Възможно ли е....

11 отговора 747 прегледа
#1

Възможно ли е....

Здравеите...
Извинявам се, че ви занимавам с това... но... ми се иска да чуя /прочета/ вашето мнение по въпрова....
Може ли да си внушуш, че обичаш някого?! Може ли да се чувстваш толкова самотна, че да превърнеш една проста симпатия в обич.. в любов...
Да имаш толкова голяма нужда да се отдадеш изцяло на някого... нужда да обичаш някого... Не е ли жалко това!? ! Да се залъгваш, че обичаш... само и само да не се чувстваш сама!?! Или е егоизтично!? Какво причиняваш на другата с това?!Ако тя наистина те обича!? Тази заблуда може ли да трае вечно... или един ден ще се събудиш... и ще осъзнаеш всичко. Или пък... с течение на времето... това ще се превърне в истинско чувство!?
Мале, колко съм объркана. Дали някой ще успее да ме разбере!

...This pain is just too real...
Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #2

Няма невъзможни неща.

Човек е способен да си измисли всичко и да си самовнуши всичко. И колкото по-голяма глупост е, толкова е по-успешно. Но трябва и да не се забравя, че нищо не се случва случайно. Особено собствените ни глупости...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #3

Re: Възможно ли е....

възможно е


..и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят..
Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #4

Re: Възможно ли е....

Мисля,че е твърде малко вероятно, но светът е шарен и това е възможно,
но в такъв случай много бързо човек идва на мене си и разбира...освен това не мисля,че едно такова внушение би те избавило от самотата,а по-скоро би се задълбочила
във всеки случай е добре човек да разграничава нещата...
е, не съм съвсем веща по въпроса

Макар да казват всички,че
щурците свирейки,умират
Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #5

Re: Напълно е Възможно Самовнушението...

Редовно си внушавам, че съм влюбена:))

И понеже съм Близнак, обичам по няколко накуп дами (девойки, Маркизи, Абита,модераторки, ученички и т.н.)

Не ми обръщай внимание...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....
Отговор
в отговор на Джeми #6

Re: Няма невъзможни неща.

Джеми, взе ми думите от устата@!
Нищо НЕ се слу4ва слу4айно-
убедена сам...:)

Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #7

спокойно

Според мен е възможно и реално. Можеш да го направиш, ако си човек, който не познава себе си достатъчно и не умее да се самодиагностицира правилно.

Някои хора с времето се научават да различават нещата. Други... след повече време, вероятно :)

Във всеки случай, няма страшно. Това си е опит. Ако е самовнушение, няма да се чувстваш комфортно. Нещо ще ти липсва, нещо ще те дразни, нещо ще ти е неприятно... Дори и да не решиш да си тръгнеш сама, връзката, която поддържаш по тоя начин, ще се разпадне при първото по-сериозно препятствие, пред което се изправи.
От друга страна, ако не се разпадне, възможно е препятствието да се отрази положително. И това, което е било самовнушена любов, постепенно да прерасне в истинска :)

Какво причиняваш на другата ли? Това не можеш да знаеш. Та ти не знаеш в твоя си двор какво се случва, как можеш да знаеш в чуждия
Не мисли за това. Ако за другата ситуацията е неприемлива, тя ще излезе от нея. Рано или късно и натрупала опит, с помощта на който ще може да изгради следващата си връзка по-добре.

a wee little girl with a can of gasoline
Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #8

Re: Възможно ли е....

хета на прочети едно мнение :може мила,може!вместо да се влюбваш и да си пълниш главичката с толкова въпроси,гледай сериали(препоръчвам ти "the bold and the beаutiful" -нема да си самотна и за секунда!ако не става и така,отдай се на любов с мъж,защо требва като не си на кеф да се влюбиш па точно в жена!айде де,после да се чудим какво те е патило и кво да кажем на изоставената момичка,щоти тя ще пише тук колко и е мъчно за теб и т.н. и т.н.!

Отговор
в отговор на geigurl #9

Re: Възможно ли е....

Просто гениално!
Хайде, препоръчай ми нещо и на мен, че да не се разпиша...и т.н., и т.н.?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Редактирано от Джeми на

Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #10

Re: Възможно ли е....

Dobre doshla v kluba! Ubedena sum, 4e si vuobrazqvash i tova e edinstvenata pri4ina da q obi4ash. Lubovta e vuobrazqvane, 4e edna ima ka4astva, koito drugite nqmat. I tova ne q pravi po-malovjna, naprotiv- za teb tq e vsi4ko, koeto si si vuobrazila. Da ne govorim, 4e prostata nujda na 4oveka ot emociq moje da prevurne i 50 godishna v obekt na obojanie sus sustiq uspeh, kakto 15 godishna. Lubovta se slu4va v glavata ni i v surceto ni ednovremenno, nisto 4e dvete si pre4at. Hi4 ne e jalko, jalko e, 4e oste ne si go osuznala, no sega, s pomosta na "vestite" i negramotni klubarki / i ti, pishe se egoist, ne egoizt/, vsi4ko ste si doide na mqstoto. Obi4aite se, drugoto nqma zna4enie!

Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #11

Re: Възможно ли е....

Хм,малко да попиша:
Можеш да си внушиш, че обичаш някой, да.
Да превърнеш симпатия в любов...ми зависи от симпатията... а да не говорим,че любовта първо преминава през фаза "влюбване",което пък идва от много фактори, един от които е точно симпатията,тази по-странната такава

Да изпитваш желание да обичаш някого не е жалко,това е зародено в човешката същина.
Ако се залъгваш,че обичаш със сигурност няма да се отърсиш от чувството на самота.Това смятам е така точно заради факта, че се залъгваш
Егоистично или не, тук е сложно,според зависи
Какво причиняваш на другата.... ти сама ще усетиш.
Тази заблуда не може да трае вечно, точно затова не всички връзки са вечни.Човек трябва да опитва,лута се при опитите си и се пита дали това е наистина любовта,която търси.Като дойде тя,търсената любов,ти ще видиш и няма да те глождят такива въпроси,защото няма да имат значение.Някои неща са по-лесни, когато ги чувстваш само,не всичко се подлага на обстоен анализ
Туй то,това мисля аз по твоята темичка.
За объркаността,ами....напълно нормално си е,според мен.
Горе главата и споко коко

One only understands the things that one tames.

Редактирано от leeloo8O на

Отговор
в отговор на a_lone_wolf_cub_f #12

Re: Възможно е.

Внушаваш си, лекуваш се, запълваш емоционални вакууми и пустини...идва момент, в който наистина си вярваш. Тя хлътва. Все повече и повече. Говорите за вас...за бъдеще...някой ден. Пристрастяваш се към лекарството.
Докато се преситиш. Омръзне ти. Вече не ти е интересно. Започваш да се държиш все по-студено и по- студено. Колкото и да е сляпа или упорита, или и двете, тя един ден разбира, че просто трябва да си отиде. Отива си. Кофти е....хем не ти липсва, хем ти липсва...всеки иска да е адски специален за някого. Била си специална, а на...егото ти е оскърбено. Раздираш драматично ризи - та коя е тя, че ще си отива...утешават те..то утешители винаги в излишък. Естествено, тя е гад и не те е заслужавала. Забравила си удобно, че тя ти е била удобната - нужната в нужния момент. Харесваш се като изоставената и поругана невинност...Тя не те интересува. Къде е, как е..важното е да си мълчи. Заспиваш с чиста съвест.

Някоя прекрасна сутрин тя се събужда. Мълчаливо. Открива, че вече не те обича. Свършило е. Мълчанието също е свършило.
Някоя прекрасна сутрин ти се събуждаш. Осъзнаваш. После ще трябва да живееш с това.

Не влизайте в клуба пияни, дрогирани, гладни и със зъбобол !
Отговор