Ти и аз

Нейде със някога сбрани щом бъдат,
край ще е, или пък може би увод -
както поискаш ти... Ето, видя ли?
Нейде и някога са се събрали.
Виж в огледалото -
гладко и нямо,
в теб се е взряло то.
Искаш ли само -
влез,
през
онези очи
прескочи.
Аз съм отвъд.
Чакам.
Идеш ли? Ти ли си?
Времето тиктака,
прашно от път,
татък,
дълбоко, зад блендите - ириси
и метрономно оставя в скалите
стъпки от боси крачета.
И светят
меко, нескрити
за тебе следите...
Та пожелаеш ли, може с ръката
да се пресегнеш, и там, от следата,
в шепа да вземеш една стъпка време -
зрънце едничко
мъничко,
но семе,
семчица, вътре с едно мен от мене...

Тика-так! Чу ли?

Липсва ти само едно "Ку-Ку" накрая и ще е съвсем завършена последната версия.
Много хубаво. Браво.

готино.

снимка над огледалото
с черно бели очи
фин прах напомня вкуса
на минали дни

ще се върне ли времето
с боси крака и горещо сърце

по пътеки
вечер се връщаме
палим огън в гората,
пазим върховете на дърветата
да не изгорят като фоьерверки
а смеха ни се пръска
в тъмни посоки със
шарени искри
докосваме
длани
ръце

колко отдавна
избеляха цветовете
ще се върнат ли някога
с голи ръце и горещо сърце

--I'm sick and tired of always being sick and tired--*

Какво, искаш да кажеш, че авторът е изкукал ли?

На мен ми хареса.