Помогнете ми

имам нужда да поговоря с някого за нещо си...нищо си ли не зная...но поговорете си с мен.....всичко се разлива от мен...губя май всичко...не зная даже дали в момента чувствам нещо...м вомента ми е по-страшно от болка..не разбрано ми е...ншщо не разбирам...искам само някой да си поговори с мен..моля ви..даже за времето да е но поговорете си с мен..трябва да излезе това от мен..моля ви

тъжна

говори
слушаме те?

..си дала телефона поне.

Ако ти се доработи легни и се наспи!Ще ти мине!

по скоро аз имам някой да ме попита как съм защо съм...защо уж добри а всъщност наистина добри чувства получават такъв отговор...защо се чувствам досаден навлек...защо .толкова много защо имам ...че чака не мога да ги подредя...при теб какво е времето....много ама много съм объркана

тъжна

де да ставаше по телефона...сега не ми се и говори...може би най-добре се усещам пишейки

тъжна

Това важи за всичко - колкото си искаш можем да се питаме защо ни се случва това... или онова... Няма отговор. За съжаление. Едни казват, че всичко е някакъв урок, други - чи сами сме си виновни, трети - че така ни е писано... За съжаление, такъв е живота - един път сме щастливи, друг път ни боли... И чакаме... И търсим човека, търсим половинката си...


Изяж един шоколад

няма денонощен магазин наблизо иначе щях целият магазин да изкупя...стига да можех и да знам, че ще ми помогне...все се мъча да избягам от непрекъснатото усещане, че аз съм виновна...аз винаги се усещам виновна..и там може да ми е грешката че не виждам грешките на другите...ама сега съм като в онази приказка за мечката...знаеш ли какви думи се въртят и звучат и пилят мозъкът ми..има една дума / Нещастница/ от която изтръпвам...защото повярвай усещала съм истинското нещастие...

тъжна

Стига де. Да се самообвиняваш и да се самосъжаляваш - това не помага... И защо си сама сега - нямаш ли приятелки, няма ли на кого да звъннеш по телефона?

ICQ?

защото това което бих разказала на приятелка би ме унижило повторно...тук поне половинчато казани думички...не се самъсъжалявам...толкова ме боли сега ..че даже и съжаление към самата себе си не усещам

тъжна

Стига дееееееееееееее!!!!!! Всички сме се излагали в някакъв момент. И в повечето случаи от любов. Тук въздъхнах...

На половинчато казани думички е трудно да се отговаря. Пък и мисля, че е прекалено лично... Нищо, че клуба е женски...

Щом не ти се говори с някой, който би ти помогнал поне като те изслуша... ми наплачи се едно хубаво и лягай... Утре нещата може да не са толкова ужасни...

знаеш ли от любовна мъка до любовна мъка има голяма разлика...има такава дето траяла 2 и няколко дни...има такава дето те праща право в друго сърце...лошото е че сега не виждам вариант

тъжна

трябва ти Мотивация ....чети помага ... Вариантите ще ги видиш, след като си върнеш вътрешния мир... защото варианти винаги има и избор има.... стига да си в състояние да ги видиш..


усмихни се всичко е временно и ние също
Карла

благодаря ти...ако не помогне поне ще запълне вечерта ми...абе в момента съм като човечето от нищо на Родари...усещам се като голямо неважно нищо...

тъжна

не си нищо, само болката ти е много силна и се чувстваш така .... поне не се чувстваш излишна на света , аз и такива периоди съм имала . времето лекува донякъде раните... опитвай се да си върнеш вътрешния мир... мисли за себе си, ако ти не го направиш няма кой да го направи.... задействай инстинкта си за самосъхранение.... ако стигнеш до период когато всичко ти е безразлично- значи си го направила.... само така ще оцелееш..... може да изглежда невероятно, за някого смешно, но силната емоционална болка само така се лекува... след това ще започнеш да виждаш вариантите около теб.... не бързай ...дай си време , нищо не става от веднъж....

тази приказка не знам дали я има в Мотивация :

Отдавна, много отдавна, имало в океана остров, на който живеели емоциите,
чувствата и човешките качества - Доброто настроение, Тъгата, Мъдростта, Гордостта …
- а всички заедно обединявала Любовта.
дин ден жителите на този остров разбрали, че островът ще потъне. Приготвили своите кораби,
за да отплуват в морето и да напуснат завинаги острова.
Само Любовта решила да чака до последния момент.
Kогато останало само едно малко парченце земя, Любовта помолила за помощ.
Първо минало Богатството на своята луксзозна яхта.
"Богатство, ще ме спасиш ли?"
"За съжаление, не! Корабът ми е натоварен със злато, сребро и други драгоценности.
Няма там място за тебе" - отговорило Богатството.
Втора минала Гордостта със своят голям черномачтов кораб.
" Гордост, вземи се със себе си!" - помолила Любовта.
"Уви, не мога да те взема. На моя кораб всичко е подредено,
а ти би могла да ми го объркаш" - отговорила Гордостта и гордо вдигнала красивите си платна.
На изгнила лодка доплавала Тъгата.
" Тъга, вземи ме със себе си!" помолила го Любовта.
Ох, Любов, аз съм така тъжна, че искам да остана сама" - отказала и Тъгата ,
тъжно размахала веслата и отплувала.
Доброто настроение преминало край Любовта без да я забележи, защото било толкова развеселено,
че даже не чуло вика и за помощ.
Изглеждало, че Любовта ще загине завинаги в океанските дълбини.Изведнъж обаче чула:
"Ела, ще те взема със себе си!" - казал непознат старец.
Любовта била толкова щастлива и благодарна за спасението,
че забравила да попита кой е нейният спасител.
Много искала, обаче, да научи кой е онзи тайнствен старец и попитала Знанието.
" Кажи ми, кой ме спаси?"
"Това беше Времето, отговорило Знанието"
"Времето?!" - учудила се Любовта
"Защо Времето ми помогна?"
" Защото само Времето разбира,
колко важно чувство в живота на всеки човек е Любовта" - отговорило Знанието.


усмихни се всичко е временно и ние също
Карла

Знаеш ли кое прави ситуацията още по абсурдна..и невъзможна...че даже не мога да реагирам подобаващо на удрящата ме мъка...да се напия с лекарства с алкохол да забравя...добре че беше вечер и мога спокойно ако не друго то поне да се нарева...не мога и ненужна да се усещам...утре ще се събуди едно 10год. ангелче на него аз поне съм нужна..на себе си и на другите едва ли..но да стаяваш болката е също толкова унищожаващо те..може и да съм нещо ама не толкова голямо нещо като други неща за него...знам ли..изобщо за кого в момента съм нужното нещо..последното изречение от приказката може би съдържа и смисъла на живота..и много ми се ще да живеем в някакъв такъв приказен свят в който това наистина да е така...но в света на хората Любовта стой след куп други условности...да не кажа че стой на опашката от ценности...

тъжна

Ангелчето е сламчицата, която ни държи към живота. Повярвай, времето лекува. След години всичко това ще ти се струва ужасно безсмислено и ще съжаляваш за пропилените чувства и съсипани нерви. Този мъж не заслужава това. Ако заслужаваше чувствата ти, просто не би те довел да това състояние.
Моля те, вземи се в ръце и продължи напред. Доброто в живота ти все още предстои!

Това, което чувстваш в момента наистина е страшно. И аз съм имала такива моменти. Колкото и смешно да звучи, в такива случаи винаги търся подкрепа в майка си, защото от опит съм разбрала, че тя е човека, които никога няма да ми навреди. Сама казваш, че имаш едно 10 год. съкровище, което има нужда от теб. Та така и ти.

ама любовна мъка ли е бил проблема, изглежда доста дълго си живяла в света на приказките, какво те кара да се завръщаш насам ?

ами ако аз за себе си съм преценила, че ТОЗИ мъж заслужава......лошото е обаче, че цяла нощ мислех дали той има нужда от мен...аз от негода ..но той дали..просто днес се усещам като обезличен човек...не усещамнищо...а уж утрото носело спокойствие, и трезвото мислене..и къде е како доброто...аз май предизвиквам лошото в хората..и наивност , простота, доверчивост...но все пак благодарязадобрите думи..

тъжна

никак не не е смешно ..и за мен майка ми винаги и била най-добрият ми събеседник..да но в случият даже и тя няма да помогне...защо ли ..защото щеми се доще да не послушам съвета и..защото ще зная , че е права...и пак няма да послушам..много, много съм объркана

тъжна