Изгарящ спомен

Аз съм в стая.
Малка стаичка с жълти стени.
Има само един матрак на земята и аз лежа на него.
Чувствам се лека, несъществуваща, сякаш нищо не зависи от мен и нямам никакви отговорности.
Гледам през прозореца срещу мен и виждам розовото безоблачно небе и оранжевите лъчи на залеза.
Топла и лека усмивка се промъква до мен и гали устните ми.
Затварям очи.
Тъмнината в главата ми се завърта, смачква се и изчезва.
- Добро утро! - усмихвам се и сядам до него.
- Добро утро.
В парка сме. Рано сутринта е. Слънцето току що е изгряло и стопля росната трева.
Очите му блестят и се къпят в моите.
Очите му - черни, топли, като огън, като безкраен космос, като горещо сутрешно кафе...
Моите - дълбоки, сини, като океан, като лед, като безкрая...
Ръката му... по моето лице... гали ме... нежно, леко, като слънчев лъч.
Аз също го галя... като морска вълна, като дъждовни капки.
Сърцето му пропада в моето,
моето в неговото,
разтваряме се един в друг,
допълваме се до едно цяло...
След това той се изпарява, изчезва, умира.
Леда(в мен) се оказа по-силен от огъня(в него).
Кафето(той) се разтвори в океана(аз).
Отворих очи.
В стаята има само един матрак и аз лежа на него.
Пуста, несъществуваща, безсмислена...
Споменът за него ме беше опарил и разтопения лед в мен изтече през очите.
Сълзи, сълзи, сълзи...
И се удавих в собствената си студенина.

Малка стаичка с жълти стени. Когато отвориха вратата ги лъхна аромат на кафе и океан.
Имаше само един матрак на земята и на него лежеше самотен труп на красиво момиче.
На ръката си с джобно ножче беше написала "с безразличие се убива любовта".

Don't think I need anything at all

Покъртително!

I'll teach you how to...

Много ми хареса. Преди доста време случайно попаднах на саита ти. Но май не си добавяла послените написани творби там...

Един ден без теб е като цял ден без мед!-Мечо Пух

Радвам се че си го почувствала :)
Наистина сайта ми не е ъпдейтван отдавна, но на [линк] могат да се намерят всички мои драсканици, които съм решила че стават за четене.
Ника ми е nether_world

Don't think I need anything at all

Има неща, за които не намираш за необходимо да използваш слова. А само оня особен поглед, който прелива от спотаено (поради силата си) одобрение и учудване...

------------------------
Слушай беззвучието...

Не се обиждай, ама ми стана смешно.
И откъде-накъде с джобно ножче?

Е, ми с какво друго?
Пък и какво му е на джобното ножче?
С кухненски нож по-добре ли щеше да ти звучи?
С химикал или маркер много лесно се трие.
А с нож е по-ефектно. Изглежда по-... жестоко...
Надписите с тъмно червило по тялото също изглеждат готино, но щеше да ти е още по-смешно...
Та какво му е на джобното ножче? :)

Don't think I need anything at all

Ами, тя цялата драма ми идва в повече.
В смисъл, че ми е малко пресилено и оттам нататък
вече джобното ножче ме закова.
Прозвуча ми абсолютно нелепо.
Освен това по-логично е именно с маркер или химикал.
Ти колко момичета, дето носят ножове по джобовете си познаваш?
И къде ще го събере целия този този надпис на ръката си?
Ей на, сега се сещам за едни филм - "Записки под възглавката" -
пишеха си по телата с туш - много лирична и красива история.

Карай - на някои им харесва, на други не - важното е ти да си го харесваш и да го намираш за истинско.

>>Ти колко момичета, дето носят ножове по джобовете си познаваш?
Ами... аз например

Don't think I need anything at all

Супер,
Най-важното е да накараш останалите да почувстват /и да си спомнят, че са преживели/ поне част от написаното. За тези, които не са - честно си признавам, че им завиждам.

Ха така! Бива си те. Надявам се, че не си злопаметна по
отношение на критиките, че не дай боже да те срещна по здрач.
Шегувам се.
Ами - дерзай в литературата.

Не те разбрах - завиждаш на тези, които не са преживели какво?