Татковците и раждането

Кажете, искате ли татковците да присъстват на раждането или не? А те самите искат ли?
Стана ми интересно от една тема в клуб Семейство.
Как се отнасяте към идеята, мъжете ви да ви видят в ”това състояние”?
Мерси много на тези, които ще отговорят

Ами аз не дадох и дума да се издума по този въпрос. Ужасяваше ме самата мисъл той да бъде с мен, докато раждам - не зная защо, просто така го почувствах. Може би ме притесняваше това, дали после по същия начин ще го привличам сексуално

Здравеи!В на4алото като бях бременна не исках в никакъв слу4аи мъжа ми да присъства на раждането,но с наближаването на момента все пове4е тайни4ко се надявах 4е 6те поиска сам да дойде.И тъи като раждах в Австрия и не знаех 4ак толкова добре езика накрая ре6ихме ЗАЕДНО да присъства доколкото издържи той самия,за6тото и аз не знаех какво 6те е и така се разбрахме.И сега от сега6но време съм му благодарна(не за6тото е стоял до мене да ми превейда,какъв ти немски,аз ги побърках тези жени от българска ре4

)ами просто присъствието му адски ми помогна психи4ески.Затова ако и твоя мъж иска да присъства не го спираи,все 6те ти е от полза.

надявам се да не го приемеш като натрапване, ето ти един линк:

бащата свидетел на раждането

За нас пък от самото начало на бременността беше ясно, че ще ходим заедно да раждаме (да уточня обаче, че това тук е нормалната ситуация, т.е. рядко се случва мъжът да не присъства). Мъжа ми беше психически подготвен за това, което го очакваше (доколкото е възможно това де) идваше с мен на курсовете, на прегледите когато имаше възможност, интересуваше се. "Състоянието ми" изобщо не ме притесняваше, защото по време на раждането ме вълнуваха съвсем други неща, него също. Това което е видял не ни повлия изобщо на сексуалният живот, а и двамата приемаме този ден като някаква "извънредна ситуация", която не се отразява на ежедневието ни. Явно зависи от мъжа, но ако той не иска или не е подготвен най-добре да не се кара насила. Незнам обаче как щях да му разкажа всичко свързано с раждането на детето му, ако той не беше присъствал, просто щеше да пропусне едно от най-големите и емоционалните си изживявания, които не случват ден през ден.
Един ден и за второто бебе, живот и здраве, пак ще идва, няма къде да избяга

Раждала съм веднъж без, а вторият път със присъствието на таткото!
Трети път без таткото не тръгвам да раждам!
Идваше с мен на всяка консултация (сега да не се натъжат бъдещите майки, чийто мъже не ходят с тях на консултация - просто той трябваше да ме кара до доктора, пък и не е се е опитал да "кръшка" от това си задължение) и още в самото начало като говорихме за раждането, каза че иска да е с мен.
Не, че иска да присъства, а да е с мен!
Няма да лъжа, че не ми е било притеснено как ще реагира по време на самото раждане. Бях чувала за припадащи татковци, както и подмятания, как мъжете се отвращавали, половият живот замирал и т.н и т.н.
Нито припадна, нито се отврати от мен а и не мога да кажа, че има някаква промяна в интимните ни отношения към по-лоши!
Мъжат ми не само присъства, а и помага , когато започнаха напъните си раделиха с акушерката по един крак.
Всички раждали си спомнят израза "главата се показва", е на мен са ми много мили тези думи, защото той ми ги каза!
Казвала съм го и преди, ще го напиша отново. Не са ми правили клизма и мен много ме притесняваше именно това (раждалите знаят защо).
Много ме беше страх, че ще се изпусна, не от друго, а от срам и от доктора, и от сестрите, макар че те са се нагледали на какво ли не, и едва ли това би ги притеснило или изненадало, и не на последно място от него. Напразно съм се притеснявала толкова много!

Ако той не искаше, нямаше да го насилвам или агитирам да бъде с мен на раждането.

Не, какво ти натрапване, темата е много стара и определено не знаех за нея!
Благодаря за линка

без него не тръгвам....присъстваше на раждането и беше най - голямата ми помощ ...като ми каза че вижда косата на бебчо да напъвам - чак ме молеше и вика "да не я задуша"......та като се напънах и на вторият път излезе бебчо - акушерката чак не можа да повярва
левият ми крак беше върху главата му а десният върху акушерката ....и хубаво филмче ни е направил със съкровището

ако имаш възможност бъди си с таткото....това е толкова вълнуващ момент и споделен е просто невероятен

за отношенията ни след това - същите са....

Моят мъж не присъства. Беше ми казал, че ако много искам, ще дойде. Разбрах го, че не гори от особено желание и не настоях. И се радвам, че така стана, защото като си се представих как съм изглеждала докато напъвам... Иначе не ме е притеснявало, че може да не ме пожелае сексуално след това. Но наистина нямаше нужда да го подлагам на това. А и той щеше да се измъчва, че не може да ми облекчи мъките. Скоро след раждането разказвах на сестра си и зет си подробности и като го видях как беше зяпнал, направо го съжалих. Пък си представям да беше там тогава.
То си е до човек. Всичко е индивидуално и трябва да се преценява според човека. Все пак не бива да се насилват татковците според мен.

Много зависи и от двамата - ако жената "това състояние" много я притеснява и вместо да се съсредоточи върху раждането непрекъснато мисли дали пък не е твърде непривлекателна и няма ли той да се отврати, а мъжът не може да понесе гледката и я намира отвращаваща - по-добре да не го правят.

При нас нещата не стояха така - никога не съм намирала нищо грозно и срамно в нещата, които се случват при раждане, мъжът ми също - въобще не е стоял въпросът дали ще присъства - някакси вече знаехме че ще е така и това ни беше основния аргумент при избора на болница - да се позволява присъствието.

Да бъдеш на раждането на детето си е толкова важен и прекрасен момент и в моя и в неговия живот - не бих си и помислила да го лишавам от това или пък да му спестявам страданията си - едно че той има страшно здрава психика и не би припаднал при гледката ( даже акушерката го пита по време на раждането дали е лекар - а той е инженер), второ, че наистина не разбирам защо да щадя мъжа си от болката - ми в крайна сметка така се ражда дете, а спомените, които остават са много, много хубави. Между другото той даже си спомня повече неща от мен - разказваше ми после разни интересни подробности, които са ми убягнали.

Освен това неговото присъствие ми даваше много спокойствие и сигурност, че до мен е най-обичният ми човек, че ще щом сме заедно всичко ще е наред. Разхождахме се по време на контракциите, говорехме си глупости, разсмиваше ме , с екипа вицове си разказваха, той пръв видя бебо - абе изобщо за нас този ден е чудесен и спомените ни са само хубави. Втори път без него изобщо не тръгвам към родилното, неговото отношение е същото.

Това за мен е малко болезнена тема...
Никога не съм се съмнявала в това, дали нашият тати трябва да присъства на раждането. Той също. В продължение на цялата ми бременност и двамата знаехме, че прекрасния миг на появата на детенцето ни, направено с много любов и от двама ни, трябва да бъде споделен и от майката и от таткото. Никога не съм се притеснявала от това, че бих могла да стана непривлекателна за съпруга си, ако той е бил до мен по време на раждането. Напротив, сега, след като вече съм го преживяла, убедено заявявам, че появата на малкото човече е толкова вълшебен момент, че цялата Вселена замира, приветствайки новия живот (винаги съм се пазила от прекалена патетика в мисленето и изразяването, но наистина няма как другояче да опиша събитието!)! И просто НЯМА начин, таткото да не е омагьосан от това, което се случва!
За съжаление, нещата се развиха по друг начин. Доктора, на който си плащахме девет месеца, за да ми следи бременноста, не изпълни нито едно от обещанията, които беше ни дал. След като хиляди пъти го питахме настоятелно (и той потвърждаваше) дали ще може таткото да присъства, накрая се оказа, че не може Оказа се също, че няма свободни самостоятелни стаи (вместо сама, бях с още 7 жени, от които 5 хъркаха ужасяващо), а като за капак на всичко, самият доктор се оказа някъде си и така и не дойде за самото раждане. Раждането ми беше изключително дълго - 48 часа, първите 36 от които, си виех самичка от болка вкъщи и не исках да влизам в болница, понеже не можех да открия "моя си доктор" (чийто телефон беше изключен!!!)
В този смисъл, все пак бих могла да кажа, че нашия тати е присъствал на по-голямата част от раждането
Но за следващото си имам вече едно наум и тогава наистина се надявам тримата (аз, тати и новото човече) ЗАЕДНО да споделим вълнуващото събитие!

...от самия татко.
Трябва той самия да иска, а не да се е оставил да бъде убеден или да го прави заради жената. Казват, че трябва да е психически подготвен. Да знае какво го очаква, по възможност да е гледал филмчета с раждане и да е присъствал с майката на курсовете преди раждането (ако е имало такива).

Ако той е подготвен и убеден в желанието си, то това за него би бил един незабравим и прекрасен момент. Казват, че бащи проявили желание да присъстват на раждането по-късно развиват по-силни бащински чувства към децата си.

Но ако той присъства на раждането и види неща, за които не е бил подготвен това би го травмирало и би оказало само негативни последици.

Така, че - остави го той сам да реши.

Моят мъж иска на всяка цена да присъства.
Аз бих се радвала заради моралната подкрепа.
Идва с мен на всяка консултация, интересно му е да гледа бебето на монитора... в началото малко се притеснявах, как ли ще реагира, като ме види на магарето, но лекарката е сложила стола за придружителя на много похдодящо място, пада се по-назад от самото магаре, но същевременно оттам чудесно вижда монитора на УЗ. Taка че за него явно проблем не съществува :) а аз пък все забравям, че родителите му са лекари, при това гинеколози...
Затова и за раждането не мисля, че бих се притеснявала (вече).
Но ако в един момент откаже да е с мен, не бих го приела трагично.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

Аз исках и таткото искаше, но се оказа, че не можем да си го позволим финансово. Иначе какво му е на състоянието... За мен щеше да е голямо облекчение той да е там. Самия акт на раждането е толкова велик, че никой не обръща внимание на състоянието. Единия ми брат сряза пъпната връв и на двете си деца. Каза, че по-велико нещо в живота му не се е случвало!!! Даже сега се вълнувам като го казвам . Надявам, се че таткото да присъства когато имаме второ дете. Така де, участвал е в направата, а раждането е завършването на тоя процес... Е, това не важи за татковци, които няма да издържат чисто физически и психически на гледката

Късметлийка!

Моя каза : " Нее, моля те, не искай това от мен!":))))
..или нещо подобно беше.

Гледал бил филмчета с раждане и НЕ искал да ме види като главната героиня... Това е то - недорасъл тип! :) В интерес на истината и аз не исках поради същите предразсъдъци. Не исках ни него ни майка, ни татко нито никой (освен лекарите)...Не знам защо така съм искала, но раждането беше секцио и всички притеснения относно присъствието му отпаднаха.

Между другото имам една приятелка, на която мъжът и присъствал на 2рото раждане (секцио). На всичкото отгоре записвал цялата операция с камера. Призна си, че на няколко пъти му е прилошало, но е изтърпял..Егати! Аз нямаше да мога...щях да се хоризонтирам с трясък веднага.

После приятелката ми гледала записа. Каза ми " ОТВРАТИТЕЛНО Е!! " Ако знех колко е ужасно нямаше да му позволя да снима...:)

/пък и твоя е свикнал с тематиката, щом родителите, че и 2мата са гинеколози!/

Мен ме беше страх да го питам дали иска да присъства на раждането, понеже бях сигурна, че няма да иска. Не е такъв човек, че да се панира, но бях сигурна, че няма да иска. И понеже тогава не бях бременна, си траех.
Когато забременях, вече аз не бях сигурна дали да го питам, понеже не исках да го чуя да каже, че не иска - щеше да ми стане мъчно.
Накрая пък не бях сигурна дали аз не бих се притеснявала, ако той происка, та бая време си траех
И в цялата суматоха не помня как дори сме отворили темата, но той каза "Ама как така питаш, въпросът ти е направо излишен. Искам и ще бъда там, когато се появи нашето бебче" и... се разтопих от кеф
А като ходим на консултации, той много въпроси задава, интересува се... понякога, когато имам някакви съмнения за нещо, той ме успокоява. И такива професионални доводи ми тресва на масата, че дори за момент не се съмнявам, че той е лекар (учител по френски е ). Дори не бих се притеснявала, ако се наложи той да води раждането.
Понякога е малко "spooky" обаче, да имаш мъж, който от всичко разбира и се интересува.

Ако обаче се наложи да раждам секцио, нямам намерение да купувам видеокамера за целта. Брррр.

* Bacteria is sometimes the only culture some people have. *

Моят мъж присъства на раждането и съм много щастлива, че го направи. И при следващото раждане така ще бъде, ако всичко протече по план. (малко отклонение, но една позната роди преди няколко дни вкъщи, таткото бил на разходка с по-голямото дете, тя вика линейка защото изведнъж започват много силни контракции, линейката идва когато главата на детето вече се е показала, и докато тати и баткото се върнат - хоп ново бебе)

И аз имах съмнения от гл. т. на това 'как ще ме възприеме след това, ако ме види разчекната и крещяща'. Дори се бяхме разбрали да не гледа какво точно става 'долу', а само да е до главата ми. Да обаче тази част от мойто раждане, напъването, продължи колкото един футболен мач по времетраене. Аз бях амбицирала всичките си сили, нямах нужда от стискане на ръката и бърсане на потта от челото - тати активно ми помагаше да сменям позите (защото бях с епидурална и бях донякъде обездвижена от кръста надолу), редуваше се с акушерката да вика окуражително когато напъвах и да ми казва колко добре се справям и т.н. и т.н. Съвсем не беше пасивен участник, изобщо не може да става въпрос за прилошаване, припадъци и т.н. (според мен това са преувеличения - лошо им било ставало на мъжете, как щели да издържат.... ами така, ние как издържаме, хем освен всичко останало ни боли, напъваме се, разни непознати или полупознати хора ни опипват коремите и т.н. да не изпадам в подробности, че току виж на някой четящ мъж му станало лошо) Майка ми, която е родила две деца, и която присъства на раждането, го понесе много по-тежко - може би защото не разбираше езика и накрая когато се наложи вакуум и нахълтаха сумати лекари и друг персонал, тя не знаеше какво точно става, а аз не бях в състояние да превеждам по разбираеми причини. Е, нея поне знам че няма да я карам да присъства и друг път.

Но наистина, както и всички други неща, и това не става насила. Ако таткото (а и майката ) няма желание да присъства, дори и след обстойно и аргументирано обсъждане на ЗА и ПРОТИВ доводите, тогава по-добре да не присъства. Аз дори обмислях идеята да помоля една приятелка да присъства вместо таткото, но бързо се отказах и не съжалявам.

Анна 07/09/2002

Ами в цял свят е факт, с изключение на България , е има го вече тук там, но не е масова практика за съжаление. Аз съм твърдо за, да присъства някой близък на родилката, може да не е таткото, ами някой, които ще я накара да се чувства по-добре и по-сигурна - майка, сестра, баба ....Лично аз колкото и странно да ви се стори бих искала баща ми да е до мен в този момент, мажът ми не става за това и по-скоро ще ми пречи и ще ме изнерви и ще се наложи него да успокоявам.
Но съм категорично против общите предродилни и родилни зали. Не може в едно помещение да раждат две жени. Мисля, че това е травмиращо.

Аз лично не искам таткото да присъства на разжаднето. Не защото се страхувам как ще ме възприеме и че ще се отврати, по-скоро аз ще се тревожа дали той е добре и това ще ме разсейва. Ако (дано не се случва) има някакви усложнения ще мисля дали от нерви няма да се скара с доктора и да усложни с това нещата повече. Е знам, че може и да ми помогне ама винаги съм си била такава при важните моменти държа да съм сама и да не ми се месят, за да не ме разсейват чужди мнения и препоръки.
Така, че май си е до човека, пък и кой знае може след 4 месеца такова шубе да ме хванебррррр, че да искам да дойде. Но той май също не иска. Каза, че би могъл ако е много важно за мен - това не звучи особено ентусиазирано

Ако питате мен аз предпочитах аз да изпусна раждането, а който иска да ходи. Ама като бъдеща майка не можеше да стане.
Така, че не смятам, че са много мъжете които да не се страхуват от присъствие. Ами аз също се страхувах нищо, че не съм мъж. Моето мнение е, че ако нямат психически отклонения, изобщо не им пречи да присъстват. По-определяща за решението е средата. Тук например всички татковци присъстват с малки изключения и този въпрос не е поставян на масата. В БГ е по-трудно. Там на мъжете пречат предимно закоравелите разбирания на роднини и приятели. Още си спомням тона с който моя баща попита като му разказвахме за раждането "А пък той какво е правил там!?".

А майките, които държат надалеч татковците от бременността (преди година имаше дискусия дали таткото да се взима на ултра саундите и прегледите) и раждането, защото това ще ги направи по-малко майки - не ги разбирам.

Бих нарекла притесненията на бъдещите майки за разсейването за неоснователни. По време на раждането нищо не може да те разсее или притесни освен здравето на бебето и може би твоето. Както и да се очаква, че татковците ще се държат непристойно в залата.
Както и да го гледаме всичко си зависи от взаимоотношенията на мама и тате. Всеки си взима сам решенията спрямо ситуациите.

Аз пък не исках никой друг до мен освен таткото. Бяха ни предупредили да не гледа, но тъй като се наложи да помага при израждането - нямаше как. Както много мами са написали нагоре - това наистина беше нещо което си заслужаваше да преживеем заедно и сме много горди от постигнатото. Даже малко ме е яд, че не му дадоха да пререже пъпната връв, но нещата вървяха на зле накрая и двамата бяхме в сълзи и явно не изглеждащи да се справим и с тази отговорност.