питанка

искате ли да се ожените пак?
не питам дали ви се жени за конкретен човек, а по-скоро каква ви е нагласата по принцип.
склонни ли сте да си дадете още един шанс? или сте се опарили толкова силно, че не искате да посягате дори и с мисълта си към "горещия котлон"?


[линк]

ако "законотворците" ни направят нещо по въпроса за брачните договори... тогава ще ми е все едно вече.

За момента безбрачното съжителство ме устройва напълно... не мисля да си усложнявам живота отново :)


Ти имаш ли?

Сериозно, мразя горещините, и в пряк, и в преносен смисъл. И винаги съм ги мразела.

Не вярвах в брака преди да сключа такъв, не вярвам и сега. Винаги съм мислела, че съвместното съжителство не трябва да зависи от лист хартия, на който пише, че сме семейство. Нито от някакво 'да', казано пред куп лицемерни роднини.

Вярвам в идеята за съвместност.
Вярвам в уважението.
Вярвам във взаимността.
Вярвам в лоялността.
Вярвам в телорантността.
Вярвам в разбирателството.
Вярвам в премерените компромиси.
Вярвам в стремежа две личности да градят бъдещето си заедно. Да решават проблемите заедно, нещо като да бъдат екип...

Не вярвам в идеалните неща! Вярвам, че всеки има право да сгреши и да се поправи.
Не вярвам, че има идеален съвместен живот. Вярвам, че има грешка, прошка, втори шанс и втори опит :)
и т.н. т.н. ...

И вярвам, че всички тези не могат да зависят от два подписа. Зависят от двама души, от характерите им, нагласата и желанието им и хиляди странични фактори. За да се получи нещо, подобно на семейство! И да устои на времето и проблемите, които неизменно ще го атакуват... :)


Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

да не ми стане хоби да го правя Усещам в себе си влечение към колекционирането на годежни пръстени и брачни халки :))
Шегата настрана, но наистина съм убедена, че някой ден отново ще живея с мъж, който ще чувствам като свой съпруг. Съвместното съжителство без брак е добър вариант. Много е хубаво да живееш с някой, а аз не съм се отписала и знам, че ще си дам нова възможност, когато съм готова.
Отива ми да съм съпруга Да съм разведена също

Нямам никакво желание да се омъжвам отново. Всъщност и никога не съм си мечтала да се видя в бяла рокля, а след развода още по-малко. Подписът е без значение, може само да усложни нещата при една раздяла. Нещата се променят - мъжът, когото обичам днес, може да не се окаже този, с когото искам да прекарам остатъка от живота си. Предпочитам съвместно съжителство без брак.

и аз мисля като теб...
не, по-скоро ме е страх даже и от съжителството.
браня си личното пространство може би прекалено много.

[линк]

а защо като не вярваш в брака си склонила да подпишеш? разумен компромис може би?

всъщност най-много ме заинтригува момента с грешката и прошката. мислила ли си колко пъти би могла да простиш? един, два, повече?
питам за прощаването на еднотипни грешки.

[линк]

искам да мога да изрека твоите думи с чисто сърце.
ама не вярвам, че ще ми се случи да поискам да се забъркам пак толкова надълбоко с някой.
дано отговорът да е, че не съм готова още, а не че нямам нужда от това.

[линк]

а аз предпочитам само връзка - без брак, без съвместно съжителство, без съобразяване с друг човек.
станала съм....друга.
по-недоверчива. и не се харесвам особено такава.
затова и ви питам.

[линк]

Защо съм се подписала...
ами... такъв беше моментът.
Той реши да замине в чужбина. Аз бях против. Все пак, трябваше да изберем: да останем заедно, сиреч да се оженим. Или да се разделим.
Оженихме се... :)

Колко пъти бих могла да простя?
3 пъти!

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

а аз - само веднъж.
при много особени обстоятелства два пъти.

това, когато става дума за лъжа.
защото единственото, което искам да имам в дадена връзка е да няма лъжа. за всичко останало съм склонна на компромиси и то не даже големи, а направо огромни.

[линк]

Всички имаме нужда от близост и това е прекрасно! Много е хубаво да се довериш на някой и някой да ти има доверие до толкова, че да живеете заедно...Ще видиш, че и с теб е така, когато си готова да си го признаеш Не се страхувай от близостта и позволи на хората да са мили с теб, да ти показват колко си им скъпа и колко се радват да са до теб

И аз това предпочитам:) Американски тип ходене, със срещи 1-2 пъти в седмицата.
Ама дори това ми се вижда невероятно да стане, до такава степен съм станала циник... Тук бяха писали, че не са се влюбвали от шест години, аз само от две:) Сигурно съм забравила как се прави;)

If I seem superhuman I have been misunderstood.

Да, искам пак.
Но без да се развеждам де.

Всъщност, ако може, още 3-4 пъти (едновременно) няма да е зле. Мисля си за мюсюлманството и ми харесва. Това с харемите има бъдеще ...

Виж, предполагам, че зависи и колко време е минало от развода ти. Напълно те разбирам за връзката без обвързване. Излизам с един човек от 5 месеца, приятно ми е с него, но дори и не помислям за съжителство. Отдавам го на това, че още ми е рано, разведох се тази година.
А и дори да продължиш да нямаш желание за нещо по-сериозно, какво пък толкова обезпокоително има в това? Не е речено, че непременно трябва да искаш да живееш с някого, а и вероятно не си срещнала човека, който да предизвика у теб такива желания.

в момента живея сама с децата. тъй като майка ми остана сама, когато татко почина дойде и тя при нас. в момента сме постигнали някакво равновесие и някак нямам енергия дори да си представя как друг човек влиза в живота ни, започва да изгражда връзки на свой ред с децата и т.н. отделно, че бачкам като луда и може и това да е причината - просто не ми стига времето.
определено не бях такъв човек, винаги съм общувала с лекота и когато съвсем честно пред себе си си дадох сметка за горното то ме поразтревожи.
затова реших да питам и да си сверя часовника.

[линк]

ех, не е това. аз не се страхувам от такива неща. страхувам се, че с ума си съм поставила границата и не намирам аргументи да я преместя)))

[линк]

ааа ще стане.
а ходенето по срещи е супер - ще видиш. много по-хубаво е отколкото на невръстна възраст.

[линк]

имам един познат, който развиваше тази идея още по соц-време.
това, когато жена му не искаше да ражда трето дете. и щом тя свъсваше вежди, той я успокояваше "споко, ти винаги ще си първата жена и ще командваш останалите." и продължаваше " живот си живеят тези с харемите - първата жена наглежда втората, тя - третата и т.н. а майка ми ще наглежда първата, докато аз си пия ракията - никакви грижи и занимавки с женски работи"

а отделно, че когато децата бяха малки и се разпъвах на сто части - учех редовно, бабите бяха далеч и се оправях с всичко сама (чудя си се на акъла сега, но съм била много млада) и аз си мечтаех за харем - едната ще мие чиниите, другата ще наготви, третата ще гледа бебето, четвъртата ще чете книжки на каката, петата ще ходи на лекции, а аз ще излизам с таткото....

[линк]

- ето несъвместими думи. Ето пример за нашия законодател. Да влизат харемите в семейния кодекс и толкоз. Не виждам принципна разлика между гей-брак и хетеро-харем, примерно