Влюбена съм!

Аз просто съм влюбена и няма да има ответна реакция без да правя драми и трагедии от това. Бях около седмица във хипер възбудено състояние, сега съм в период на абсолютно изключване на всички жизнени функции-не мога да спя, не мога да ям, не мога да мисля, не мога да се концентрирам; неква шибана летаргия ме е хванала, а имам ужасно много и ужасно отговорна работа, която не мога да отлагам много във времето
Та помагайте, хора!!!Искам си адекватността обратно! Как да си върна акъла на мястото?

...с време.

Каквото и да правиш - хрема и любов
минават, когато сами си решат.

I wanna hurt you -
just to hear you screaming my name!

съгласна, ама трябва работа да се върши
колко ли ще ме държи?

Опитай се да видиш недостатъците му. Огледай се за други около тебе. Помни, че всичко минава и защо да мине бавно, като може да мине бързо. Ще те държи около 2-3 седмици. Виждай се с приятели/приятелки. Мисли си за други приятни неща - пътуване до някое хубаво място, фантазирай си разни приключения, гледай смешни филми, а гледай също и много тъжни филми за да видиш, че ти не си най-зле. Погледни някой инвалид на количка или с патерици или сляп или глух и си припомни, че той/тя с радост би си заменил(а) проблема с твоя. Погледни, че има хора без работа, а ти имаш и с това си благословена. И така хващай работата като бик за рогата и действай! И помни, че всички сме минали през това! Успех Лорче!

благодаря за топлите думи
не се самосъжалявам, не съм във вихър на отчаяние, не мисля, че съм най-нещастната на света, въпреки, че тва влюбване е такова едно безнадеждно никакво;и няма да има никаква ответна реакция
просто се налага да работя, много е важно за мен самата и трябва да се съсредоточа, а не мога. Иронията е, че точно сега имам времето за тая работа

Но ще пробвам с отвличащи вниманието действия. Дано наистина минава само за 2-3 седмици

Хич не си го и връщай!

добре те разбирам...но дали ще мине за 2-3 седмици или няма да мине и за година...никой не може да ти каже това ,което аз правя е да се радвам на усещането....ти не си виновна ,че няма ответ....но пък чувството е прекрасно...много се борех с моето...но видях ,че няма смисъл...спрях да се тормозя с искания и желания за промяня...оставих се на вихъра ...но работя много...имаш късмет ,че искаш да се заемеш с нещо ,което не търпи отлагане...вложи в него енергията си резултатите ще са впечатляващи...тая пуста любов носи голям заряд от енергия - използвай го УСПЕХ

винаги може повече

ли си ва
Ама анално или вагинално?

Сефте.
Визирай си работата. Ще си страдаш, спокойно.
Не е ли така? Добре, не е.
Помага ли?

ами не ставаааааааааа
чувството е хубаво, но освен него, няма нищо друго в главата ми)))

венозно, братче

тия констатации не ми вършат никва работа

Има един начин, ако толкова си искаш акъла, направи го:
Казваш, че "няма да има ответна реакция ". Ами просто иди при него, и чуй в очите това "НЕ, НЕ", изживей мига на отхвърлянето, изживей унижението, болката и всичко там каквото се изживява, и ще видиш как ще си върнеш акъла.

Всички тези съвети, като изживей мига, сравявай го с тоя и оня... не! Колкото по-малко мислиш за него, толкова по-добре. Ще съкрати чувствително времето да ти отшуми.

Успех!

Пътят е бодлив и тесен.

Баси прекрасното усещане, а мерси.

Мога само да съчувствам. Първо е онова усещане за полет и за света, като едно прекрасно място.. а после идва осъзнаването, че няма да има ответна реакция... Ако трябва да съм честна... май дълго време не минава докрай. Наистина ли искаш съвет? Просто приеми любовта си такава каквато е. Представи си, че я поставяш на една ръка разстояние от себе си, бъди добра с нея. Накрая ще те остави да работиш. Но няма да изчезне.

седя и гледам в точка
никва възможност за съсредоточаване
и спорта не помага
ужассссссссссссссссссс

не зная дали даже мечтая за него или за себе си
това, което зная е, че той подреди приоритетите и аз не съм там
но това са подробности
трябва да си свърша работата...важно е само и единствено за мене

да....не се сърдя, не се чувставам сама, не мрънкам
чувството ме кара да съм повече от всякога жива, кара ме да чувствам повече от всякога, да ценя малките неща, да откривам невидимото до вчера...
но то е и тъга....една голяма мъка се върна
спокойна съм
уравновесена, но тъжна
и някъде много отзад е усещането, че губя ценно време в странни усещания....времето ме пришпорва, нямам го, а аз го пилея
объркана съм
много

това няма много общо с предложенето ми


Я разкажи повече- ти го обичаш, а той не? и двамата се обичате, но той не може да е с теб? обичта явна ли е? какво значи "подреди приоритетите"?