Разсъждения...

Имам един въпрос на който от много ама страшно много време не мога да си отговоря.. откъде идва любовта...??? От сърцето??? Дали? Или пък е просто химична реакция в мозъка???

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

Определено не идва от сърцето, то е орган с доста обикновенна функция в сравнение с функцията на доста други органи. Нали не мислиш, че хората с изкуствени сърца са лишени от чувства?!

не става ли дума за сърцето в по-нематериален смисъл, или духовен, ако щеш...нещо като душата?

Любовта идва като гръм от ясно небе и поразява първо съцето (не като простичък орган) после ...душата и накрая оставя трайни поражения върху разума ...но пък е неповторимо

винаги може повече

На въпроса ти може да отговори авторът на темата. Ако питаш мен - за мен сърцето си е сърце (орган), мозъкът е мозък, а душата - душа. Дори ми е интересно, защо на сърцето са предписали чувството любов. Някой да има някакви идеи?

Центъра на любовта е не точно сърцето като орган на физическото ни тяло, а енергийния център в тази област или така наречените чакри,които са пък "органите" на нашето астрално тяло. Та точно тази сърдечна или още я наричат причинна чакра, на ментално ниво е свързана с нашата емоционална основа и чувства-на нашето себелюбие, уважение, но и на любовта ни към другите.
А мисълта, като продукт на мозъка пък може да влияе на енергийния баланс на тези центрове...така, че в завимост от това до колко са парвилни нашите мисли, определяме и правилното им функциониране.
Но това е любов, която възниква на основата на причинно-следсвените връзки,защото в повечето случаи ние си мислим,че обичаме , а всъщност ние желаем или сме привързани към нещо или някой!
А за да си обясним истиската любов, трябва да я усетим като състояние на нашия дух...трудно постижимо на физическо ниво, но не и невъзможно...

Гръм казваш??? Вчера май ме изфраска...минава покрай мене ... висока...тъмнокоса... с убийствен поглед- 220 волта и както оправях осветлението на входа като докоснах фазата и моментално получих още 220 ама от нащо енерго

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

ами какво тогава според теб е душата? Мозъка ли ръководи душата или обратното?

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

охх човече, от тоя въпрос ме боли главата да ти кажа :)) защото като теб се опитвам да си обясня коя съм аз всъщност задвайки си и аз тези въпроси...
мога да ти отговоря по пронцип, но това няма да е моя отговор, а нещо, което съм приела за вярно на този етап от всичко, което съм чела и осъзнала до някъде...
аз лично смятам,че мозъка, т.е ума не може да контролира душата защото са два различни принципа..

душата е действителната същност на човека, неговата безсмъртна индивидуалност... но тъй като ние в по-голямата си част преминаваме живота си подчинени на стремежа и амбициите на менталните си тела, т.е на ума,тази душа си стои в някакво латентно състояние, докато ние самите не и дадем възможност тя да се прояви

Много заинтригуващо разяснение на мен ми се е случвало да ме боли сърцето от любов . Ужасно е и не бих искал никои да изпитва такова чувство, но има и нещо прекрасно в това да си помислиш че любовта ти е толкова силна . Страх ме е да изпитам отново тази болка , но от друга страна искам силно това да ми се случи наи-малкото за да знам че има човек (жена) която да го заслужава.

Ние хората наричаме любовта чувство... а откъде може да сме сигурни че не е мисъл?

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

В древността са смятали, че човек чувства със сърцето. Тази грешка е корегирана сравнително късно-18 век. Но навсякаде по света до днес хората се хващат винаги за сърцето, а не за главата, когато искат да покажат на някой че са влюбени. И аз правя така.Може би генетичната памет се обажда.

Еми нормално е когато има дисбаланс на енергийно ниво да има такъв и на физическо...по същия начин се появяват и болестите в нашите тела...
Нищо не е болезнено само по себе си...болката е в резултат на преценката, която правим за нещо,грешка в мисленето или другия вариант е кармична даденост..но и в двата случая целта е човек да промени вътрешното си преживяване...в резултата на което се получава и някакво пречистване.
За вяско нещо, което се случва си има причина...когато открием и осъзнаем причината , това ни помага да се освободим и от страха,който пък ни пречи да видим правилната посока.
Така,че това, което си приживял е в резултат на това, което ти си заслужил спрямо себе си или спрямо тази жена, а не обратното...всичко идва от нас и се връща пак към нас и това важи за всеки по отделно.

не може да има знак за равенство между чувсво и мисъл, но че мислите могат да контролират емоциолността и чувствата е факт...но колкото и да ги контролират, не означава ,че чувството изчезва, може да се подтисни, да се трансформира в друг вид чувство,но да изчезне не мисля,че е възможно,защото ние сме съвкупност от всичко...така както разбирам ти искаш да представиш човек само и единсвено като мислещо същество или "мисля-значи същесвувам"...а когато си бил бебе и процеса ма мислене все още не е бил развит, означава ли,че не си съществувал?!

Далеч съм от идеята да представя човека единствено и само като мислещо същество...моята лична представа е доста по различна...просто имам навика да наблюдавам хората и да виждам ... та ми се щеше да разбера какво мислят другите по въпроса..., а човекът е преди всичко енергия и инстинкт

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

ако се пораждаше с мисъл, трябваше да може и да се премахва с мисъл.

а с какво според теб се премахва

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

Намерих едно текстче, което не знам от къде съм го копнал..благодарско на автора, но не мога да го цитирам..

Това което съм ви написал е отказ от книгата на Шарлот София Касъл. Незнам дали ще имате търпението да го прочетете, но ще се радвам ако все па има такива и ще ми бъде приятно да споделите мнения за написаното. Мога само да ви пожелая приятно четене:

Силата на привличането

Привличането е удивителен феномен, чуден пример за сложното взаимодействие между ума и тялото. Влизате отегчено в някаква стая и изведнъж срещата човек, който предизвиква вълнение у вас, и само за няколко минути чувствате прилив на енергия, пулсът ви се ускорява, дланите ви започват да се потят и усещате сексуална възбуда. Това се причинява от съвместното действие на биохимични реакции, в които участват хипоталамусът, симпатиковият дял на нервната система, хипофизата и надбъбречните жлези и предизвикват отделянето на ЕПИНЕФРИН – вещество, което ни кара да се чувстваме “възбуда”.

Много се говори по въпроса за влюбването. Някой ви привлича, защото притежава качества и характеристики, които ви липсват, или виждате в него нещо, от което страдате и вие. Макар че всичко това отчасти е истина, трябва да запомним, че като биологичен вид сме програмирани да се влюбваме, за да се размножаваме. Затова сексуалната възбуда е толкова приятно усещане – предназначението и е да осигури създаването на потомство.

Тъй като влюбването е мощно биологично изживяване, често загубваме връзка с онази част от мозъка, свързана с разума, интелекта и способността ни да разсъждаваме, и се отдаваме на приятните си изживявания и емоции. За съжаление насладата, която изпитваме от романтичните преживявания и чувството на “възбуда” под въздействието на ЕПИНЕФРИНА, може да ни накара да объркаме тези чувства с любов и да се впуснем във връзка, не по-различна от тази на две разгонени котки. От друга страна, много трайни връзки са започнали със силно сексуално и физическо привличане между партньорите. Определено такива двойки в началото са били под въздействието на силна страст, преди да преминат към създаване на трайна връзка.

Сексуалната химия и силното привличане са нещо необходимо, за да гори дълго огъня между нас и партньора ни. Катрин Джонсън, автор на “Щастливи в любовта”, изучава тайните на трайните щастливи връзки, пише: “Ако поразровите малко, ще откриете, че под спокойната повърхност на щастливите бракове често се крие силна сексуална връзка и привличане между партньорите. Без съмнение много, може би повечето от щастливите бракове, са започнали със силно сексуално привличане, независимо че с годините то може да е отслабнало.

Докато някои от нас имат късмета да изпитат силно привличане към някого, да се влюбят и да изградят сполучлива връзка, други трябва да се по внимателни с хората, към които изпитват сексуално привличане. Трябва да разберем дали хормоните ни работят в синхрон със сърцето и ума ни.

За да изберем подходящ партньор, едно от най важните решение които човек взима в живота си би било добре да си зададем въпроси:
- Зряло или детинско привличане изпитвам към този човек?
- От егото или духа идва това привличане?
- Как действам и постъпвам – под влиянието на хормоните или на сърцето, инстинкта и мъдростта, или всички взети заедно?

Ако постъпваме като зрели хора, ще търсим партньор да ни бъде любовник, човек, който ни помага, приятел, който е готов да следва с нас духовния път. Ако постъпваме като деца, ще искаме някой, който да ни спасява, да ни кара да се чувстваме важни, да ни дава сигурност, уют или сексуално удоволствие. Именно това детинско състояние ни кара да се отдаваме на фантазии за Пепеляшка и Принца и да си мечтаем, че ще бъдем влюбени завинаги.

Според Пол Пърсал, автор на “Сексуално лечение”, биохимичната реакция, резултат от постоянно увлечение, състояние на “влюбеност” или търсене на сексуална наслада без истинска междуличностна връзка, води до отделянето на големи количества епинефрин, което води до състояние на хронична възбуда, неспокойствие и напрежение. Това от своя страна може да доведе до повишена раздразнителност, умора и срив на имунната система, които могат да предизвикат хронично безпокойство и депресия. Това мъчително преживяване се поражда от липса на любов. Когато хората се пристрастят към усещането на постоянна възбуда под влиянието на епинефрина и търсят единствено тръпката, биха се задоволили с всякакъв партньор. Пърсал пише: “Страстен секс, последван от хладни чувства на съжаление и самота, може рано или късно да приучи имунната ни система да действа толкова несвързано, колкото и самите ние при взимането на решения, отнасящи се до интимния ни живот”.

От друга страна, когато се свързваме с някого с внимание и любов и изпитваме сексуално привличане към този човек, телата ни произвеждат хормона окситоцин, който събужда чувства на силна близост, доверие и чувственост. Между другото, окситоцинът е хормонът който се отделя и когато майката кърми детето си. Според Пърсал “ той е нервно-химическо вещество на интимната връзка което допринася и за баланса на имунната система”. За една развиваща се балансирана връзка, в която има любов, са необходими близо ЧЕТИРИ ГОДИНИ, за да спрат телата ни да произвеждат епинефрин и да започнат да отделят окситоцин, което означава, че много хора никога не изживяват истинска близост.

Когато съчетаем познанията си по биохимични процеси, които протичат в нас, с духовните си познания, че разберем, че това което е добро за духовното ни пътуване, е добро и за връзките ни, и за имунната система. Няма разделение между трите. Сякаш собственото тяло ни моли да обичаме, да използваме интелекта си и да бъдем мъдри в избора си.

Нашите мисли, чувства, клетки, хормони, жлези, съзнание, нежност, състрадание, сексуалност и почтеност са като различни парченца в калейдоскоп, който непрестанно си взаимодейства, създавайки композицията на това, което сме и което чувстваме. Колкото по-свързани са тези частици в едно неделимо цяло, толкова повече можем да вярваме на привличането, което изпитваме.

Въпреки че много автори на книги за интимните взаимоотношения смятат, че страстта в една нова връзка неизбежно преминава в по улегнало съжителство и приятелство, което измества сексуалното привличане, има специалисти, които не са съгласни. Ако си изберем партньор, към който изпитваме силно привличане и продължим да следваме духовния път, като се отнасяме с доброта и вярност един към друг, сексуалното привличане може да се запази все така силно. Именно това силно привличане помага на хората да виждат най-добрите си черти. Обожанието, което изпитваме към партньора, е нещото, което ни помага да го оценим и обичаме с всичките му предимства и недостатъци и което подържа живота на романтичните чувства. Повечето щастливи двойки, които Джонсън е интервюирала, все още били влюбени и изпитвали силно сексуално привличане един към друг. Освен това между тях безпогрешно се усещала истинска близост, благосклонност и взаимно обожание.


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

дар, който не можеш да отхвърлиш.