Някога

Наричам те със много имена.
Деня сбогувам, крайно непотребен.
Ронлив съня споявам с ледена вода.
И без часовник вече ставам в седем.
Протягам мислите, под клюмналия душ.
Намазвам с крем наболите желания.
Учтив съм с изгрева, макар и чужд.
Покашлям се, за собствено внимание.
Кафе отпивам, сладни ми на очите.
Цигарата държа със всички пръсти.
Защипвам погледа- милувка за вълните.
Насочвам вятър, нищо че се кръсти.
Наричам те със много имена.
Но някакси, недей се притеснява.
Повтарям си ги, верните слова:
"Все някога ще те забравя, обещавам".



~

на бетоновия възел ми се вързаха на акъла

Тъжен си я се усмихни и напиши нещо по- весело.
Ето ти една муцунка като за начало.

Хеи Красавицо,добре 4е си тук да подържаш огън4ето в клуба,4е тои по4ти умря.

На мэсто си.

Много ме изкефи. Или ме изкуфя... не помня.

Много добро нещо си написал, Новаков.

Следват аплодисменти.

Бъдете високи!