Какво е за вас ...

..."животът в сериозна връзка"? Докъде трябва да се простира личната свобода и къде започва егоизмът? Трябва ли непрекъснато да мислим за "нас" и никога за "мен" и "теб"? Не знам доколко съм ясна,но от близо две години съм с една жена,която е страшно ревнива и обсебваща.Може би не трябва да се оплаквам,защото и аз съм,общо взето,такава. И в това може би нямаше да има нищо лошо,ако интересите ни не се различаваха значително през повечето време. В началото(като всяко начало) всичко беше розово и не си давах ясна сметка за всичко това.Дори си мислех,че сме доста еднакви. Сега обаче- ела да гледаш! Гръм и мълнии трещят с повод и без повод. По-точно- когато мненията ни започнат да се различават,а това ще рече- поне по десетина пъти на ден.Ако всеки искрено си каже какво наистина мисли.Ако една от двете е решила да си замълчи- може и да изкараме някой по-приятен ден. Обаче аз вече трудно издържам- нервите ми са се опънали до скъсване и избухвам при най-малкия повод.Единственият изход за мен(ако искам все пак да запазим връзката си) е всяка да си има моменти за себе си,за своите приятели и занимания.Както,струва ми се,е и редно да бъде! Обаче,по дяволите,тя на теория е съгласна,а на практика,всеки път ми вдига скандал,стане ли въпрос да ходя някъде без нея или да се виждам с някои без да я каня. Каза ми,че ако това е за мен една връзка, то нямало смисъл да продължаваме. И аз се чудя- за кой ли път- има ли смисъл наистина?

Първият въпрос, който би ти задал всеки психотерапевт /щото аз не съм и не смея аз да ти задам, за да не ми се подиграеш/, е:
ТИ ИСКАШ ЛИ ДА ЗАПАЗИШ ТАЗИ ВРЪЗКА?
И ако ти му отговориш "Да", той ще те запита "ЗАЩО". Не че по този начин иска да ти внуши нещо, а иска да ти помогне да потърсиш пътя към собстветоното ти отношение към връзката. Той няма в никой случай да оцени отговора ти, той като професионалист ще ти задава въпросите, на които сама трябва да намериш отговорите. Той не ги знае. Можем за опитаме тук - ако нямаш срам и страх от публичността в клуба:
Искаш ли да съхраниш тази връзка? Така, както я описа. Може да искаш, но не такава. Тогава следват други въпроси. Но първият въпрос, който е ключов, е, "ЗАЩО" искаш да я съхраниш?
Не се чувствай длъжна да отговаряш. Опитвам се да ти предложа професионален подход. Правя го, защото съм в тоя клуб от началото. Ако мога да помогна с нещо някому, се опитвам. Ако искаш да говориш само с мен - пиши ми бележка.
Не унивай - винаги има шанс за по-добро.

IMAGINE...

Благодаря ти за готовността за помощ, макар да знам,4е "това,което сам си направиш,никой друг не може да ти го направи". Или поне не така "добре". В смисъл,всеки е отговорен за живота и грешките си. Колкото и банално да звучи. Една моя приятелка преди време казваше, че това било истина,но че и Съдбата имала пръст в тази работа.
Ако трябва да бъда честна пред себе си, отговорът е: "Не. Не искам да запазя връзката си такава." И веднага си давам сметка, че отговорът ми е сам по себе си отрицателен и че няма много оптимизъм в него. Можех да го формулирам и така: "Искам да я запазя, но не в този вид". Но да искаш да запазиш нещо, което не е точно такова, каквото го искаш, не е ли нереалистично, някакъв вид заблуда, която те кара ден след ден да поддържаш отношения, които са разрушителни за теб? Предполагам, че времето ще покаже, но като че ли и до голяма степен знам какъв е отговора. Може би не е този отговор, който би ми се искало да чуя. Не искам да я запазя, защото не искам да се отказвам от мечтите си и от това, което съм. Дори и в името на любовта. Не това е истинската любов според мен, а по-скоро тази, която те вдъхновява да постигнеш цялостност и да бъдеш това, което си. Искам да я запазя, защото нещата могат и да не стоят по начина, по който са в момента, и с усилия и от двете страни отношенията ни да еволюират. Защото има и хубави неща помежду ни. Обаче, това, което се питам е, дали не се заблуждавам, мислейки, че има шанс за развитие?
По принцип не съм човек, който лесно унива, макар в момента да ми е по-скоро "унило". И затова искрено ти благодаря за окуражителните думи!

Pooh

Струва ми се, 4е това, дали има шанс за развитие до
голяма степен зависи приятелката ти какъв 4овек е,
дали е отворена към промените и към нещата изобщо
ли4ност или..не е.
Не избързвай с решението в посока "не искам.."
В момента, аз самата оби4ам една жена така,
4е знам, 4е вси4ко ще направя, ако иска да е с мен!
Не защото е идеална,разбира се, но защото
е идеална за мен:) Това е,което УСЕщАМ....
Не става ли да поговориш с моми4ето ти на едно
красиво кафе със свещи на тема: "какво
за теб е свободата..и нека запазим свободата
си, за да оби4аме тази любов.Само свободата ти
може да те връща всеки ден при един 4овек..свободата,
която ти имаш и той ти "позволява" да използваш.
Опитай..и бъди неповторимо привлекателна..:)
Успех от сърце!