Настроение...

...сега е 01:35 преz нощта и съм подпила достатъчно,zа да ме цапне носталгията слушайки БГ Рок
Точно теzи песни,които слушам сега ги слушах и на мотосъборите,на които съм била последните години и ми става едно такова чоглаво,едно такова тъжно и... пусто.Имам нужда да иzлея това си настроение,zащото иначе ще се пръсна.Ужасно е!Ужасно е ,когато човеk има желание да направи нещо- нещо раzлично,готино,диво...нещо интересно и странно,нещо което наистина си zаслужава.Гадно е!Гадно е, когато желая нещо толкова силно,а нямам иzбор.Сега ми се плаче.Не zнам дали е от алкохола,от носталгия по беzоблачното минало или от скука.Но истината е,че ми е скапано.Ужасно скапано!В главата ми се въртят спомени (морски,моторджийски,слънчеви,по детски усмихнати) нямам с кого да споделя .Спомените прескачат в съzнанието ми,не се zадържат,...просто оставят нещо отминало красиво и отлитат...оставят ме пуста...стояща пред ПЦто в късния час на нощта,пишеща мислите и чувствата си,слушаща БГ рок
Искам да говоря,искам да крещя,искам да бъда себе си...но вече нямам иzбор...

"Искам да говоря,искам да крещя,искам да бъда себе си...но вече нямам иzбор..."

Какво толкова страшно се е случило, че нямаш избор.......Говори.....Памага

Преди време направих важен иzбор,който сега не ме удовлетворява и дори ме хвърля в депресии.А ми се живее,че ми се реве...Преди време ме спираше родителското тяло,след това парите,сега пък раzтоянието и глупаво-съzдадения-ми-морал-не-zнам-от-къде.
Просто усещам как животът иzтича между пръстите ми, а аz не мога да го спра

"пoчти пozнaтa",
мисля, че наистина "почти те познавам". Мисля, че си същата,
която отговори на един мой пост в един друг клуб преди 2-3 дена.
Сега искам да ти върна жеста и сега аз да си позволя да ти
дам един съвет.
Предврително се извинявам ако съм съм се заблудил и припознал.
Ако е така извинявай, но ако си ти ще разбереш.

-----
Аз съм в същата ситуация като "него" при който искаш да се върнеш.
Мисля, че мога да разсъждавам от неговата гледна точка.
Съвета ми е: Вместо "да носиш последствията сама за своята грешка",
върни се при него. Той ще те приеме. Но, много, много важно - бъди
наясно със себе си преди да го направиш, бъди сигурна че наистина
го искаш. И бъди готова да се изкупваш пред него много, много
време. Ще ти е трудно. Но ще е правилното решение, НО САМО АКО СИ
УВЕРЕНА в себе си. Дай силите си за това, а не за самосъжаление.
Кавам ти това от неговата гледна точка защото и аз съм така :(
--------


Още веднъж се извинявам, ако съм се припознал, но ако не съм
мисля че си струва да ти отговоря.

Благодаря ти zа тоzи ти постинг.
Истината е,че не съм момичето,zа което ме мислиш,макар всичко което каzваш да се отнася и zа мен.
Макар в първия ми постинг да не съм виzирала точно НЕГО,ТОЙ е в основата на нещата.Да,zнам че ще ме приеме отново,но вече не мога да се върна.Иzборът който направих отряzва таzи ми пътека наzад.
Оная вечер се бях отдала на алкохола и на спомените.Наревах се,наспах се,па вzе че ми мина.И така до следващия път

Успех!

:)

А на мен ми се струва, 4е те мъчи носталгия, или бъркам?Ако е така , да знаеш мила, 4е тая болест по хората ходи и мен ме навестява 4есто.Няма оправия с нея, просто както казваш ти - напиваш се , нареваваш се, наспиваш се и на следващият ден трябва да си ОК.............. до следващият път, когато те връхлети.Истински ти съчувствам , но не мога да ти помогна.Просто си постави някаква цел и я следвай, следващият път, когато се по4увстваш така си кажи: аз съм тук за това, това и това.А също така се опитай на всяка цена да се прибереш за месец , два, например следващото лято, действа , като ударна доза антибиотик.Успех!