semeino planirane

privet hora pred ogromna dilema se namiram
predistorija: skoro se omujih na 29 godini za parvi put ...
problem: kak da resim koga mu e doslo vremeto za deza? i dvamata rabotime na dobra rabota i az njamam namerenie da ostavam v kasti inatse ste zakasat semeinite finansi, ot druga strana imame sobstveno jiliste i njakakvi spestjavanija ...
Daite molja vi njakoi nasoki, mnenija, idei ... nesto koeto ste ni pomogne da se orientirame njakak si v situazijata i da vzememe dobro resenie.
blagodarja

Никой не може да ти даде насоки и предложения как ТИ и твоята половинка да си организирате живота. Сега някой ще ти кажат, че вече възрастта ти е едва ли не напреднала, трябва да побързаш с детето и други подобни, но за мен това са глупости. Всеки сам усеща кога е готов за деца. Пък и ако сте женени отскоро, поживейте си в идилия известно време, защото като дойдат децата не всеки ден е весело

Ами то стига да искаш си има детегледачки

A kak se saglasuva s rabotata? Ne e li mnogo slojno osobeno v nazaloto?
Pitam zastoto tolkova mnogo hora sa minali po tozi put i mogat da spodeljat opit

kak da se doveri chovek na njakakva detegledachka po 8-10 chasa na den?
kak sled rabotnija den se spravja zovek sas vsitsko koeto go chaka v kasti?

Ами защо да ражда дете тогава? Заради детегледачката ли?
Бебето има нужда от майка, а не от дететгледачка и който не е в състояние да жертва малко от кариерата си най-добре да не ражда, а да се грижи за работата си. Това си е мое мнение де, не искам да го натрапвам на никой, а само споделям

Идеаленият момент никога няма да дойде, но когато "ти дойде времето" другите неща ще ти се сторят маловажни и ще намериш начин да се справиш и с работата и с финансите.
Най-добре обаче планирай нещата така, че в началото да можеш да си останеш в къщи и да се грижиш сама за бебето си, поне до годинката. Бебетата нямат нужда само от хранене и смяна на памперса, а и от майчина топлина, а нея детегледачката не може да му я даде, а и всеки ден с мъничето е неповторим и да не съжаляваш един ден, че си пропуснала много неща само защото е станала грешка в планирането и си предпочела да ходиш на работа
Успех

Честно казано не рзбирам въпроса ти. Когато ние с моя съпруг решихме да се оженим го направихме именно защото искахме да имаме деца. Познавахме се отдавна - и след като се изучихме и си взехме "хляба" в ръцете решихме,че е дошло времето. Не му се чуди много, че знаеш ли то бебето не става по поръчка - точно когато искаш не става. Не че няма изобщо да стане, но често се случва след няколко месеца и бебето започва да ти става фикс идея. Така, че не му мисли много. Не можеш да си представиш майчината любов колко сили ще ти дава за да можеш да се дправиш със всичко.

да жертваш малко от кариерата си е едно
но това, което ти предлагаш в долния постинг - да жертваш една година - никак не е малко
никоя фирма няма да ти пази работното място една година, което значи, че кариерата ти в конкретната фирма (в която може да си се издигнал донякъде) отива на кино
а след 1 година извън трудова среда и като млада майка колко лесно се намира работа? (детето ще се разболява и ще трябва да се плащат болнични и да излиза по-рано и няма да може да остава след работа и т.н. - никой работодател не иска това)

така че дай го малко по-реалистично и си дай сметка, че ако майката ще стои 1 година при детето, както препоръчваш, то с кариерата й е свършено

аз лично не виждам нищо лошо в детегледачките
жената е човек, не само майка, и в живота й има и други цели, не само да отгледа децата си

a wee little girl with a can of gasoline

Привет,
при мен също го има това колебание, защото нито искам да оставам вкъщи за по-дълго време, нито искам целият ми живот да се преобърне с главата надолу, а в същото време си давам сметка, че ако искаме шанс за повече от 2 деца, и да сме - хайде не млади, но поне не прекалено стари родители, трябва вече да ги започваме... Но така както ни върви животът в момента много си го харесвам и нищо не ми липсва, т.е. не "ми е дошло времето още"...
Засега си карам така и съм оставила половинката да му мисли - като поиска деца, да си намери начин да ме убеди да поискам и аз

a wee little girl with a can of gasoline

Може да ви се стори наивно, но аз мисля, че когато момента дойде една жена го усеща безпогрешно! Биологичен часовник му се вика. Тогава пращаш по-дяволите и кариера и амбиции. Абе...незнам, хора разни.
Що се отнася до детегледачките, аз съм "ЗА"!

za da se otgleda edno stastlivo dete ne e nujno samo maizino prisastvie a i dostatazno sredstva a kakto Loretta pishe da jertvash rabotata si e trudno - parvo tse semeistvoto ostava zavisimo samo ot zaplatta na bastata (a v dnesno vreme rabotnite mesta sa nestabilni) vtoro maikata kato si sedi samo v kasti i gubi vazmojnosti za budesto razvitie ne se li zuvstva nepulnozenno?
is kakvo da se spravi zovek ako naistina ne mojes da si zapazish rabotnoto mjasto i sled edna godina ne mojes dasi namerish novo? samo zaradi deteto?

Познавам много хора, които имат, аз лично ползвам за възрастен човек и съм много доволна, но това си е личен избор и освен това съвсем не е без значение дали съпругът ти иска дете или не - то по подразбиране всички искат, но в един момент психическото напрежение идва в повече и много не издържат, според мен това е основния момент, на който трябва да обърнеш внимание - то до отглеждането - все ще се намери решение - има и седмични ясли и т. н. - въпрос на взаимно желание

Това е вече съмсем лично откровение - аз съм по-големичка от теб и при мен специално желанието повече изчезва, отколкото да се появява - просто считам, че не ми е време да вися по градинки с 10-15 години по-млади от мен майчета, но това си е субективно

то ебати кариерата, ако за 1 година всичко свързано с нея "отива на кино"

съгласна съм с това. ако става дума за наистина сериозно кариера, за доказан професионалист, тогава защо да не пазят мястото на майчето. няма значение какво казва закона че са длъжни, всички знаем че зависи от работодателя. но наистина хората които "правят кариера" а не просто "бачкат някъде", тях са склонни да ги чакат малко. примери много. и то не за друго ами защото качествени служители наистина се намират трудно. така че зависи за каква кариера става дума, за кой точно работодател и т.н. всичко е строго индивидуално.

"само заради детето"

Виж, момиче. Ти съвет ли искаш или просто си дошла да ни убедиш колко е кофти човек да има дете, за да ти е чиста съвестта?
Не мисля, че има кого да убеждаваш в каквото и да било. Ако толкова страшно ти се вижда, по-добре не раждай.
Няма смисъл да се тормозиш. Пренаселеността на планетата и без това е голям проблем. А и сега не живеем в общество, в което всеки да е длъжен да се движи по предварително утъпкания път и никой няма да те гледа накриво, че правиш кариера или че нямаш дете.
Всеки човек си има свои лични приоритети и решава какво иска и какво не иска да направи. Ако те измъчва мисълта, че ти е време за деца, а желание ти липсва, спри да се измъчваш веднага. Децата са нещо, което не може да се отглежда насила. Така само ще направиш нещастна себе си, че и детето.

И не си мисли, че е задължително да имаш деца. Ако не искаш, дилемата ти вече е решена.
А и начина, по който разсъждаваш... "само заради детето" да напускаш работа и да правиш какви ли не жертви, ме навежда на мисълта, че ти и идея си нямаш какви жертви те чакат ако станеш майка. А не си готова дори за най-малката от тях.
Така че край на дилемата ти.

Добре де, кажи ми коя е тази професия, която за една година забравяш до такава степен, че повече не можеш да я практикуваш изобщо?
Ами какво да кажат мъжете, които ходят в казарма? И то сега е по 6 и 9 месеца, ами преди като са ходели по 2 години това правеше ли ги напълно негодни за практикуване на каквато и да е професия, само защото са били далеч от нея за известно време?
Абе хората нямат толкова кратка памет, не драматизирайте нещата!

Въобще, с професионализма има около два варианта:
Ако човек е много добър специалист, кариерата го вълнува и е отдаден на работата си, той спокойно ще си възвърне предишните позиции даже и след непосилните 12 месеца отсъствие.
Ако не е толкова добър специалист и няма кариера, не би имал кой знае какви изисквания към работата, която ще започне. Т.е. той няма да е супер гениален специалист, но и работата няма да е на първо място за него. Общо взето нещата са "взаимни".

Сещам се за майката на един приятел, която е била доста време научен работник в БАН, но е преценила, че тази работа не и носи необходимите доходи и решава да завърши право... на 40 години. И го прави!

Друг пример с моя баща. След като се пенсионира от дългогодишната си служба, около една-две години беше безработен и после си намери разбота в една фирма по специалността си (инженер). В началото беше на най-ниското стъпало с всички останали, но само след няколко месеца стана шеф на отдела, просто защото е по-добър професионалист и изпъква. Става дума за човек на 54 години!
Така че хайде не ми обяснявайте как всичко се забравя за 12 месеца и после си негоден за нищо. Още повече пък на възраст под 30 години!

dostra ostra kritika, nikoi v nisto ne iskam da ubejdavam, sujaljavam ako e prozvichalo taka

ot druga strana ne mislja tse za prenaselenostta na planetata sa vinovni hora koito se opitvat da prezenjat kak da si otgledat nai-dobre dezata i da si naredjat pravilno jivota
pri tova ima razlichni hora koito se namirat v razlichni jiteiski situazii, ne moje vseki da e motiviran kato tebe i da ima gotovi otgovori na vsitski vaprosi