактите - сега е много по-лесно човек да намери любовта си. Стига разбира се да успее да я разпознае в това множество и пъстрота. Късмет си трябва, но също и самопознание, самооценка и желание. А значи също вяра.
По-изгодно е да вярваш, по-смислено е даже. И независимо от падания и падения да вървиш напред - борейки се, търсейки, намирайки и непредавайки се. Необходимото условие да намериш любов е да я търсиш, но достатъчното е да си готов за нея.
Дано всички да намерим туй що търсим!
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Замислих се доста над думите ти - дали се раждаме с някакво количество вяра, надежда и любов и след това да ги губим при житейските събития или те са неизчерпаем, а може би възстановим ресурс?
И тъй, както си мисля, ми прави впечатление, че това не са самостоятелни и абстрактни категории. Вярваме - в нещо или някого. Имаме надежди - за нещо и с някого. Обичаме - някого. Загубим ли туй, що допълва или дава смисъла на вярата, надеждата и любовта - светът ни се срива, но вярата, надеждата и любовта си остават - те няма как да изчезнат и съществуват в другото си състояние, в унарната си форма, докато намерим каузата или човека, с който те отново да разцъфнат.
Не е нужно да пробваш до безкрайност... Типовете хора съвсем не са толкова много. Житейските ситуации са си едни и същи в последните няколко хиляди години история човешка. И не на последно място - слава богу хората на тази земя са достатъчни, а съвременните средства за комуникация и транспорт улесняват контактите - сега е много по-лесно човек да намери любовта си. Стига разбира се да успее да я разпознае в това множество и пъстрота. Късмет си трябва, но също и самопознание, самооценка и желание. А значи също вяра.
По-изгодно е да вярваш, по-смислено е даже. И независимо от падания и падения да вървиш напред - борейки се, търсейки, намирайки и непредавайки се. Необходимото условие да намериш любов е да я търсиш, но достатъчното е да си готов за нея.
Дано всички да намерим туй що търсим!
__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~