Раздялата

“Влюбен ли си, Йон?”
“Да. Много.”

Ана не можеше да проумее защо трябваше да се случва всичко това. И как беше възможно той да се беше влюбил в друга, а да обича все още и нея. Съзнанието й не допускаше, че всичко можеше да е ...лъжа.

“Знаеш, че това е последната ни среща, нали?”
“Но защо, Ана, защо?? Нима не си щастлива заради мен, за това, че аз съм щастлив?? Нима е грешно всичко това??”

Да, тя трябваше да го направи, крайно време беше, в противен случай никога нямаше да се измъкне от блатото на тази безмерна и нищо-не-искаща любов. Трябваше да го направи рязко, без лъжа и без капчица колебание. Глътка въздух и...
“не искам никога повече да ме търсиш приеми че не съществувам за теб все едно ме няма и никога не ме е имало не ми пиши не се обаждай не ми говори махни се излез от живота ми искам го Искам го!”

“Само едно последно нещо, Ана, аз винаги ще те обичам, желая, мечтая...”

Но тя вече беше тръгнала, беше поела, сама по пътя си и сгърчената и фигурка се отдалечаваше, превръщаше се в натежаваща и намаляваща точка.
Счупена, Ана никога повече нямаше да лети.

29.09.2004

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Никога не казвай Никога
Щом един път се е научила да лети....значи ще може пак след време,но ще може
И няма да забрави как се лети щом един пат е летяла дори и "крилете"да я болят

Може да си разочарован,ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!

Взе ми думите от устата

}O{ <<<<<<<

На мястото на Ана и аз постъпвам така. За да преодолееш поредното разочарование трябва да се освободиш от всичко , което е довело и е свързано с разочарованието - човек, предмети, мисли.

"Никога" често означава наистина никога . Има една поговорка ' по добре късно отколкото никога', аз си я перефразирам ' по-добре никога отлокото късно' . когато получиш нещо късно, когато ти е все едно , когато не можеш да му се зарадваш, когато имаш друго на неговото място , за какво ти е - това ти носи негативни емоции за това че не се е случило навреме.Човек често съжалява за това което не е направил, следователно по добре да не знае какво е пропуснал. Животът е прекалено кратък за да се връщаш и да преживяваш отново нещо което си изпуснал.

Негативизмът е присъщ на 'отровните хора' . Гледай напред и не се връщай към това, което те е наранило. Прости на себе си първо, за да можеш да продължиш да живееш и да преодоляваш бъдещите препятствия, а дали ще простиш на другия / който те е наранил/ - това често няма значение. Може да звучи егоистично, но за да съхраниш себе си, вътрешния си мир, трябва да правиш това което е добро за теб, не за другия .

Летенето в този случай е субективно възприятие - ще литне отново Ана, но когато преодолее болката , с времето . После остава само спомена- често смътен и откъслечен - само това което можеш да понесеш да си спомняш. Човешкият мозък е така устроен да забравя , но да помни.


Цитат , не мой :
"Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти. "


усмихни се всичко е временно и ние също
Карла

а кой е казал,че да си егойст е лошо?

Може да си разочарован,ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!

А има и един междинен вариант: По-добре късно, отколкото по-късно. Защото за любовта никога не е късно. Любовта не е само семейство, деца, секс и т. н...

>O< <<<<<<<<

Това мини-разказ ли е?

Струва ми се доста мелодраматична постъпката на тази Ана.

зависи коя любов е важна за теб. токато не получиш първата важна за теб, после втората важна за теб и т.н. не искаш и не търсиш другите любови.....

виж какво си написала - ' любовта не е само семейство, деца, секс ....' ти били търсила и видяла другите любови преди да си получила тези.... докато не получиш това ,няма нито да видиш нито да търсиш друг вид любов ... човеците така са устроени - имат приоритети- следват ги и ги тръсят докато не ги удовлетворят .. тогава и само тогава могат да видят другите вид любов....

и все пак ' по добре никога отколкото късно ', няма значение дали е много късно или малко късно, просто е 'късно' и това е от значение... всичко останало е игра на думи и опити за манипулация....


усмихни се всичко е временно и ние също
Карла

Какво значи "важна за теб" За мен всяка любов е важна, като изключим платената, която е важна за други. Ами тази любов, дето води до семейство, деца и секс, може да е първата, може да е втората, може да е важната, може да е последната, но все си е любов. Мислъта ми беше, че може да имаш любов и без да имаш перспектива за брак, деца (щото да речем вече имаш такъв), та дори и без да правиш секс с любимия по една или друга причина (пространство, време и т. н.))), въпреки че това си е гадно. В този смисъл никога не е късно, защото винаги има и по-късно.
Просто не бъди толкова радикална.

>O< <<<<<<<<

Ами да.

Чуждите грижи са винаги мелодрами, докато нашите обикновено са си чисти трагедии.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

abe kak moje da ste tolkova kuhi jenite beeeeeeee
tazi avtorkata na kakva se izjivqva ma Daniel Stiil li tam kvo 4etete bre rozovi roma4eta mai

Съжалявам че не съм се изразила достатъчно ясно, щом това си разбрала.

Човек обикновено пречупва през своята опитност и разбиране проблемите на другите. Исках само да кажа, че аз на мястото на Ана не бих реагирала по този начин, и че той на мен, ми се струва мелодраматичен.

Иначе и аз бих могла да съчувствам на описаната тук Ана, и да я утешавам, и да я разбирам, и всичко... Защото ще знам, че дотам ще са й стигнали силите, т.е. любовта, и не би могла да направи друго освен това, което е направила.

Разбрах те, не се тревожи.

Абсолютно съм съгласна, че реакцията, каквато и да е тя, зависи от хипер много условности.
Но когато наблюдавам една реакция отстрани, поне на мен винаги ми изглежда или пресилена или незавършена - именно защото не би съвпаднала (евентуално) с моята.
И странното е, че никога не знаеш какво точно ще направиш, ако попаднеш в абсолютно аналогична ситуация. Което, меко казано, е невъзможно.

А, и добро утро де!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ами, невъзможно...

Добро утро! Хубаво циганско лято е навън

Всяка прилика с действителни лица е нито случайна, нито неволна.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Мисля, че Ана едва ли ще си прости онова, което неизбежно трябваше да направи в тази ситуация.
Не говорим за непродължаването напред - то вече е сторено.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Значи все пак литературно произведение. С прототипи в действителността, както е при всяка литература.

И както е при всяка литература, авторовата интерпретация може да е доста различна от действителността.
Е, какво пък- иначе нямаше да има добра литература, нали?
А прототипите...е ми, кой го е грижа кое как е?

Разбира се.
Не мога да пиша за нещо, което не се е случвало.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

...да , и също така не можеш да пишеш от друга гледна точка, освен от своята, нали?
Щото все пак описваш чувствата на двама герои, а едва ли си и двамата едновременно.

Но понякога писателите си мислят, че разбират всичко, надявам се че ти не си от тях.