1. До Ерджиес
13 отговора
202 прегледа
1. До Ерджиес
Това е нещо като пътепис с малко логистични подробности:
В петък вечерта, 17 септември от тъмната, дъждовна и пуста нова автогара на София и се отправихме с нощен рейс за Истанбул. Планът беше да се моткаме 9 дни из Анадола.
Първо трябваше да качим най-високия връх на планината Ала Далар, известна още като Торос и Тавър. Той се казва Демирказък и е 3756 м. След това, насъбрали опит, да атакуваме още по-високия Ерджиес, който е половин кратер на изгаснал вулкан от 3916 м. След това идеята беше да се моткаме из Кападокия и на връщане да се спрем за един ден в Истанбул.
Рейсът беше турски Мерцедес – много бърз и комфортен, както впрочем всички междуградски рейсове в тая държава. И така в събота рано сутринта бяхме на огромната автогара на Истанбул. Подобно на софийската не можеш да отидеш на касата и да си поискаш билет за следващия автобус за-където-ти-трябва. А се налага да обиколиш всичките 161 офиса, които донякъде са обединени по географски признак на дестинациите.
И така оказа се, че до Ниде, който е най-близкият голям град до Демирказък, има само нощен рейс. Така се наложи да хванем рейс до Кайзери, което е недалеч от Ерджиес и да започнем направо с тежката артилерия. Само дето рейсът тръгваше в 9.30 часа сутринта и пристигаше в някакъв късен час. А не може да си опънеш палатката насред половинмилионен анадолски град, нали?
Нямахме друг избор. Автобусът ни подкара през европейската, а после и азиатската част на Истанбул и след около час и половина по някви магистрали, излязохме от града. Непрекъснато ни пояха с чай, вода, кола и “кекове”. Анадола е плато със средна надморска височина от 1200-1300 метра, макар че като си там, не си личи, а си е гадна, прашна полупустиня.
И така – след като минахме през десетки градове и гледки, подобни на декор за филма “Забриски пойнт”, минахме през Анкара и към 21 часа ни стовариха на автогара в покрайнините на Кайзери. Готиното е, че в Турция автобусната компания те качва на безплатна маршрутка и те вози из града. Така ние питахме дали ще ни закарат до Ерджиес и те ни наприказваха нещо на турски. В крайна сметка ни стовариха на автогарата на маршрутките в другия край на града. Там се оказа, че вече няма за Ерджиес, но пък он 21,30 ч имаше рейс до Хисарджък, което е на половината път.
Така в 22 часа стигнахме въпросното място. То е нещо като Бояна за Кайзери, защото е на баира, на около 15 км над града. Продължихме нагоре по пътя в търсене на хитро място и го намерихме – полянка, пълна с прахоляк и разни сухи растения. На сутринта се събудихме под палещите лъчи на слънцето. И видяхме колко ще е страшно в Анадола.
По-късно хванахме стоп и със закрита камионетка пристигнахме на прохода под самия Ерджиес на 2200 м. Това, че е проход, не означава, че е някакво тясно място, а разлата долина с десетина хотела от двете страни, защото е скикурорт. Един четириседалков лифт и два влека се катерят нагоре по склона на върха Ерджиес. Той представлява кратер на изгаснал вулкан, чиято предна половина вече я няма. В общи линии тръгваш отляво, катериш му гребена, после заобикаляш една чучка и си на върха.
И така регистрирахме се в хижата, че ще катерим върха. На връщане се разписваш, че си се върнал, за да не се налага да те търсят. Пратиха ни обаче да искаме разрешение от полицията да качим върха. За това не пишеше нищо в интернет. В полицията не ни разрешиха да качим Ерджиес, защото смe нямали mountain license. Казахме им “Добре, тогава няма да го катерим” и си тръгнахме с идеята все пак да го качим. Пьтьом се засякохме за първи път с трима чехи, които също бяха решили да качват Ерджиес. Щяхме да ги срещнем още няколко пъти.
И така в късния следобед на неделята напълнихме много вода, защото нагоре нямаше, и поехме към горната станция на лифта, където да си направим бивак. Стигнахме за по-малко от час и половина по прахоляк и средна стръмнотия. Решихме да си опънем палатката възможно най-късно и да си навием телефоните да ни събудят в 4 часа на другата сутрин.
В понеделник в 4 часа беше много тъмно и студено. Докато се чудехме кой да излезе първи от палатката, край нея се чуха гласове, които си говореха на български. Поздравихме ги в мрака, но те бързо изчезнаха в неизвестна посока. Ние сгънахме палатката и поехме нагоре по камънака. Стигнахме до началото на изкачването на гребена на Ерджиес. Там си скрихме раниците под един камък и с малки раничета поехме нагоре. След около час слънцето изгря откъм Анадола. Бяхме чели страхотии за Ерджиес – как всичко било сипеи и като направиш една крачка нагоре, се сурваш две надолу и т.н. Е, в следващите 2 часа нямаше нищо подобно – просто си вървяхме по ръбчето, което дори не беше тясно.
Драмата настъпи, като стигнахме до чучката, малко преди самия връх. Тя трябва да се заобиколи отляво или отдясно. Решихме отдясно - от страната на хижата и лифтовете - защото ни се стори по-кратко. Скоро се озовахме на сипей от описания вид. За лош късмет се бяхме пръснали по него на равни интервали и по-горните хора събаряха камъните върху по-долните. След половин час на псувни и взаимни обвинения се изкачихме отново на билото и продължихме към върха. Четири часа и половина от тръгването бяхме на Ерджиес.
Всъщност не бяхме баш на самия връх, защото най-накрая той става тънка скала, висока десетина метра. Може да се качи по тънко въженце. Ако обаче то се скъса, падаш стотици метри надолу. Затова ние си останахме под него, където беше книгата на покорителите – малък тефтер с разголена мадама на корицата, скрит под пластмасова пластинка, точно под луксозно издание на корана.
След поредица от снимки и телефонни хвалби тръгнахме надолу. Този път решихме да заобиколим чучката от другата страна. Нахендрихме се по гаден каменен сипей, по който трябваше да слезем към 600 метра надолу, да заобиколим едно ръбче и пак по сипей от другата страна да се качим отново на билото. Беше гадно!!!
Все пак в ранния следобед слязохме до хижата. Подписахме се, че сме се върнали. Излъгахме хижаря, че не сме качили върха, щото са ни забранили от полицията и си опънахме палатката зад хижата.
Във вторник направихме снимки на Ерджиес, огрян от изгрева, и бавно и полека се подготвихме за прехвърляне към планината Торос/Тавър/Аладаалар и най-високия й връх Демирказък.
(следва)
__________________________________
по технически причини K . e вече _K._ ;-]
В петък вечерта, 17 септември от тъмната, дъждовна и пуста нова автогара на София и се отправихме с нощен рейс за Истанбул. Планът беше да се моткаме 9 дни из Анадола.
Първо трябваше да качим най-високия връх на планината Ала Далар, известна още като Торос и Тавър. Той се казва Демирказък и е 3756 м. След това, насъбрали опит, да атакуваме още по-високия Ерджиес, който е половин кратер на изгаснал вулкан от 3916 м. След това идеята беше да се моткаме из Кападокия и на връщане да се спрем за един ден в Истанбул.
Рейсът беше турски Мерцедес – много бърз и комфортен, както впрочем всички междуградски рейсове в тая държава. И така в събота рано сутринта бяхме на огромната автогара на Истанбул. Подобно на софийската не можеш да отидеш на касата и да си поискаш билет за следващия автобус за-където-ти-трябва. А се налага да обиколиш всичките 161 офиса, които донякъде са обединени по географски признак на дестинациите.
И така оказа се, че до Ниде, който е най-близкият голям град до Демирказък, има само нощен рейс. Така се наложи да хванем рейс до Кайзери, което е недалеч от Ерджиес и да започнем направо с тежката артилерия. Само дето рейсът тръгваше в 9.30 часа сутринта и пристигаше в някакъв късен час. А не може да си опънеш палатката насред половинмилионен анадолски град, нали?
Нямахме друг избор. Автобусът ни подкара през европейската, а после и азиатската част на Истанбул и след около час и половина по някви магистрали, излязохме от града. Непрекъснато ни пояха с чай, вода, кола и “кекове”. Анадола е плато със средна надморска височина от 1200-1300 метра, макар че като си там, не си личи, а си е гадна, прашна полупустиня.
И така – след като минахме през десетки градове и гледки, подобни на декор за филма “Забриски пойнт”, минахме през Анкара и към 21 часа ни стовариха на автогара в покрайнините на Кайзери. Готиното е, че в Турция автобусната компания те качва на безплатна маршрутка и те вози из града. Така ние питахме дали ще ни закарат до Ерджиес и те ни наприказваха нещо на турски. В крайна сметка ни стовариха на автогарата на маршрутките в другия край на града. Там се оказа, че вече няма за Ерджиес, но пък он 21,30 ч имаше рейс до Хисарджък, което е на половината път.
Така в 22 часа стигнахме въпросното място. То е нещо като Бояна за Кайзери, защото е на баира, на около 15 км над града. Продължихме нагоре по пътя в търсене на хитро място и го намерихме – полянка, пълна с прахоляк и разни сухи растения. На сутринта се събудихме под палещите лъчи на слънцето. И видяхме колко ще е страшно в Анадола.
По-късно хванахме стоп и със закрита камионетка пристигнахме на прохода под самия Ерджиес на 2200 м. Това, че е проход, не означава, че е някакво тясно място, а разлата долина с десетина хотела от двете страни, защото е скикурорт. Един четириседалков лифт и два влека се катерят нагоре по склона на върха Ерджиес. Той представлява кратер на изгаснал вулкан, чиято предна половина вече я няма. В общи линии тръгваш отляво, катериш му гребена, после заобикаляш една чучка и си на върха.
И така регистрирахме се в хижата, че ще катерим върха. На връщане се разписваш, че си се върнал, за да не се налага да те търсят. Пратиха ни обаче да искаме разрешение от полицията да качим върха. За това не пишеше нищо в интернет. В полицията не ни разрешиха да качим Ерджиес, защото смe нямали mountain license. Казахме им “Добре, тогава няма да го катерим” и си тръгнахме с идеята все пак да го качим. Пьтьом се засякохме за първи път с трима чехи, които също бяха решили да качват Ерджиес. Щяхме да ги срещнем още няколко пъти.
И така в късния следобед на неделята напълнихме много вода, защото нагоре нямаше, и поехме към горната станция на лифта, където да си направим бивак. Стигнахме за по-малко от час и половина по прахоляк и средна стръмнотия. Решихме да си опънем палатката възможно най-късно и да си навием телефоните да ни събудят в 4 часа на другата сутрин.
В понеделник в 4 часа беше много тъмно и студено. Докато се чудехме кой да излезе първи от палатката, край нея се чуха гласове, които си говореха на български. Поздравихме ги в мрака, но те бързо изчезнаха в неизвестна посока. Ние сгънахме палатката и поехме нагоре по камънака. Стигнахме до началото на изкачването на гребена на Ерджиес. Там си скрихме раниците под един камък и с малки раничета поехме нагоре. След около час слънцето изгря откъм Анадола. Бяхме чели страхотии за Ерджиес – как всичко било сипеи и като направиш една крачка нагоре, се сурваш две надолу и т.н. Е, в следващите 2 часа нямаше нищо подобно – просто си вървяхме по ръбчето, което дори не беше тясно.
Драмата настъпи, като стигнахме до чучката, малко преди самия връх. Тя трябва да се заобиколи отляво или отдясно. Решихме отдясно - от страната на хижата и лифтовете - защото ни се стори по-кратко. Скоро се озовахме на сипей от описания вид. За лош късмет се бяхме пръснали по него на равни интервали и по-горните хора събаряха камъните върху по-долните. След половин час на псувни и взаимни обвинения се изкачихме отново на билото и продължихме към върха. Четири часа и половина от тръгването бяхме на Ерджиес.
Всъщност не бяхме баш на самия връх, защото най-накрая той става тънка скала, висока десетина метра. Може да се качи по тънко въженце. Ако обаче то се скъса, падаш стотици метри надолу. Затова ние си останахме под него, където беше книгата на покорителите – малък тефтер с разголена мадама на корицата, скрит под пластмасова пластинка, точно под луксозно издание на корана.
След поредица от снимки и телефонни хвалби тръгнахме надолу. Този път решихме да заобиколим чучката от другата страна. Нахендрихме се по гаден каменен сипей, по който трябваше да слезем към 600 метра надолу, да заобиколим едно ръбче и пак по сипей от другата страна да се качим отново на билото. Беше гадно!!!
Все пак в ранния следобед слязохме до хижата. Подписахме се, че сме се върнали. Излъгахме хижаря, че не сме качили върха, щото са ни забранили от полицията и си опънахме палатката зад хижата.
Във вторник направихме снимки на Ерджиес, огрян от изгрева, и бавно и полека се подготвихме за прехвърляне към планината Торос/Тавър/Аладаалар и най-високия й връх Демирказък.
(следва)
__________________________________
по технически причини K . e вече _K._ ;-]
Много хубаво
Хубаво сте изкарали и хубаво си го преразказал.
Той Есенлер, ако не знаеш номера на офиса, който ти трябва ще има да се мотаеш поне час. На нас миналата година като ни трябваше го знаехме предварително това заветно номерче в посока Пловдив и София. Не го запомних точно, но беше около 160. Ти знаеш ли го с точност, че да ми припомниш? Обаче уж сме им комшии, а пък на опашката на номерата на офисите са ни сложили, пак сме на г..а на географията!
На Ерджиес някоя капка сняг не беше ли останала?
Палатка насред анадолски град едва ли, но само Чувал що пък не!
Илиян те издаде иначе като бяхме по Родопите. Ще му разкажа за пътешествието ти като го видя след седмица, че сега няма право на виждане като новобранец!
Той Есенлер, ако не знаеш номера на офиса, който ти трябва ще има да се мотаеш поне час. На нас миналата година като ни трябваше го знаехме предварително това заветно номерче в посока Пловдив и София. Не го запомних точно, но беше около 160. Ти знаеш ли го с точност, че да ми припомниш? Обаче уж сме им комшии, а пък на опашката на номерата на офисите са ни сложили, пак сме на г..а на географията!
На Ерджиес някоя капка сняг не беше ли останала?
Палатка насред анадолски град едва ли, но само Чувал що пък не!
Илиян те издаде иначе като бяхме по Родопите. Ще му разкажа за пътешествието ти като го видя след седмица, че сега няма право на виждане като новобранец!
Редактирано от Aндoн на
Re: 1. До Ерджиес
не ти трябва разрешително от хижата. На военните не е нужно да се обаждаш. Иначе тази година пролетта приятели ходиха и при военните, къдети те ги питали имат ли си водач. Те веднага нарочили единият от групата за водач и им дали разрешение...
Мога да ти дам цени от миналата година.
Прегледай това:
[линк]
пп
Вода "горе" има, но трябва да отделиш около 50 мин за да се отбиеш от маршрута и да отидеш за вода... Тва горе е на около 2800 м нб
Мога да ти дам цени от миналата година.
Прегледай това:
[линк]
пп
Вода "горе" има, но трябва да отделиш около 50 мин за да се отбиеш от маршрута и да отидеш за вода... Тва горе е на около 2800 м нб
Re: 1. До Ерджиес
единственото, което може да ти се наложи да направиш на хижата, е да се регистрираш и да оставиш телефон за връзка.
а ходихме до военните, щото объркахме пътя. така че - внимавай, къде отбиваш. и си приготви немско-българския разговорник. английският много-много не върви.
the fool wanders, the wise one travels
а ходихме до военните, щото объркахме пътя. така че - внимавай, къде отбиваш
. и си приготви немско-българския разговорник. английският много-много не върви.the fool wanders, the wise one travels
Re: 1. До Ерджиес
Пътят следва лифта - вие се около него или върви успоредно на него, като по този начин стига до горната станция на лифта. Още малко по-нагоре излиза на заравненост, на която може да се бивакува. При ясно време е трудно да се обърка, но както се казва, при определени условия човек може да обърка и пътя от спалнята до кухнята
.
.Re: 1. До Ерджиес
Погледни тази снимка за да си представиш района:
[линк]
Върха е най-високото вдясно. Най-удобно се качва, като стигнеш последната лифтова станция, да хванеш вляво да се изкачиш до ръба и от там по-ръба, по-ръба та до върха.
Кога ще ходиш натам? Ако не е скоро ела на следващата сбирка и все някой ходил ще ти обясни по подробно...
Миналата година нощувката беше 22 турски лири (тогава куса беше 1 лира за 1,23 лв, тази година курса беше около 1 лв, но не знам дали има промяна на цената за нощувка. Евентуално мога да проверя, ако те интересува с точност)
[линк]
Върха е най-високото вдясно. Най-удобно се качва, като стигнеш последната лифтова станция, да хванеш вляво да се изкачиш до ръба и от там по-ръба, по-ръба та до върха.
Кога ще ходиш натам? Ако не е скоро ела на следващата сбирка и все някой ходил ще ти обясни по подробно...
Миналата година нощувката беше 22 турски лири (тогава куса беше 1 лира за 1,23 лв, тази година курса беше около 1 лв, но не знам дали има промяна на цената за нощувка. Евентуално мога да проверя, ако те интересува с точност)
Re: Още снимки
Е голяма работа... някой ден като не ме мързи, ще пиша. По-скоро ще драсна писмо на Явор да го нахокам, че не ми е пратил линк, пък ми беше обещал. 
Току що разгледах снимките и има много добри, както и снимани някои ключови места, на които аз нямам снимки и ми беше много трудно като обяснявах на Ники и Тони преди да заминат.
[линк]
Току що разгледах снимките и има много добри, както и снимани някои ключови места, на които аз нямам снимки и ми беше много трудно като обяснявах на Ники и Тони преди да заминат.
[линк]