Ч.Р.Д., InSpe!!!

Тук вали. Освен, че е студено и мъгливо, локвите са навсякъде. Направо дебнат изпод плочките на тротоара. Миг невнимание - и мокро до коляното. В най-добрия случай. Ако случаят не е от най-добрите, продължаваш напред във вид на калинка.
Разхождам си точките и си мисля. За това, че винаги има "с надежда". Не само утре - а понякога дори и днес. Винаги има някой, който да си мисли за теб. Винаги има някой, който да те обича. И винаги - дори и в най-големите студове и локви - има двама, които се целуват. И те карат неволно да им се усмихнеш. И да продължиш нататък с надежда.

Продължавай!




П.П.: Дълго търсих и разпитвах за картинка на чаша с ром...
Накрая намерих тази... ъъъ... чашата е отзад...
Наздраве!!!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Честито и от мен!

(пеейки)
Излизам от мрака,
за да се превърна в светлина,
да пускам музиката,
за да се слея с тишината....

Изхвърлям чадъра си,
за да усетя дъжда,
качвам се на най-високия блок,
за да поздравя вятъраааааа.....

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Ч Р Д !


Никога да не остава Пътя ти без цветове .)

По Пътя, водещ към Човека,
който слага точката
на тъжните изречения.

Усещам, че не ми е достатъчно да ти пожелая да си щастлива...
Нищо, свързано с теб, не би могло да бъде еднозначно и безпространствено... Ако има нещо, което искам да ти подаря, то е звук. Глас. Плътност.
Думите днес не ме слушат. Как се нарича обратното на сензорна депривация? Не мога да филтрирам измежду чувствата и образите и спомените това, което искам да ти кажа, но с цялата си душа благодаря на ”случайностите”, довели те при мен. Понякога не искам да разбирам. Искам просто да ни има.

Най-голямата тежест ни огъва, притиска, поваля ни на земята. Но в любовта лирика на всички времена телата копнеят за тежестта, която е образ за интензитет и пълнота. Колкото по-голяма е тя, толкова по-близо е животът ни до земята, толкова по-реален и истинен.

Пълното отсъствие на тежест води дотам, че ставаме по-леки от въздуха, отлитаме и се отдалечаваме от земята и земното така, че сме само наполовина истински и движенията ни са колкото свободни, толкова и незначителни.

Кое да изберем, значи? Тежестта или лекотата?

Парменид си е задал този въпрос в шест век преди н.е. Видял, че целият свят е изграден от двойки противоположности: светлина - тъмнина, нежност - грубост, топлина - студ, битие - небитие. Според него единият полюс *светлина, нежност, топлина, битие) бил положителен, другият - отрицателен. Всичко това звучи елементарно, но съвсем не е безпроблемно: кое е положителното - тежкото или лекото?

Парменид отговорил: лекото е положително, тежкото е отрицателно.

Бил ли е прав или не? Това е въпросът. Сигурно е само едно: противоречието на лекото и тежкото е най-тайнственото и многозначителното от всички противоречия.

... малко доста свободен превод по Милан Кундера :)

Студено е. Въпреки това ще ти сънувам пролет...



Разбрах, че липсата на удовлетворение в човешкия живот се дължи на факта, че ние никога не преодоляваме травмата от раждането, нито пък страха от смъртта. Раждаме се само анатомично и не смогваме да завършим и интегрираме този процес в психологически план- Симптоматични за тази ситуация са въпросите за смисъла на живота. Щом животът е цикличен и включва смъртта, то не е възможно да откриеш смисъл в него, ако се осланяш на разума и логиката. Човек трябва да се гмурне в потока на жизнената енергия и да се наслаждава на собственото си същуствуване – тогава стойността на живота става ясна само по себе си.

Станислав Гроф
Приключението да откриеш себе си


ОБИЧАМ ТЕ!!!

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Хей...
Боже, как ме усмихна. Това парче е по текст на най-добрата ми приятелка...

Излизам от мрака,
за да се превърна в светлина,
напускам музиката,
за да се слея с тишината.
Изхвърлям чадъра си,
за да усетя дъжда.
Качвам се на най-високия хълм,
за да поздравя вятъра...

Е, понякога и блокът върши работа... :)

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Сърдечни усмивики, голямо наздраве , също толкова усмихнато като онова ... априлско и деветоетажно...

Някак си не мога да пожелавам хубаво, ъм...сещаш се какво искам да кажа..
Нека просто...и на твоята овца, чийто напорник е рисувам в бързината е забравена малката каишчица - добавка към него...защото така винаги ще следва продължение...

...and let the sunshine

Хм... никога не ме е бивало с лекота да боравя с думите като колежките тук... но не мога и аз да не ти пожелая Честит Рожден Ден... и нека цялата вселена ти се усмихва... и ти пее... просто се заслушай...

The heart is a lonely hunter.

Честит празник и от мен! Продължавай да пишеш.

Поздрави!

Честито и от мен, везничка такава. И да не си губиш равновесието. ;)

There's too much beauty in the world.Sometimes I feel... I just can't take it all...

Не знам твоята приятелка как е измислила текста, но Мая пее "блока" и съм 100% сигурна!

Радвам се, че си се усмихнала:)

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Ами, аз го преписах от книжката към диска :) Пък и така го чувам...
Няма значение :)

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

И в дните, които полепват по прозореца ми, когато вдигна щорите сутрин, има много дъжд. Вали, ако се надвеся над непознатото, ако сънувам, ако се сбогувам или просто прекрача прага… Локвите се преместват в обувките ми и се настаняват удобно с наглата си демонстрация на студ.

Опитах да проверя последиците, спазвайки препоръката, че е добре да правим това, което смятаме, че не можем. И обходих един дъжд от край до край, мислейки, че не мога да настина.
Сега си меря температурата. Все още си представям, че съм дишащ кораб, но не чакам попътен вятър, а правя от платната носни кърпички.

Спестила си ми бодлите, но само по тях мога да се изкача, за да достигна цвета на розата и да надникна отвъд.
Засега само наблюдавам как се е изчервила тази ромоприкривателка и пия чай:)


Ето какво си спомних:

„ Защо никой досега
не ми е изпратил
някоя страхотна лимузина,
как мислите?
Просто защото винаги съм
имала късмета да получа
една прекрасна роза.”

Дороти Паркър


Благодаря!

!
И дано сърцата ни по-често изпращат спешна телеграма до усмивката – да се случи, за да не бъде само част от хладното гримасничене срещу дръпнатия спусък на някой фалшив миг!

Дори не мога да гадая колко ли пътища ще се наложи да оцветя, докато открия „Пътя, водещ към…”
И дано не изгубя дотогава посоката на надеждата.

Нежносиня зима за теб! (ако изобщо възнамеряваш да постоиш под небето на този сезон:)

И Благодаря!

Благодаря!
Написано от теб, дори и едно заглавие е достатъчно (въпреки че не бих имала нищо против поне настроенията ми да не са толкова разрошени:)

„Може да не сме пристигнали дотук с един кораб”, но ни има. И аз не знам как, но се оказва,че сме възможни в порива си да стопляме думи, за да си ги разменим. Бих ти подарила и всяко парченце пролет, което ми се удаде да уловя сред хаоса на убягващите ни неща!
За да си все така необятно присъстваща.
И да ти е топло.

Не си спомням точно имаше ли наистина в описанието каишка, но пък, при липсата й, твоята овца е освободена от културно влияние:) Ако я има някога, добре… мога да опитам да очовеча поне малко моята:)
Благодаря!

Хич и никаква лекота на изразяване не ти е нужна при мен.
Ценя всяка доброжелателно поднесена дума:)
Така всяка дума е появяване, присъствие, оцеляване, съществуване…

Ако вселената наистина се разхайти дотолкова, че да ми пропее, непременно -с особено задоволство и осланяйки се на всеизвестната поговорка- ще се впусна да се успокоявам, че не ми мисли злото:)

Но май първо ще се наложи да положа усилия да позаглуша вътрешния си глас, защото кънти в мен прекалено отчетливо декларативен. (И тъкмо се е заел да ми припомня някои детайли от съмнително ръководство „Как да си гледаме на карти сами”) После ще се вслушам и – поне в това отношение до край ще съхраня надеждата си- дано не чуя чалга:)

Благодаря!

Както съм забелязвала, че умееш: грижи се добре за усмивката си!

Благодаря!
Повече ще се радвам, ако ти пишеш по-често. Но пък писането е самотно занимание. Би било добре животът да се използва по предназначение:)

Искам най-вече да не си губя приятелите, защото тогава животът няма да е нищо повече от тягостно олюляване по зле нивелираните денонощия:)
Благодаря!