Чакам вече...
8 отговора
180 прегледа
в отговор на Hямa знaчeниe
#2
Re: Чакам вече...
Защо съжаляваш себе си? Съжалявай него. Той има ли философски поглед?
в отговор на Hямa знaчeниe
#3
Re: Чакам вече...
Тялото се сътои от "глина", комбинация от елементи. Душата е от Бога. Когато душата влиза в тялото, тя живее като в клетка. Душата е затворена в тялото. Телата имат различни органи и инструменти за действие, обаче нямат силата, за да удовлетворят потребностите си.
Душата има силата, но няма инструменти, с които да извършва действия.
Душата има нива и степени на развитие. Най-висшата е чистата и вечна Душа. Тя не е част от творението. Нея не мажете да поставите вътре или вън от тялото. Другите нива на душата се намират в тялото, но чистата Душа е част от Безкрайността, тя е самата Безкрайност, затова не може да бъде затворена в нищо. Тя е пряко проявление на Вечността.
Усещането за его или отделна самоличност, която се ражда и умира - това са нивата, или качествата на Душата, които са затворени в тялото.
Казано е, че Бог ни е вдъхнал собственото си дихание!
Това е Душата, която остава в тялото до смъртния час, когато ще чуем призива: "Върни се при твоя Бог!" Нисшите части на душата остават в тялото. Те не искат да го напуснат след смъртта. Те се съпротивляват, защото се привързват към тялото.
Затова е казано, че този, който познае себе си, познава и Бога. Има две разбирания на това. Първото е, че когато човек опознае себе си, своите нужди, желания и слабости, ще осъзнае, че има някаква Божествена сила, която го води в живота, която му е защитник, която го храни и облича и която му дава убежище от света. Другото е мистическото разбиране - Бог е в нас, и откривайки себе си, ще намерим и тясната си връзка с Бога. И укрепвайки тази връзка, може да стигнем до Бога. Това е път назад към Бога.
Има нещо, което ни обединява в тоя свят. И това е Бог. Всичко се движи и живее в Него. Може да се сравни с електричеството в мрежата и милионите електрически лампички.
Не трябва да се привързваме към света. Ние го напускаме след смъртта. Всичко, което ни свързва със света ще си отиде и ще срещнем Бога.
Цар Соломон има един папагал, който веднъж се затъжил за родния край. Царят го пуснал и му дал срок да се върне. Навръщане папагалът за благодарност му подарил жива вода. Соломон събрал съветниците си, за да реши дали да пие живата вода. Всички му пожелали вечен живот, а само совата казала: "Преди да изпиеш живата вода, иди в пещерата и виж какво има там." Соломон отишъл и намерил старец, който се молел за смърт. Този човек бил пол от водата, която му дава вечен живот, и той не можел да умре.
Ние трябва да сме готови да си отидем, когато дойде нашето време. Никой не иска безкрайна старост и болест. И няма по-силна болка от това, да виждаш как умират децата ти, а ти да оставаш сам.
Душата има силата, но няма инструменти, с които да извършва действия.
Душата има нива и степени на развитие. Най-висшата е чистата и вечна Душа. Тя не е част от творението. Нея не мажете да поставите вътре или вън от тялото. Другите нива на душата се намират в тялото, но чистата Душа е част от Безкрайността, тя е самата Безкрайност, затова не може да бъде затворена в нищо. Тя е пряко проявление на Вечността.
Усещането за его или отделна самоличност, която се ражда и умира - това са нивата, или качествата на Душата, които са затворени в тялото.
Казано е, че Бог ни е вдъхнал собственото си дихание!
Това е Душата, която остава в тялото до смъртния час, когато ще чуем призива: "Върни се при твоя Бог!" Нисшите части на душата остават в тялото. Те не искат да го напуснат след смъртта. Те се съпротивляват, защото се привързват към тялото.
Затова е казано, че този, който познае себе си, познава и Бога. Има две разбирания на това. Първото е, че когато човек опознае себе си, своите нужди, желания и слабости, ще осъзнае, че има някаква Божествена сила, която го води в живота, която му е защитник, която го храни и облича и която му дава убежище от света. Другото е мистическото разбиране - Бог е в нас, и откривайки себе си, ще намерим и тясната си връзка с Бога. И укрепвайки тази връзка, може да стигнем до Бога. Това е път назад към Бога.
Има нещо, което ни обединява в тоя свят. И това е Бог. Всичко се движи и живее в Него. Може да се сравни с електричеството в мрежата и милионите електрически лампички.
Не трябва да се привързваме към света. Ние го напускаме след смъртта. Всичко, което ни свързва със света ще си отиде и ще срещнем Бога.
Цар Соломон има един папагал, който веднъж се затъжил за родния край. Царят го пуснал и му дал срок да се върне. Навръщане папагалът за благодарност му подарил жива вода. Соломон събрал съветниците си, за да реши дали да пие живата вода. Всички му пожелали вечен живот, а само совата казала: "Преди да изпиеш живата вода, иди в пещерата и виж какво има там." Соломон отишъл и намерил старец, който се молел за смърт. Този човек бил пол от водата, която му дава вечен живот, и той не можел да умре.
Ние трябва да сме готови да си отидем, когато дойде нашето време. Никой не иска безкрайна старост и болест. И няма по-силна болка от това, да виждаш как умират децата ти, а ти да оставаш сам.
в отговор на Hямa знaчeниe
#4
Re: Чакам вече...
Поплачи си, не се запушвай 
Опитай се да разбереш за какво скърбиш - за това, което предстои на него, или за това, което предстои на теб (без него)...
Хоть память укрыта
такими большими снегами
Опитай се да разбереш за какво скърбиш - за това, което предстои на него, или за това, което предстои на теб (без него)...
Хоть память укрыта
такими большими снегами
в отговор на Hямa знaчeниe
#6
Животът е хубав, животът е гаден.
Нормално е да ти се реве, независимо от разбиранията ти.
Ако не ни се ревеше в такива моменти щяхме да си бъдем едни високо одухотворени, кандидат просветлени... ПЪНОВЕ.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Ако не ни се ревеше в такива моменти щяхме да си бъдем едни високо одухотворени, кандидат просветлени... ПЪНОВЕ.
Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.
Re: Чакам вече...
Говорихме си преди близо година тук за тия неща, надявам се че сега сме способни да го направим с по-малко емоции
Ако страдаш за това, което се е случило на починалия, значи вярваш, че то е по-лошо, отколкото е било приживе. Защо си сигурна в това? Аз като че ли знам защо, но е важно ти сама да стигнеш до истинския отговор на този въпрос.
Другата част от страданието - за самата теб - идва от навика да се самосъжаляваме, и някои други затормозяващи ни привички. Хубаво е да се отървем от тия неща, ако ще и на някого да му изглеждаме "безчовечни" - човечността няма много общо с подобни недостатъци.
Още някои неща около това ще напиша в реплика на Валсодар. А тук искам да ти спомена за един "окултен" момент около цялата работа, за който може би си чувала, но не си била готова да се съобразяваш с него.
Казват че когато някой умре, за душата се спуска нещо като асансьор. Той не е нещо, което редовата душа може да повика и използва когато й скимне!
Ако душата е объркана и не знае какво да прави, и особено ако тук я задържат силни връзки, може да пропусне момента за заминаването. И ако това наистина се случи, последствията са доста лоши. И за тази душа, и за някои хора. За да отиде където е добре за нея, тя ще трябва да намери някой, който може да я усети и да й подаде необходимата енергия, а такива хора не са много.
Така че е крайно желателно да подходим отговорно към тези неща, и да не се опияняваме от тежките отрицателни страсти, които местната култура смята за редни при напускането на любимо същество. Възможно е да бъдем спокойни, и дори да се радваме в някои случаи. Траките са го правили. А мога да ти го кажа и от личен опит.
Хоть память укрыта
такими большими снегами
Ако страдаш за това, което се е случило на починалия, значи вярваш, че то е по-лошо, отколкото е било приживе. Защо си сигурна в това? Аз като че ли знам защо, но е важно ти сама да стигнеш до истинския отговор на този въпрос.
Другата част от страданието - за самата теб - идва от навика да се самосъжаляваме, и някои други затормозяващи ни привички. Хубаво е да се отървем от тия неща, ако ще и на някого да му изглеждаме "безчовечни" - човечността няма много общо с подобни недостатъци.
Още някои неща около това ще напиша в реплика на Валсодар. А тук искам да ти спомена за един "окултен" момент около цялата работа, за който може би си чувала, но не си била готова да се съобразяваш с него.
Казват че когато някой умре, за душата се спуска нещо като асансьор. Той не е нещо, което редовата душа може да повика и използва когато й скимне!
Ако душата е объркана и не знае какво да прави, и особено ако тук я задържат силни връзки, може да пропусне момента за заминаването. И ако това наистина се случи, последствията са доста лоши. И за тази душа, и за някои хора. За да отиде където е добре за нея, тя ще трябва да намери някой, който може да я усети и да й подаде необходимата енергия, а такива хора не са много.
Така че е крайно желателно да подходим отговорно към тези неща, и да не се опияняваме от тежките отрицателни страсти, които местната култура смята за редни при напускането на любимо същество. Възможно е да бъдем спокойни, и дори да се радваме в някои случаи. Траките са го правили. А мога да ти го кажа и от личен опит.
Хоть память укрыта
такими большими снегами
Re: Животът е хубав, животът е гаден.
Валсо, на човек обикновено му се реве, защото не живее СЕГА, а постоянно се люшка от миналото в бъдещето и обратно. Минало и бъдеще обаче не съществуват, въпреки нашия навик да се завираме постоянно в тях.
Нима е ПЪН някой, който се е научил да живее точно тук и сега?
Защо трябва да тровим с мъката си последните си дни тук с любимия човек?
Ако ни се реве "независимо от разбиранията ни" за тези неща, значи разбирането ни не е истинско, а е нещо все още само назубрено. И истинското научаване не те прави пън, напротив.
Ще си позволя да цитирам част от стихотворение, което пуснах в друга тема скоро. Пън ли е авторът, който ЗНАЕ тия неща, за които е писал?
...
Те са някъде живи и са добре -
най-малкото стръкче трева доказва, че смъртта не съществува,
а ако изобщо е била, тя е водела към живот, не го е чакала
на ъгъла, за да го задържи,
или да прекъсне момента, в който се появява животът.
Всичко идва отвън и там се връща, нищо не се губи.
И да умреш е различно, от това което всеки предполага,
различно и по-хубаво.
Предполагал ли е някой, че е щастие да се родиш?
Бързам да го информирам, него или нея, че да се родиш е
щастие, също както да умреш, аз знам това.
...
Уолт Уитман
Нима е ПЪН някой, който се е научил да живее точно тук и сега?
Защо трябва да тровим с мъката си последните си дни тук с любимия човек?
Ако ни се реве "независимо от разбиранията ни" за тези неща, значи разбирането ни не е истинско, а е нещо все още само назубрено. И истинското научаване не те прави пън, напротив.
Ще си позволя да цитирам част от стихотворение, което пуснах в друга тема скоро. Пън ли е авторът, който ЗНАЕ тия неща, за които е писал?
...
Те са някъде живи и са добре -
най-малкото стръкче трева доказва, че смъртта не съществува,
а ако изобщо е била, тя е водела към живот, не го е чакала
на ъгъла, за да го задържи,
или да прекъсне момента, в който се появява животът.
Всичко идва отвън и там се връща, нищо не се губи.
И да умреш е различно, от това което всеки предполага,
различно и по-хубаво.
Предполагал ли е някой, че е щастие да се родиш?
Бързам да го информирам, него или нея, че да се родиш е
щастие, също както да умреш, аз знам това.
...
Уолт Уитман
в отговор на Hямa знaчeниe
#9
Re: Чакам вече...
Ne se pritesnqwai...misylta obiknoweno e pone na kra4ka pred emociqta i zatowa 4esto imame emocii,koito razumyt ne aplodira.Wajnoto e da si istinski...towa e po-wajno ot kup drugi neshta,koito nqkoi s pot na 4eloto bi trygnal da twyrdi.Shte ti mine...bydi istinski!