Черно бяло

Повече няма да бъда
твоята цветна мечта.
В черно бяло ще ходя облечена,
макар че животът не е черно бял.
Ще сънувам отново съдбата си
както във стар черно бял филм.
И мисли безцветни ще плуват
в пространствата както преди.
Просто снимка с усмивка застинала
оставена върху бюрото ти
избелявам аз в твоето минало
потъмняваш ти в моите очи.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Снимката в ръката ми побеля.
Цветовете й отдавна се стопиха.
Омекнаха и оцветиха околният пейзаж.
Само твоя образ,
запазен дълбоко в мислите и сърцето,
никога няма да изгуби
цвета си.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Понякога
не мога
да дишам.
А понякога
просто
не искам...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ти знаеш, че нищо няма да е
както някога.
И никога няма да е същото, нали?
Браздите на образи, вплели се в думите,
плъзват и в най-скритите кътчета,
откъдето никой не успява да ги изгони.
Нищо не може да те замести...

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Обръщам поглед назад
към светлосините дни
тук там усмивка
тук там - сълза.
И една безполезна тъга,
която
пие капки живот.
Нечия сива съдба
се преплита със твоята
и заедно правят
дъга.
И после разплитат се
като речните устия
и поемат по посока
на живота в пустинята.
Отново сиви,
отново безкрайно сами...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

омразата приседна между нас
навлякла своята зелена дреха
уцелила бе точния си час
нуждаехме се само от утеха
опита се да смести любовта
във ъгъла на гузната ни съвест
без оглед и без правила
пространството зае и бе жестока
когати питах я защо се случи
какво привика я тъдява
тя каза, че чрез нас все още учи
как една любов се побеждава

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

от кога има омраза .....
какво се промени
каква утеха ......... кой да я даде
а как се побеждава любов...........
как кларис
знаеш ли

бирата сутрин е не само вредна но и полезна

омразата...

усещам плахите й стъпки
като ледени иглички
във врата ми сутрин
или вечер, когато тичам към къщи
усещам стрелите й
във сърцето си нощем
когато затварянето на очите означава
малка смърт от удавяне в сълзи
малка смърт от задушаване в безсилие
и самота
усещам омразата подло да се промъква
зад параваните на всяка любезна усмивка
получена от хора, които не знаят
или не искат да знаят
или не могат
да знаят
усещам как се сгнездва на топло
в сърцето ми
бавно и полека се сгушва там
птицата носеща на крилете си спомени
омразни са ми тези моменти на малодушно безсилие
когато се боря със себе си
и не се побеждавам
поредната битка загубена
в невъзможността да реша
теб ли мразя или себе си?

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

истински стихчета. Благодаря ви!

ревноста омраза
омразата ревност
заедно ръка за ръка
хванати не се пускат
колко са свързани
колко се търсят ....
колко общо си имат
та таки ни затриват

бирата сутрин е не само вредна но и полезна

черно

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Умри и ти красиво цвете!
Безгрешно, чисто-изчезни..
и вие хора откъснете
цветето на вашите мечти!

Туй жената не е като човека-ти го е*еш, то те целува!-Доказаха ми го

вечер късно
умират цветя
и всяка сутрин
отново се раждат
вечер насън
се ражда страстта
и сутрин самотна
в черно угасва...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ела при мен, примамвам те
моят свят е по-добър от твоя
моят свят населен е със сенките
на всички красиви малки неща,
които някога си ми показвала,
които подарила си на мен
без да поискаш нищо в замяна
картичките, камбанките също
и книгите, надписани прилежно
и внимателно – за мен.
в моя свят живеят сълзите,
които по мен безутешно изплака
солените сълзи са капки душа
морски спомени от океана на живота ни заедно
в моя свят живее всяка усмивка
която ме будеше сутрин
имитирайки игривия слънчев лъч
от прозореца на общата ни стая
моят свят е населен с всичко
поискано и обещано
но не и дадено
и желанието, вечното желание
да сме заедно.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

от всичко прочетено в темата се родиха тези..асоциации, ако мога така да ги нареча...

Празнота, изпълва стаята обвита в мрак,
настанала е странна... пълна тишина,
часовникът от стената само простенва-тик..так,
и после потъва във глухота.

Без сенки, без призраци, без капчица живот,
само тежко, сладкостно ухание,
от поруменял, забравен на масата плод,
и парченце човешко дихание.

*
Глухо стенание ходи на пръсти,
в беззвучие тънко обуто,
спъва се в кръстосаните пръсти
и изохква едва чуто...

***
Тумнината свети,
и бледи, сияини,
безплътни силуети,
се разхождат
с венци от тръни,
а тишината леко звъни,
те оставят след себе си,
огнени, горещи следи,
отпечатани върху тревата,
поръсена с нощна роса..
Носещи глинени стомни,
пълни с жива вода,
вървят сред лунни отблясъци

"От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева и една пчела, и да мечтаеш!..."Е.Д.

наблюдавам как обличаме самотата си в думи.
нима не можем да бъдем по друг начин?
техните мрачни премени нахлузваме с обич
за да избягаме от очакванията и грубите линии
на реалността.
самотата ни вече не е гола.
не е гола, както голата маха на гоя
или на когото там беше тази прекрасна жена.
тя вече не е изоставено малко момиченце
на зимния вятър и студа отвън.
тя вече е споделена
между мен и теб,
в нашите думи обгърната,
в нашите стихове.
и концентрирана
отново във тях приютена.
късно е вече да спреш...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

тъгата ти преляла е във черно
заместила е всички други чувства
безсъние звънтящо многомерно
навлиза в сферата на нежните изкуства
когато то изящно те докосне
със дланите си хладни те обвие
донася толкова въпроси
успява отговорите да скрие
театър чист се разиграва
пред погледа ти буден в тишината
разсънена душата ти остава,
очите - плътно впити във тъгата.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Колко мъка
колко мъка и тъга може да се понесе
сняг студено
и самотно
колко още
питаме се
колко
и оставени сами
сами и на студено търсим топлината
измамната топлина
на измамната любов

бирата сутрин е не само вредна но и полезна

Без край.
В безкрайност - широко понятие.
Самота.
Самотата диша само в главите ни.
Топлина.
Топлина е разтваряне в някого.
Тишина.
Любовта е измамна понякога.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Сърцето ми - безкрайно малко камъче,
попаднало в орбита в твоята вселена,
то прави плахи опити да оцеле,
но свършва пътя си разполовено.
Частта една при мен остава,
а другата светкавично погълната
и само две очи изгарят ме припламнали,
и карат поглед пак към теб да свърна.
Усещам допира на дланите ти в тъмнината
да изглаждат всяко недоразумение,
сърце и половина бият жадно в тишината,
до мен отляво в глъхнещи видения,
заспиват бавно уморени бели сутрини,
прегърнали се две души предателски.
Забравям всяко вчера и преди.
Заравям всяко бъдещо желание...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.